Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Сиренце]

И като стана дума за нежност и красота, за мен няма по-велики от руските поети.

Една жена - Анна Керн - остава в руската история със стихотворението, посветено на нея от Пушкин

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

1825

[cchery]

А я помню как учила это стихотворение и меня изпитваха ме на него в школе.

Да, страхотно стихотворение, още го помня...... помня и часа, в който го взехме и ни обясняваха, че е посвенето на жена.....

[Сиренце]

А аз помня как разплаках учителката си по руски с изпълнението на това стихотворение

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.


Беше времето на първата ми несподелена любов

[Mrav4o]

МНого хубави произведения
И аз да се запиша тук, това си ми е любимо хоби, но най - често пиша когато съм тъжна, а скоро не съм имала възможност да пиша. Ето и малко от моите тшорби
Приятелки

И утре е ден и може да се срещнем,
Ще седнеш до мен, а може да ме прегърнеш
Или небрежно ще ме подминеш.

Ще си помислиш колко невзрачна си
С обикновенни дрехи , без грим и очила
И с ропшава коса, като метла.

Ще се почудя как живота те промени,
Защо забрави миналото ни
Или винаги безразлична била си ти.

Ще си тръгнеш, няма да се спреш,
Дори за миг ще ме презреш
Ако с очи към теб погледна.

Но няма да те моля – не,
Нито ще ти падна на колене,
Да ми помогнеш с усмивка една.

В труден момент ме остави
И добродетелите ми забрави
Кога в богатство приятелка ми бе ти.

********************************************************************

България
(писах го, когато работих в Италия при майка, бчх само два месеца, но носталгия си имаше)

Толкова поети за тебе писаха
и своето възхищение изразиха;
толкова думи се изрекоха
и твоята красота олицетвориха.


Аз не знам какво ненаписано да напиша,
не знам какво неказано да кажа,
че и аз за тебе да разкажа,
своята любов и възхищение да изкажа.


Да пиша ли за любовта си не зная,
за красотата ти - не смея,
защото с думите си не ще съумея
възхищението си към теб да излея.


Аз на лист, с думи само мога
да напиша благодарността си за теб на Бога!
Че родила съм се на твоята Земя
и наричам се с гордост българка!!!


Защото ти, от която блика светлина,
природата ти, която дава ни топлина,
който види те не те забравя,
който в теб родил се е- не те оставя.


Ти едничка родина си,
ти - България красива.
Ах, ккво в теб така се таи,
че щом съм далеч за теб са моите сълзи!


*******************************************************

Някога
(едно от любимите ми)

Някога на колене седях и те молех аз!
Някога през сълзи умолявах те за любовта!
Някога ми каза:"Обичам те!
'и молейки с очи шептеше:"Обичай ме!.
Някога с ръце ме гали и заричаше,
че до гроб ще си до мен и ме обичаше!
Някога с любов сърцето ми живееше!
Някога за теб копнееше!
Някога ми каза:"Ще си тръгвам!!
Някога те проклех:"Ще се върнеш!!
Някога...!Някога всичко бе красиво...
А сега...!Сега е така горчиво...
Някога сама напред вървях,
някога, след като щастлива бях!
Някога нямаше смисъл да се будя-
нямаше защо,но продължих сама!
Сега щом пак съм жива
и сама щом съм щастлива
пак се връщаш при мен
и ме молиш сломен.
Но както някога ме остави ти,
както някога забрави мен и моето име,
така сега ме молиш:"Прости!",
а аз повтарям твоите думи:
"ЩЕ СИ ТРЪГВАМ!!!"

*********************************************************
Улици

Улици, улици - пълни са те
от бързи коли и скитащи души.
Дълги ивици бавно се множат
оставяйки след себе си пушек и дим.

Къде ли отиват?-сам всеки си знае,
за чуждите грижи никой не хае;
гледат към крайнта цел да се завлекат
и само прах зад гърба си оставят.

Забързан, задъхан на дивана се простира
поредният "систезател" от формула едно;
скоростно изкачил се по баира
и оставил едно същество само.

Дали ше го открият
дали сам ще си признае
или мъже в черно ще го скрият,
или сам в дупка ще се спотае.

Може би никой не иска да се спира,
там на пистата по баира...
С надежда поставят скитниците,
като послание цветята и паметниците


Искам и още да споделя, но стига за сега, да не стане много натрупано, пак ще пияа по нататък

[Mrav4o]

Исках и да ви споделя и две стихотворения, посветени на татковците ми, но са тъжни, най-вече за баща ми и не искам да ви натоварвам и ако сте готови да четете тъжни, избликащи от съцето стихове, ще ви ги споделя.

