"По света и у нас" докато си пием кафето

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Вечната страст – Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън

Рядко се случва две звезди да се сблъскат, но когато това стане, се ражда истинска супернова.

Случаят на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън е точно такъв.

Любовта между двамата е истинска вселена от страст, светски блясък и метеоритни скандали.

Връзката им е наситена с повече бракове и разводи, отколкото която и да е друга в Холивуд, а малко преди смъртта си Тейлър заявява, че ако Бъртън беше още жив, със сигурност щяха да се оженят отново.

Изображение

Впечатляващата им любовна история заслужава внимание, затова нека ви я разкажем накратко (поне това, което се знае официално).

Годината е 1963, Елизабет и Ричард се запознават на снимачната площадка на суперпродукцията „Клеопатра“. Въпреки че и двамата са женени към този етап от живота си, споделят, че са се влюбили един в друг от пръв поглед.

Тя риби, той скорпион – обречени са на любов и изпитания.

Изображение

Първата им целувка, която е се случва пред камера, продължава толкова дълго, че на всички им става неудобно, а режисьорът започва да вика „Стоп!“. Това сякаш ще бележи отношенията им отсега занапред – винаги да прекаляват, унесени в страстта.

Връзката им няма как да остане скрита дълго време, особено в Холивуд. Пресата изригва с публикации за новата звездна двойка, което води до два бързи развода – Елизабет оставя своя четвърти поред съпруг Еди Фишър, когото пък била „откраднала“ от своята колежка Деби Рейнолдс. Ричард от своя страна се развежда със Сибил Уилямс, с която е бил женен 14 години.

Изображение

Елизабет е на 31, той на 38 – идеалната възраст да започнат да се държат като влюбени тийнейджъри.

Първият им брак продължава 10 години и бива наситен с нездравословни количества алкохол, невероятен медиен интерес, лъскави светски събития, страстни целувки, разгорещени спорове и разменени обиди.

Приятелите на двойката са изумени как двамата могат да си разменят обидни епитети сякаш е някаква игра. Може би за тях е било точно това, тъй като никой от двамата не крие, че е лудо влюбен в другия.

Изображение

Това обаче не попречва на Ричард да изневери на Елизабет. Апокалипсисът в отношенията им е като написан по сценарий – силни емоции, публични размени на обиди, сълзи, алкохол, търсене на утеха в бурни партита и т.н.

И сякаш всичко би приключило дотук. Година по-късно двамата се срещат в опасна близост отново, за да обсъдят финансови въпроси около развода си. Чувствата обаче взимат връх и те се усещат отново лудо влюбени. Сватбата не закъснява, както и вторият развод.

Оженени през 1975 година, през 1976 вече се развеждат с гръм и трясък за радост на всички папараци и жълти медии.

Още преди официално да подпишат документите за развода, Ричард търси утеха от непрестанните скандали с Елизабет в обятията на бъдещата си съпруга Сузи Милър.

Тейлър от своя страна не губи време и още същата година застава пред олтара (за седми път) рамо до рамо със заможния Джон Уорнър.

Изображение

Бракът ѝ с него продължава шест години, точно толкова, колкото и този на Бъртън с Милър. Случайност? Едва ли!

През 1982 година – когато и двамата се развеждат с половинките си, Елизабет празнува 50-я си юбилей с Ричард под ръка. Двамата твърдят, че са само добри приятели и нищо друго, но кой ли им вярва.

Слуховете, че любовната им връзка се е подновила, стигат връхната си точка на кипене, когато двамата обявяват, че ще участват заедно в театралната постановка „Private Lives“. Някои твърдят, че Тейлър е имала тайния плат да съблазни отново Ричард и да се оженят за трети път, но последвалите събития показват, че съдбата е имала други планове за тях.

Изображение

Отзивите за пиесата са толкова лоши, че служат за идеално извинение на Елизабет да прекалява редовно с алкохола под претекст, че дави мъката.

Една вечер тя е толкова пияна, че не може да се качи на сцената. Вбесеният Ричард не иска да има повече нищо общо с нея и за да ѝ отмъсти, се жени за последната си съпруга – доста по-младата му лична асистентка Сали Хей.

Година по-късно, на 5 август, дългогодишният му алкохолизъм най-сетне го надвива и той умира на 58 години.

Изображение

Елизабет е разведена от две години, но ѝ отнема още 5 години, да се реши да встъпи в брак отново. Последният ѝ седми съпруг (и осма поред церемония) е с Лари Фортенски. Бракът им продължава пет години. 15 години по-късно тя напуска този свят на 79 години.

Запитана веднъж защо връзката ѝ с Бъртън все не се получава, въпреки невероятната им страст, тя отговаря „Може би се обичахме прекалено много...“

Тяхната безпощадна и помитаща всичко по пътя си любов продължава да витае като ореол около имената им и да ги свързва завинаги, по-силно от всеки земен съюз.

