Здравеите,Мецанкии Искам Да ви Споделя с голяма радост ,че аз сам една от идващите в Детски Център Г-жа Николова Ни УЧИ на труд ,възпитание и много други неща!! Това е голяма радост за мен 4е сам една от тях Там се учим Да месим !! ! Чувството да месиш е невероятно
Правят документален филм за Хлебната къща в Златарица
в. "Борба", В. Търново, бр.163 / 2011-08-25
Надежда Савова с новите си приятели от Златарица
Филм за Хлебната къща в Златарица, която е една от петте в България, прави създателката им Надежда Савова. Тя е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и докторант по културна антропология. Преди година първата Хлебна къща “Св. Христофор” в Габрово се побратими с новосъздадената в балканския град. Хлебната къща в Златарица получи и сертификат за включване в световната верига за екологична и бавна храна „Slow Food”. Тя е своеобразен контрапункт на веригите за бързо хранене и унищожителното им влияние върху местните традиции и култура.
За утвърждаването на здравословното хранене съобразно традициите на местната общност ще разкаже във филма си за Хлебната къща в Златарица Надежда Савова. Срещата й с подрастващите и с по-възрастните в балканския град от различни етноси отново се превърна в истински празник.
Най-важното в него бе съвместното приготвяне на вкусен хляб. Включи се и майстор-хлебарят Стефан Добрев. Освен тънкостите при омесването на тестото той показа на малките и по-големите участници в тайнството и най-важното при опалването на пещта и нейното поддържане.
Надежда Савова припомня на всички, които са станали част от незабравимата среща, акцент на бъдещия документален филм, че хлябът обединява и е като Христос – вярата и любовта между нас.
Даниела ЛАЗАРОВА
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Браво, нямам думи да изразя възхищението си и съжалението си, че не мога да се включа в това чудесно начинание. Благородно завиждам и че моите деца не са сред късметлиите, имащи възможност да участват в тази чудесна магия - магията на хляба. Поздравления и най-искрени пожелания за успех и още заразителност - колкото повече деца се докоснат до вашия свят толкова повече добродетели ще се съхранят сред идното поколение.
Вчера се случи тъй, че вкъщи останахме съвсем БЕЗ храна. Хубаво, обаче мъжът ми на тийм-билдинг за през уикенда и го очакваме с детето чак в неделя вечерта. Та трябваше да изляза в дъжда и да напазарувам някои основни продукти. Съвсем съзнателно обаче реших да взема и 8-годишния си син с мен. Приготвих общо 6 платнени торби от вкъщи и се запътихме за към магазина. Той носеше 2, аз останалите 4. Мисля, че постъпих правилно, вие какво мислите - трябваше ли да го оставя вкъщи на топло да си играе или направих добре, че го взех с мен и че и той участваше в пазаруването и в носенето на храните до вкъщи наравно с мен? Все пак ще става МЪЖ един ден, мисля, че е добре отрано да свикне да бъде кавалер и да взема участие в домакинската работа. Но едно малко трепетливо гласче дълбоко в мен ми шепти, че бъркам, че ненужно го товаря със задължения, че го уморявам и че съм прекалено строга с него...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.
Обаче има някои неща, които, независимо от напредъка на технологиите, от по-бързия живот и ежеминутната промяна на света, е добре да бъдат предавани от поколение на поколение. Говорим за прости умения, които са много полезни, ако някога ни се наложи да се оправим сами в живота, без да бъдем зависими от магазините, машините и индустриите. Има инструменти и машини за всичко. Но друго е, ако можем ние лично да направим нещо – сами, с двете си ръце.
Не са умения, които бих разделила на мъжки и женски, в днешно време такова разделение вече почти няма. Но все пак – някои от тях ще научим от бабите, а други – от дядовците.
От бабите:
- Омесване на хляб – да си направиш сам насъщния. В магазина има десетки видове, но нито един няма да е същият като този, който е излязъл изпод собствените ти ръце. Това умение е безценно. Всяка баба го може. Тя прави хляб от пшенично, ръжено, царевично и дори нахутено брашно. При това, използвайки свой, собственоръчно направен квас, а не маята от магазина. Оказва се, че не става въобще въпрос за някаква хамалогия. Брашно, вода и време са всичко, което ви трябват – и за кваса, и за хляба. Останалото ще ви го каже вашата баба. Добре е нейните тайни да не умират с нейното поколение. Добре е да се предадат нататък. Да можеш да си направиш хляба сам е едно наистина вълшебно умение.
