Прочетено. И се размислих...
12 неща, които абитуриентите не знаят
Да броиш до 12 е еуфорично занимание с предвидими последствия. Тук решихме да изброим онези от тях, с които абитуриентите предстои да се сблъскат.
1. Ако не си поумнял в гимназията ...шансовете ти не са особено големи. Никога повече няма да имаш същото свободно време, същия свеж ум, същата бунтарска нагласа.
2. Бизнесът потрива ръце. Бизнесът в момента потрива ръце, готов да те вземе на минимална работа заплата, да те използва за две години и след това да прецени дали да те поизхвърли, заменяйки те със следващите най-млади, които на свой ред ще се прилъжат да работят за малко пари, или пък свойски да ти вдигне заплатата със сто лева; бащински жест, съпътстван разбира се с едни допълнителни час-два на работа. Тия хора съвсем скоро предложиха образованието да бъде безплатно, но пет години след завършването на университета да си длъжен да бачкаш за тях. Важен си им, трябваш им за месомелачката.
3. ИТ или умри. Чака те екзистенциална ситуация, в която многообразието от професии, интереси, таланти и заложби далеч не съществува в същия хармоничен училищен порядък. Това, че в класа е имало добър литератор, гениален математик, проникновен философ, запален историк и вглъбен биолог, въобще не е огледално презентирано в пазара на труда. Той е общо взето всмукан от ИТ сферата, която радикално пречупва разнообразието от таланти; немалко хора минават през съдбоносни преквалификации, при които негово светешейство - кодът - постепенно поглъща последния звезден прах от детските ти мечти, който излишно замърсява съзнанието и му пречи да усвоява софтуерни познания.
4. Кол центърът. Армията търси пехота. Два езика и телефон. Осем часа дневно, които, ако бъдат записвани от електроенцефалограма, биха показали мозъчна активност, сходна с тази на сомнамбула. Безкрайни разговори, вечна обмяна на едни и същи мейлове, абсурдистки кръг, бягащото колело на хамстер. Депресивните състояния се лекуват с пръскане на едни пари през уикенда и тук таме просвяткащи отблясъци на успокояващата мисъл, че все пак се издържаш сам. Тихо, бавно напредващо умопомрачение. Говори по телефона, за да станеш супервайзър и да следиш тези, които говорят по телефона вместо ти да говориш по телефона; но за да спреш да говориш по телефона трябва дълго да говориш по телефона; пропилей цялата си младост за това, момче, за какво ти е иначе.
5.Емиграцията като обсесивно-компулсивно разстройство. Идеята да отидеш другаде постепенно се настанява в ума като натрапчиво обсесивно разтройство. Колкото повече пътуваш, толкова по трудно ще ти става да се връщаш. Кратък преглед на талантливите ти приятели все по-безпощадно ще показва, че повечето от тях не са наоколо. Ще ти се струва, че нещо си се прецакал, оставайки тук, че нещо си се предал и объркал.
6. Средностатистически човек. Едно от най-големите тинейджърски удоволствия е тръпчивото предчувствие, че на света е пълно със средностатистически овце, които средностатически блеят, но ти неминуемо няма да се озовеш сред тях. Средностатически да знаеш, че шансовете ти са не чак толкова големи, колкото очакваш. Стадото зове.
7. Изглаждане на мозъчни гънки в Студентски град. Голямата ютия на Студентски град старателно ще позаглади известните гимназиални натрупвания. Редуването на чалга с фаст фууд е погубило не малко войнствени тинейджъри. Постепенните различия ще бъдат унифицирани от един и същ лайфстайл, който се спазва като религия.
8. Някъде там по морето... охотно те чака прималелия за евтина работна ръка хотелски бизнес, който винаги е готов да те прилапа за лятото и да обмени най-хубавите ти месеца с шестнайчасов работен ден. Прекарай три месеца така и после се опитай да отправиш взор по-далеч от рецепцията.
9. Бъди гъвкав. Коя е най-често употребяваната дума в интервютата за работа? Тази, която най-често ще им натякват? "ГЪВКАВ". Търсим гъвкави кадри. Основно изискване към всеки млад човек. Да бъде гъвкав. ГЪВКАВ е особена дума. Обикновено се употребява с ведра усмивка в приповдигнато пазарно настроение. Ползват я университетите в рекламните си брошури: "Подготвяме гъвкави кадри". Ползват я мениджъри с маркетингови честоти в интонацията и мечти за Сен Тропе. Това, което никой няма да им каже, че очакването да бъдат гъвкави е простичък евфемизъм за един упорит процес по огъване, в който механизмите за поощрение ще съвпадат със заложбите им за конформизъм. Ще щракват заедно в перфектен капан. "Да бъдеш гъвкав" е началото и краят в шифъра на тъпата машина, наречена "Човешки ресурси"; подготвяй се за нея.
10. Плавно затъпяване Има реален шанс онази бистрота на съзнанието, която имаш някъде около матурата, постепенно да започне да избледнява. Комбинацията от медии, социални мрежи и едно облъскано всекидневие (учи и бачкай едновременно, много е добре) плавно се превръща в мъртво течение, което тепърва ще прави мозъка ти на пастет; да броиш до 12 всъщност би могло да се превърне в максимума на интелектуалните ти възможности.
11. "Да работиш по специалността си". Може да се превърне в особено проклятие. Тепърва ще се сблъскваш с твърде еснафската представа, че някакъв избор, който си направил на 18, трябва да тегне като сянка над целия ти живот и каквото и да правиш, си обречен да чуваш доброжелателното напътствие на дезориентираните ти роднини - работи по специалността си, това е най-важното.
12. Обиграните картоиграчи ...са разбира се хората с власт, за които все по-добре ще разбираш, че имат твърде общо със собствения ти живот и фино дърпат конците му. Пробвай да се бориш срещу всичко това. Впрочем, заслужава си.
Автор: Райко Байчев
"По света и у нас" докато си пием кафето
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
99% феминизъм: какво (не) разбрахме за равноправието през последните 99 години
Деница Димитрова
На днешната дата през 1919 г. жените печелят една от важните си победи. Щатският конгрес одобрява поправката в Конституцията, която дава право на представителите на този пол да гласуват. Борбата за именно това право дава началото на феминизма като движение в началото на XX в. 99 години по-късно обаче феминизмът все още е недоразбран, а не всички феминисти осъзнават, че са такива.
Днес може да не е 8 март, но е добър повод да си припомним същността му, която може да се изчерпи с една дума – равноправие. За някои ще е изненада, но феминизмът в основата си не издига женският пол над мъжкия, нито пък цели да наложи върховенство на първия.
