. Но за сега ще се самоцитирам 
На Децата с любов
Има нещо гнило в ......България! Става дума за възпитанието на децата ни. Тази мисъл ми се натрапи в главата от известно време. В началото първо се учудвах, после дойде раздразнението и започнах да се замислям.
Ето какво виждам и чувам непрекъснато напоследък:
6-годишни деца, на които следят всяка крачка, хапка, глътка. „Изяде ли си всичко?Пи ли вода? Пишка ли?” . Облечени винаги по-дебело от необходимото – за да не настинат, те се изпотяват (разбира се)! „Видя ли изпоти се!”, заелязва бабата/майката. Следва обличане, за да не настине. А после: „Не тичай!”, „Не скачай!”, „Не се пързаляй по пързалката, ще ти измръзне дупето!”?!?!?
Във вихъра на играта: „Хайде да си ходим – време е за ядене и спане!”, това към 6-годишното дете, което видимо не е гладно, нито уморено. То просто иска да играе!
Нещата не спрат до тук Вече е пролет, зелената трава мами. Всичко щеше да е чудесно, ако не се чуваха истеричните викове: „Не стъпвай в тревата!”, „Не късай листа/жълтурчета”! А Детето просто иска да играе!
Децата ми берат жълтурчета за венец. Среща ги една Загрижена Бабичка, която изкрещява: „Хвърли ги! Може да си алергична!”. Намесвам се малко по-остро, отколкото е нужно, защото вече са ми дошли до гуша!
Но от психо-атаката на са пожалени и най-малките: „Остави това! Не е твое!”. Рев. „Нищо, нищо! Баба/мама ще купи!” Ще купи камионче, топка, лопатка.....целия свят, а любов?!?! После се чудим, защо децата не могат да споделят. Чудно, нали?!
„Къде драскаш сега? Престани!” – дете се опитва да рисува с тебешир по плочките в парка.....А то просто искаше да нарисува нещо: може би семейство, може би приятелчета хванати за ръка, а може би не....
Как ще видим зачервени потни личица, очи изкрящи от радост от успеха, рани на колената и деца падащи и ставащи САМИ, човечета хванали се за ръце или къщички със щастливи семейства нарисувани на асфалта, ако държим децата на каишки?! Как ще видим деца, които споделят и мислят за другия, които не пищят, когато видят муха или буболечка?! Как ще има деца (след години възрастни), които ще се грижат за останалия жив свят, като има 6-годишни, които не знаят, какво е гъсеница?! (опитах да обясня на едно Дете, защо не се убиват гъсениците, защото от нея ще стане пеперуда, но То ми каза: „Аз не знам, какво е гъсеница.”)
Как ще видим деца, които вярват в магии, дори след като навършат 7?! Как ще отгледаме мечтатели, идеалисти, добри Хора, щастливи Деца в този свят на забрани и криво разбрана загриженост?!
Идва ми да изкрещя:
Хора, оставете децата да играят!
Хора, не ограбвайте детството им!
Хора, обичайте децата си за да могат утре и те да обичат своите!Хора, оставете децата на мира! Те знаят, те могат, те ще успеят. Само ги обичайте. Те не се нуждаят от повече. Не се залъгвайте: новия ГСМ, дреха или компютър не могат да запълнят липсата на любов и внимание. Често децата го знаят, но поемат заместителя, а после ..... приемат това за норма. Жалко.
Какво биха предпочели Те? Да останат навън и да тичат или да се приберат и да си проспят детството? Да са потни и мръсни, но щастливи или чисти, но безидейно вторачени в поредния филм?
Децата не се виновни, Те просто искат да играят!
................................................
Знам, че есето е малко встрани от темата, но надявам се Вихрогонче да ми прости
.
