Досега не писах, но то няма и какво толкова. Днес е
ден 13, все още мърдам, не съм умряла от глад
Гади ми се вече от плодове и май вече спрях тотално да ям, само пия чай и вода. До преди 4-5 дена има ужасен вкус в устата, леко метален такъв..., но вече не. Вечер имам болки в черния дроб, но са поносими.
Макар да не го правя за отслабване,няма как да не отбележа със задоволство, че 7 кг отлетяха бързо-бързо.
Това го писах в една друга тема и понеже нямам време да разказвам, го копирам:
Ми какво да кажа за мен- аз започнах да гладувам за здраве, обаче и тайничко си мечтаех да посмъкна малко. Покрай всичките мои грижи последните месеци много се бях отприщила на ядене, ама много. Развих пристрастеност към тестяното. Всъщност имах качени още едни 4-5 кг отгоре от положението, в което бях на Усоето. Можеш да си представиш какво чудо. Мразех се, обаче нямах сили да спра да ям. И така месеци наред. До тук за 12 дена имам свалени 7 кг. Напълно съм наясно, че не е на добре това бързо сваляне, но организма сам си го иска явно. По-важното е, че се чистя освен от токсини и шлаки, но и от моята зависимост. Силно се надявам да успея. Много го искам. Знам, че най-трудното предстои, а именно захранването, но мисля, че този път ще се справя. Чувствам се достатъчно силна и за това.
Чувствам се добре, имам енергия, независимо от почти пълния глад и се наспивам някак по-добре.
Свикнах с режима и дори ме е страх да спра и да започвам да захранвам. Някак започнах да изпитвам страх от храната...
Това е накратко.