Ето тук му е мястото да сложа една дълга редица от е такива емотикониБъни написа: Иначе другото ново от изминалите дни е , че започнах да тичам!!!Най-накрая! Преодолях себе си и доста ниските темперетури навън ( след като прочетох поста на Чери, че е тичала дори в снега, реших, че няколко капки дъжд и малко вятър не са фатални...) и вече 4 дни поред тичам! Е, то май може да се каже , че е не точно тичане, защото първите 2 дни едва успявах да го докарам до 1мин и половина, но за мен е важно, че започнах. А след тези "страшни" 90 секунди езика ми стигаше до коленете...
Но съм оптимистка, ще продължа , няма да се отказвам! Много добре се чуствам след това!
Бъни, "няма лесно". Лесните неща май са само за тарикатите. А ние не сме такива, нали така?!
Най-трудното на бягането обаче еее да почнеш. После обикваш този спорт и не искаш да се разделите. Ако мога да ти дам някакъв съвет, то е в самото начало - първите 2-3-4 седмици да тичаш бавно и леко, с равномерно темпо. Ако усетиш напрежение, значи вече полагаш повече от необходимите усилия. В такъв момент трябва да се отпуснеш буквално - отпускаш ръцете, тялото, краката. Почваш да правиш по-малки крачки с леко присвити колене. Обърни внимание на това как ходилата ти стъпват върху земята с "пляксане" и тежест или с леко с приплъзващо назад движение. Ако е първото, то намали натиска върху им - това ще стане и като скъсиш крачките. Не издърпвай много напред водещия крак, т.е. този с който правиш стъпка напред - хубаво е да стъпва под хълбоците, защото като го слагаш напред, полагаш допълнителни усилия да придвижиш и тялото си към него, а това вече хаби енергия.С две думи - тичай леко и без напрежение. Изправи гърба, отпусни леко ръцете, които свободно да се движат покрай тялото. Главата изправена и поглед напред. Самопроверявай се често за това колко дълги крачки правиш и дали ходилата ти стъпват леко върху земята. Пренеси се мислено на някоя полупланинска пътечка и си представи, че си заобиколена от гора, трева, птичи песни и лек вятър - вярвай ми, изглежда отнесено, но помага страшно много. Не мисли за времето и за умората - смятай наум задачи или си прави планове. Неусетно 90-е секунди ще станат 120 и т.н.
Наскоро прочетох за един трик за бягане по стръмно - човек трябва да си представя през цялото време, че слиза по хълм и да бяга със същите крачки, темпо и техника все едно слиза! Явно мозъкът е впрегнат във визуализация на тази представа и някакси човек забравя изкачването - при мене действа, ама да се има предвид, че наклонът който катеря е минимален
. Когато се опна към някой планински връх непременно ще пиша дали е проработил този начин.
за сваляне на килограми и борба с целулита! 
Това предполагам, че го дължа до голяма степен на пчелният прашец. Някъде бях чела, че той намалява желанието за консумиране на сладко. 
Не сега, ще се опитам довечера или най-късно утре, но ще кача със сигурност! 
