Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувай отговор
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Сиренце »

Ван Хелсинг застъпва същата теория в "Децата на новото хилядолетие" :
Болестите наистина не падат от небето и не са никакви „божии наказания“. Със сигурност има вируси и вредители, които биха могли да предизвикат безредици в тялото ни, но само при наличие на подходяща среда: т.е., ако имунната система е отслабнала или е налице благоприятна духовна почва. Бог никога не наказва. Всичко, което ни се случва, е следствие от предишни действия.

„Каквото горе, такова и долу“: тялото би трябвало да е отражение на душата. Ако сме в душевна дисхармония, тялото също е в дисхармония. Ако изпитваме яд, то също започва да се „ядосва“ и ни го показва с болести.

Следователно те не могат да бъдат победени с външни средства; те са наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Отново действа Принципът на засмукването: колкото повече се страхуваме от дадена болест, толкова по-често ще се разболяваме от нея. Колкото повече се борим с някоя болест, толкова повече тя се засилва. Колкото повече искаме да я премахнем, толкова по-дълго остава при нас. Ако разберем нейните душевни послания, тя си отива от само себе си, защото не е дошла да вреди, а така да се каже — по „приятелска линия“ — и като наш добър приятел иска да ни каже, че трябва да се променим, че душата ни е спряла развитието си. Болестите не са врагове, а посланици. Дори не съществуват „болести“, а само болни хора!

И още един цитат, който ме впечатли:

Нека не забравяме, че понякога вземаме определена болест в живота си, за да научим нещо определено. Болестта би могла да се разглежда като „термометър“ за живота, като указател.
Нека вземем за пример невродермитите, от които днес страда всяко четвърто дете в Германия. Нека първо се спрем на психологическата страна на нещата. Болестта е позната и като ендогенна (свързана с вътрешни причини) екзема. Тя е органично кожно заболяване, чиято най-характерна особеност е сърбежът.
..............................................................................................................................................................

Нека погледнем на същата болест от спиритуална гледна точка: защо при инкарнация душата взема със себе си невродермит?

За да учи по-бързо от другите — най-вече духовно. Страдащите са принудени да живеят различно от останалите, защото реагират и на най-малкото вълнение с кожата си. С годините те не само се учат да разпознават храната и строго да спазват дисциплина при най-различни обстоятелства, но обръщат голямо внимание на чувствата си. Така автоматично стават по-осъзнати от тези, които не боледуват често. Страдащите от невродермит хора са надарени с много по-голяма чувствителност. Те имат рядкото качество да чувстват, да се вслушват дълбоко в себе си и да усещат другите.

Следователно невродермитът би могъл да се окаже проклятие за тези, които не желаят да се развиват духовно. За търсача-спиритуалист обаче, е благословия, защото във всеки момент той разбира къде се намира, осъзнава каква е конституцията му, къде го сърби, какво става под кожата му, какво би могъл да научи от нея и какво изобщо не го засяга. Невродермитът действително е нещо като „термометър“ за този, който може да чете какво става в душата му. С възрастта такива хора започват да се отнасят все по-съзнателно със своя приятел, кожата, и печелят все повече от това. Те се приучват да се вслушват във вътрешния си глас, в интуицията, да следват чувствата си и това автоматично означава, че не се отклоняват от жизнения си план.

Разбирате ли подобна интерпретация на болестите?
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

Сиренце написа:Следователно те не могат да бъдат победени с външни средства; те са наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Отново действа Принципът на засмукването: колкото повече се страхуваме от дадена болест, толкова по-често ще се разболяваме от нея. Колкото повече се борим с някоя болест, толкова повече тя се засилва. Колкото повече искаме да я премахнем, толкова по-дълго остава при нас. Ако разберем нейните душевни послания, тя си отива от само себе си, защото не е дошла да вреди, а така да се каже — по „приятелска линия“ — и като наш добър приятел иска да ни каже, че трябва да се променим, че душата ни е спряла развитието си. Болестите не са врагове, а посланици. Дори не съществуват „болести“, а само болни хора!
Това до тук ми е ясно :)
Това е обяснено и в една друга книга, където се казваше, че товарим ситуацията с излишен потенциал ("Пространство на варианти" от Вадим Зеланд, книги които са ми в списъка).
Сиренце написа:.........................................................
Нека погледнем на същата болест от спиритуална гледна точка: защо при инкарнация душата взема със себе си невродермит?.....
Разбирате ли подобна интерпретация на болестите?
Тази работа с прераждането ми е мътна.
Не съм убедена, че има такова нещо.
За това и не разбирам добре това обяснение.
На мен определено ми е по-лесно да си обяснявам нещата с настоящия ни (единствен? ) живот, в който ние бихме могли да променяме случките (болести, емоции и пр.).
Ако не ни е дадена силата да си спомняме предишни животи и изводите от тях, тогава те очевидно, че не ни касаят в "този "
Живот според мен.
За това предпочитам да се средоточа върху нещата които знам за себе си (и околните). И тук идва големия въпрос за мен:
какво съм забравила и защо?
Много се ровя, много мисля по разни въпроси от детството ми и виждам, че си спомням толкова малко.
Колко събития (които може би имат значение) са изтикани навътре в подсъзнанието и колко бели петна имам ....
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

