Да възпитаме децата си на труд

Ver

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Ver »

Пожелавам ти Успех, Мими!
Да ти върви "по вода" и с песен :524
dobito

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от dobito »

Здравеите,Мецанкии Искам Да ви Споделя с голяма радост ,че аз сам една от идващите в Детски Център Г-жа Николова Ни УЧИ на труд ,възпитание и много други неща!! Това е голяма радост за мен 4е сам една от тях Там се учим Да месим :) !! :1002 ! Чувството да месиш е невероятно :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от cchery »

Правят документален филм за Хлебната къща в Златарица


в. "Борба", В. Търново, бр.163 / 2011-08-25



Надежда Савова с новите си приятели от Златарица

Изображение

Филм за Хлебната къща в Златарица, която е една от петте в България, прави създателката им Надежда Савова. Тя е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и докторант по културна антропология. Преди година първата Хлебна къща “Св. Христофор” в Габрово се побратими с новосъздадената в балканския град. Хлебната къща в Златарица получи и сертификат за включване в световната верига за екологична и бавна храна „Slow Food”. Тя е своеобразен контрапункт на веригите за бързо хранене и унищожителното им влияние върху местните традиции и култура.

За утвърждаването на здравословното хранене съобразно традициите на местната общност ще разкаже във филма си за Хлебната къща в Златарица Надежда Савова. Срещата й с подрастващите и с по-възрастните в балканския град от различни етноси отново се превърна в истински празник.

Изображение

Най-важното в него бе съвместното приготвяне на вкусен хляб. Включи се и майстор-хлебарят Стефан Добрев. Освен тънкостите при омесването на тестото той показа на малките и по-големите участници в тайнството и най-важното при опалването на пещта и нейното поддържане.

Надежда Савова припомня на всички, които са станали част от незабравимата среща, акцент на бъдещия документален филм, че хлябът обединява и е като Христос – вярата и любовта между нас.

Даниела ЛАЗАРОВА

Изображение
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
qn4eto

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от qn4eto »

:326 :524 :326 Браво, нямам думи да изразя възхищението си и съжалението си, че не мога да се включа в това чудесно начинание. Благородно завиждам и че моите деца не са сред късметлиите, имащи възможност да участват в тази чудесна магия - магията на хляба. Поздравления и най-искрени пожелания за успех и още заразителност - колкото повече деца се докоснат до вашия свят толкова повече добродетели ще се съхранят сред идното поколение. :524
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Вчера се случи тъй, че вкъщи останахме съвсем БЕЗ храна. Хубаво, обаче мъжът ми на тийм-билдинг за през уикенда и го очакваме с детето чак в неделя вечерта. Та трябваше да изляза в дъжда и да напазарувам някои основни продукти. Съвсем съзнателно обаче реших да взема и 8-годишния си син с мен. Приготвих общо 6 платнени торби от вкъщи и се запътихме за към магазина. Той носеше 2, аз останалите 4. Мисля, че постъпих правилно, вие какво мислите - трябваше ли да го оставя вкъщи на топло да си играе или направих добре, че го взех с мен и че и той участваше в пазаруването и в носенето на храните до вкъщи наравно с мен? Все пак ще става МЪЖ един ден, мисля, че е добре отрано да свикне да бъде кавалер и да взема участие в домакинската работа. Но едно малко трепетливо гласче дълбоко в мен ми шепти, че бъркам, че ненужно го товаря със задължения, че го уморявам и че съм прекалено строга с него... :1044
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »



Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.

Обаче има някои неща, които, независимо от напредъка на технологиите, от по-бързия живот и ежеминутната промяна на света, е добре да бъдат предавани от поколение на поколение. Говорим за прости умения, които са много полезни, ако някога ни се наложи да се оправим сами в живота, без да бъдем зависими от магазините, машините и индустриите. Има инструменти и машини за всичко. Но друго е, ако можем ние лично да направим нещо – сами, с двете си ръце.

Не са умения, които бих разделила на мъжки и женски, в днешно време такова разделение вече почти няма. Но все пак – някои от тях ще научим от бабите, а други – от дядовците.

От бабите:

- Омесване на хляб – да си направиш сам насъщния. В магазина има десетки видове, но нито един няма да е същият като този, който е излязъл изпод собствените ти ръце. Това умение е безценно. Всяка баба го може. Тя прави хляб от пшенично, ръжено, царевично и дори нахутено брашно. При това, използвайки свой, собственоръчно направен квас, а не маята от магазина. Оказва се, че не става въобще въпрос за някаква хамалогия. Брашно, вода и време са всичко, което ви трябват – и за кваса, и за хляба. Останалото ще ви го каже вашата баба. Добре е нейните тайни да не умират с нейното поколение. Добре е да се предадат нататък. Да можеш да си направиш хляба сам е едно наистина вълшебно умение.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/_original/m.tea.jpg[/img]

- Плетене и шиене – да си направиш сам постелята, покривката, одеялото и дрехата. Едно умение, което никога не е излишно. Куките, иглите и преждата могат да ви влязат в употреба в много ситуации. Представете си, съвсем сами да можете да ушиете рокля като от последната корица на Vogue? Да, онази същата, от новата колекция на Versace – съвсем сами да си я ушиете, вместо да въздишате по нея и да скривате с ръка срамно високата цена? Не е зле, нали?

- Засаждане и отглеждане на храна – полезно е, безспорно. Да разчитаме на пазара и магазина за всички е практично, но не и задължително. И все повече хора започват да мислят в тази насока – предпочитат истинските пред пластмасовите зеленчуци например. Тези, които са успели да си отгледат сами.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/Pink_Sherbet.jpg[/img]

- Приготвяне на зимнина – едно изключително мамино умение. Да си направиш краставички, компоти, туршии, да изсушиш или замразиш различни плодове и зеленчуци, така че да са съвсем годни за употреба и след месеци, и да се запазят максимално, е наистина незаменимо. Като бонус бабите споделят и познанията си за приготвяне на конфитюри – това си заслужава да се знае дори и само заради едните палачинки!

[img]http://assets.bg-damma.com/content/c.flisen.jpeg[/img]

- Бране на билки – с тези умения можем прекрасно да заместим цяла една индустрия, която доста успешно ни източва – фармацевтичната. Малцина са онези, които днес разпознават билките, знаят коя кога и как се бере, знаят технологията на сушене и съхранение. Те са идеалният помощник за всякакви неразположения, а в зимните дни – незаменими в борбата срещу настинките. Най-добре щеше да бъде, ако това умение се унаследяваше генетично!

[img]http://assets.bg-damma.com/content/herbs_drying.jpg[/img]

Бонус за усвояване от бабите: Уроци по сдържаност – умението да не прекаляваш. В нищо. Тук сигурно ви изненадвам, но това е умение, което нашите баби притежават до съвършенство, а при новите поколения някак липсва.

От дядовците:

- Палене на огън – да създадеш топлина и светлина. Не е като да пуснеш парното или да го чакаш да дойде (когато вече е студено, но още не са се сетили да го пуснат), или да включиш в контакта духалката или климатика. И да се молиш да не спре токът. Е, да, огън насред вкъщи няма да запалим. Но това умение е наистина полезно.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/hlanchas.jpg[/img]

- Елементарно строителство - да създадеш нещо със собствените си ръце. Не е речено да е къща (макар че никак не е лошо и това да го можете). Става въпрос за елементарно строителство – да можеш да заковеш пирон за стена или да съединиш две дъски една за друга.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/TruSu.jpg[/img]

- Цепене на дърва – дори и само заради идеята да го можеш. Но и заради друго – не е толкова невероятно и ти, като в онези романтични филми, да се окажеш в някоя прекрасна малка затънтена хижа, затрупана със сняг, която притежава страхотна камина и има само един недостатък – дървата са на привършване. Друго си е да можеш да понацепиш едно-две. Ей така, за спорта.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/Auntie_P.jpg[/img]

- Косене на трева – съвременните косачки са прекрасен напредък на технологиите. Когато ги има, нищо друго не ни трябва, за да имаме прекрасна подравнена тревичка на семейната вила. Обаче не е зле да можем да се оправяме и с коса в ръка, пък дори и да не ни се наложи.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/circulating.jpg[/img]

Всички тези умения днес съвсем успешно са заместени от машини.
Но наистина ли искаме да сме напълно зависими от тях? Въпроси за размисъл.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от cchery »

Деси, много ми допадна тази статия. :954 Особено онова, върху което мисля от известно време - увеличила съм размера:
Kleo написа:Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.


Мечтая си за това да организирам лагери за деца и възрастни, в които да си припомняме именно тези "смешни" от днешна гледна точка умения.... Аз поне имам нужда да бъда много близо до природата. Повече отколкото до цивилизацията. Може би защото съм... в цивилизацията с двата крака и компютъра, от който пиша това :1069 :1069 ....... Не знам...... какво ми става днес, но малко съм шокирана от случката в двора на училището на децата от тази сутрин ииии това ме накара да се размисля както никога.

Ще пиша малко по-късно по въпроса.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Разкажи ни за случката в двора на училището на децата.
И на мен статията ми хареса. И се замислих аз самата колко от изброените неща мога да направя сама, ако ми се наложи.
Далеч не всички, да си призная. Особено тези, които трябва да научим и "да си вземем" от дядовците :1062
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това

Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

Автор: Дончо Цончев

Петя Петрова Василева коментира във Фейсбук горната статия с:

Поклон към онези, които продължават да обработват българската плодородна земя и не знаят студ и пек!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор