Благодаря ти, ще го видя в обедната ми почивка днес. Аз също съм против фалшивия и краен позитивизъм. Дори докато учителствах, разказвах на моите ученици в 8 и в 9 клас /съответно по психология и етика/ за разликите между оптимизма, песимизма, фатализма и реализма.
Ето още нещо от мен засега, че се втурвам с 200 към служебните задачи:
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Никой не те е удрял. Не те е бил. Не е посягал. Нямаш синини и счупвания по тялото. Не кървиш.
Но някой те е обиждал. Съдил. Мачкал с думи и действия. Карал те е да се срамуваш от себе си. Да се мразиш. Подронвал е достойнството ти. Прекрачвал е границите ти. Предавал те е. Лъгал те е. Унижавал те е. Свалял те е на земята с "истината", за да "не си вярваш твърде много". Вменявал ти е вина. Обърквал те е. Отблъсквал те е. Викал ти е. Задушавал те е. Подигравал ти се е. Критикувал те е. Изолирал те е. Пренебрегвал те е. Мълчал ти е за назидание. Изчезвал е, без обяснение, завинаги. Товарел те е с болката си.
Тялото ти, отвън, цяло.
Психиката ти, отвътре, на парчета.
Науката отдавна доказа, че физическата и психическата болка се усещат по абсолютно същия начин от мозъка, да не говорим, че втората няма бърз лек, докато за първата може да се направи много.
Елена Костадинова
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."