Книга за която отдавна се каня да напиша нещо и която дава много интересна информация за това, което споменах по-горе е "Петте травми" Луиз Бурбо.
За сега само я споменавам, ако ви се стори интересна може да я прегледате.
Когато ми остане време ще напиша едно резюме за нещата, които смятам за интересни и важни от там :)
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

Ще се опитам съвсем накратко да ви разкажа за какво иде реч в така препоръчваната от мен :1062 книга за травмите.
Идеята както аз я схващам е, че всички идваме на тази земя с желанието да ПРИЕМЕМ различните СИ опитности (душата ни иска ние сами да се приемем с нашите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания ... )
Раждаме се ние весели и щастливи, обаче с времето забелязваме, че не можем да бъдем такива каквито сме. Парадоксално и гадно, а?! "...когато сме такива каквито сме, това притеснява света. И тогава си правим заключението, че да си естествен не е правилно" - казва авторката. Или в много от случите боли. И за да не боли толкова, още от малки ние се учим да си слагаме МАСКИ. Тези маски (нови самоличности) променят нашето поведение според ситуацията, като основната цел е да ни предпазват от болката, която вече познаваме.
Според Л. Бурбо има 5 основни травми и съответно 5 маски:
Травма ОТХВЪРЛЯНЕ - маска БЯГАЩ
Травма ИЗОСТАВЯНЕ - маска ЗАВИСИМ
Травма УНИЖЕНИЕ - маска МАЗОХИСТ
Травма ПРЕДАТЕЛСТВО - маска КОНТРОЛИРАЩ
Травма НЕСПРАВЕДЛИВОСТ - маска СКОВАН

Всяка маска въздейства на външния вид, на физическото тяло на човека, като го оформя по определен начин. За това от пръв поглед можем да познаем коя е най-дълбоката травма на един човек само като го погледнем. "Тялото не лъже".
След като определим травмите (обикновено 2-3) идва ...интересното :1062
Трябва да си ги спомним!
Най-дълбоките травми са получени най-рано ...и се започва едно ровене .... Но поздравление за всеки който стигне до този етап :326 , без значение какво точно ще изрови :)
Много интересни неща срещнах в книгата!
Защо има родове хипертоници, такива с бъбречни заболявани или сърдечни или "бичът на съвремието" прочее.
Да! Това е епидемия, само че заразата не трябва да я търсим отвън, а вътре в главите и душите си. И лекувайки себе си, непременно ще започнем да лекуваме и близките си, защото травмите се предават от поколение на поколение, от родители на деца....
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от dexter »

Сега сигурно ще се изкажа неподготвена.... :1062 По повод на маските, макар да не съм съвсем наясно за какви маско говори Луиз Бурбо, защото не съм чела книгата. Смятам, че няма как да живеем с другите хора, ако не носим маски. Ето напр. аз съм се диагностицирала като интроверт (не че смятам това за болест :)). Обаче живея с хора, които не са като мен. Да кажем, че съм направила грешка като съм избрала съпруг-екстроверт - мой проблем. Но как да си обясня, че детето ми също е екстроверт? Тя има нужда от компания, от социални контакти, от постоянно общуване. Които, докато е на крехката възраст от 6-7 години, се налага да си осигурява с моя помощ. Т.е. аз също трябва да общувам интензивно с хора. За което нямам голям вътрешен стимул. И понеже искам да съм "добра" майка за детето си - слагам си "любезната" маска и тръгвам да общувам. Не винаги ми се получава обаче :plezya se , то като не му идва отвътре на човек.... Не че няма хора, с които да ми е приятно да общувам, но не са чак толкова много. И не всички имат деца, та да удовлетворим и потребностите на детето :). Та ей такива неща си мисля - за маските, за правилата, които ни помагат да живеем добре с другите около нас. Май му казват "социални норми на поведение". Като че ли не вярвам, че всички хора изначално са добри, отзивчиви, щедри, та да могат хем да са естествени, хем да се вписват в средата и да не пречат на всички останали също да са естествени :).
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

