Личен дневник - cchery

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Коя си ти спрямо египетския хороскоп?

Ихи (3 април – 19 април) ––– Той е бог на музиката и покровител на истински талантливите дами. Родените през този период притежават не само изключителна дарба, но и амбиция, последователност и интелект. Упорито преследват целите си и почти винаги ги постигат. Понякога са твърде директни, но това е така, защото ненавиждат задкулисните игри и интригите. Мразят да отлагат нещата във времето, те не мислят, не мечтаят, а действат. За тях поговорката „Желязото се кове, докато е горещо" важи с пълна сила.

Хм..., ами добре ме описва...... :razz: :razz: :razz:
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

cchery написа:Коя си ти спрямо египетския хороскоп?

Ихи (3 април – 19 април) ––– Той е бог на музиката и покровител на истински талантливите дами. Родените през този период притежават не само изключителна дарба, но и амбиция, последователност и интелект. Упорито преследват целите си и почти винаги ги постигат. Понякога са твърде директни, но това е така, защото ненавиждат задкулисните игри и интригите. Мразят да отлагат нещата във времето, те не мислят, не мечтаят, а действат. За тях поговорката „Желязото се кове, докато е горещо" важи с пълна сила.

Хм..., ами добре ме описва...... :razz: :razz: :razz:
Да, определено! :329

И за дарбата, и за амбицията, и за действеността в живота, и за прямотата :1216

Радвам се, че този хороскоп ти допадна и на теб! :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Kleo написа:
cchery написа:Коя си ти спрямо египетския хороскоп?

Ихи (3 април – 19 април) ––– Той е бог на музиката и покровител на истински талантливите дами. Родените през този период притежават не само изключителна дарба, но и амбиция, последователност и интелект. Упорито преследват целите си и почти винаги ги постигат. Понякога са твърде директни, но това е така, защото ненавиждат задкулисните игри и интригите. Мразят да отлагат нещата във времето, те не мислят, не мечтаят, а действат. За тях поговорката „Желязото се кове, докато е горещо" важи с пълна сила.

Хм..., ами добре ме описва...... :razz: :razz: :razz:
Да, определено! :329

И за дарбата, и за амбицията, и за действеността в живота, и за прямотата :1216
:oops: :oops: :oops:
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Искам да хапя!... Да хапя и така да боли, че да разкъсвам със яд и злоба гротескна.

Искам да ритам!... Да ритам във грозна забрава, да чупя и да чувам как кости пищят от болка парлива....

Искам да скубя!... Да скубя от злоба, от гняв, от яд, от най-долната страст, на която способна е моята същност.
Да стискам, да мачкам, да натискам, да газя, да прегазвам, да стъпвам и от отломките нечии аз да горя....
Да се издигам във пламъци оранжево-черни, червени от многото кръв, която проляла съм със силата на най-страшните мрачни стихии, родени от страсти низки, от безчовечност уродлива.

Днес във мен е мрачно с оловни отсенки.
Днес в мен сила набира най-гъстата буря, дъщеря на мъгла безконечна.
Няма ни ново начало, ни край дългоочакван.
Днес в мен просто е мрачно.......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

РИМ - ден 1 и 2

Мнение от cchery »

Риммм.... Докарах се и аз до Вечния град - за добро или за лошо... Тази сутрин вече бях написала част от вчерашните си впечатления, но по стара форумна традиция, ако минат 2 часа и нямаш активност тук, сесията ти изтича и...... каквото и да си писал-брисал изчезва. Веднъж и завинаги. Безвъзвратно. И в такъв момент ми иде да си изям компютърната диплома от яд и бяс.... понякога дори се пробвам :1062 . Но не за това иде реч сега.

Тази екскурзия води началото си от шоколадовата ми идея да "скокнем" до Швейца за 3 дена - ей така да изпратим Момчил в командировката му там :1062 , а и да намажем малко Ладерах.... Не че и сега няма да намажем, ама друго си е на място да припадам в шоколатиерните в страната на кравата Милка.... Дотук добре, но Уизеър решиха, че само за 2 дена ще вдигнат цените на самолетните билети от 180 лв до към почти 300 лв. За 1 човек в едната посока :plezya se :plezya se . Правиш-струваш, смяташ, дъвчеш устни и както и да го погледнеш..... това са безумно много пари .... все пак отнякъде трябва да дойдат, за да ги похарчиш. А.... и да ги имаш, заслужава ли си?!

