ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[cchery]

Обаче аз просто... не мога да разбера кое е вярно, затова не мога да отговоря на въпроса дали имам подобни прозрения.

Нели, аз съм сигурна, че за да споделиш прозренията си за теб самата по тези въпроси няма нужда да си отговаряш кое е вярното за мен. Така че съм любопитна.

А аз ще пиша по-късно, за да отговоря на въпросите ти.

[Нели]

Обаче аз просто... не мога да разбера кое е вярно, затова не мога да отговоря на въпроса дали имам подобни прозрения.

Нели, аз съм сигурна, че за да споделиш прозренията си за теб самата по тези въпроси няма нужда да си отговаряш кое е вярното за мен. Така че съм любопитна.

А аз ще пиша по-късно, за да отговоря на въпросите ти.

Хе-хе, Ани, тогава няма как да споделя дали съм имала подобни прозрения и затова ще споделя дали съм имала някакви.

Не мисля, че някой ми е внушил в каква професия съм добра. Аз и до ден днешен не знам точно коя е тази професия впрочем. Мисля, че истински добра съм в това да уча някого - от малки до големи. Иначе професията ми, строго погледнато, в счетоводител. Занятието ми, за разлика от професията, е да преподавам. Но призванието ми не е да съм счетоводител, не е и да преподавам, а да уча хората. За мен между тези неща има огромна разлика и това, което усещам учейки някого, няма нищо общо с преподаването. Преподаването за мен е свързано с пресъздаване на учебен материал, с някакво конкретно учебно съдържание. Да учиш някого е съвсем различно. То е да го караш да си зададе въпроси и то такива, чиито отговори водят до още и по-задълбочени въпроси. Това, в което мисля, че съм добра, е да покажа различна от стандартната гледна точка, да накарам хората не просто да научат нещо, а да се замислят наистина.
Това обаче не е професия, нали?
А и никой никога не ме е насочвал към това като дейност. Даже напротив, аз учих счетоводство, но някак успях да изляза от него и да правя това, в което съм добра и в което вижда смисъл.

Не мисля и че независимо от старанието ми да съм добра в друго, съм се оказала добра в това, в което съм добра. Защото аз всъщност СЪМ добра в счетоводството. Реално съм много добра там, по-добра от повечето. Просто там ми е тясно. Много тясно.

Да, смятам, че ми трябва личностно развитие. Смятам също, че личностното развитие рядко има нещо общо с курсове, семинари и книги за личностно развитие. То има връзка с личността и с нейното развитие. (Какво прозрение само, а? )
Личностното развитие е нещо, което се случва с нас неизбежно. То произлиза от трудностите, през които преминаваме, ако сме поне малко интелигентни да осмислим какво се случва с нас. Случва се с книгите, които четем (но не от типа "Как да се развием като личност?" ), с филмите, които гледаме, с разговорите, които водим. Може и да не се случи с тях, разбира се. Важното е да имаме отворено съзнание и да сме готови да се развием.

Колкото до ниското самочувствие, да, тук има какво да се желае. Едва в последните години започнах да разбирам смисъла на самочувствието. В същия момент, в който усетих какво всъщност е то, огромна част от комплексите и блокажите изчезнаха и се освободиха. Видях очевидни, очеизбождащи неща за себе си, които с години са ми се навирали в очите, но аз упорито съм оставала сляпа за тях. Истината е, че тук повечето от нас имат какво да работят по себе си. Малцина са тези, които имат зряло и здраво отношение към себе си. А е толкова възнаграждаващо, когато това се случи!