Между двете маски има разлика :)
Ако тази която ти си слагаш, когато ти се налага да общуваш с хора (бих добавила - които не са от твоя вид ;)) е осъзната, то другата вече е станала част от теб. Ти вече не я слагаш и махаш за да ти е по-лесно да се вписваш, а дори не можеш да се дистанцираш от нея.
Двете неща са различни.
Не мога да ти обясня добре в момента, без да изпадна в многословие, но има разлика между "маска" и "маска".
Прочети книгата :)
Едва ли ще ти отнеме повече от 2 вечери :) Предполагам, че ако го направиш ще имаш да преодоляваш разни социално обусловени мисловни модели, но имам наблюдения, че се справяш отлично с тази задача :222
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от dexter »

:221 Подозирах, че става въпрос за два различни вида маски. Просто се хванах за това "да се държим естествено". Напоследък доста си мисля по този въпрос, но в друга насока - каква част от личността ни е заложена при раждането ни и каква част придобиваме в хода на живота си. Т.е. трябва ли да полагаме големи усилия да се образоваме, развиваме, да се променяме дори или просто да бъдем каквито ни е създала природата, дори ако това означава да се носим по течението и да не полагаме усилия, защото сме се родили с някакви предопределени качества. Всъщност така написано май става ясно какво мисля :221 , още повече че аз все плувам срещу течението, дори когато това не е полезно за мен. Но това не ми пречи да си разсъждавам.
За протокола - май не страдам от кой знае какви болести, даже последните 3 години и грип не ме е тръшкал (или пък ми е минавал бързичко, без да му отдавам значение). Не мога да определя дали подтискам нещо в себе си (надявам се да не е твърде късно, когато разбера :221 ). Но съм убедена, че стресът е причинител на голяма част от болестите в наши дни, включително и грипните епидемии (честно - наистина ми писна отвсякъде да ми казват как трябва да се разболея от грип, защото в момента сме в грипна епидемия :1052 !).
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

dexter написа:...май не страдам от кой знае какви болести
:326
...или както Пипи казва:"Аз не страдам от лунички! Аз си ги харесвам!" :222
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от cchery »

Ver написа:Тази работа с прераждането ми е мътна.
Не съм убедена, че има такова нещо.
За това и не разбирам добре това обяснение.
На мен определено ми е по-лесно да си обяснявам нещата с настоящия ни (единствен? ) живот, в който ние бихме могли да променяме случките (болести, емоции и пр.).
Ако не ни е дадена силата да си спомняме предишни животи и изводите от тях, тогава те очевидно, че не ни касаят в "този "
Живот според мен.
За това предпочитам да се средоточа върху нещата които знам за себе си (и околните). И тук идва големия въпрос за мен:
какво съм забравила и защо?
Много се ровя, много мисля по разни въпроси от детството ми и виждам, че си спомням толкова малко.
Колко събития (които може би имат значение) са изтикани навътре в подсъзнанието и колко бели петна имам ....
Верка, макар да нямам съвсем оформено мнение по въпроса за прераждането, такова, което мога да напиша сега с думи, се присъединявам към написаното от теб. Бих казала, че по-скоро чувствам нещата за прераждането, така както и ти си ги описала.

Много ми е интересен и на мен момента със забравените неща от детството!!! Защо?! Защо се налага да ги търсим и да си ги припомняме и въпреки, че се убеждаваме в тяхната правилност, не ги прилагаме в настоящия си живот?! Мда, много съм склонна да потвърдя това, което пише в книгата на Луиз Бурбо - че ние се раждаме доволни и щастливи и..... сами променяме този факт с маска, която асъл не можем да свалим. Много е грубо и непочтенно това.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от dexter »

Ver написа:Прочети книгата :)
Намерих си я в електронен вариант, само трябва да си я кача на четеца :1024

За преражданията - не знам дали съм споделяла тук, но когато Яна беше по-малка, може би на около 3 години, постоянно разправяше, че има сестра, друга майка и че е живяла в Гърция :plezya se . По едно време доста ме беше втресло с нейната история, но постепенно тя забрави :). От тогава все си мисля, че може и да си спомня някакъв предишен живот - определено беше странно.
Ver

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнение от Ver »

dexter написа:Намерих си я в електронен вариант, само трябва да си я кача на четеца :1024
Радвам се, че така присърце взе идеята :) Дано ти хареса, за да си говорим после с "термини" :1062

Чери, струва ми се хубаво, че пишеш тук :)
cchery написа:...Мда, много съм склонна да потвърдя това, което пише в книгата на Луиз Бурбо - че ние се раждаме доволни и щастливи и..... сами променяме този факт с маска, която асъл не можем да свалим...
Не можем да я (ги) свалим, защото не виждаме, че я носим :)
От момента в който започнем да се наблюдаваме (анализирайки/припомняйки си/ задавайки си въпроси) става възможно да разберем, кога слагаме дадена маска.
Ако ти е станало интересно, можеш да й "хвърлиш око" , когато приключиш с племето, което тича :)
Публикувай отговор