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Много се впечатлих:

Знаете ли тези исторически факти?

Първите затворници пристигат в „Аушвиц“ дни след основаването на Макдоналдс. Докато ресторантите Макдоналдс се свързват с добрите времена и богатството на САЩ от 1950 г., първият ресторант е открит много по-рано – на 15 май 1940 г. Само 5 дни по-късно първите затворници пристигат в концентрационния лагер „Аушвиц“ в Полша.

Даже малко се и втрещих:

Филмът „Междузвездни войни“ излиза през същата година, през която е извършена последната екзекуция с гилотина във Франция. Премиерата на филма „Междузвездни войни“ е на 25 май 1977 г. По същото време, когато този филм очарова публиката по целия свят, средновековния начин за екзекутиране с гилотина все още се прилага във Франция. През тази година Хамид Джандуби е обезглавен за изтезаването и убийството на млада жена – това е последната екзекуция изобщо във Франция.

И много:

Първата линия на лондонското метро е открита в разгара на Гражданската война в САЩ. Идеята за изграждането на метрото в Лондон се появява през 30-те години на XIX в. и на 10 януари 1863 г. първата подземна линия е открита. По това време Гражданската война в САЩ продължава, а едва през декември 1895 г. е приета известната 13-а поправка в Конституцията на САЩ, което означава, че робството е премахнато.

Орвил Райт е все още жив по време на бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. Братята Райт заслужено са сочени като изобретатели на онова, което днес познаваме като самолет и трябва да е било особено трудно за Орвил Райт, чийто брат Уилбър умира през 1912 г., да види как постижението на живота му се използва за най-големия акт на унищожение, виждан някога. През 1945 г. самолети на американските ВВС пускат атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, убивайки най-малко 129 000 души, предимно цивилни. Орвил умира през 1948 г., като преди това в свое интервю изразява тъгата си заради смъртта и унищожението, което бомбардировачите донесоха през Втората световна война: „Ние се осмелихме да се надяваме, че сме измислили нещо, което ще донесе траен мир на земята. Но грешахме ... Не, не съжалявам за участието си в изобретяването на самолета, макар че никой не съжалява повече от мен за разрухата, която той причини“.

Източник - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Малка Богородица е – какво трябва да правим?

Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита и не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

На 8 септември Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Изображение

Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни.

Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който ѝ казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.

Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита и не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Пия си кафето и мисля за хората по света и у нас :1216
Толкова много народи и държави, толкова много пътища и автомобили, влакове и самолети :222
Първата ми братовчедка вече цял месец обикаля сама из големия свят :326
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Нощеска ще върнем времето с час назад :222 и всъщност ще се върнем на зимното часово време /т.нар. астрономическо/. Този уикенд ще се радваме на събота + неделя, с един час по-дълги от обичайното. В понеделник ще се чувстваме по-щастливи и наспани.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Роди се рядка кръстоска между магаре и зебра :222

Изображение

Майката на Зипи се казва Зиги. Тя е 6-годишна зебра, купена за 10 000 британски лири от Германия. Зиги живее във фермата с девет магарета, сред които е и бащата на малкото.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

"Бохемска рапсодия" или пътят на една Легенда!

Автор: Росен Карамфилов

Хора, току-що се връщам от кино! Гледах филма номер едно в света! Не е случайно, че го анонсират така! „Бохемска рапсодия” е една експлозия от драма, същина, история и много музика! Филм, който не е филм. Филм, който се изживява. Филм, след който си в ступор и единственото, което искаш е да отидеш в музикалния магазин и да изкупиш всички плочи, дискове и тениски на Queen, после да се прибереш вкъщи, да заключиш вратата, да включиш уредбата, да я надуеш на максимум и да се насладиш на тази велика музика.

Честно да си призная – никога не съм бил кой знае какъв фен на групата. Какъв пропуск! Що за глупак съм бил? Слушал съм най-известните им песни, естествено, но дотам. След като изгледах „Бохемска Рапсодия” обаче, нещата коренно се промениха. Този филм провокира. Той събужда интереса, той те кара да търсиш още и още информация, да изровиш интервюта на Фреди Меркюри в интернет и да се увериш с очите си, че наистина е съществувал такъв гений, че е дишал на тая планета, че е заразил с болезнено големия си талант безброи почитатели.

От опит зная колко е трудно да разкажеш история. Когато трябва да разкажеш историята на една от най-великите рок групи в света, трудността достига висотата на небесата. Когато трябва да влезеш в кожата на легенда – вече говорим за висш пилотаж. Фреди Меркюри е артист, борил се с един куп вътрешни свои метаморфози. Как се пресъздава такъв характер? Що за актьор трябва да си, за да изиграеш такъв образ?