Това, към което движението се стреми, е равни права в социално и политическо отношение. Едва ли има нещо по-естествено от това да смяташ, че жени и мъже заслужават еднакви условия не само в обществения, но и личния живот. Ако и вие споделяте същото мнение – честито! Нареждате се сред здравомислещите хора, които могат да нарекат себе си феминисти.
И макар терминът да произтича от латинското fеmina, проженската природа на движението не го прави антимъжко по подразбиране. Така, както да си феминист(ка) не означава да не си бръснеш краката или да мразиш мъже. По същия начин, както мъж не би трябвало да е противоположното на жена.
Но може би най-ценното, което ни дава феминизмът, е правото на избор. В крайна сметка, движението овластява и освобождава. Затова нека не хвърляме върху него вината за напрежението да сме успешни едновременно у дома и на работното място.
Това е личен избор – също като този дали да разделя сметката за вечеря с половинката, да задържа вратата на асансьора за съседа и да не се издразня, че той се е разсмял на необичайното.
Ако повече хора смятаха, че вместо един срещу друг, може да сме просто части от едно цяло, светът щеше да е по-добро място за живеене.
Дано след още 99 години понятието за феминизъм да се е заредило на 100, а не 99% в съзнанията на хората. И бъде изпълнен на също толкова.
Деница Димитрова
На днешната дата през 1919 г. жените печелят една от важните си победи. Щатският конгрес одобрява поправката в Конституцията, която дава право на представителите на този пол да гласуват. Борбата за именно това право дава началото на феминизма като движение в началото на XX в. 99 години по-късно обаче феминизмът все още е недоразбран, а не всички феминисти осъзнават, че са такива.
Днес може да не е 8 март, но е добър повод да си припомним същността му, която може да се изчерпи с една дума – равноправие. За някои ще е изненада, но феминизмът в основата си не издига женският пол над мъжкия, нито пък цели да наложи върховенство на първия.
Това, към което движението се стреми, е равни права в социално и политическо отношение. Едва ли има нещо по-естествено от това да смяташ, че жени и мъже заслужават еднакви условия не само в обществения, но и личния живот. Ако и вие споделяте същото мнение – честито! Нареждате се сред здравомислещите хора, които могат да нарекат себе си феминисти.
И макар терминът да произтича от латинското fеmina, проженската природа на движението не го прави антимъжко по подразбиране. Така, както да си феминист(ка) не означава да не си бръснеш краката или да мразиш мъже. По същия начин, както мъж не би трябвало да е противоположното на жена.
Но може би най-ценното, което ни дава феминизмът, е правото на избор. В крайна сметка, движението овластява и освобождава. Затова нека не хвърляме върху него вината за напрежението да сме успешни едновременно у дома и на работното място.
Това е личен избор – също като този дали да разделя сметката за вечеря с половинката, да задържа вратата на асансьора за съседа и да не се издразня, че той се е разсмял на необичайното.
Ако повече хора смятаха, че вместо един срещу друг, може да сме просто части от едно цяло, светът щеше да е по-добро място за живеене.
Дано след още 99 години понятието за феминизъм да се е заредило на 100, а не 99% в съзнанията на хората. И бъде изпълнен на също толкова.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Проф. Слатински: Ще могат ли майките на децата с увреждания да събудят цял един народ с увреждания?
Много правилно отбелязва един ФБ приятел - промяната през 1989 г. започна със смелостта на майките в Русе, излезли на протест срещу системата, срещу социалистическата, чаушеску-живковската система, която с мръсния си въздух тровеше децата им.
Сега пак майки тръгват първи и единствени, защото проолигархичната и постпреходна система с безразличие и цинизъм убива децата им, а понякога с показна наглост се отнася и към самите тях.
Но в същото време, понеже най-сетне чета "Левски" на Яна Язова, то там след избиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, монахинята сестра Евпраксия казва:
- Разум трябва да се влее вече в нашите глави, да разберем, че пет, двадесет, сто храбреци няма да съборят империята, ако целият народ наоколо дреме!
Ето, това е истината. България може да се спаси от игото на посредствеността и корупцията, некомпетентността и безхаберието, корупцията и недемократичността, от самозабравянето на властниците и обръщането на страната ни в противоположното геополитическо направление, ако се опомни. Ако не пет, двадесет, сто човека пишем и се тревожим, говорим и ни боли, анализираме и искаме промяна, докато народът ни наоколо дреме... Необходимо е народът да бъде разбуден и разбунен, да осъзнае, че под привидността на сивото ежедневие и под покрова на имитационната стабилност, у нас се случва нещо опасно, обществото ни се обрича на безбъдеще.
Само с луди глави не става. Днес, във времето на лъжливите новини и перфидния ПиаР не може да бъде забит словесен нож право в сърцето на режима. Днес няма кой да ни освободи от превзелия ни режим, дори Европа не би могла, ако народът ни не го пожелае.
Както казва сестра Евпраксия - нищо не може да се промени, ако народът наоколо дреме.
А народът дреме... Все още дреме.
Само майките на децата с увреждания са будни.
Но дали ще могат майките на децата с увреждания да събудят цял един народ с увреждания?
Николай Слатински, Фейсбук
Много правилно отбелязва един ФБ приятел - промяната през 1989 г. започна със смелостта на майките в Русе, излезли на протест срещу системата, срещу социалистическата, чаушеску-живковската система, която с мръсния си въздух тровеше децата им.
Сега пак майки тръгват първи и единствени, защото проолигархичната и постпреходна система с безразличие и цинизъм убива децата им, а понякога с показна наглост се отнася и към самите тях.
Но в същото време, понеже най-сетне чета "Левски" на Яна Язова, то там след избиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, монахинята сестра Евпраксия казва:
- Разум трябва да се влее вече в нашите глави, да разберем, че пет, двадесет, сто храбреци няма да съборят империята, ако целият народ наоколо дреме!
Ето, това е истината. България може да се спаси от игото на посредствеността и корупцията, некомпетентността и безхаберието, корупцията и недемократичността, от самозабравянето на властниците и обръщането на страната ни в противоположното геополитическо направление, ако се опомни. Ако не пет, двадесет, сто човека пишем и се тревожим, говорим и ни боли, анализираме и искаме промяна, докато народът ни наоколо дреме... Необходимо е народът да бъде разбуден и разбунен, да осъзнае, че под привидността на сивото ежедневие и под покрова на имитационната стабилност, у нас се случва нещо опасно, обществото ни се обрича на безбъдеще.