И понеже отговорът на последния въпрос горе е едно много твърдо "Не", то Рим ни привлече с прекрасната си прогноза за времето за тези 3 дена в комбинация с цената ни за връщане - 126 лв: самолетни билети, административни такси и запазени места в самолета. За трима души.... Ето тази сметка я правя много по-лесно и много ми харесва. А и..... Рим - моя поредна мечта, която бях оставила за неизвестното бъдеще. Винаги съм искала да дойда дотук, но и след 3 екскурзии до Италия, единственото, което бях направила, е да поставя под въпрос прастарото твърдение, че всички пътища водели до Рим. Факт е, че това, все пак се случи..... Воала - ето ни тук.

Пътешествието тук си има своето неприятно предисловие - след цяла седмица гръмовна кашлица, опустошителна за слуха ми кихавица, вселенско вайкане, охкане, пъшкане, пухтене, пръхтене, мучене, бучене и оплакване до всички богове, Момчил взе, че почна да се свестява от грипния вирус, който го лепна. За разлика от него - слухът ми и нервно-психическия ми баланс са за кални бани - поне 2 смени. Лошото в тази ситуация е, че.... Косчето се разболя. След 2 дена с Т и кашлица, вчера излетяхме, но той така и продължава да кашля като луд.... Аз пък реших, че ще се разболявам "по периферията" - демек хем ще съм болна, хем не съвсем, в резултат на което главата ми изпробва колко най-много ще може да ме боли.... Е, можело - доста, при това.... нурофенът ми е като бонбонки вече. НО - толкова с оплакванията.... То си беше просто за въведение, за да стане ясно защо няма как да се раздадем докрай на тази екскурзия... при все, че опитваме.

Вчера, първата работа, след като се настанихме в 1 прекрасен апартамент на 5 минути пеш от Колизеума, беше да идем да го видим именно него - изключителния символ на древността!!!! Съоръжение, за което така и няма да получа отговор как е било възможно да бъде измислено, изчислено и построено. За сравнение - единствения и изглеждащ доста бедствено национален стадион на България побира 40 000 души. Колизеумът е бил с 50 000 места!!!! И не само това - днес видяхме много малко от останките на Домициановия стадион в близост до Тибър - той е с елипсовидна форма (точно като стадиона под главната улица в Пловдив) и е помещавал 30 000 седящи места.... Найс, а?!

И само това да беше - стоях снощи пред Траяновата колона на площада Венеция. Стоях и така и не можех да проумея едно нещо. Да поясня - Траяновата колона е най мощната, мастита и направо тлъста колона от древността, която аз съм виждала, поставена на не по-малко мощен постамент.... Та..... стоях и я гледах и се чудех как въобще е издигната върху този постамент, че и задържана във вертикална позиция (в момента това се случва благодарение на 1 стоманено въже), а на всичкото отгоре украсена спираловидно с издялани в камъка фрески със сцени от живота на древните. От горе до долу цялата е издялана с картини..... хора, лодки, сгради - всичко има... Аз не съм сигурна, но мисля, че в забързаното ни съвремие вече никой не би отделил време да украси по подобен начин който и да е архитектурен шедьовър. В момента се залага само и основно на изчанчената архитектура - колкото по усукано, накривено и смачкано, толкова по-модерно.

Но да се върна на Колизеума, за да приключа с него - все си мисля, че този архитектурен шедьовър на древността заслужава възстановяването си в пълния си блясък. Вярно, че в Рим накъдето и да се огледаш, все има нещо, което е останало от едни други времена и човек се препъва на всяка крачка в камъни, носещи печата античността. Ала.... Колизеумът е само един там.