Сега ставам от компютъра, защото мъфините, които правя, ще изгорят.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Замислих се пак (или още) по темата с прозренията, свързани с възпитанието и открих, че... на мен ми е липсвало възпитание като на момиче в смисъла, вложен в книгата, за която говори Чери. Майка ми и баща ми никога не са ме възпитавали по начин, който да ме кара да мисля, че съм хубава например. Винаги са ми говорели, че това всъщност не е важно, че не това е основанието, на което трябва да търся симпатия у другите и т.н. Да, но това с времето е изградило у мен усещането, че аз НЕ съм хубава, дори че съм грозна.
Ще дам елементарен пример - аз по принцип трудно си намирам панталони, защото тези, които ми стават на бедрата, са ми много широки в талията, а тези, които биха ми станали в талията, са ми толкова тесни на краката, че не мога да ги обуя. Това се проявява особено при дънките и дори в определени години в младостта си (между 22 и 27-28 год.) аз просто нямах такива. Представяте ли си, млада жена, да няма дори един чифт дънки! Винаги съм ЗНАЕЛА, че това е така, защото имам дебели крака. Преди около две седмици отидох да си търся дънки и започнах да обяснявам на продавачката проблема си - ако ми става в краката, ми е ужасно широко в талията. Момичето ме гледа, гледа и каза "Ами, да, защото имате много хубава тънка талия!" И аз чак сега РАЗБРАХ, че не краката ми са дебели, а талията ми е тънка...
Имам предвид, че липсата на "предразсъдъчно" възпитание на едно момиче, възпитание, не поставящо по никакъв начин на акцент върху това, че момичето е физически, външно хубаво, не означава, че няма да бъде допусната грешка. Защото за женската същност да бъде възприемана като красива е вътрешна потребност и тя остава непосрещната и незадоволена. Самата потребност обаче не изчезва, защото тя не е породена от възпитанието, а от природната същност на момичето. Оставайки незадоволена, тя води до убеждението "аз не съм хубава, аз съм грозна", което остава трайно в съзнанието и оттам предопределя други представи и до голяма степен развитието на взаимоотношенията в бъдеще. Момиче, израснало с представата "аз съм грозна", е съгласно на всичко за този, който все пак го е харесал и пожелал. Това е бъдеща жена, която се вкопчва във връзките си, защото вътрешно е убедена, че друг няма да я хареса и че не заслужава мъжкото внимание.

Та, момичета, истината винаги е някъде по средата или по-точно в динамичния баланс между двете крайности. В случая крайностите са от една страна да възпитаваме момичетата с усещането, че те са принцеси и всеки трябва да изпада във възторг само от появата им, а от друга - че желанието им да са красиви е неоправдано.

[Kleo]

Докато описваше това момиче, което счита себе си за грозно, описваше мен самата, до възрастта ми 34 години.
Толкова нехубава и некрасива се чувствах, и то точно тогава, когато всъщност съм си била съвсем приятна на вид.
При мен голямата промяна в себеусещането и самочувствието ми дойде чак на 33+ години, аз затова и не желая да се връщам в моите тийн-години, нито в моите 20+ години. Никога!
Нели, чета те и освен, че ми стана страшно тъжно за мен самата и за вътрешното ми дете, чувствам и облекчение, благодаря ти!

И друго, мисля, че си права и за онзи механизъм - на-търпящата-всичко-жена - от страна на гадже или съпруг, само и само да запази благоволението му и неговото отношение към нея, че я харесва... а това, че в останалото време се държи като задник към нея, направо като г.з - това няма значение за нея. До момента, в който не се самообича. И не се научи истински да се цени и да се харесва. Каквато и да е. Тънка, дебела, висока, ниска, с лунички, без лунички, с прави крака, с криви крака, с хубава талия, с увиснал бюст, с малки устни, с плътни такива, разбрахте ме. Докато се научи да харесва себе си всякаква!
И о, чудо! Общо взето, когато това момиче или жена се хареса - започва и да бъде ХАРЕСВАНО. Двустранен процес е.
Нашите също ме отглеждаха, обръщайки внимание предимно на ума ми и доброто ми сърце. Категорично красотата и физическите данни не се считаха за важни.
Обаче със същите родители сестра ми има съвсем различно на моето светоусещане. И самочувствие. От малка беше обградена с ухажори, винаги се е чувствала красива. Въпреки че също е умна и добра, но някак винаги се е усещала принцеса, кралица, достойна за обожание. За разлика от мен.
Така че понякога възпитанието е супер важно, но също и какво носим самите ние в самите себе си. А също и дали и как ще го отработим. Чери, благодаря за темата, струва ми се много важна и ценна тема! Заслужаваща да й обърнем внимание и сега, като родители, но и за да поработим върху вътрешните си сенки, демони и травми, ако имаме такива в себе си, разбира се.
Хубав ден от мен, дами

... Та, момичета, истината винаги е някъде по средата или по-точно в динамичния баланс между двете крайности. В случая крайностите са от една страна да възпитаваме момичетата с усещането, че те са принцеси и всеки трябва да изпада във възторг само от появата им, а от друга - че желанието им да са красиви е неоправдано.