Само с луди глави не става. Днес, във времето на лъжливите новини и перфидния ПиаР не може да бъде забит словесен нож право в сърцето на режима. Днес няма кой да ни освободи от превзелия ни режим, дори Европа не би могла, ако народът ни не го пожелае.
Както казва сестра Евпраксия - нищо не може да се промени, ако народът наоколо дреме.
А народът дреме... Все още дреме.
Само майките на децата с увреждания са будни.
Но дали ще могат майките на децата с увреждания да събудят цял един народ с увреждания?
Николай Слатински, Фейсбук
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
http://www.bg-mamma.com/?topic=951793.21915" onclick="window.open(this.href);return false; - тъжните факти за Европа след инвазията 
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Дневникът на една българска пътна дупка
Автор: Петър Донкин
02.07.2018
Ден първи: В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си голям и горчив урок за българската пътна действителност – „Не внимаваш ли с пукнатините, спукана ти е работата!”...
Ден втори: Днес спуках първата си автомобилна гума в живота! Някаква жена караше колата си, говорейки по телефона, не ме видя и налетя право в мен. Слезе от колата и започна да ме оглежда с уста, по- широко разтворена и голяма от моите размери. След като ме разгледа, спомена Господ и някаква стара майка, но нито един от двамата не й помогна. Тази жена разбра една от големите теологични истини за родната пътна действителност – „Бог прощава, българските пътните дупки – не!”
Ден трети: Разбрах, че съм станала сериозна дупка, когато счупих амортисьора на един ТИР, минал през мен. Шофьорът на ТИР- а беше турчин и като видя каква беля е станала, се хвана за главата и призова Аллах! Но и Аллах не се отзова - той още от хайдушки времена не смее много да стъпва по българските пътища, та камо ли сега, когато по тях е пълно с всякакви хайдути и катаджии. Този клет мюсюлманин разбра, че на света има и по- коварни терористи от техните ислямски джихадисти – българските дупки!
Ден четвърти: Вече съм не просто пътна дупка, а яма – в мен падна човек! То пък един човек – катаджия! Засили се да спре една кола, стъпи накриво и хоп – право в мен. Така този катаджия разбра, че по българските пътища не падат само пари, но и хора...
Ден пети: Загазих! Дойдоха хора от Пътното и ми очертаха ръбовете за запълване с асфалт. Така се изплаших и разтреперах, че водата, насъбрала се от дъждовете в басейна ми, стана на вълни със сила 8 бала, които отнесоха цялото крайбрежие на мравките, живеещи в съседство с мен. Но скоро разбрах едно – много по- вероятно е да дочакам Второто пришествие на Христос, отколкото повторното идване на хората от Пътното. Така – едно, че оцелях, но и от силното вълнение на водата в мен се разрастнах до размерите на средноголям лунен кратер, през който само извънземни или българи могат да преминат.
Ден шести: Станах знаменитост – толкова съм голяма, че дори и Бойко Борисов ме забеляза и показа на цяла България в един телевизионен репортаж, коментирайки: „На мястото на тази дупка ще построим магистрала!” Да беше казал, че ще построи метростанция, повече щяха да му повярват хората!
Ден седми: Тези от Пътното дойдоха, но вместо с асфалт, ме запълниха на първо време с пясък. Така станах не просто дупка, а кална дупка. И номерата, които погаждах на шофьорите по пътя, станаха не просто номера, а кални номера – в преносен и буквален смисъл. И странно – тези от Пътното се чувстваха с чиста съвест, че са ме запълнили с мръсна кал!
Ден осми: Плаша се от себе си – вече ме изследват... геолози! Ден девети: ... И археолози! Ден десети: Боже, започнаха да идват и спелеолози, но не и асфалтаджии! Ден последен: Това е краят! Трябваше да предизвикам автомобилна катастрофа, за да се сетят за мен. Трябваше да се превърна не в дупка, а в гроб, за да ме запълнят най- накрая с асфалт. Но и целият асфалт на света не може да запълни душевната празнина, зейнала след смъртта на загиналите в катастрофата. Целият асфалт на света не може да запълни дупката на страха, които оставих след себе си в шофьорите след дългите години, през които те избягваха да ме срещнат по пътя си. Целият асфалт на света не може да запълни бездната на вината, която някой трябва рано или късно да понесе за мен!
Прочети още : https://www.actualno.com/columnist/arti ... edium=push" onclick="window.open(this.href);return false;
© Actualno.com
Автор: Петър Донкин
02.07.2018
Ден първи: В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си голям и горчив урок за българската пътна действителност – „Не внимаваш ли с пукнатините, спукана ти е работата!”...
Ден втори: Днес спуках първата си автомобилна гума в живота! Някаква жена караше колата си, говорейки по телефона, не ме видя и налетя право в мен. Слезе от колата и започна да ме оглежда с уста, по- широко разтворена и голяма от моите размери. След като ме разгледа, спомена Господ и някаква стара майка, но нито един от двамата не й помогна. Тази жена разбра една от големите теологични истини за родната пътна действителност – „Бог прощава, българските пътните дупки – не!”
Ден трети: Разбрах, че съм станала сериозна дупка, когато счупих амортисьора на един ТИР, минал през мен. Шофьорът на ТИР- а беше турчин и като видя каква беля е станала, се хвана за главата и призова Аллах! Но и Аллах не се отзова - той още от хайдушки времена не смее много да стъпва по българските пътища, та камо ли сега, когато по тях е пълно с всякакви хайдути и катаджии. Този клет мюсюлманин разбра, че на света има и по- коварни терористи от техните ислямски джихадисти – българските дупки!
Ден четвърти: Вече съм не просто пътна дупка, а яма – в мен падна човек! То пък един човек – катаджия! Засили се да спре една кола, стъпи накриво и хоп – право в мен. Така този катаджия разбра, че по българските пътища не падат само пари, но и хора...
Ден пети: Загазих! Дойдоха хора от Пътното и ми очертаха ръбовете за запълване с асфалт. Така се изплаших и разтреперах, че водата, насъбрала се от дъждовете в басейна ми, стана на вълни със сила 8 бала, които отнесоха цялото крайбрежие на мравките, живеещи в съседство с мен. Но скоро разбрах едно – много по- вероятно е да дочакам Второто пришествие на Христос, отколкото повторното идване на хората от Пътното. Така – едно, че оцелях, но и от силното вълнение на водата в мен се разрастнах до размерите на средноголям лунен кратер, през който само извънземни или българи могат да преминат.
Ден шести: Станах знаменитост – толкова съм голяма, че дори и Бойко Борисов ме забеляза и показа на цяла България в един телевизионен репортаж, коментирайки: „На мястото на тази дупка ще построим магистрала!” Да беше казал, че ще построи метростанция, повече щяха да му повярват хората!
