ДобреНели написа:Хубава тема, ще я навестявам.
Ще се радвам да споделиш, как се лекувате с разговори и анализ на чувствата. Да, знам че е много лично Така, че няма да ти се разсърдя, ако не го направиш
И в нашата околия си имам пореден случай на емоция-болест. Съвсем пресен, от вчера.
Малко предисловие: Ава (малката) от бебе си е ненаситна на всичко: на храна, на прегръдки, на внимание, на любов и каквото още се сети човек. Никога не й е достатъчно, все гледа какво имат/правят другите, без да забелязва какво има/прави тя самата.
От известно време все и е скучно. Всичко и е тъпо и само ИСКА. Иска всичко, непрекъснато, по много и веднага и полученото не я прави по-щастлива или по-скоро я прави за малко и после отново потъва в океана от желания.
Аз се имам за търпелива, добронамерена и мила, но въпреки това очевидно не съм се сдържала пред поредната провокация, която доведе до ларинго-спазъм.
Мога да го нарека .... Ларинго-спастична кашлица, породена от завист/алчност/или недостатъчност (от всякакъв вид).
Случката: купувам на Мони (голямата) нови кецове и елече. Ава ги вижда вечерта и веднага започва: "А за мен?...На нея купуваш, а на мен не.... Искам и аз..." Аз спокойно и припомням как преди няколко дни съм ѝ купила кецове и клинчета за пролетта и че тя си има елече и няма нужда от такова. Малкото обаче продължава да недоволства от живота, и да умножва исканията си и да изглежда тотално нещастна.
Това е положението, което не мога да понасям, защото в моите очи това е абсолютна неблагодарност към Живота и неговите подаръци. Няма да цитирам тук лекцията която ѝ изнесох, но последиците бяха мигновенни. В рамките на един час Ава започна да лае. И не само да подкашля, а не спираше. Така през нощта и вчера през целия ден. Лаеща, силна, непрестанна раздираща гърлото кашлица.
Гледам аз "Ларингит -Толкова сте ядосан, че не можете да говорите. Страх ви е да вземете думата. Възмущение от властта."
Новият мисловен модел: "Свободен съм да си поискам това,което желая. Безопасно е да се изказвам. Спокоен съм. "
Очевидно е какво е почувствала Ава.
Остава аз да се сетя какво да направя. Как да ѝ обясня/покажа, че е свободна да желае, но че е хубаво да промени начина по който го прави. Че желанията са хубаво нещо, но човек трябва да ги "премерва" и да има търпение (тази ужасна за децата дума) да изчака да се осъществят.
Не искам да се превръщам в майка-тиранин, но не желая и да разглезя детето. Как да ѝ "вменя" чувство на благодарност, без да изнасям болезнени лекции от сорта представи си, че не можеш ......, че нямаш ......... :?:
Ей, такава задачка-закачка си имам