Ееее, Черита, просълзи ме с тези хубави пожелания! Благодаря ти от сърце от името на цялото ни семейство!
Както бях ти казала, тази година решихме да е нещо различно. Не просто 2 часа, изкарани в някое детско заведение, с деца,които вижда почти всеки ден. Искахме да е нещо неизживяно досега, нещо,което ще запомни дълго време. И наистина се получи точно така- и двамата се набесняха на воля, запознаха се с много нови деца, за пръв път яздиха кон, което направо ги размаза от кеф, Жоро се опита да лови риба в езерцето със сезалов канап, покатери се на най-невъзможните места, пипна всичко,което можеше да се пипне и вечер едва дочакваше вечерята, почти заспал от умора на масата. Даренка изживя нещата по свой си вътрешен начин, но определено беше на върха на щастието, особено докато язди Бела (хаха, просто съвпадение,нали понито е бяло
). Аз също се престраших да яхна кобилата Пелена, но снимка ще кача по-късно, защото не е в моя апарат). Наистина изживяването беше неповторимо, самата атмосфера беше толкова зареждаща и неповторима! Напълних си очите с красота !