Ден седми: Тези от Пътното дойдоха, но вместо с асфалт, ме запълниха на първо време с пясък. Така станах не просто дупка, а кална дупка. И номерата, които погаждах на шофьорите по пътя, станаха не просто номера, а кални номера – в преносен и буквален смисъл. И странно – тези от Пътното се чувстваха с чиста съвест, че са ме запълнили с мръсна кал!
Ден осми: Плаша се от себе си – вече ме изследват... геолози! Ден девети: ... И археолози! Ден десети: Боже, започнаха да идват и спелеолози, но не и асфалтаджии! Ден последен: Това е краят! Трябваше да предизвикам автомобилна катастрофа, за да се сетят за мен. Трябваше да се превърна не в дупка, а в гроб, за да ме запълнят най- накрая с асфалт. Но и целият асфалт на света не може да запълни душевната празнина, зейнала след смъртта на загиналите в катастрофата. Целият асфалт на света не може да запълни дупката на страха, които оставих след себе си в шофьорите след дългите години, през които те избягваха да ме срещнат по пътя си. Целият асфалт на света не може да запълни бездната на вината, която някой трябва рано или късно да понесе за мен!
Прочети още : https://www.actualno.com/columnist/arti ... edium=push" onclick="window.open(this.href);return false;
© Actualno.com
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Любопитни факти за "Джулай Морнинг"
01.07.2018
Традицията "Джулай Морнинг" е свързана с хипи движението от 60-те години, а България е единствената страна, в която празнуването на Джулай е запазено и до днес.
Джулаят като символ на промените
"Джулай Морнинг" възниква във Варна през 1986 г. като протест срещу комунистическата власт, който се изразява в символиката на вечната песен на "Юрая хийп". Посрещането на изгрева се възприема като едно ново и по-добро начало за бъдещето на първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.
[youtube]TH6r0GtuKMA[/youtube]
"Джулай ивнинг" (July Evening) във Варвара
След падането на комунистическия режим младите хора променят смисъла на посрещането на първото юлско слънце и се отдалечават от хипарската идея или „старите хипари”. Именно основателите на движението решават да започнат да празнуват „ивнинга”, като се събират в черноморското село Варвара на 30 юни.
Джулай морнинг в планината
С годините традицията на "Джулай Морнинг" придобива все по-голяма популярност сред младите хора, които честват знаменитото утро най-вече на брега на Черно море. В някои населени места хората се събират и по поречията на реки и големи водни басейни.
Look At Yourself, 1971
Песента July Morning е третата поредна от албума на „Юрая хийп“ от 1971 г., Look At Yourself.
[youtube]2_w4--nPsq8[/youtube]
01.07.2018
Традицията "Джулай Морнинг" е свързана с хипи движението от 60-те години, а България е единствената страна, в която празнуването на Джулай е запазено и до днес.
Джулаят като символ на промените
"Джулай Морнинг" възниква във Варна през 1986 г. като протест срещу комунистическата власт, който се изразява в символиката на вечната песен на "Юрая хийп". Посрещането на изгрева се възприема като едно ново и по-добро начало за бъдещето на първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.
[youtube]TH6r0GtuKMA[/youtube]
"Джулай ивнинг" (July Evening) във Варвара
След падането на комунистическия режим младите хора променят смисъла на посрещането на първото юлско слънце и се отдалечават от хипарската идея или „старите хипари”. Именно основателите на движението решават да започнат да празнуват „ивнинга”, като се събират в черноморското село Варвара на 30 юни.
Джулай морнинг в планината
С годините традицията на "Джулай Морнинг" придобива все по-голяма популярност сред младите хора, които честват знаменитото утро най-вече на брега на Черно море. В някои населени места хората се събират и по поречията на реки и големи водни басейни.
Look At Yourself, 1971
Песента July Morning е третата поредна от албума на „Юрая хийп“ от 1971 г., Look At Yourself.
[youtube]2_w4--nPsq8[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Покани човека в твоя мир, не отивай в неговата буря
Автор: Михаела Петрова
„Преди години бях отчаяна и изпълнена с чувство на безнадеждност“... Чух тези думи, докато ровех из книгите в една от големите книжарници. Нацелила бях момент, в който непозната авторка представяше своя книга. Никога няма да си купя това четиво. Което може би е жалко, но подходът на презентиране отблъсна интереса ми.
Знам прекрасно, че има хиляди такива книги. Наясно съм и с това, че житейските крахове са един от пътищата за „събуждане на духовната ни природа“.
Обаче ей, мили откриватели на духовността си, моля ви, не превръщайте в маркетингова и рекламна стратегия няколкото преживявания, които са ви сринали в някакъв житейски момент. Няма начин целия ви живот да е бил скапан преди да сте открили онова, което на 64-та или 259-та страница ще наречете по вашия си начин „Бог“, „Вселена“ или „смути с кейл“.
Малки нервни кризи може да изникнат всеки ден. Малка нервна криза, наричам всеки момент, в който от нещо се отчайваш и за известно време те наляга безнадеждност. Най-хубавото, което можем да направим в тези случаи, не е хапче валидол, а малко рев. Да си поплачем за 10-15 минути, колкото да излезе през сълзите това психично окисляване. Имах такава сутрин наскоро и точно това направих, след което ми мина и ведро тръгнах за работа. И точно преди да разпечатам много спешен документ, компютърът ми, който настояваше за ъпдейт, нещо се бъгна. Наложи се да го рестартирам, а той ми „се изплези“ и започна да си инсталира новите програми. Спешният документ остана заключен за незнайно колко време. Системният администратор каза, че може да е блокиран целия ден. Нищо не може да се направи.
Излязох да се поразходя и в една градинка и седнах до малък водопад. Тогава се сетих – онова, което наричаме „крах“, „лош късмет“, „тъпо настроение, появило се от нищото“, дори и нещо по-сериозно като сецването в кръста, просто е сигнал за „ъпдейт“ на оперативната ни система. Извършва се с наложителен „рестарт“, по време на който единственото, което можеш да направиш, е да си почиваш. Да не правиш нищо. Освен, евентуално, да седнеш на тревата и да гледаш декоративен водопад.
Ако придадем друго значение на този „краш“, нещата несъмнено ще загрубеят и току-виж сме повярвали, че неудачите ни преследват и трябва да търсим спасение. Но пак ми се струва прекалено това да се отнася за цял един живот преди някакво глобално просветление.