И всъщност, като писах, че днес ми върви на размисли, по някое време, бидейки в музея на Гладиатора на площад Навона, се замислих - на какво точно се възхищаваме днес?! И имаме ли право да съдим древните за това, че са били гении в едно отношение и са изградили внушителна империя, но стъпила върху ценностна система, която не се е интересувала от важността на човешкия живот, достойнство и свобода. Някъде прочетох, че на база косвени доказателства, към днешна дата се изчислява, че 500 000 човека и 1 000 000 животни са загубили живота си в гладиаторските битки на Колизеума... Поставям се на мястото на един гладиатор и се пробвам да усетя какво е да се боря за живота си, да виждам отворената паст на лъвовете, хвърчащи с желанието да разкъсват (навярно и те неумишлено борещи се за животите си), да се абстрахирам от бучащата 50 000-на тълпа и да нанеса единствения точен удар в правилния момент... При това.... един от многото удари, които биха ми донесли (евентуално) свободата......

Друго интересно от днес е Пантеонът на боговете - в момента базилика. Изключителна сграда - както отвън с приказната си колонада, така и вътре с отворения си купол. Точно днес, когато валеше и дъжд, беше много интересно да влезеш в Пантеона и да видиш как дъждът се процежда през купола и се отича през малки дупки в мозайката на пода.

Това, което бях забравила със сигурност, е че... олимпийските игри в древен Рим са имали едно доста интересно правило относно облеклото на спортистите - било им е забранено. И като се има предвид, че за състезатели са допускани само мъже, видео-визуализацията на надбягване на стадиона на Доминициан в музея към него ми предложи изключителна гледка на..... клатещи се кайсийки :oops: :oops: :1062 :1062 . Почудих се - не са ли се претривали тези хора.... особено скачачите на дълъг скок, ако са падали по дупе в пясъка.... Е, това са отговори, които ми е ясно, че няма да получа.... Но пък какво.... такива неща се въртят в главата ми.

Иначе какво е Рим?! От вчера си мисля, че това е една неподлежаща на описание смесица от светлини и аромати. Тук всичко е някак си бяло..., каквато е всъщност в представите ми за самата античност. Няма го мракът на ранното християнство, няма я преследващата сянка на Инквизицията, няма ги нелепите забрани.... Тук снощи ноздрите ми бяха "подразнени" от аромата на уют и домашна кухня, които витаят над малките улички, пълни с всякакви тратории, пицарии, кафетерии. Шумни италианци се смеят и живеят по италиански - на широко и на висок глас. Когато се върна в София, навярно ще бъда по-малко критична към препаркирането, завзело града - това, което виждам тук, надминава представите ми за бедствие... На много места видях малки смартове, паркирани ...... напреко, т.е. ако всички коли са спрели успоредно до тротоарите и между 2 от тях има място около метър и половина, то бива заето от миниатюрен смарт, който е спрял не успоредно като тях, ами ..... перпендикулярно на тротоара :lol: :lol: - така или иначе неговата дължина е точно колкото ширината на едно Мондео, примерно. Вчера дори се чудих за един бус, разкарващ хора, как ще се провре през една тясна уличка, но той не само мина, ами взе че намери място и паркира :plezya se :plezya se :1139 ....

И така...... утре е папинден, демек - ще ходим на традиционната меса на площада св. Петър във Ватикана. Да видим какво ни очаква там. И ще носим много поздрави на папата от Бойко…. Да си намисли кога ще идва към България, че чини ми се – точно той не е галИл ББ по главата.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

РИМ - ден 3

Мнение от cchery »

Казват, че да дойдеш в Рим и да не видиш папата, все едно никаквата не си я свършил. Кой знае дали е така, но..... дет’ се вика, то Ватикана си е баш Рим, и особено в неделен ден не е никакъв проблем да се появиш в папската земя. Даже..... е почти задължително, защото тогава точно има празнична меса, както и празнично приветствие на светия отец към множеството, събрало се на площада пред базиликата св. Петър. Е, какво да правим и ние на днешния 4-и февруари, освен да идем в миниатюрната държава?! Слава Богу, граници и паспортни проверки няма :1062 , но пък влизането е задължително през секюрити пропуски. Няма начин в днешните модерни времена.