[Kleo]

Мравчо, споделяй, пиши, не питай

[Mrav4o]

Мравчо, споделяй, пиши, не питай

ОК. Ей сега

[Mrav4o]

За баща ми

Обичах те, когато бях дете-
ти ме глезеше, галеше и обичаше.
Страхувах се, като ученичка от строгостта ти
за възпитание към учението.
Срамувах се, когато тръгвайки на училище,
а ти връщайки се от нощна смяна се клатушкаше опиянен.
Мразех те, когато останах само с теб да живея
и ме тормозеше психически, на два пъти и физически.
Мил ми бе, когато осъзнал, че сам не можеш
ме търсеше да се прибера.
Защитавах те, когато ти се подиграваха,
заради твоя характер и привързаността ти към чашката.
Отново те обикнах, когато разбрах какво е мъж да ме обича
и ме превъзпита на чиста прошка.
И пак ти се ядосвах,
и пак те корях,
и пак ти се сърдих,
и пак грешна бях.
И пак те защитавах,
и пак те обичах.
Преди злато ме нарича,
после проклетичко ме обича.
Благодаря ти, че имам спомени!
Благодаря ти, че ме гледа и възпита, като мой баща!
Ти прие моята нова съдба и ме изпрати
да създам семейство, да бъда майка и жена...

...
Идвам! Чуваш ли ! Чакаш ли!
Ето стъпка по стъпка,
стъпало по стъпало - идвам!
Няма те! - не аз идвам.
Не чувашли
асансьора трака-трака
и аз съм пред вратата.
Но защо тя е заключена!?
Ти не правеше така!
Оставайки свободно пространство,
чакайки крадците да те навестят,
но слава Богу те не те научиха.
Отключвам - ти ме чакаш, нали?
Ще станеш, ще ме посрещнеш с шеговит тон:
"За какво ми идваш? Назад!"
Аз ще те поздравя,
ще поседна до теб,
ще те попитам "Как си?",
а ти ще ми отвърнеш: "Все така";
тайно ще се "почерпя" с цигара...
Но аз все съм пред вратата,
с ключ в ръка
и чакам да отворя.
Дали ще си там да ме посреюнеш?
Вратата отварям
никой не ме чака!
Поглеждам в хола,
не си седнал на дивана,
няма пушилка от цигара
и кучето не се радва.
Наместо пепелник с пепел
на масата стои жито и свещ-
недогорена, незапален.
Наместо твоя образ
да видя на дивана,
стаята е празна и мрачна.
И пак те чакам и пак те търся,
но теб те няма.
И пак те питам и пак те поздравявам,
но теб те няма.
Само снимки за теб ще говорят,
как се веселеше,
какво желаеше.
И само спомени ще ни навестяват:
как ни повикваше,
как ни обичаше.
Аз знам, теб вече те няма,
но усещамте и те моля,
до 40-я ден стой при мен,
до 40-я ден напомняй ни за теб.


За свекър ми

Когато плачеше душата ми,
а лицето ми се смееше,
ти гледаше не лицето,
ти не слушаше нито думите.

Когато ме болеше сърцето,
а хубави думи изричах,
ти не слушаше думи,
ти вярваше на себе си.

Когато тайно страдах,
когато видно плаках,
ти ме подкрепя,
ти ме закриля.

Сега душата ми плаче,
а лицето ще се смее,
но ти не гледаш лицето,
ти не чуваш думи.

Сега пак ще боли сърцето
и хубаво ще говоря,
но ти не ще ме слушаш,
но ти не ще критикуваш.

Сега пак тайно ще страдам
и пред хора ще плача,
теб те няма за подкрепа,
ти си отиде, загубих твоята закрила.

[Mrav4o]

Друго ми стихотворение е и за двамата ми бащи. Ще ви напиша и текста, и клипчето ви ща пусна, което направих.


http://vbox7.com/play:m9e7e59597" onclick="window.open(this.href);return false;

26 дни

26 дни- за едни е радост,
за други тревога!
26 дни - за едни е очакване,
за други раздяла!
26 дни за моето семейство са...
... с една дума не мога да определя.
...............................................

Мои бащи - в различни месеци,
но в една година родени;
съдбата събра ви чрез син и дъщеря
и сватове бяхте неразделни.

