Личен дневник - cchery

[Kleo]

Чери,
Ако искаш да споделиш нещо по-конкретно, тук съм и ще те изслушам.
Знаеш това, нали? Може и да те прочета, може и да се чуем. Гушкам те силно и топло, приятелко!

[cchery]

Чери,
Ако искаш да споделиш нещо по-конкретно, тук съм и ще те изслушам.
Знаеш това, нали? Може и да те прочета, може и да се чуем. Гушкам те силно и топло, приятелко!

Деси, ще го направя. Но като се видим лично. Вече са разрешени ресторантите - можем да помислим за едно виждане.

Иначе дойдох тук, за да споделя нещо, което не искам да загубя:

"Ако ти правиш нещо в живота си и ако то няма смисъл да помогне на някой друг, да се осъществи мечтата на някой друг, след като твоята мечта вече се е осъществила – тогава няма смисъл", категоричен е актьорът (Димитър Маринов).

https://www.vesti.bg/lyubopitno/iznenad ... at-6109518

[Kleo]

Чери,
Ако искаш да споделиш нещо по-конкретно, тук съм и ще те изслушам.
Знаеш това, нали? Може и да те прочета, може и да се чуем. Гушкам те силно и топло, приятелко!

Деси, ще го направя. Но като се видим лично. Вече са разрешени ресторантите - можем да помислим за едно виждане. Иначе дойдох тук, за да споделя нещо, което не искам да загубя:

"Ако ти правиш нещо в живота си и ако то няма смисъл да помогне на някой друг, да се осъществи мечтата на някой друг, след като твоята мечта вече се е осъществила – тогава няма смисъл", категоричен е актьорът (Димитър Маринов).

https://www.vesti.bg/lyubopitno/iznenad ... at-6109518

А да дойдеш/-те/ уикенда в Северния парк да се разходим заедно, на въздух и без маски?

Благодаря за споделения материал, ще го видя ей сега.

[cchery]

А да дойдеш/-те/ уикенда в Северния парк да се разходим заедно, на въздух и без маски?

Не съм сигурна, но има някакъв вариант това да се случи в неделя - ще ти звънна да се разберем, ако е възможно и за двете ни, Деска.

[Kleo]

А да дойдеш/-те/ уикенда в Северния парк да се разходим заедно, на въздух и без маски?

Не съм сигурна, но има някакъв вариант това да се случи в неделя - ще ти звънна да се разберем, ако е възможно и за двете ни, Деска.

За съжаление явно не стана днес, Черко Дано скоро успеем да се видим! Помисли, ако искаш, нещо за следващия уикенд?

[Kleo]

Повдигам твоята си тема.
Защото понякога е толкова приятно да се излееш на твоето си местенце.
Не, че ще си се четеш сама! Не. Просто усещането е, че се прибираш вкъщи, у дома...
Ще се радвам да пишеш тук, когато избликнат силни емоции и чувства!
Защото за мен винаги е неподправено удоволствие да те чета, ЧеритаС

[cchery]

Ще се радвам да пишеш тук, когато избликнат силни емоции и чувства!

Ето ме, Деска, но буквално не знам откъде да започна това писане. До оня ден (вторник) си мислех, че светът ми се е сринал поради една причина. С днешна дата светът ми наистина срутен, но причината е съвършено друга...... Или пък не чак толкова друга....

Всеки ден след бала на Коки си размишлявам, пускам болката, която усещам, все по-навътре в себе си... усещам я, анализирам я, гоня я да я разпитам защо е в мен, какво иска, какво я предизвиква?! Всеки ден е като диалог на мен с мен.... Но тъгата ми, за съжаление, е само монолог. Моят монолог... И честно казано не съм приятен оратор тези дни.

Всичко, което мога да напиша, се свежда до един основен извод: откривам щастието в живите същества. В общуването с тях. В заедността ни. Другото просто за мен няма значение.

Днес изпратихме Пухчето... Почина, заобградена от нас тримата - аз, Бели и Коки. Момчил плака така, както не го помня да е плакал. Странно нещо е тъгата - всеки човек има свой начин за нейното проявление. Моят е по-шумен, по-екпресивен, по-трогващ дори...... Момчил тъгува дълбоко в себе си...... и тази дълбочина може да бъде видяна само в дни като днешния......

Честно казано не съм предполагала колко много може да ми липсва нашата прекрасна котинка - вече 4 часа, откакто я няма...., а сякаш пустотата ме е завладяла. Борихме се много за живота ѝ през последните дни... и дори умираща, я правихме част от ежедневието си - както си беше и преди. Днес, преди да я изнеса от нас за последен път, я разходих из целия апартамент и ѝ говорих... припомнях ѝ какво обичаше да прави във всяка стая, на всяко легло, на дивана, на терасата.... Тя - мъртва на рамото ми. Аз жива..., но чувствайки се като мъртва....

Задавам си въпроса за произхода на моята тъга и отговорът е все един и същ: най-любимите ми същества си заминават и това прави почвата под краката ми несигурна. За мен няма значение дали ще съм в апартамента ни в София или някъде другаде. Има значение с кой ще съм...

Момчил заминава в края на юли за Берн - от 1-и август почва работа там.
Коки заминава в средата на август за Холандия - от 1-и септември му почва първият семестър в университета.
Пухчето си замина днес завинаги......

Откъдето и да го погледна, това са 12-18-20 години от живота ми. ЩАСТЛИВИ години! 12 години с Пухи, 18 с Коки, 20 откакто станахме гаджета с Момчил.....

Както писа една приятелка - не е едно и също, но води до един и същ резултат - това по повод, че чувствам заминаването на Коки така болезнено, точно както тежко изживях раздялата с татко.

Наистина - животът продължава. Дааа..... продължава и днес. И утре. Днес ми е зле. За утре - знам, че няма да е така. Но аз живея днес.... и днес просто ще си потъгувам за котинка с най-красивите зелени очи и най-силното мъркане..... За нашата прекрасна Пухи.

[Kleo]

За вашата прекрасна Пухинка... за нея:
Отпивам глътка мента със зелен чай и лед. Сега. Сама.
Седя. Усещам парещо болката ти. Потъжи си днес.
А душичката й чувства любовта ти. Любовта ви.
Утре си е за утре. А днес боли и тъгата те държи.
Благодаря ти много, че писа и разказа какво става!
Прегръщам те. Доскоро виждане / чуване / писане.
Обичам те. С теб съм. Бъди самата себе си.
За Момчил и Константин писа. А Белушка как е?

[Kleo]

:( :( :(

И небето плаче днес.
Защото е самотно.
Падат с трясък капките дъждовни.
Забравили за нежност и финес...

Уж пролет белокрила е дошла.
А всъщност непрогледна е тъма.
Лято чука на вратата,
но е тъжно на душата...

Пухчето пухено, гальовно
до вчера жизнено, игриво -
днес напусна ни...
И опустяхме вкъщи.

Дали вече си е у Дома?
Сгушен във Небесния Отец...
Дали кротко мърка или спи
във вечната Му Бащина прегръдка?

За Анелия, Момчил, Константин и Белослава
От Десислава с обич и нежност

27.05.2021
София

[Kleo]

Черко, здрасти, през големи вълнения минаваш напоследък, нали?
Урановата опозиция продължава някъде от около 42-рата докъм 46-тата година на човека. Това от астрологическа гледна точка. Тогава се очакват всякакви промени и трансформации.
От психологическа гледна точка хората на 40-45 преживяват второ житейско преосмисляне на ценностите си и постигнатото до момента. Първата подобна равносметка е на около 28-33 години.

[cchery]

Деска, благодаря ти за стихотворението. Мога да кажа, че много точно си предала вътрешното ми състояние от онзи ден. Буря вътре, буря вън... Буря отпреди. И ние снощи се питахме дали Пухчето сега бие главички на някого там горе.....!? Тя имаше такава поведенческа черта - като искаше да ѝ обърнеш внимание, идваше и те буташе много силно с главичка по ръката, буквално удряше..... Много неща си мислим така или иначе. Няма я..., но е с нас. Все още.

За Момчил и Константин писа. А Белушка как е?

Ето го отговорът:

Урановата опозиция продължава някъде от около 42-рата докъм 46-тата година на човека. Това от астрологическа гледна точка. Тогава се очакват всякакви промени и трансформации.

Може и това да е. А може и просто така да ми се стича животът. Защото едното ми дете сега навърши 18 години и сега отлита. Като се замисля, при майка това се случи на 49 годишна възраст...... и пак не ѝ е било леко без да е в уранова опозиция.

Аз просто следвам ритмите.... отдавна не се боря с този живот - разбрах, че победата си е негова. Аз мога и трябва да го излъжа по други параграфи, а именно да съм щаслива всяка една минута, през която съм жива.