Площадът пред св. Петър (носещ същото име) е изключително красив - има 2 прекрасни шадравана фронтално на красивата колонада, която го обгражда. В средата се извисява египетски обелиск. На фона на косите сутрешни слънчеви лъчи, водните пръски, разхвърляни от шадраваните, бяха много красиви – като разпилени перли. Но нека да оставя сравненията и метафорите вътрешността на базиликата св. Петър.

Влизам и единственото нещо, което можах да направя, е да се притая в дъното на огромния храм и да наблюдавам играта на златната светлина, която този храм притежава повече от всички други храмове, където съм влизала. Не толкова внушителните му размери, колкото изключително изкусната му украса, изографисване, изписване и каквато и да е там думичката, са причината за това да стоя с отворена уста и да наблюдавам. Слънчевите лъчи се надбягват и подпалват златните багри по куполните тавани, а техните отблясъци слизат ниско по стените, обагрени в цвета на ценния метал и така докато достигнат в чудна решетка от снопове светлина красивия под, който не остава безразличен на тази дивна игра. Цялата църква "гори" в пламъци от позлатена светлина, които достигат своята кулминация при олтара - шедьовър на изкуството. Дори не мога да определя кое точно изкуство, защото ми се видя, че там има и витражи, и скулптури, и дърворезба, и метал... Няма друг такъв олтар. Този е началото и края! Може би най-гениалното в него е..... хм дали началото или края му, който поставя прекрасния бял гълъб, намиращ се точно в средата?! Ще се опитам да обясня - всичко в този олтар е така пищно, така по много, така светло, така блестящо, неспестено, внушително и внушаващо, че...... ако в средата имаше не гълъб, а някакъв сапфир, вече щеше да дойде в повече. Но тази прекрасна бяла птица, която е характерен католически символ, все пак "обира" прекаления излишък в останалата част на композицията. До степен, че не само на човек да не му дойде в повече......, но и да извика истинско възхищение.

Изображение

След като послушахме част от неделната меса, посетихме гробницата на папа....... (брех, кой беше!) - абе от базиликата има директен вход към тази гробница, където освен саркофага на въпросния папа, има богата музейна експозиция от богослужебни символи. Всички тези символи - от най-малкия пръстен, до най-високите свещници са или позлатени, или изцяло изработени от злато. В по-голямата си част са инкрустирани с диаманти, перли, сапфири и... други скъпоценни камъни, които нито мога да преведа от английски, нито да разпозная..... Коко ми подсказва, че само с 1-2 от тях бихме могли да си купим още един апартамент в Младост ))))).

В крайна сметка, решихме, че цялото това разточителство ни идва в повече, и се измъкнахме към площада. Там интересното беше, че множеството се беше утроило и всички гледаха втренчено към една точка високо горе. Пък...... позагледахме се и ние и ни стана ясно, че прозореца, който така привличаше хорските погледи, е мястото, където самият папа ще се покаже и ще прочете неделното си приветствие. Имаше 8 минути до 12 часа и нямаше начин да не изчакаме и да не го видим. Помните ли - така започнах този разказ - няма начин да дойдеш до Рим и да не видиш папата. :1062

Настъпва дванадесетия час, прозорецът високо горе се отваря и тълпата избухва в радостни възгласи. Папата поздравява и благославя всички и после над площада се понася мекия му, благозвучен и приятен глас. Всички слушат без да приказват. Дори Коко и Бела спряха да цъкат на телефоните си :1062 . Момчил слуша, наострил уши - от вчера си е внушил, че разбира както италиански, така и латински :221 :221 . Гласът на папа Франциск е благ сякаш галещ слуха и достигащ лесно до душите. Успокояващ. Но... нали всъщност за това са дошли всички тези хора?! Да получат благодатта на вярата си.... Но аз стоя ниско долу на площада и докато увеличавам докрай големия обектив на Никона, за да снимам светия старец, си мисля - каква ирония?! Папата е точно като малка карфичка, застанал зад високия си прозорец. Толкова чакан и толкова далечен. Така необходим и така недостижим. Тълпата жадува за него, за словата му, но той със сигурност не различава никого на площада, не чува словата им. Така е било и така ще бъде. Папата е много, много далеч от вярващите….

