Привет, мили момичета...!
Давам си сметка, че не съм се вясвала тук от около 7 месеца, но искам да ви кажа, че не е умишлено, просто така се получи. Следя ви редовно и съм в час с всичко, което всяка една от вас е споделила тук, но някак си, не ми идваше муза за писане до сега... За което се извинявам! Истината е, че почти всеки ден в мислите си аз "споделям" страшно много неща с вас, докато си върша задачите в ума си създавам едно въображаемо писмо, в което ви разказвам толкова много... Но по една или друга причина така и не стигам до тук - т. е. да го споделя НАИСТИНА!
А сега от къде ли да започна, направо не знам.
Последно бях писала доколкото си спомням, че започвам нова работа към кметсвото на супер близкото до нас селце. Казва се Тиерсо. Мъничко, китно и спокойно. Населението е около 43-45 човека, в това число и ние 4-мата
. Постоянно живеещите тук са около 10-12 човека, останалите си идват през уикендите, дългите празнични дни и най-вече - лятото.
Започнах с голям ентусиазъм, но началото се оказа по-трудно отколото очаквах. Няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че ми се наложи ужасно много пъти да преодолявам себе си и да подлагам на голямо изпитание и силата и волята си борейки се треви до гърдите, в които изобщо не можеш да видиш какво има, а аз имам ужасно силен страх от змии и кърлежи!!! Плаках много пъти, но не се отказах. Научих се да кося с моторна косачка
и още куп други неща, за които никога не съм предполагала, че може да ми се наложи да върша. И след първия много труден месец, когато успях да си вкарам всички неща в ред, вече можех да въздъхна спокойно и вече да започна буквално да се радвам на работата си. Дойде лято, хората се прибраха и не спирах да получавам похвали колко е хубаво всичко, колко е чисто и поддържано, как хубаво цъфтят цветята...! А на мен ми оставаше само да продължавам да се грижа за всичко с голяма любов и отдаденост и сякаш цветята усещаха и ми отвръщаха със същото...!
Благодарение на бившата кметица на същото село започнах да ходя да чистя и в 4 къщи в друго съседно селце. Там е почасово и само лятото, но пак е нещо и аз съм доволна. Толкова много години си бях само вкъщи, бях майка и домакиня и с това се изчерпавше ежедневието ми. Не, че е малко, но някак нещо ми липсваше... Повече от 2 години не спирах да мисля, че искам най-сетне да започна някаква работа, вечер не можех да заспивам от мисли къде евентуално бих могла да кандидатствам... И както често се случва, когато искаш нещо много силно и от сърце Вселената ти съдейства
...! Да, тук пак съм временно, сега като събера последните паднали листя от дърветата и ще ми прекратят договора. Но много силно се надявам да ме вземат другата година отново. Искам го! Дано ми се получи!
Извън работата изкарахме едно хубаво, весело и доста динамично лято! Няколко пъти успяхме да скокнем до морето за по2-3 дни. А пък покрай леко започващия да навлиза в пубертета Гого, доста често ни се налагаше да седим на по биричка с приятели докато го чакаме да приключат неговите срещи с приятели и съученици. Няма как, растът децата
Лошата новина е, че немската ни овчарка умря. Но не го приехме като нещо трагично, защото в последните дни живота на нашия любим Рекс започна да става буквално мъчителен за него и смъртта дойде по-скоро като спасение. Той винаги ще остане в сърцата ни! Все пак беше част от живота ни в продължение на 12 години! За късмет един дядо-съсед имаше малки кученца и си взехме ново кутре. Този път - момиченце. Гого я кръсти Луна. Всехме си и сиямка - Нита. Големи сладурани са! Непрекъснато ни зареждат с емоции, просто не може да спре да им се радва човек! Ще кача снимки във фейса, които да можете да видите само вие
.
А най-голямата новина е, че коледната ваканция ще я караме в България...! Купихме си билетите преди 3 месеца, но децата още не знаят
. Умишлено решихме да им кажем по-късно, за да е по-голямата изненадата. Щастлива съм от факта, че след 15 години ще си бъда у дома за Коледните празници с радителите ми и евентуално - сестра ми с племенничките. От една страна нямам търпение, а от друга с настъпването на студа започвам да се притеснявам как ще изкараме там, дали ще има сняг, вируси, грип... Брррр... Надявам се, да няма неприятни изненади!
И като стана дума за студ и сняг да ви кажа, че никак НЕблагородно ви завиждам за хубавото време в България
! При нас от доста време температурите са зимни, постоянно вали, духа и е мрачно, а вчера прехвърчаха и първите снежинки! Изобщо - зимата вече е тук, а аз не я искаааам...!
Доста дълго стана, ориентирам се към приключване. По-добре по-често и по-кратко, отколкото на 7 месеца един роман... Искаше ми се да кажа по няколко думи към всяка една от вас, но ще е следващия път! Сега ви изпращам по една силна и топла виртуална прегръдка...!
Чери, да не забравя да ти благодаря за хубавите пожелания за рождения ден на Гого! Много си мила!
До скоро, момичета...!