Личен дневник Kleo

[Kleo]

http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=21&t=27

Това е емблематична тема за мен! Която е много важна и показателна за вътрешния ми мир, свят, светоусещане... Като имам време, ще извадя конкретни цитати от нея, за да ги поставя тук, в личния си дневник, тоест ще се самоцитирам. Много се радвам, че създадохме това интимно виртуално кътче за споделяне!

П.П. Нямам нищо против коментари, идеи и съвети от страна на мецанките в "моята" тема тук! Напротив - ще бъда много благодарна и доволна за всяко едно включване. То ще бъде ценно, защото дава обратна връзка и е далеч по-обективно, отколкото собственото лично субективно виждане на нещата.

[Kleo]

Новото при мен е, че си записах час за консултация с психотерапевт. Твърдо реших да боря депресиите си освен с медикаменти, и с психотерапевтично лечение. В четвъртък на обяд ми е първата среща с психотерапевтката. Тогава ще разказвам първи впечатления и т.н. Засега си пожелавам успешно преборване на депресията в дългосрочен аспект и в дълбочина, тоест да не потискам само симптоматиката, а да работя основно с причините, водещи до епизодите и кризите ми. Доволна съм, че направих тази важна крачка в изцерението си. Вярвам, че всичко е за мое добро.
Благодарна съм, че стигнах дотук. Благодарна съм, че съм жива. Признателна съм, че от 10-ина дена съм отново на себе си и че се чувствам прекрасно и уютно в собствената си кожа. Признателна съм, че го има това хубаво виртуално кътче, където да споделям личните си тревоги и преживявания.
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА, ПРИЯТЕЛКИ !!!

[Мърмори]

Радвам се ВихрО за теб! Ама много, много!

Гледам,така си се разписала от сутринта, че чак човек не може да те догони
Наистина се радвам да видя пак стария Вихрогон

[Kleo]

Благодаря, Зори, точно тази моя същност тъй много ми липсваше! :1211

[Kleo]

http://metsababa.net/forum/viewtopic.php?f=6&t=1059 - друга много показателна за мен тема във форума!

[Kleo]

И още нещо от мен: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... apsed&sb=5 - много болезнено, много лично, много съкровено, много мое, много споделено...

[Kleo]

Имало едно време едно момиче. От малко то усещало, че е различно от другите момичета на нейната възраст. Много лесно се разплаквало, но и много лесно се разсмивало. Бързо наддавало на тегло, но и светкавично сваляло килограми. Нейното име било Деси, ала всички й викали просто Йо-Йо, тъй като и психиката й, и метаболизмът й, и теглото й, всичко в нея, функционирало на принципа йо-йо, на ефекта йо-йо. Прякорът "Йо-Йо" много й паснал. Отивал на натурата й. Тя била със Слънце в Риби и с Юпитер в Близнаци, което още повече засилвало двойнствената й природа. Не й било леко да живее, събирайки в себе си такива крайни състояния като дълбока депресия и ожесточена еуфория, като вълчи апетит и върло безапетитие; ту слаба, ту пълна; ту весела, ту тъжна, ту екзалтирана, ту овесила нос... Минало време, момичето порасло, станало Жена. Тя все повече се стремяла да постигне някакъв баланс в живота си, някакво равновесие, да достигне и задържи т.нар. златна среда, но пустата все й се изплъзвала, изплезила подигравателно език... Но ето че веднъж Йо-Йо решила за себе си, че вече й писнало от това люлеене насам-натам, нагоре-надолу, наляво-надясно! Поинтересувала се дали ще съумее да намери изход за тормозещото я все повече отклонение в сравнение с общата извадка жени. Амплитудата ставала все по-голяма, пропастта между отделните преживявания - все по-дълбока, Йо-Йо била вече изтощена и мнооого уморена от всички тези подскоци в настроението й, общата й нагласа, теглото й, желанието й за живот и за храна... Потърсила помощ - изпърво само медикаментозна, после успяла да намери и подходяща психотерапевтична подкрепа за себе си. Вече не се чувствала толкова сама и самотна в болката си. Имало кой да я чуе и разбере! Йо-Йо започнала напълно нов живот, научила чисто нови начини да се справя с противоположностите, които властно я теглели ту в една, ту в друга посока. За целта не жалела сили и средства, правела необходимото, борила се с невидими демони, преодоляла високи стъпала, надмогнала комплексите и страховете си, и малко по малко, се освободила от заклещилия я в капана на крайностите хаос. Жената Йо-Йо отново започнали да наричат със старото й име Деси, което й отивало далеч повече на личността и темперамента. От обърканата и вечно в движение Йо-Йо останал само споменът.

[cchery]

Личностното ни изграждане е борба, подобна на прераждането на феникса - през болката, пламъка и от нищото (жарта) трябва да създадеш нещо, дори и себе си!

Днес си йо-йо, утре Деси, на идния ден се търсиш! После пак същото. Кръг! Кръговрат, лутане, размисли, объркване, крачка назад! Цял живот - борба! И това не е за всеки! Някои се отказват. Други подминават! Щом, ти Деси, си на този път... не си случаен човек!

[Kleo]

Благодаря ти, Чери

Тази вечер психиатърът ми спря окончателно антидепресантите Не е нужно да казвам колко съм облекчена и щастлива!

Писах отново в темата за майчинството, отново изплаках душата си и разголих сърцето си пред вас.

[Kleo]

Вчера се случиха неща, които не мога да споделя напълно тук. Колкото и да ми се иска. Все пак това е публично пространство.
Само ще кажа на моето мило дневниче, че съм страшно щастлива, по-щастлива откогато и да било през живота ми досега!
Усещам се закриляна, пазена и с невероятен късмет. Случи ми се нещо, за което не бях си мечтала, не бях искала, не бях готова. Но приех предизвикателството и не съжалявам за избора си!

[Kleo]

Ново нещо, мило мое дневниче - взех решение, много важно, възлово решение - да направя един свой съдбоносен избор, точно след една година, дори датата зная - точно на 27-ми декември 2013 година, жива, здрава дотогава, с Божията подкрепа и воля, ще реша какво искам АЗ самата, за какво жадува МОЕТО собствено сърце, какво желая душата МИ Не някой друг, аз какво искам!!! Тук просто пиша, за да се подсетя... за тогава, когато му дойде времето!!!