Тъй като съм родом от Казанлък, имала съм ежедневен досег с маслодайната роза, от засаждането на резници, през почистването от плевели и окопаването на младите розови храсти, до брането и преработването на цвета, с радост ще споделя с вас, следната информация за ползата от този дар на природата. Мога да разказвам с часове за всеки един етап от отглеждането на красивите и ароматни казанлъшки рози, но за сега само ще се възползвам от готовата информация, предоставена от
КАЗАНЛЪШКА РОЗА (маслодайна роза, гюл, трендафил)
Rosa damascena Mill.
Сем. Розоцветни - Rosaceae
Родината на розата е Средна Азия. Тръгнала от Индия, Иран и Египет, маслодайната роза стига до Персия, Мароко и други страни. В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила в българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света.
Розата е храст, чиито стъбла и млади леторасли са покрити с шипове. Листата са сложни, текоперести, последователни, с прилистници, елипсовидни, със заострен връх, назъбени. Листната дръжка е покрита също със закривени към основата шипчета. Цветовете са червени или розови. Разположени са по няколко на стеблените върхове в съцветие метлица.Чашката е неопадваща, петлистна, с 30-40 венечни.
Използваема част.
Венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа (май-юни). Сушат се на сянка или пък в сушилня (при температура до 30о С. Допустимата влажност е 12 %. Срокът на годност за цяла или рязана билка е 1 година, а за мляна - 6 месеца. Изваряването на розовия цвят, както и запазването му до изваряването се извършва по специална технология.
Химичен състав.
Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени (които предизвикват втвърдяването на розовото масло при 25оС), евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид и др., танини (предимно катехини, кверцитрин, кверцетин), восъци, захар и др.
Лечебно действие и приложение.
Силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се използва (както и мащерката) при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (главно с микробни причинители). Има и противосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие. Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.
Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища, дискенизии на жлъчката.
Лечебни свойства има и розовото масло. Те се дължат главно на ненаситените терпенови алкохоли. Маслото на розата има и силно противомикробно действие. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев ефект.
Розовото масло се използва като съставка на много козметични продукти - в тях то се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото, омекотяващо и противомикробно действие.
В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. ( Историята помни твърде смущаваши ефекти от преяждане със сладко от рози, свързани с често посещение на едно усамотено по дефолт място, с почти смъкнати гащи. :lol: ) Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.
Начин на употреба.
Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене.
Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.