Здравейте, мецанки!
Честита Коледа на всички!
Вземам повод от въпроса на Деси - ние трите ще посрещнем Нова година на три различни места.
Ани за поредна година ще бъде с баща си в Съединение, засега там ѝ харесва. Предполагам, че най-много още една-две години ще е така, след което детското у нея ще отстъпи на девойката и празнуването с баба и дядо няма да е толкова вълнуващо за нея. Така че, нека да се порадва на детските радости, докато още ги усеща.
Вили ще празнува Нова година с приятели в дома на едно момиче от нейната компания. За трета поредна година младежта ме предвиждаше и мен, представете си. Предишните години донякъде това се налагаше - от една страна Вили не искаше да ме оставя сама на празника, особено първата година, когато баща ѝ се беше изнесъл преди два дена, а от друга - родителите на някои от децата в компанията не бяха съгласни да ги пуснат, ако няма възрастен. А и първата година празненството беше у дома.
Честно казано тази година не ми се празнуваше с приятелите на Вили. Всички вече са големи, повечето учат в други градове или дори държави, нямат нужда от бавачка. Щях да се чувствам като бедния роднина, поканен от немай-къде на празника. Никой нищо нямаше да каже, приятелите на Вили наистина ме харесват, но нямаше да се чувствам на мястото си. Наскоро приятелско семейство, което от две години живее в къща и има доста място, реши да организира празнуване на Нова година у тях и ме поканиха. Поканено е още едно приятелско семейство, които са ми много близки, всъщност може би най-близките ми приятели, а и аз съм кръстница на дъщеря им. Така че на Нова година ще съм с тях. Те са много приятни хора, обичам да съм с тях и са "моите" хора, а не приятелите на дъщеря ми.
Междувременно при нас Дядо Коледа донесе пиано. Истински сериозна придбивка, вчера го поръчах и платих, а днес пристигна. Пианото е електрическо, но нямах вариант за акустично у дома. Още не съм му сглобила стойката. Ето
този модел. Скъпо удоволствие, но Ани вече трета година свири на пиано... без пиано. Ходи на уроци два пъти седмично по 45 минути и това е всичко, никъде не се упражнява, а напредва. Това обаче ѝ коства доста усилия, защото се изиксва голяма концентрация, за да научи пиесите само от уроците. Вече стигна предела, оттам нататък не може да напредва без инструмент у дома. Христоско каза, че ще плати половината, надявам се след празниците да си удържи на думата. Така че, момичето ми вече си има пиано.
Тези дни откраднаха колелото на Ани, точно на 24-ти, но... какво да се прави. Колелото беше ново, баща ѝ го купи тази година през лятото. Стоеше на стълбището на нашия етаж, който е последен, заключено с верига за решетката, както и още 2-3 колелета във входа. Много ме е яд, детето беше много огорчено! Колелото беше убаво, тя много си го обичаше. Просто у дома няма къде да се прибере колело... А и съседите от долните етажи държаха така колелета от години, досега нямаше проблем, но ето че се появи.
Днес момичетата заминаха за Съединение с баща си, така че съм сама. Вили ще се върне след три дена, а Ани - след Нова година. Вероятно ще използвам времето да почистя у дома и се поразходя - имам остра нужда от море и от гора. Този семестър беше много натоварен за мен, графикът ми с уроците, домашните на Ани, италианския, тренировките и танците беше почти безумен. Море и гора, това ми трябва. Вчера излязохме за малко край морето, разходихме се на яхтеното пристанище, показах на Вили едната яхта, на която бях на курса по ветроходство (другата вероятно е някъде прибрана, нямаше я на кея), но не ми стигна. Ще се опитам утре да си измисля някаква разходка.
Това е засега от мен. Хубави празници на всички!
Виждам се отново майка.
! 
, не ми трябва. Спокойно ми е, което е странно, но се наслаждавам, без да чакам да разбера кога ще отмине 
, Коледно тържество от клуба по ХГ на Бела, Коледен набег из един мол, за да докупя подаръци за всички иииии посрещането на Деси Иванчева при пускането ѝ от ареста 
, а не заради нещо специално. Надявам се великото ти Коледно спокойствие да продължи по-дълго.