За съжаление Сикстинската капела е затворена в неделя. Финито с надеждите да видим работата на Микеланджело – ще остане за друг път.

Ред е на още един римски символ – фонтана ди Треви. Тълпата там е неописуемо гъста. Чудя се какво ли е през пика на туристическия сезон, който със сигурност не е през февруари. Красив фонтан и вода с цианово син цвят. Ако аз бях гражданка на Рим, щеше много да ме е яд, че не мога да му се наслаждавам спокойно, защото желаещите да си направят селфи и снимка са с „работно време” нон-стоп. Това, между другото, важи за всяка една атракция на Вечния град. Дори и през този сезон туристите са страшно много, едва се провираме през талазите от хора. На всяка крачка се спираш, за да не влезеш в нечий чужд кадър, но най-големия проблем са тесните улички и многото коли, минаващи по тях…. Навсякъде има очертания за пешеходни зони, но всичко е така тясно и мъничко, а хората са толкова много и нагъсто, че….. в един момент смесено вървим и коли, и хора и взаимно си желаем не особено лицеприятни неща…

Неизбежно е в такъв момент да си мисля колко щастливи хора са софиянци!!! Градът им е така грозен и неоправен, че няма никакъв шанс да привлече подобно колосално количество туристи. Което, всъщност, е добре……, защото ние така и така се задушаваме тук, а ако се изсипе и фотографско-туристическия елит на Изтока, сме загубени. Тук, в Рим, всичко и всеки работи в името на туриста. Изключително приятно е гостоприемството, което ти оказват в траториите и ресторантите. Обслужват те като цар – с желание, с усмивка, с удоволствие. Да не кажа, че… едва ли не те придърпват и от улицата само и само да си оставиш парите при тях. И няма такова нещо като „криво настроение” или „недоспал и препил съм предната нощ”. Сервитьорите, които са както много млади момчета, така врели и кипели в бизнеса поомачкани мъже, работят бързо, сръчно и непретенциозно. Поне така беше в ресторантите, които ние посетихме.

Оттам насетне сенегалските братя са в състояние да ти продадат дори и италианското знаме, убеждавайки те, че е българско :mrgreen: :mrgreen: …. Много са изобретателни и имат стока за всеки и за всичко. Магазините за сувенири масово са притежание на китайци…. Малките хипермаркети се стопанисват от индийци и слава на Бога, поне уличните артисти, с костюми на гладиатори, имат европеидни черти…… А онези, в чийто рамене най-много се блъскахме тези 3 дена, като изключим цвета на азиатския туризъм, бяха………. да – моите любимци от страната на Александър Втори и Путин, чийто брой се конкурираше съвсем пряко с розобузестите от Острова – да се окаже, че точно тази неделя има мач между отборите на Италия и Англия в „Турнира на 6-те нации” по ръгби…… тия последните не си поплюват, когато трябва да са шумни или облечени тотално неадекватно – по шорти и сандали на фона на зимните якета, какъвто всъщност си е настоящият сезон….

Аривидерчи, Рим! До другия път!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от ellis_stoyanova »

Винаги успяваш да ме пренесеш виртуално във вашите пътувания.Как успяваш да съхраниш толкова дребни детайли и после да ги опишеш???Благодаря ти
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

ellis_stoyanova написа:Винаги успяваш да ме пренесеш виртуално във вашите пътувания.Как успяваш да съхраниш толкова дребни детайли и после да ги опишеш???Благодаря ти
Чери, напълно се присъединявам към написаното от Елисчето!

Имаш великолепен усет към детайлите! Така описваш екскурзиите, че сякаш и ние сме там с вас! И аз ти благодаря! :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Ей, момичета, много ви благодаря :) :) :922 :922 .

Елисче, не знам за детайлите как ги съхранявам. Може би, когато нещо силно ме впечатли, при това лично..... то остава задълго в мен - с детайлите си. :954
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

8-и март - A day to give the best of me....

Мнение от cchery »

От сутринта се чудя днешния ден като какъв да го обявя!?!? :1044 :1044 Ден на шаблона, на стандартните gif-картички, на тоталното отрицание, извратената алтернатива или.... нещо, което и аз ще поднеса?! Можете да сте убедени, че ще бъда остра, пряма и критична... С 2 думи не става за четене от хора, които не ме понасят или такива, които са на път да ме намразят. :1062 :1062 :1062 От друга страна - в долното ще намерите още няколко мотива, с които да подхраните усещанията си за мен.

Момичета и момчета, можем ли днес да пожелаем нещо лично, съкровено, мило и нежно, което е излязло от душата ни?! Нещо, което е конкретно за човека срещу нас?! Ще покаже внимание и лично отношение, ще вземе повод от празничната идея, ще погали самолюбието и ще подгони плахата сълза, набрала сили от тревогите на ежедневието?!

Знаем ли всъщност какъв точно е денят 8-и март?! И защо е важен за жените?! Да, всички знаем. Уж.... Но аз съм един ужасЕн наблюдател на чудовищни обществено-социални процеси в българското общество, породени от малодушие, незаинтересованост, безотговорност и откровен мързел. В някои случаи и от страх. При всички тях общото е безумното разбиране, че това, което имаме днес като жени, е категорична даденост. Непроменима. И че няма нужда нито да ѝ додаваме, нито да се стараем да я заслужим, камо ли да отвоюваме нещо. Рожба на това отношение отношение са чалгата и съврменния бг-рап (разбира се, не са само те):

“Налапах го аз, изпаднах в екстаз,
вкусих и дръпнах, как да го глътна?”

"Мълчи! Не дишай…
а виж какво значи страст
Мойте пръсти могат всичко,
гледай колко нежно ме обичат,
гледай как ми е приятно,
за да стигна края многократно”


Нямам никакво желание да ровя за още вулгарна простотия. Всеизвестна е. И не иде реч, че аз съм някакъв пуритан и имам право да отричам секса и удоволствието от него. Но става въпрос за онази страна на секса, която отнема свобода и волеизява. Колко далеч сме от "незаконните" публични домове в Русия, в които момичета, набори на дъщеря ми, са принудени да..... сещате се какво! Или пък от същите бордеи в Тайланд?! Колко далеч, че ... просто махваме с ръка и си казваме "Ама то това мен не ме засяга" и щрак-щрак с пръсти?!

Колко големи сме, че приемаме много сериозно правото си на консуматори на всичко, което съвремието ни предлага, но не приемаме самите ние да сме творци и създатели, да бъдем отговорни, да отговаряме на очакванията (в нормални граници) на околните?! Колко големи сме ние, жените, че консумираме без да се замисляме откъде е дошло това. Кои са били преди нас. Какви са били те?! Въобще, кога съвременните жени "пораснахме" толкова много, че интересите отдавна не са дори двумерни, а клонят към плоски?!

Благодарение на любимия ми вестник, който си купувам още от 9-и клас - "Всичко за семейството", и тяхната рубрика "Първите", ще цитирам тук имена на 3 българки, които се басирам, че 95% от четящите това (а те ще са двама-трима само :221 ) не са и чували:

ТЕАТЪР
Матилда Попович - първата българка, която се осмелява да играе в театър. Постановката е "Покръщаването на Преславский двор", поставена от Добри Войников в Браила през 1868 г. Заедно с нея на сцена излизат Александрина Запрянова и Кириакица Христодулова.

Защо е важна за нас Матилда Попович?! Защото тя се опълчва на битуващото по това време мъжко господство, според което "Жена театро играе ли, петно пада върху нея (честта ѝ) и цялата ѝ фамилия.


РЕВОЛЮЦИЯ
Мария Ангелова (Шутич по мъж) от Пазарджик. Заедно с мъжа ѝ, хърватина Иван Шутич, се присъединяват към четата на Бенковски през 1876-а година. Самият Бенковски казва, че името на Мария ще остане записано в историята (според "Записки"те на Захари Стоянов), но се намират и такива "юнаци" в същата чета, които "... неосвободени още от дебелите предразсъдъци, по свещено уж предание от старохайдушкия катехизис, че жената е пакостна твар във всяко юнашко предприятие, бяха решили помежду си да убият нещастната мъченица..." (пак цитирам Стоянов).
Колко пъти в живота си сте чували, че еди кое си не е женска работа - да си гледаме тенджерите и тиганите?!