Нямам представа. Мълча пред това дарование. Дарованието на Рами Малек. Запомнете това име. Повторете го няколко пъти в съзнанието си. Запаметете го в компютрите си. Рами Малек. Не съм гледал други филми с него, но обезателно ще го сторя. Изключено е да не си заслужава. Не и след като станах свидетел на това за какво превъплъщение става въпрос.

Нали знаете принципа – ако един актьор играе злодей и го играе както трябва, зрителя моментално намразва персонажа. В случая аз заобичах Фреди. Страдах с него. Смях се. Плаках. Съчувствах. Слях се с екрана за момента. Влязох вътре в сюжета. Всичко това се дължи на прекрасната работа на екипа. И на великолепната игра на Рами Малек. Недоумявам как е възможно някои зрители да негодуват и да плюят по него. Вероятно те не са разбрали нищо от филма. По друг начин не мога да си го обясня.

За финал – няма да ви убеждавам колко е добър „Бохемска Рапсодия”, защото той не е добър. Той е величествен. Позволете си да го почувствате.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

В събота, на 24.11., от 12 ч., пред НДК - протестно шествие в защита на Иванчева и Петрова!

Инициатива "Правосъдие за всеки" организира шествие в подкрепа на бившия кмет на столичния район „Младост” Десислава Иванчева и бившата ѝ заместничка Биляна Петрова, които вече 7 месеца са в ареста.

Маршът ще се проведе на 24 ноември от 12 ч. и ще започне от НДК, ще продължи по бул. Витоша и ще завърши пред Съдебната палата.

"Каним всички свободни граждани в събота на Марш за Правосъдие, за да си поговорим по въпросите: #КОЙ заменя Правосъдието с правообслужване и в чия полза? Защо чувството за справедливост тотално изчезна в българското общество? Връщаме ли се към мрачните години на тоталитарните практики и правосъдие?! Имаме ли Правосъдие за всеки или поръчково правообслужване", пишат организаторите на събитието във Фейсбук.

Те призовават обществото да подкрепи смелата позиция на председателя на ВКС Лозан Панов, който заяви, че главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си. Също така да поиска справедливост и защита на човешките права на задържаните от седем месеца в ареста Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Ето поканата за събитието:

Каним всички свободни граждани в събота на Марш за Правосъдие, за да си поговорим по въпросите: #КОЙ заменя Правосъдието с правообслужване и в чия полза? Защо чувството за справедливост тотално изчезна в българското общество? Връщаме ли се към мрачните години на тоталитарните практики и правосъдие?! Имаме ли Правосъдие за всеки или поръчково правообслужване?

Неудобните са специални обвиняеми в специализираните прокуратури и съдилища на властта, които по същество са си извънредни юрисдикции, обслужващи Прокуратурата, която все по-явно прислужва на Олигархията. В тежка и тъжна реч пред наши и европейски съдии, председателят на ВКС Лозан Панов даде своето обяснение за случващото са в съдебната система и заяви: "Съдът не следва да проявява единомислие с прокуратурата и не бива да се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес".

Точно това се случва обаче в новия мегаантикорупционен орган с гръмкото название КПКОНПИ и в Специализирания съд на властта, в който в емблема на корупцията и тежката престъпност в държавата се превърнаха кметът и заместник-кметът на един столичен район, а всички други държавници, политици и олигарси се оказаха невинни.

В този съд правосъдието срещу нарочените за разправа се осъществява светкавично, като прокурорските протести се пишат "на коляно"; в един ден могат да заседават първоинстанционен и въззивен състав по едно и също дело; да се гледат мерки за принуда, дори без протокол от съдебно заседание; да се провеждат съдебни заседания с оковани подсъдими като тежки криминални престъпници, извършили масови убийства... И само в този съд изглежда е нормално обвиняем за подкуп, който го е уговарял, взел и пренесъл парите по него, да е с мярка "домашен арест" от близо месец, а други обвиняеми, за които досега не е доказано, че са го получили, да са с мярка "задържане под стража" в килията, и това да се нарича обективно правосъдие!

Да напомним, на свобода са: осъденият в три държави за наркотрафик Брендо, силовашките лидери Маджо, Маргините, Баретата, дори и Митьо Очите още не е в ареста; видни олигарси, разследвани по обвинения за тежки престъпления от години; обвинените за пране на пари от скандалната "Джи пи груп"; обвинените и вече оправдани политици като Бисеров, Сидеров, Масларова, Цветанов...

Списъкът е дълъг. Но най-зловещите престъпници и корупционери в държавата се оказаха Иванчева и Петрова - за твърдян и недоказан подкуп от 55 хил. евро! Това е правосъдието, което ни предлагат и което дори и Брюксел засега одобрява. И никога не трябва да забравяме, че утре всеки дръзнал да се противопостави на властта и олигархията, може да се окаже на тяхно място!

Затова призоваваме на нов Марш за ПРАВОсъдие, но който да подкрепим смелата позиция на председателя на Върховния конституционен съд и да поискаме справедливост и защита на човешките права на задържаните от седем месеца в ареста Десислава Иванчева и Биляна Петрова!

Каним всички свободни граждани в събота, 24.11.2018г., от 12ч. пред НДК - пилоните, откъдето ще проведем кратко шествие по бул. "Витоша" до Съдебната палата. Моля, носете със себе си по едно листче или картон, на което просто да е изписано "Свобода и Право"!

Защото, както казва в края на речта си съдия Панов: "В последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва: "Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб." Вие избирате от кои да бъдете."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Терминал 2 няма да реши проблемите ти!

Изображение

Но изборът къде да живееш си е само твой
Да направим правилния избор не винаги е лесна задача, особено когато е замесена вечната дилема дали да останем в България или да се отправим към Терминал 2 въоръжени с един сак и безброй очаквания.

И в двете ситуации са на лице плюсове и минуси които не бива да игнорираме, за да се разочароваме накрая.

И като стана дума за разочарования, нека започнем от разбулването на клишираните митове за мечтания живот извън родната страна.

У редица българи е залегнала заблудата, че чужбина е някаква нова версия на страната на чудесата и всичко, което си пожелаят, веднага ще им бъде дадено.

И тъй като по една или друга причина не са постигнали желаните резултати у нас, смятат, че ако сменят държавата, всичко ще си дойде на мястото.

Но нещата не се случват по този начин. Ако просто сме тръгнали да си „опитваме късмета навън” без елементарна подготовка и познания, всичко е обречено преди да е започнало.

Да, правилно. Големите пари няма да завалят, нито шеметната кариера ще почука на вратата, ако не си я заслужим.

Материалната страна на този казус винаги е била доста противоречива, но тук от личен опит мога да кажа, че с нужната финансова дисциплина, може да се живее сравнително добре дори без космически заплати и ако човек е достатъчно предприемчив, ще съумее да спестява и да инвестира в каквото намери за добре.

На всички ни е ясно, че не е важно само колко изкарваме, а как ще го разпределим за да ни стига.

Многото долари и евра изкарани с черна работа доста често изчезват, най-вече през летните месеци, когато доста от заминалите се прибират и незнайно защо започват да харчат като обезумели. Резултатът-празен джоб след края на отпуската и връщане в началната позиция. Не изглежда много обещаващо, нали?

От друга страна, „бедната” ни родина е пълна с всевъзможни алтернативи, стига да знаеш как да ги използваш и да разграничаваш безсмисления лукс, от полезната необходимост.

Със сигурност дори да взимаш четири цифрена заплата започваща с числото 2 или 3, няма да стигнеш далеч, ако я прахосваш с лека ръка.

Защото хладилника ти ще е също толкова празен, колкото и когато си взимал нищожно възнаграждение.

Не е тайна,че материализмът и то в най-суровия му вид, примесен с криворазбраната представа за успех, са виновни за „бягствата” в чужбина.

Така мисълта за огромните суми пари и лесния живот, се превръщат в основен приоритет, с надеждата реалността да стане по-различна.

Но тъй като навиците и мислене си остават същите, нищо не се променя.

А кариерното развитие и нормалния живот се превръщат в напрегнат сезон на Сървайвър, който накрая е спечелен от някой друг. Остава смяната на поредната бачкаторска работа, (с бонус хронична умора), и поредните дадени пари за сметки и безумно скъпа квартира с размерите на килер.

И тогава правейки си една обикновена, проста сметка, ще открием,че в България всъщност не е толкова лошо, мизерно и тежко, стига да се вземеш в ръце и да престанеш да мрънкаш искайки всичко на момента.

Вярно, двете ти магистратури може би няма да бъдат взети на сериозно от първия миг, нито професионалните ти умения ще изгреят на хоризонта веднага след като се дипломираш, но с малко повече упоритост и адекватна преценка можеш да постигнеш това, което искаш и да си щастлив.

А щастието само по себе си е доста по-перспективно от това на 40 все още да си обслужващ персонал в някое чуждестранно селце и да си все така неудовлетворен…въпреки пълния хладилник.

Автор: Линда Николова
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Аз ще отида на тази Работилница, защото съм убедена, че за да бъдеш успешен в настоящето и бъдещето, първо трябва да си дадеш сметка за миналото. А това е процес, който може да бъде изключително мотивиращ и приятен, ако си заобиколен от интересни хора, ако си част от група. Каня приятелите си да споделим това събитие и заедно да начертаем плановете си занапред. С благодарност към Елица Костова, Светослава Радева, Борислав Николаев и Пътят на мечтите - Кариера:

Работилница Равносметка и Целеполагане

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор