Риммм.... Докарах се и аз до Вечния град - за добро или за лошо... Тази сутрин вече бях написала част от вчерашните си впечатления, но по стара форумна традиция, ако минат 2 часа и нямаш активност тук, сесията ти изтича и...... каквото и да си писал-брисал изчезва. Веднъж и завинаги. Безвъзвратно. И в такъв момент ми иде да си изям компютърната диплома от яд и бяс.... понякога дори се пробвам
. Но не за това иде реч сега.
Тази екскурзия води началото си от шоколадовата ми идея да "скокнем" до Швейца за 3 дена - ей така да изпратим Момчил в командировката му там
, а и да намажем малко Ладерах.... Не че и сега няма да намажем, ама друго си е на място да припадам в шоколатиерните в страната на кравата Милка.... Дотук добре, но Уизеър решиха, че само за 2 дена ще вдигнат цените на самолетните билети от 180 лв до към почти 300 лв. За 1 човек в едната посока
. Правиш-струваш, смяташ, дъвчеш устни и както и да го погледнеш..... това са безумно много пари .... все пак отнякъде трябва да дойдат, за да ги похарчиш. А.... и да ги имаш, заслужава ли си?!
И понеже отговорът на последния въпрос горе е едно много твърдо "Не", то Рим ни привлече с прекрасната си прогноза за времето за тези 3 дена в комбинация с цената ни за връщане - 126 лв: самолетни билети, административни такси и запазени места в самолета. За трима души.... Ето тази сметка я правя много по-лесно и много ми харесва. А и..... Рим - моя поредна мечта, която бях оставила за неизвестното бъдеще. Винаги съм искала да дойда дотук, но и след 3 екскурзии до Италия, единственото, което бях направила, е да поставя под въпрос прастарото твърдение, че всички пътища водели до Рим. Факт е, че това, все пак се случи..... Воала - ето ни тук.
Пътешествието тук си има своето неприятно предисловие - след цяла седмица гръмовна кашлица, опустошителна за слуха ми кихавица, вселенско вайкане, охкане, пъшкане, пухтене, пръхтене, мучене, бучене и оплакване до всички богове, Момчил взе, че почна да се свестява от грипния вирус, който го лепна. За разлика от него - слухът ми и нервно-психическия ми баланс са за кални бани - поне 2 смени. Лошото в тази ситуация е, че.... Косчето се разболя. След 2 дена с Т и кашлица, вчера излетяхме, но той така и продължава да кашля като луд.... Аз пък реших, че ще се разболявам "по периферията" - демек хем ще съм болна, хем не съвсем, в резултат на което главата ми изпробва колко най-много ще може да ме боли.... Е, можело - доста, при това.... нурофенът ми е като бонбонки вече. НО - толкова с оплакванията.... То си беше просто за въведение, за да стане ясно защо няма как да се раздадем докрай на тази екскурзия... при все, че опитваме.
Вчера, първата работа, след като се настанихме в 1 прекрасен апартамент на 5 минути пеш от Колизеума, беше да идем да го видим именно него - изключителния символ на древността!!!! Съоръжение, за което така и няма да получа отговор как е било възможно да бъде измислено, изчислено и построено.
За сравнение - единствения и изглеждащ доста бедствено национален стадион на България побира 40 000 души. Колизеумът е бил с 50 000 места!!!! И не само това - днес видяхме много малко от останките на Домициановия стадион в близост до Тибър - той е с елипсовидна форма (точно като стадиона под главната улица в Пловдив) и е помещавал 30 000 седящи места.... Найс, а?!
И само това да беше - стоях снощи пред Траяновата колона на площада Венеция. Стоях и така и не можех да проумея едно нещо. Да поясня - Траяновата колона е най мощната, мастита и направо тлъста колона от древността, която аз съм виждала, поставена на не по-малко мощен постамент.... Та..... стоях и я гледах и се чудех как въобще е издигната върху този постамент, че и задържана във вертикална позиция (в момента това се случва благодарение на 1 стоманено въже), а на всичкото отгоре украсена спираловидно с издялани в камъка фрески със сцени от живота на древните. От горе до долу цялата е издялана с картини..... хора, лодки, сгради - всичко има... Аз не съм сигурна, но мисля, че в забързаното ни съвремие вече никой не би отделил време да украси по подобен начин който и да е архитектурен шедьовър. В момента се залага само и основно на изчанчената архитектура - колкото по усукано, накривено и смачкано, толкова по-модерно.
Но да се върна на Колизеума, за да приключа с него - все си мисля, че този архитектурен шедьовър на древността заслужава възстановяването си в пълния си блясък. Вярно, че в Рим накъдето и да се огледаш, все има нещо, което е останало от едни други времена и човек се препъва на всяка крачка в камъни, носещи печата античността. Ала.... Колизеумът е само един там.
И всъщност, като писах, че днес ми върви на размисли, по някое време, бидейки в музея на Гладиатора на площад Навона, се замислих - на какво точно се възхищаваме днес?! И имаме ли право да съдим древните за това, че са били гении в едно отношение и са изградили внушителна империя, но стъпила върху ценностна система, която не се е интересувала от важността на човешкия живот, достойнство и свобода. Някъде прочетох, че на база косвени доказателства, към днешна дата се изчислява, че 500 000 човека и 1 000 000 животни са загубили живота си в гладиаторските битки на Колизеума... Поставям се на мястото на един гладиатор и се пробвам да усетя какво е да се боря за живота си, да виждам отворената паст на лъвовете, хвърчащи с желанието да разкъсват (навярно и те неумишлено борещи се за животите си), да се абстрахирам от бучащата 50 000-на тълпа и да нанеса единствения точен удар в правилния момент... При това.... един от многото удари, които биха ми донесли (евентуално) свободата......
Друго интересно от днес е Пантеонът на боговете - в момента базилика. Изключителна сграда - както отвън с приказната си колонада, така и вътре с отворения си купол. Точно днес, когато валеше и дъжд, беше много интересно да влезеш в Пантеона и да видиш как дъждът се процежда през купола и се отича през малки дупки в мозайката на пода.
Това, което бях забравила със сигурност, е че... олимпийските игри в древен Рим са имали едно доста интересно правило относно облеклото на спортистите - било им е забранено. И като се има предвид, че за състезатели са допускани само мъже, видео-визуализацията на надбягване на стадиона на Доминициан в музея към него ми предложи изключителна гледка на..... клатещи се кайсийки
. Почудих се - не са ли се претривали тези хора.... особено скачачите на дълъг скок, ако са падали по дупе в пясъка.... Е, това са отговори, които ми е ясно, че няма да получа.... Но пък какво.... такива неща се въртят в главата ми.
Иначе какво е Рим?! От вчера си мисля, че това е една неподлежаща на описание смесица от светлини и аромати. Тук всичко е някак си бяло..., каквато е всъщност в представите ми за самата античност. Няма го мракът на ранното християнство, няма я преследващата сянка на Инквизицията, няма ги нелепите забрани.... Тук снощи ноздрите ми бяха "подразнени" от аромата на уют и домашна кухня, които витаят над малките улички, пълни с всякакви тратории, пицарии, кафетерии. Шумни италианци се смеят и живеят по италиански - на широко и на висок глас. Когато се върна в София, навярно ще бъда по-малко критична към препаркирането, завзело града - това, което виждам тук, надминава представите ми за бедствие... На много места видях малки смартове, паркирани ...... напреко, т.е. ако всички коли са спрели успоредно до тротоарите и между 2 от тях има място около метър и половина, то бива заето от миниатюрен смарт, който е спрял не успоредно като тях, ами ..... перпендикулярно на тротоара :lol: :lol: - така или иначе неговата дължина е точно колкото ширината на едно Мондео, примерно. Вчера дори се чудих за един бус, разкарващ хора, как ще се провре през една тясна уличка, но той не само мина, ами взе че намери място и паркира
....
И така...... утре е
папинден, демек - ще ходим на традиционната меса на площада св. Петър във Ватикана. Да видим какво ни очаква там. И ще носим много поздрави на папата от Бойко…. Да си намисли кога ще идва към България, че чини ми се – точно той не е галИл ББ по главата.