- Плетене и шиене – да си направиш сам постелята, покривката, одеялото и дрехата. Едно умение, което никога не е излишно. Куките, иглите и преждата могат да ви влязат в употреба в много ситуации. Представете си, съвсем сами да можете да ушиете рокля като от последната корица на Vogue? Да, онази същата, от новата колекция на Versace – съвсем сами да си я ушиете, вместо да въздишате по нея и да скривате с ръка срамно високата цена? Не е зле, нали?
- Засаждане и отглеждане на храна – полезно е, безспорно. Да разчитаме на пазара и магазина за всички е практично, но не и задължително. И все повече хора започват да мислят в тази насока – предпочитат истинските пред пластмасовите зеленчуци например. Тези, които са успели да си отгледат сами.
- Приготвяне на зимнина – едно изключително мамино умение. Да си направиш краставички, компоти, туршии, да изсушиш или замразиш различни плодове и зеленчуци, така че да са съвсем годни за употреба и след месеци, и да се запазят максимално, е наистина незаменимо. Като бонус бабите споделят и познанията си за приготвяне на конфитюри – това си заслужава да се знае дори и само заради едните палачинки!
- Бране на билки – с тези умения можем прекрасно да заместим цяла една индустрия, която доста успешно ни източва – фармацевтичната. Малцина са онези, които днес разпознават билките, знаят коя кога и как се бере, знаят технологията на сушене и съхранение. Те са идеалният помощник за всякакви неразположения, а в зимните дни – незаменими в борбата срещу настинките. Най-добре щеше да бъде, ако това умение се унаследяваше генетично!
Бонус за усвояване от бабите: Уроци по сдържаност – умението да не прекаляваш. В нищо. Тук сигурно ви изненадвам, но това е умение, което нашите баби притежават до съвършенство, а при новите поколения някак липсва.
От дядовците:
- Палене на огън – да създадеш топлина и светлина. Не е като да пуснеш парното или да го чакаш да дойде (когато вече е студено, но още не са се сетили да го пуснат), или да включиш в контакта духалката или климатика. И да се молиш да не спре токът. Е, да, огън насред вкъщи няма да запалим. Но това умение е наистина полезно.
- Елементарно строителство - да създадеш нещо със собствените си ръце. Не е речено да е къща (макар че никак не е лошо и това да го можете). Става въпрос за елементарно строителство – да можеш да заковеш пирон за стена или да съединиш две дъски една за друга.
- Цепене на дърва – дори и само заради идеята да го можеш. Но и заради друго – не е толкова невероятно и ти, като в онези романтични филми, да се окажеш в някоя прекрасна малка затънтена хижа, затрупана със сняг, която притежава страхотна камина и има само един недостатък – дървата са на привършване. Друго си е да можеш да понацепиш едно-две. Ей така, за спорта.
- Косене на трева – съвременните косачки са прекрасен напредък на технологиите. Когато ги има, нищо друго не ни трябва, за да имаме прекрасна подравнена тревичка на семейната вила. Обаче не е зле да можем да се оправяме и с коса в ръка, пък дори и да не ни се наложи.
Деси, много ми допадна тази статия. Особено онова, върху което мисля от известно време - увеличила съм размера:
Kleo написа:Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.
Мечтая си за това да организирам лагери за деца и възрастни, в които да си припомняме именно тези "смешни" от днешна гледна точка умения.... Аз поне имам нужда да бъда много близо до природата. Повече отколкото до цивилизацията. Може би защото съм... в цивилизацията с двата крака и компютъра, от който пиша това ....... Не знам...... какво ми става днес, но малко съм шокирана от случката в двора на училището на децата от тази сутрин ииии това ме накара да се размисля както никога.
Ще пиша малко по-късно по въпроса.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Разкажи ни за случката в двора на училището на децата.
И на мен статията ми хареса. И се замислих аз самата колко от изброените неща мога да направя сама, ако ми се наложи.
Далеч не всички, да си призная. Особено тези, които трябва да научим и "да си вземем" от дядовците
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.
Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.
Автор: Дончо Цончев
Петя Петрова Василева коментира във Фейсбук горната статия с:
Поклон към онези, които продължават да обработват българската плодородна земя и не знаят студ и пек!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.