Добро утро.
Тези дни съм зашеметена от аромата на липите, който става посвеместен. И като се има предвид, че тепърва предстои да цъфтят късните липи, чиито цветове миришат още по-наситено и по-тежко......
. А и люляците..... Обожавам този сезон - точно този, защото има аромат, има цвят, има топлина и всичко е младо, ново и прясно.... и обнадеждаващо. Зимата ми излежда отчайваща с еднотипните си бели пейзажи....., но хич и не я мисля, т.к. лятото вече е в мен и усещам онези приказни тръпки от възбуда от предстоящите луди дни - и на морето и след това......
Да ви кажа за нашата Испания с Бели
. Основната ни цел на това пътуване, естествено беше да гледаме на живо Европейското първенство по художествена гимнастика. Очакваше се (от всички - специалисти и фенове) да си имаме абсолютни европейски шампионки в ансамблите, но както знаем - не им се получи на прекрасните ни слънца от ансамбъла. Но това е единственото, което не се получи. Защото, ако до ЕП те бяха обичани в Испания, сега са нещо като религия там.... Най-бурните овации, най-нетърпеливо очакваните гимнастички след тези на Испания (както ансамбъл, така и индивидуално) бяха нашите Ели, Мадлен, Лаура, Мони и Стефи....... Испанците са цяло ЧУДО!!!! Невероятна публика. Невероятно отворени към комуникация, към завързване на познанства хора. Непосредствени, необременени...... Въобще - онова, което разбрах за тях е, че обичат смелите, обичат силните и тези, които играят (а навярно и живота си живеят) трудно и рисково.
От самата Испания можах да се насладя само на ароматите ѝ и да опитам няколко традиционни неща - чучулига (баси забравих го как се казва този сладкиш, на който ни водиха
Ванчето 
), тортиа, паея, паниран агнешки мозък, октопод по галисийски, хуeвос (пържени картофи с бекон и яйца) ..... В Мадрид отидохме, видяхме кралския дворец и голямата катедрала срещу него, както и стадиона на Атлетико Мадрид
. А от градчето, в което бяхме отседнали с Бели - Алкала на Енарес, успяхме да помемем част от усещането, което старият му град създава. Този град се нарича "градът на щъркелите", но явно е свързан и със Сервантес, т.к. има централен площад, кръстен на него, както и музей на писателя. Ето малко снимки от там:
" onclick="window.open(this.href);return false;.
И това е. Беше малко, беше кратко, но някак си се върнах обновена в България. Бях зациклила тотално тук - 6 месеца откакто съм на трудовата борса и от които се очакваше аз да си отдъхна от работа, да си почина, да се настроя и да си търся нова такава, а аз реших, че точно сега ще изуча всичко, което има за учене, ще свърша цялата работа, която е за вършене и ще си работя по личните проекти, които едва ли не щяха да ми се случват за минути. Уви, натоварих се прекалено много, прекалено ангажирано..... в резултат поддаде дясното ми око с грозно възпаление. Докарах си проблеми и с хемороидите от седеното на стола пред компа повече от 10 часа на ден, болки в рамене и плешки в резултат пак от същото. Спрях да чувствам щастие, да бъда радостна, да забелязвам малките хубави неща около мен. Все тревожна, все нервна, все бързаща... Много от приятелите около мен са в същото състояние и вместо да търсим взаимно решение на тези си тревоги, ние почнахме да се надхващаме кой е по-натоварен, кой има по-нерешими и сложни проблеми, кой притежава най-малко свободно време, кой е най-работещият, най-ангажиранията......., което доведе до самоубийствено съревнование и поставяне на критерия ЗАЕТОСТ като определящ важността на личността........ Не съм вярвала, че ще стигна до такава трансформация...... Пътуването ми до Бургас преди 2 седмици за състезанието на Бели там беше върховата точка в този грозен процес. Нещо в мен се счупи, там някъде по средата на 350-те километра от София към Бургас.... и казах, че аз "излизам от играта".... ДОТУК. Дотук със съчувствията от фалшива поза, с меренето на ангажименти и проблеми..... Не мога повече да поемам тревогите на някой, който сам не иска да си ги реши и да търси нещо друго, което да определя дните и живота му......
И още нещо разбрах. До Бургас и обратно пътувах с Бели, другите 2 момичета от техния ансамбъл тройка и майката на едното от тези деца. Тази майка се оказа изключително интелигентен човек и много приятен събеседник. Сигурна съм, че ще ми повярвате, когато ви кажа, че 3.5 часа към Бургас и още толкова обратно ние не сме спрели да общуваме, да приказваме, да си обменяме информация.......... Същото живо общуване се случи и 4 дена в Испания. ЧЕТИРИ дена аз общувах с ЖИВИ ХОРА, които стояха срещу мен, виждах лицата им, виждах емоциите им, чувствах интонацията и настроенията им от живата им реч.... всичко на ЖИВО... И разбрах колко фалшива е електронната комуникация, която така здраво ме е оплела от 15 години. Разбрах какво ми липсва - липсват ми чувствата, които екранът не може да те накара да усетиш със сетивата си..... Можеш да разбереш състоянието на едного, можеш да му съчувстваш, да се зарадваш, да усетиш неговата тръпка за нещо (ако има дар слово), но...... не можеш да поемеш от енергията му..... НИКОГА........
И така.......
Нелка, разгледах ти всичките снимки. Нямам никакво съмнение, че ще ти се получат нещата със снимането.
Ще ви учат ли и на ретуш с фотошоп?! Защото в някои от снимките ти видях абсолютно потенциални шедьоври, които майстор на фотошопа с художническо око може да изработи в такива
. Видях и че ти много си пътувала в края на миналата седмица. Дори си пожелах и аз да снимам изгрева и синята светлина на залеза
. В "Двора на кирилицата" сме били преди 4 години - на сватба на колега на Момчил. Хареса ми това място. А тези хора с прабългарските костюми изглеждаха досущ като моята представа за старите българи. Искам и аз да облека такъв.
Деска, да ти е жива и здрава Зорница! Честито на сестра ти и мъжа ѝ. Баща ти явно е много вдъхновен от това принцесено царство, което се случва около му.
Това е от мен, момичета - поне засега. Ваш ред е.
Та, идеята беше да идем по изгрев на Тюленово (до Шабла) и да снимаме скалната арка. А изгревът във Варна е с 18 минути по-рано от този в София (залезът - също) и трябваше да сме там към 5:30 ч. Снимахме, каквото снимахме докъм 9 часа, след това отидохме в Плиска (Това е в обратната посока спрямо Варна, за който не се сеща. 