Ти татко Данчо, първи на земята роден,
на първо число,
първи в нея бе поставен!
Аз, твоята дъщеря (снаха), тебе не изпратих,
но ти дойде за сбогом, за утеха -
да!- аз те усетих!
Сърцето ли да зарадваш,
сълзи ли да избършеш,
но при живе да страдам,
не обичаше да ме виждаш!

2-ри ден

Сломен, сина ти се прибира,
а твоята внучка нищо не разбира.
Твоето момиченце може би малко подозира?
Как ще и кажем -
болката ни раздира!
Трудно, но приказка създадох,
как се раждаме, как си отиваме и разказах.
Стигнах ли до теб,
очите и се насълзиха;
уни, млъкна-
очите ни се наскърбиха.
Да говори с баба си, да я види -
не дава и дума да става.
На въпроса - Защо?-
не и се отговаря!

3- ти ден

При дядо си Руми бе щастлива,
игра, крещя и лудува.
Един и е дядо и да си тръгва не иска - реве.
Пореден инат ли бе? - Не, не е!

8-ми ден

Отново с колата на дядо Руми пътуваме,
на татко Данчо да струваме.
..........
Внук му тича на цимента,
не го видя, а може би за миг бе, на момента.

21-ви ден

Велики петък - отново сърцето те усети,
преди Велики петък - съня на сина си посети.
Какво ли означава? Ти си бил друг?!
Сърдит ли му бе? - с брада, мустаци, някак гръб.
А защо ли? Така не се носеше!
Никога занемарен не се оставяше!

22-ри ден

Отново колата на татко ще вземем,
Велик ден на село да посрещнем.
И пак в сън се появи - нервен, разтревожен;
ковчег, мъж - само сън, но тревожен, злокобен.

2-3 часа син ти го няма, разговарят, гласят се може би - не знам.
Яйца боядисах, багаж нагласих и чакам...
Телефонен отзив:
-Ало, не се тревожи,
в болницата сме, "дядо" не е добре, ще се оправи.
- Цироза ли е? Не ме лъжи!
- Не, бронхит. Ще се забавя, не ни мисли.

Късно вечерта, спокойна. но с въпроси го очаквам - той се прибира.
- "Дядо" бе много зле, от дни не ял, не пил.
Къде е-нищо не разбира.
Начална цироза, но спокойно ще се оправи.
Не ще се отървем от него, нито той от нас - доктор ми заяви.

И двамата разтълкувахме твоето посещение,
за татко от там пращаше ни съобщение.
И се радвах, и плаках -
моя починал баща, спаси моя жив баща.


24 ден

Велик ден е и спокойна съм за моя баща,
но майка смс различен ми изпраща!
Баба и пра баба - отдавна починали,
живи ги сънувала - прави, сериозни и нищо не казали.
Ах, сън защо не те раазбрах!
Глупава или заслепена бях от докторски надежди -
"ще се оправи, но вече не трябва да пие и пуши".

Кръвни татко, с твоя внук на тебе кръстен,
при тебе идвам, сили да ти дам, да знаеш, че от мен не си забравен.
Ръцете ми търсеше,
с невзрачен поглед в мен се взираше
и към внук си поглеждаше,
и бузката му леко щепеше.
Ах, ти ще се оправиш,
вече не си в несвяст!

25- ти ден

Отново идвам с твоя малък внук,
да те видя, но днес с мен си друг.
Дали от болестта, поглед към мен не скова
или да не усливаш болката в теб, да ме гледаш отбягва.

26-ти ден

В дома си останах, ще домакинствам.
Дано днес разбереш защо няма да идвам.
Но утре пак ще те посетя,
с твоя внук, с любов да те сгрее.
На вратата се звъни,
полицай пред мен стои.
Проблем с нашата кола,
някой опитвал да я краде.
Телефона звъни:
- Как ще крадат от колата?
Не е ли прибрана?
- Не я мисли, седни.
Моля те не плачи.
- Какво има, кажи.
- "Дядо" почина.

- Но как? НАли с начална цироза е!
До вчера ни даваха надежда!
Нали доктор казал на вас -
"Не ще се отървете от него, нито той от вас."

Мои баши - в различни месеци, но в една година родени.
В един месец ни напуснахте, но за 26 дни бяхте разделени.

Тук написаното стихотворение и в клипчето има една разлика, тук съм писала: "Велики петък", а там четвъртък, защото по - късно помислих и описаното се случи на велики петък.

[Kleo]

Прегръщам те силно
П.П. Чак сега те прочетох.

[Mrav4o]

Прегръщам те силно
П.П. Чак сега те прочетох.

Благодаря ти