Има един дзен коан, който много обичам: „Преди просветлението носих вода, цепих дърва. След просветлението нося водя, цепя дърва“. Просветлението не е в това да промениш живота си коренно, а да промениш отношението си към вече избрания живот. Така че, хайде стига с тази маркетингова стратегия – бях много зле, сега съм много добре. Нито преди си бил толкова зле, нито сега си толкова добре, след като продължаваш да мислиш в тези дуални категории.
Знам, че големите житейски крахове са една възможност, но съвсем не са единствената опция да стигнеш до своя вътрешен рай. И „героизма“ на онези, които са избрали този път не е нито по-голям, нито по-малък от „героизма“ на хората, които са предпочели да преминат през житейските си уроци без видими травми и осакатявания, без сериозни загуби, а в тихо и кротко вършене на онова уникално нещо, което този човек Е.
Съгласна съм, че има и много сериозни изпитания, пред които се изправя човек. Някои от тях са диагнози, с които човек не може да се справи. Дори и тогава, най-важното е какво отношение имаш към проблема. Не може да не сте чували за Биляна Савова и нейната кауза „Мога сам“, създадена първоначално за хора с МС. Биляна казва нещо много важно: „Не водя борба с МС и не страдам от тази диагноза. Благодарение на нея, аз просто разбрах как да живея“. Познавам лично и нея, и други хора, преминали сериозни изпитания, но никой от тях не твърди, че е бил нещастен преди. Може да е бил неосъзнат, но не и перманентно отчаян. „Бог прощава всичко, но не и отчаянието“, казва моят любимец Том Робинс във „Вила Инкогнито“. Тези негови думи са ми нещо като мото.
От собствен опит знам – била съм най-нещастна, когато съм попадала в собствения си капан да повярвам, че в мен има нещо несъвършено, което трябва да излекувам, оправя, изгладя, балансирам, ошлайфам. В тези случаи от кризата на собственото ми несъвършенство ме е вадила бохемската ми душа, която, Слава Богу, е наясно с дълга към удоволствието. Това е моят опит, път и избор. И както всеки друг, не е универсален.
Нямам нищо против нито един курс, събитие, семинар, индивидуална работа, на която се усъвършенства някакво умение, което е ценно за развиване на таланта ни да живеем по-добре във физическата реалност, която населяваме. Прекрасно е да има обмен на опитност. Ако имаш талант, разбира се, че ще отидеш на курс, който ще ти помогне да го развиеш. Ако имаш травма в диапазона – физическа, емоционална, ментална, разбира се, че ще потърсиш специалисти и среда, които да те подкрепят в процеса на изцелене. И няма сериозна причина нещата да са различни при откриване многоизмерните пластове от собствената ни духовна природа, дори и без големи лични катастрофи.
Идеята на духовната осъзнатост е, че ти си добре и затова си готов да твориш реалност. Кога имаш вдъхновение? Когато си добре. То те събужда и те кара да станеш и да отидеш да си свършиш работата. Кога си добър човек? Когато ти е добре и като отидеш при другите, и на тях им става добре.
А когато не си на кеф, направи нещо, за да ти мине. И чак след ъпгрейда отиди при хората. Така разбирам отговорността към другите на осъзнатия човек.
Или както е казано в една японска поговорка: „Покани човека в твоя мир, не отивай в неговата буря“.
Автор: Михаела Петрова
„Преди години бях отчаяна и изпълнена с чувство на безнадеждност“... Чух тези думи, докато ровех из книгите в една от големите книжарници. Нацелила бях момент, в който непозната авторка представяше своя книга. Никога няма да си купя това четиво. Което може би е жалко, но подходът на презентиране отблъсна интереса ми.
Знам прекрасно, че има хиляди такива книги. Наясно съм и с това, че житейските крахове са един от пътищата за „събуждане на духовната ни природа“.
Обаче ей, мили откриватели на духовността си, моля ви, не превръщайте в маркетингова и рекламна стратегия няколкото преживявания, които са ви сринали в някакъв житейски момент. Няма начин целия ви живот да е бил скапан преди да сте открили онова, което на 64-та или 259-та страница ще наречете по вашия си начин „Бог“, „Вселена“ или „смути с кейл“.
Малки нервни кризи може да изникнат всеки ден. Малка нервна криза, наричам всеки момент, в който от нещо се отчайваш и за известно време те наляга безнадеждност. Най-хубавото, което можем да направим в тези случаи, не е хапче валидол, а малко рев. Да си поплачем за 10-15 минути, колкото да излезе през сълзите това психично окисляване. Имах такава сутрин наскоро и точно това направих, след което ми мина и ведро тръгнах за работа. И точно преди да разпечатам много спешен документ, компютърът ми, който настояваше за ъпдейт, нещо се бъгна. Наложи се да го рестартирам, а той ми „се изплези“ и започна да си инсталира новите програми. Спешният документ остана заключен за незнайно колко време. Системният администратор каза, че може да е блокиран целия ден. Нищо не може да се направи.
Излязох да се поразходя и в една градинка и седнах до малък водопад. Тогава се сетих – онова, което наричаме „крах“, „лош късмет“, „тъпо настроение, появило се от нищото“, дори и нещо по-сериозно като сецването в кръста, просто е сигнал за „ъпдейт“ на оперативната ни система. Извършва се с наложителен „рестарт“, по време на който единственото, което можеш да направиш, е да си почиваш. Да не правиш нищо. Освен, евентуално, да седнеш на тревата и да гледаш декоративен водопад.
Ако придадем друго значение на този „краш“, нещата несъмнено ще загрубеят и току-виж сме повярвали, че неудачите ни преследват и трябва да търсим спасение. Но пак ми се струва прекалено това да се отнася за цял един живот преди някакво глобално просветление.
Има един дзен коан, който много обичам: „Преди просветлението носих вода, цепих дърва. След просветлението нося водя, цепя дърва“. Просветлението не е в това да промениш живота си коренно, а да промениш отношението си към вече избрания живот. Така че, хайде стига с тази маркетингова стратегия – бях много зле, сега съм много добре. Нито преди си бил толкова зле, нито сега си толкова добре, след като продължаваш да мислиш в тези дуални категории.
Знам, че големите житейски крахове са една възможност, но съвсем не са единствената опция да стигнеш до своя вътрешен рай. И „героизма“ на онези, които са избрали този път не е нито по-голям, нито по-малък от „героизма“ на хората, които са предпочели да преминат през житейските си уроци без видими травми и осакатявания, без сериозни загуби, а в тихо и кротко вършене на онова уникално нещо, което този човек Е.