ОБРАЗОВАНИЕ
Рада Казалийска - първата учителка в Родопите и (според някои) първата българска поетеса. На 1-и септември 1842 година в с. Райково (днес квартал на Смолян) се открива първото новобългарско училище в Средните Родопи с учителка Рада Казалийска. Днес учителското съсловие е съставено главно от жени, но по онова време на Рада е гледано с изключително недоверие. Но тя успява. И не заради себе си, а заради райковци - нейните съселяни. Своя дух, свободолюбие и обществено съзнание тя предава и на децата си. "Софиянци ще намерят кой да учи децата им, а райковци - не. Аз те учех да ме заместиш и продължиш делото ми срещу гръцкото влияние в този край" - думи към сина ѝ Христо, с които той се връща в Родопите и става учител в друго село там.

Ако днес дори се осмеля да повдигна въпроса, че очаквам елементарни неща от някого, ще получа звучен шамар.... Камо ли да поискам от някого нещо по-сериозно....

Each day I live
I want to be
A day to give
The best of me....


Обожавам песента, от която е цитираното четиристишие по-горе. И с тези думи се обръщам към всички жени днес – днес е ден.... A day to give the best of me.... Честит 8-и март!

пп: И ако смятате, че съм пълно ку-ку да мисля, че има неравнопоставеност между двата пола в съвремието ни, то се надявам да не живеете в Испания или, ако сте там, да не пътувате с влак точно днес, защото Жените в Испания на първа „феминистка стачка”.....

[youtube]c84ogrNEds0[/youtube]

[youtube]njucsTmkREg[/youtube]

[youtube]35XpvUsS2lU[/youtube]

[youtube]GCuvKrIe3NE[/youtube]

[youtube]bZMUZ6qmxc0[/youtube]

[youtube]7N0sZuiS3SM[/youtube]
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Ани, аз те прочетох. :923

За мен 8 март е празник на жената. Чествам го, защото зная откъде произлиза денят и защо всъщност се празнува. Днес проведох групова беседа. Темата така се завъртя, че всъщност обсъждахме за или против женската еманципация сме, и главното - защо. Добра и смислена, доста емоционална и силна, тема се оказа. Благодатна откъм споделяне и чувства. Болезнена и парлива. Щекотлива и неудобна. Беше хубаво и интересно. На беседата имаше и млади, и стари, и мъже, и жени. В крайна сметка успяхме да стигнем до единна позиция. Макар на моменти ми беше безкрайно трудно и предизвикателно да удържам груповия процес и динамика в приемлив формат и в рамките на доброто възпитание и толерантния дух, който се изисква от мен като психолог. Като дете си усещах днешния ден далеч по-първично - 8 март си беше просто денят на мама. После, когато пораствах... и четях много... и разбрах откога и защо се отбелязва този ден, си обогатих и надградих и позицията, и усещането, и всичко...

Съгласна съм с теб за нещата, които пишеш. Лично аз гледам никога да не забравям колко дълъг път е извървян, колко много борба е имало, за да се радвам лично аз на свободата и правата си на жена и човек. От изброените от теб жени съм чувала само за Матилда Попович, но ми беше интересно да прочета и за останалите. Междувременно се сетих и за още светли примери за жени, надмогнали и надраснали тесните роли, в които са били пъхнати от обществените порядки. Добро послание отправяш - "ден, в който да дам най-доброто от себе си". И хубави песни ни поднасяш, ей сегичка си ги пускам. Чувствам се лично поздравена от теб. От мен - прегръщам те, приятелко. Радвам се, че те има. И че сърцето ти гори така, и че си със също толкова силно развито чувство за справедливост, като мен, което не ти дава мира. Бъди себе си. Винаги. Обичам те. Колкото до равенството, от всички ни зависи то да се претворява всеки ден и миг, а да не стои само на писана хартия, само като закони и нормативни актове. Честит 8 март на всички жени! Свобода, равни права, индивидуални избори. Лично аз обичам своята женственост, своята женска същност, но се приемам предимно като човек и бих желала всички други също да ме приемат първо като човек.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор