СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

[Kleo]

За да няма повече такива случаи!

[cchery]

За да няма повече такива случаи!

Деси, сега, когато си на вълна забременяване, мислиш ли по въпроса за следродилната депресия? Вземаш ли я предвид като фактор за пътя, който при предстои? Понякога дали не се чувстваш изплашена, че малкото човече ще застане помежду ви с Есмо, не защото го иска, а защото бебетата искат своите грижи и не се интересуват, че двойката има нужда от време само за себе си?

[Kleo]

За да няма повече такива случаи!

Деси, сега, когато си на вълна забременяване, мислиш ли по въпроса за следродилната депресия? Вземаш ли я предвид като фактор за пътя, който при предстои? Понякога дали не се чувстваш изплашена, че малкото човече ще застане помежду ви с Есмо, не защото го иска, а защото бебетата искат своите грижи и не се интересуват, че двойката има нужда от време само за себе си?

Ани, благодаря, че питаш! И отговорът и на двата ти въпроса е: ДА. Да, мисля, че не е изключено отново да имам следродилна депресия. Да, консултирах се с моя психиатър, освен с моята АГ. Да, говорих с Есмо. Той знае от години и за диагнозата ми, и за изкараната следродилна депресия. Не е изплашен. Нито пък аз. Знаеш ли защо, Черитке? Защото детето ти е ЗАВИНАГИ твое дете, плът от плътта ти, кръв от кръвта ти, а депресията, колкото и смазваща и тежка да е, е ВРЕМЕННА. Отшумява. Ако не те доведе до самоубийство де. А аз не планирам да се самоубивам, каквото и да ме сполети в бъдеще. И да, разбира се, че бебето ще застане между мен и Есмо, както Алекс преди 17 години застана между мен и Хри. И да, предупредила съм Есмо, дотолкова, доколкото все още не е станал баща, какво му / ни предстои. Не е уплашен. Аз също не съм. Той е КОПНЕЕЩ да има ДЕТЕ от мен и да го отглеждаме заедно, ние двамата точно. Така че - ДА, мислим и ГОВОРИМ по поставените от теб теми - засега сме на една вълна и на едно мнение с Есмо, дай, Боже и занапред да е така! Засега го наблюдавам как се държи с чуждите малки дечица, които са много на брой около нас при трите общежития, където живеем. И гледката ме умилява и ме радва. Готов е. И бебета, и деца много си го обичат, търсят го, закачат го, смеят се с него, гукат, той им се усмихва и искрено им се радва, топъл е с тях. А за мен всичко това като поведение от страна на МЪЖА е ключово за това дали ще е успешен като родител или не дотам. И някак не очаква, че да гледаш дете е само женска работа, напротив - очакванията му са да бъде ТРУДНО, но толкова ЖЕЛАНО и СПОДЕЛЕНО наше си, че да е истински СЛАДКО. Е, разбира се, оптимист е и никак не му се вярва, че бих могла да се срутя в следродова дупка... това го съзнавам... както и не знае от личен опит какво е шум, безпорядък и недоспиване... но подобно на едни други хора от моето минало виждам, че не е уплашен и това напълно ме устройва. Мразя страхливостта у мъжете! Несигурността за бъдещето. Обичам смелостта и дързостта. А на теб благодаря, Ани. За подсещането. За приятелството. И за качествените въпроси, които ми задаваш. Бъди благословена! ... Разбери ме правилно - от години жадувам за повече от едно дете. А сега си намерих и човека, който жадува за край на ергенския си живот и да създаде семейство с деца, и то точно с мен.

[Kleo]

40 дни по-късно се подписвам едно към едно под последния си пост, всъщност наистина съм ти отговорила - ясно, честно и напоително - нали, Черко?

[Kleo]

Следродилната депресия - фактори за нейното възникване и симптоми (Част I)

Следродилната депресия - как да получим помощ (Част II)

Велислава Николова и Ангела Иванова Психопознание



С какво следродилната тъга се различава от следродовата депресия?

[cchery]

Деска, виж на какво попаднах - интервю на Мондьо с Мика Стоичкова, в която тя разказва за следродилната си депресия:



Аз до този момент не бях гледала интервюта на Мика и не знаех за депресията ѝ. От друга страна - много харесвам интервютата на Мондьо.