Съгласна съм, че има и много сериозни изпитания, пред които се изправя човек. Някои от тях са диагнози, с които човек не може да се справи. Дори и тогава, най-важното е какво отношение имаш към проблема. Не може да не сте чували за Биляна Савова и нейната кауза „Мога сам“, създадена първоначално за хора с МС. Биляна казва нещо много важно: „Не водя борба с МС и не страдам от тази диагноза. Благодарение на нея, аз просто разбрах как да живея“. Познавам лично и нея, и други хора, преминали сериозни изпитания, но никой от тях не твърди, че е бил нещастен преди. Може да е бил неосъзнат, но не и перманентно отчаян. „Бог прощава всичко, но не и отчаянието“, казва моят любимец Том Робинс във „Вила Инкогнито“. Тези негови думи са ми нещо като мото.
От собствен опит знам – била съм най-нещастна, когато съм попадала в собствения си капан да повярвам, че в мен има нещо несъвършено, което трябва да излекувам, оправя, изгладя, балансирам, ошлайфам. В тези случаи от кризата на собственото ми несъвършенство ме е вадила бохемската ми душа, която, Слава Богу, е наясно с дълга към удоволствието. Това е моят опит, път и избор. И както всеки друг, не е универсален.
Нямам нищо против нито един курс, събитие, семинар, индивидуална работа, на която се усъвършенства някакво умение, което е ценно за развиване на таланта ни да живеем по-добре във физическата реалност, която населяваме. Прекрасно е да има обмен на опитност. Ако имаш талант, разбира се, че ще отидеш на курс, който ще ти помогне да го развиеш. Ако имаш травма в диапазона – физическа, емоционална, ментална, разбира се, че ще потърсиш специалисти и среда, които да те подкрепят в процеса на изцелене. И няма сериозна причина нещата да са различни при откриване многоизмерните пластове от собствената ни духовна природа, дори и без големи лични катастрофи.
Идеята на духовната осъзнатост е, че ти си добре и затова си готов да твориш реалност. Кога имаш вдъхновение? Когато си добре. То те събужда и те кара да станеш и да отидеш да си свършиш работата. Кога си добър човек? Когато ти е добре и като отидеш при другите, и на тях им става добре.
А когато не си на кеф, направи нещо, за да ти мине. И чак след ъпгрейда отиди при хората. Така разбирам отговорността към другите на осъзнатия човек.
Или както е казано в една японска поговорка: „Покани човека в твоя мир, не отивай в неговата буря“.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Днес светът е ФУТБОЛ
Вие за кой отбор сте? Франция или Хърватска?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Ванеса Виденова
Не знам чии интереси се обслужват с изтребването на хиляди здрави животни, но в тази жена на снимката виждам моята собствена баба, която за щастие живее в северозападна България и не изпитва този ужас, на който са подложени десетки животновъди в "заразения район". Моята баба гледа козите си, както гледа деца. Пее им, гали ги, обича ги и се грижи за тях, както би се грижила за човек. Ако някой беше се насочил в нейна посока съм сигурна, че аз и цялото ми семейство, щяхме да го чакаме да се осмели да прекрачи прага. Това, което се случва в момента не се случва с моето семейство, но не е и нужно, защото разбирам и усещам болката, дори да не е в моя двор. Редица ветеринари от страната са категорични, че в случай на зараза, при липса на доказателства, че е налична в стадото, се прави карантина, а не се изтребват животни. Да не говорим, че хората, които извършват евтаназията, нито изглеждат компетентни, нито са облечени с нужната екипировка и по тази причина могат дори да станат преносители на заразата. С две думи - всичко това е поредният театър, на който българинът се очаква да повярва. Няма как да стане. Днес, в 16:00, Президентството. А който може да отдели и повече време и ресурси - по колите, и към Странджа
"1. Това избиване на дребните преживни (овце и кози) в Странджанско няма никакви ветеринарно-медицински основания. Като ветеринар го твърдя, и с този албум и с други подобни съм в състояние да го докажа във всеки съд.
2. Чумата по дребните преживни беше непозната, неизвестна, и несъществуваща в България от десетилетия. По-точно: минимум от средата на 50-те години на 20 век. Защото съществуващата ветеринарна служба и организация на ветеринарното дело профилактираха, изключваха, и не до пускаха появата не само на тази тропическа болест, а и на 80% от това, което се учеше в курса по обща и частна епизоотология (заразни болести).
3. Чумата по дребните животни е ТРОПИЧЕСКА болест, най-разпространена в Западна (бивша френска) Африка.
4. При заразяване (а такова няма - има съмнения и подозрения от френска лаборатория) животните не се избиват. Серумират се с хипер-имунен серум (който си го произвеждахме в "страшния лош соц") и си работи. Животните, които са в контакт, или са в региона, но нямат признаци на заразяване, се ваксинират. Поясът е от 60-100 км за България. И пак няма избиване. Защото избиването на животните при тази болест не решава нито един ветеринарен въпрос.
5. Следователно, избиването на животните в Странджа сега, преди, и избиването на кравите преди броени години с повода "нодуларен дерматит" няма ветеринарно-медицински основания. Няма и хуманно-медицински основания. Няма и икономически основания, ако не броим унищожаването на поминъка и компенсацията на собствениците за икономика. Понеже това си е анти-икономика. Следователно, това не е здравен, не е хуманитарен, и не е икономическо решение. То е чисто политическо.
6. Кой има интерес? Нямат интерес животните. Нямат интерес стопаните. Нямат интерес ветеринарите, въпреки, че те са машата за това действие. Няма интерес държавата (каквото и да е останало от нея). Нямат интерес даже и външно-управляваните "управляващи". Те са наясно, че това е само главоболия и проблеми, при това- достатъчно "видими резултати" за населението и народа. И реакция (от народа) вече има.
Единственият, който има интерес, е този, който иска българската земя да се обезлюди, за да бъде "изкупена" за безценица, или просто взета и заселена. Тоест, потенциален или вече действащ завоевател, колонизатор, и подобни на тях. Другият, който има косвен интерес, са търговците на продукти от животински произход. Техният бизнес от това само ще се подобри. И те като правило са именно мултинационални и/или офшорно-регистрирани компании.
7. Виновни ли са Румен Порожанов, ГЕРБ, и Дамян Илиев като шеф на БАБХ? Да, безусловно. Това е вината на палача, изпълняващ заповедта на краля да отсече главата на брат, роднина, сънародник. Те го правят.
Дали получават някакво нездраво удоволствие при това, или страдат от угризения, е въпрос без значение, защото крайният резултат е чудовищен за хората там и в България.
8. Може ли тази беда да бъде решена и предотвратена в бъдеще? Може, но при условие достатъчното наличие на народ, който иска това да стане, наясно е с личния си и национален интерес, и е готов на действия за това. На организация.
Един Добрин Петков, фейсбук-активисти зад клавиатурата или на улицата не са достатъчни. Тук трябва народ.
Народ трябва, не население!
Иначе баба Дора ще плаче, такива като нея с изгорени души и изсъхнали от плач очи има десетки хиляди, а имаше стотици хиляди за тези 30 години. А ние си кютахме, и го допуснахме като мухльовци, глупаци, и наивници, които се полъгаха като туземци за мъниста на най-старата игра на англосаксонските колонизатори.
Може сега сърцето ви да се къса, но това ще продължава, ще се усилва, и ще става все по-зле, и по-страшно. Защото население като сегашното няма право да живее в рая на земята, извоюван от народа на предците му. Правото да живееш на родната земя е привилегия. чест, и титла, която се защитава, отвоюва, и брани от всяко едно поколение. Не само от завоевателите преди векове, или от последните защитници - нашите и вашите дядовци.
Разбрахте ли го?
Пак ви питам - разбрахте ли? "
Пламен Пасков
Протест срещу евтаназията на здрави животни.
Не знам чии интереси се обслужват с изтребването на хиляди здрави животни, но в тази жена на снимката виждам моята собствена баба, която за щастие живее в северозападна България и не изпитва този ужас, на който са подложени десетки животновъди в "заразения район". Моята баба гледа козите си, както гледа деца. Пее им, гали ги, обича ги и се грижи за тях, както би се грижила за човек. Ако някой беше се насочил в нейна посока съм сигурна, че аз и цялото ми семейство, щяхме да го чакаме да се осмели да прекрачи прага. Това, което се случва в момента не се случва с моето семейство, но не е и нужно, защото разбирам и усещам болката, дори да не е в моя двор. Редица ветеринари от страната са категорични, че в случай на зараза, при липса на доказателства, че е налична в стадото, се прави карантина, а не се изтребват животни. Да не говорим, че хората, които извършват евтаназията, нито изглеждат компетентни, нито са облечени с нужната екипировка и по тази причина могат дори да станат преносители на заразата. С две думи - всичко това е поредният театър, на който българинът се очаква да повярва. Няма как да стане. Днес, в 16:00, Президентството. А който може да отдели и повече време и ресурси - по колите, и към Странджа
"1. Това избиване на дребните преживни (овце и кози) в Странджанско няма никакви ветеринарно-медицински основания. Като ветеринар го твърдя, и с този албум и с други подобни съм в състояние да го докажа във всеки съд.
2. Чумата по дребните преживни беше непозната, неизвестна, и несъществуваща в България от десетилетия. По-точно: минимум от средата на 50-те години на 20 век. Защото съществуващата ветеринарна служба и организация на ветеринарното дело профилактираха, изключваха, и не до пускаха появата не само на тази тропическа болест, а и на 80% от това, което се учеше в курса по обща и частна епизоотология (заразни болести).
3. Чумата по дребните животни е ТРОПИЧЕСКА болест, най-разпространена в Западна (бивша френска) Африка.
4. При заразяване (а такова няма - има съмнения и подозрения от френска лаборатория) животните не се избиват. Серумират се с хипер-имунен серум (който си го произвеждахме в "страшния лош соц") и си работи. Животните, които са в контакт, или са в региона, но нямат признаци на заразяване, се ваксинират. Поясът е от 60-100 км за България. И пак няма избиване. Защото избиването на животните при тази болест не решава нито един ветеринарен въпрос.
5. Следователно, избиването на животните в Странджа сега, преди, и избиването на кравите преди броени години с повода "нодуларен дерматит" няма ветеринарно-медицински основания. Няма и хуманно-медицински основания. Няма и икономически основания, ако не броим унищожаването на поминъка и компенсацията на собствениците за икономика. Понеже това си е анти-икономика. Следователно, това не е здравен, не е хуманитарен, и не е икономическо решение. То е чисто политическо.
6. Кой има интерес? Нямат интерес животните. Нямат интерес стопаните. Нямат интерес ветеринарите, въпреки, че те са машата за това действие. Няма интерес държавата (каквото и да е останало от нея). Нямат интерес даже и външно-управляваните "управляващи". Те са наясно, че това е само главоболия и проблеми, при това- достатъчно "видими резултати" за населението и народа. И реакция (от народа) вече има.
Единственият, който има интерес, е този, който иска българската земя да се обезлюди, за да бъде "изкупена" за безценица, или просто взета и заселена. Тоест, потенциален или вече действащ завоевател, колонизатор, и подобни на тях. Другият, който има косвен интерес, са търговците на продукти от животински произход. Техният бизнес от това само ще се подобри. И те като правило са именно мултинационални и/или офшорно-регистрирани компании.
7. Виновни ли са Румен Порожанов, ГЕРБ, и Дамян Илиев като шеф на БАБХ? Да, безусловно. Това е вината на палача, изпълняващ заповедта на краля да отсече главата на брат, роднина, сънародник. Те го правят.
Дали получават някакво нездраво удоволствие при това, или страдат от угризения, е въпрос без значение, защото крайният резултат е чудовищен за хората там и в България.
8. Може ли тази беда да бъде решена и предотвратена в бъдеще? Може, но при условие достатъчното наличие на народ, който иска това да стане, наясно е с личния си и национален интерес, и е готов на действия за това. На организация.
Един Добрин Петков, фейсбук-активисти зад клавиатурата или на улицата не са достатъчни. Тук трябва народ.
Народ трябва, не население!
Иначе баба Дора ще плаче, такива като нея с изгорени души и изсъхнали от плач очи има десетки хиляди, а имаше стотици хиляди за тези 30 години. А ние си кютахме, и го допуснахме като мухльовци, глупаци, и наивници, които се полъгаха като туземци за мъниста на най-старата игра на англосаксонските колонизатори.
Може сега сърцето ви да се къса, но това ще продължава, ще се усилва, и ще става все по-зле, и по-страшно. Защото население като сегашното няма право да живее в рая на земята, извоюван от народа на предците му. Правото да живееш на родната земя е привилегия. чест, и титла, която се защитава, отвоюва, и брани от всяко едно поколение. Не само от завоевателите преди векове, или от последните защитници - нашите и вашите дядовци.
Разбрахте ли го?
