Привет и тук!
За съжаление няма да се похваля, че съм тренирала...
Но искам да ви отговоря, момичета!
cchery написа:Ванчето написа:Аз съм тотално извън форма. Чак не ми се говори
Сега се опитвам да се настроя да започна отново.
Липсва ми мотивация
Ванче, аз се намирам в абсолютно същото състояние на духа и тялото в момента по отношение хранене и отслабване. Напълняла съм, имам нужда от прочистване на организма, но толкова да не ми пука за това, че дори не мога да огранича храната вечер..... или да пропусна да изпия 1 бира или да хапна нещо сладко... Просто не ме интересува нито как изглеждам, нито... нищо.....
Kleo написа:
Ванчето, разбирам те. И аз съм била силно демотивирана.
Обаче знаеш ли какво забелязах за себе си? Че ако се заставя да направя нещо, дори да е миниатюрно, въпреки това, че нямам и грам мотивация, някак се увличам... въпросът е да почнеш... да стартираш с първата крачица. С теб съм.
Продължавай да четеш. Самата тема действа много нахъсващо, поне лично на мен де.
Пиши, споделяй и ... пробвай! Размърдай се. Почни с малко. Започни с няколко минутки дневно... ще видиш, че постепенно ще те увлече, самото движение увлича, мотивира, тонизира, подобрява настроението.
cvety_rz написа:
Ванче, при теб ко е по точно се е случило.Качила си килограми или не си тренирала скоро?
На мен определено му пука, най-малкото защото започвам аз самата да не се чувствам добре като кача малко. Ставам тромава и отпусната. Лошото е, че доста дълго време не успях да намеря в себе си сила и желание да се справя отново с проблема!
До средата на юли месец си задържах успешно 59 кг, но в България благодарение на манджите на бабите, които изобщо не искам да коментирам, качих малко над 2 кг. Като се прибрахме направих 3 опита да започна отново режима и да ги изчистя, но и 3-те пъти се провалих с гръм и трясък! За първи път ми се случи, но се случи. Това ме демотивира още повече. В комбинация с напрегнатата обстановка последните месеци около нашата работа мислите ми бягаха все в друга посока и се отдадох на ядене... Голяма грешка, знам, но имах усещането, че просто не мога да спра да ям сладко и хляб!
И така до миналата седмица когато кантара отчете +5 кг
, а аз буквално не исках да повярвам, че съм допуснала това да се случи след като цели 2 години се борих да стигна килограмите, които исках!
След като ви прочетох вас тук и след едно сериозно сръчкване от страна на моята най-добра приятелка миналата сряда, то в четвъртък започнах отново режима от Руми. Днес ми е 6 ден и сутринта отчетох -1,7 кг, което определено ми повдигна настроението
Тренировките още не съм ги започнала. Повече от 3 седмици имам силни болки в лявата китка, които не се повлияват особено от разните пасти и мехлеми, с които се мажа, но като знам с какъв поглед ще ме погледне личната лекарка направо не ми се ходи при нея... Започнах да смуча усилено арника и се старая максимално да не я натоварвам и много силно се надявам да стартирам с тренировките на 1.11, когато и Руми ще стартира новата си програма. Тя със сигурност ще е за напреднали, но където виждам, че не се справям ще модифицирам и така. Дано ми се получи. До тогава продължавам с продължителни разходки всеки ден, а мисля и да започна да тичам отново по малко
Момичета, благодаря ви за подкрепата!
Няколко думи казани в точния момент могат да бъдат вълшебни! А вашите думи са наистина много важни за мен!
А сега ви оставям, че трябва да закарам Гого на футбол... Все някой в тази къща трябва да тренира, нали...