Само с последния абзац не мога да се съглася, Нели.

Това не са взаимноизключващи се крайности според мен. Поне не трябва да бъдат такива! Истината според мен е да ЗАЧЕТЕШ естественото желание на момичето/жената да се чувства красиво, забелязано, обожавано, обаче в същото време да го научиш от МАЛКО самО себе си да се харесва, цени и обича така, че никога да не позволи на когото и да било да го унижава, обижда и тормози! Тоест родителите трябва да уважават и стимулират своите момичета да се развиват умствено, личностно и всякак, отчитайки и естествената им красота, главно учейки ги да се грижат добре за себе си, за потребностите си, по някакъв начин да съумеят да си бъдат относително самодостатъчни и щастливи и сами, така че да не се налага да търпят някой сульо и пульо да ги тормози.

[Нели]

Деси, казваш същото, но с други думи.
Едната крайност е да те възпитават САМО в посока, че си принцеса, че другите ти дължат своето възхищение и ти не е нужно да правиш каквото и да било. Другата крайност е да те възпитават САМО в посока "външният вид (т.е. женската ти същност) няма никакво значение" и нито ще бъдат зачитани, нито признавани.
А истината е в едновременното съществуване на двете, т.е. динамичен баланс между тях.

[cchery]

А пък аз като ви чета двете мога да цитирам Нели от другата тема (като я перифразирам леко): "И двете сте 100% в книгата!"

С две думи - там пише точно това...., което вие, без да сте я чели, споделяте тук.

Аз ще се включа малко по-късно.

[Нели]

А пък аз като ви чета двете мога да цитирам Нели от другата тема (като я перифразирам леко): "И двете сте 100% в книгата!"

С две думи - там пише точно това...., което вие, без да сте я чели, споделяте тук.

Аз ще се включа малко по-късно.

Чери, това е повече от забавно. Ще взема най-накрая да я прочета тази книга. Макар като гледам, то няма смисъл, явно аз съм я писала.

Ще чакам включването ти с интерес.

[Kleo]

И аз също.

[cchery]

Макар като гледам, то няма смисъл, явно аз съм я писала.

Може и така да е . Стига да си американка от индийски произход, първо поколение дете на емигранти. Да си завършила университет от Бръшляновата лига. Да си се кандидатирала за Конгреса на щатите (неуспешно). И т.н. ....... Не се пише така лесно книга. Особено пък да влезеш в кожата на някого.

[Нели]

Стига да си американка от индийски произход, първо поколение дете на емигранти.

Българка от България.

Да си завършила университет от Бръшляновата лига.

Слава Богу, не!

Да си се кандидатирала за Конгреса на щатите (неуспешно).

Боже, опази! Такъв срам и резил не пожелавам никому! (Сериозна съм, не се шегувам.)

Не се пише така лесно книга.

Да се чудиш и маеш откъде смелост и самонадеяност у разни ми ти там Достоевскиевци, Стайнбековци, Оруеловци и Прустовци да пишат книги без горните квалификации.

Шегата настрана, наистина ми е интересно какво ще разкажеш. Интересна си ми ти, не толкова книгата. Живият човек, който пречупва през себе си написаното в нея.

[cchery]

Интересна си ми ти, не толкова книгата.

А, това вече никой не го вярва. Аз най-малко .

Толкова много коментари за книга (и откъсите с нейно съдържание), която не си чела.... И накрая всичките тези сравнения между теб и авторката ѝ. Вероятно и Решма би могла да се кръсти, че не е българка от зачукан югоизточен Европейски полуостров и да се радва надменно, че е завършила Харвард, а не..... нещо друго неизвестно.