Пак ви питам - разбрахте ли? "
Пламен Пасков
Протест срещу евтаназията на здрави животни.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Ако децата бедстваха в българска пещера... Положението щеше да е още по-страшно :!:
Драмата с тайландските деца, заклещени в наводнена пещера, предизвика световния интерес и съчувствие. Трудно е обаче да удържим въображението за това какво би станало в една огледална ситуация, която се развива някъде тук. Нещо подобно:
Ден първи
Телевизиите са там, а пред пещерата са се събрали отчаяните родители на децата, които са непрекъснато питани как се чувстват. Когато отговорят, че не се чувстват добре, са питани как по-точно и колко недобре се чувстват. Не се чувстват добре.
Ден втори
Във Фейса тръгват статуси "Pray for Bulgaria", а някои сменят профилната си снимка със същото лого. С подобни действия половината работа е свършена - всички отдъхват облекчено и продължават да се занимават със свои си работи.
Ден трети
Премиерът Борисов идва, но си тръгва след час, понеже трябва да гледа полуфинала между Англия и Хърватия. Обещава, че веднага след мача ще се заеме със случая - така или иначе ще има три празни дни до финала, могат да се оползотворят със спасителни действия. Корнелия Нинова заявява на пресконференция, че по времето на БСП не е имало деца, заклещени в пещерата. Борисов отвръща, че проблемите са заложени още от кабинета "Орешарски" - БСП по някакъв начин са разместили тектонните плочи и сега всички страдат от това.
Ден четвърти
Появяват се спасителни екипи от ЕС. Никой обаче не ги иска, понеже всички са против европейските ценности, които са педерастки. Случайно или не, драмата достига до холивудска звезда - нека да е Ди Каприо - който обявява, че ще плати цялата кампания по изваждането на децата. В нашенския Фейс му се обяснява да не се меси, понеже не е запознат с тукашните проблеми и е много лесно от Холивуд да даваш пари и акъл.
Ден пети
Премиерът идва отново на място. Говори за Западните Балкани и Китай. Отчита: безработицата намалява, магистралите стават повече. Надява се вече да се реши тоя проблем с децата в пещерата, че да му се махат от главата. А тези заклещените дори не са с увреждания, ще се оправят.
Ден шести
Пред пещерата вече са се събрали медии от цял свят. Тук-таме са се появили амбулантни търговци, които продават българския флаг, захарен памук и други работи. Но ето - пристига Валери Симеонов. Там е, за да уведоми останалите, че вдигат твърде много шум и след 21:00 часа това вече няма да е позволено. На тръгване Симеонов смъмря децата за крясъците, които се чуват отвътре - от пещерата.
Ден седми
Времето се оправя, водата се оттича и чудо - децата успяват да излязат сами.
Борисов отчита грандиозен успех за ГЕРБ.
Валентин Радев определя станалото като доблестна проява на МВР.
Владимир Каролев казва, че ако пещерата беше застроена навреме, въобще нямаше да се стига до това и че всичко е по вина на псевдоеколози.
Волен Сидеров не е разбрал какво става - бил е в Крим, където е отбелязал нееднократно, че това е изконна руска територия. Карадайъ говори някакви неща на пресконференция, но нищо не му се разбира.
Халваджиян веднага обявява, че ще прави риалити, където ще вкара в пещерата Азис, Кичка Бодурова, Криско, няколко трансексуални и един циганин, да види какво ще стане. Предаването, озаглавено "VIP Cave", ще се излъчва през есента, водещи са Иван и Андрей, а вие никога не сте гледали нещо подобно.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno
Драмата с тайландските деца, заклещени в наводнена пещера, предизвика световния интерес и съчувствие. Трудно е обаче да удържим въображението за това какво би станало в една огледална ситуация, която се развива някъде тук. Нещо подобно:
Ден първи
Телевизиите са там, а пред пещерата са се събрали отчаяните родители на децата, които са непрекъснато питани как се чувстват. Когато отговорят, че не се чувстват добре, са питани как по-точно и колко недобре се чувстват. Не се чувстват добре.
Ден втори
Във Фейса тръгват статуси "Pray for Bulgaria", а някои сменят профилната си снимка със същото лого. С подобни действия половината работа е свършена - всички отдъхват облекчено и продължават да се занимават със свои си работи.
Ден трети
Премиерът Борисов идва, но си тръгва след час, понеже трябва да гледа полуфинала между Англия и Хърватия. Обещава, че веднага след мача ще се заеме със случая - така или иначе ще има три празни дни до финала, могат да се оползотворят със спасителни действия. Корнелия Нинова заявява на пресконференция, че по времето на БСП не е имало деца, заклещени в пещерата. Борисов отвръща, че проблемите са заложени още от кабинета "Орешарски" - БСП по някакъв начин са разместили тектонните плочи и сега всички страдат от това.
Ден четвърти
Появяват се спасителни екипи от ЕС. Никой обаче не ги иска, понеже всички са против европейските ценности, които са педерастки. Случайно или не, драмата достига до холивудска звезда - нека да е Ди Каприо - който обявява, че ще плати цялата кампания по изваждането на децата. В нашенския Фейс му се обяснява да не се меси, понеже не е запознат с тукашните проблеми и е много лесно от Холивуд да даваш пари и акъл.
Ден пети
Премиерът идва отново на място. Говори за Западните Балкани и Китай. Отчита: безработицата намалява, магистралите стават повече. Надява се вече да се реши тоя проблем с децата в пещерата, че да му се махат от главата. А тези заклещените дори не са с увреждания, ще се оправят.
Ден шести
Пред пещерата вече са се събрали медии от цял свят. Тук-таме са се появили амбулантни търговци, които продават българския флаг, захарен памук и други работи. Но ето - пристига Валери Симеонов. Там е, за да уведоми останалите, че вдигат твърде много шум и след 21:00 часа това вече няма да е позволено. На тръгване Симеонов смъмря децата за крясъците, които се чуват отвътре - от пещерата.
Ден седми
Времето се оправя, водата се оттича и чудо - децата успяват да излязат сами.
Борисов отчита грандиозен успех за ГЕРБ.
Валентин Радев определя станалото като доблестна проява на МВР.
Владимир Каролев казва, че ако пещерата беше застроена навреме, въобще нямаше да се стига до това и че всичко е по вина на псевдоеколози.
Волен Сидеров не е разбрал какво става - бил е в Крим, където е отбелязал нееднократно, че това е изконна руска територия. Карадайъ говори някакви неща на пресконференция, но нищо не му се разбира.
Халваджиян веднага обявява, че ще прави риалити, където ще вкара в пещерата Азис, Кичка Бодурова, Криско, няколко трансексуални и един циганин, да види какво ще стане. Предаването, озаглавено "VIP Cave", ще се излъчва през есента, водещи са Иван и Андрей, а вие никога не сте гледали нещо подобно.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.