Ася, Деси, благодаря ви, че ме прочетохте и споделихте с мен този необяснимо труден и адски емоционален момент от живота ми! Преди да стана майка не съм и предполагала на колко много обич съм способна. Толкова обичам Коки и Бели, че ме боли! Боли истински, силно, разкъсващо. Толкова много ме боли, че ме кара да се чувствам жива и цяла, пълноценна и заредена от това чувство! Затова се разболявам с всяка Т, кашляне и болка на децата и плача с техните сълзи, когато са нещастни. А после идва ред на моите собствени солени емоции, които парват бузите ми и подуват очите ми.... Никога досега в живота си не съм обичала така ........
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Странно, но трябва ли да се разделяме с Момчил, за да усетя колко много важна част от живота ми е?! Унесени от общите грижи покрай децата и какво ли не още друго, сякаш забравяме кои сме били един за друг и защо сме се събрали заедно. Тази сутрин, когато го изпрати за летището и се върнах в леглото, ми беше много криво, че завивките му стояха до мен празни.... Необичайно е да го няма вляво от мен на спалнята, по-скоро аз съм тази, която "бягаше" да спи в детската стая при Коки и оставях мястото си празно и студено, но....... ето сега се размениха ролите. Точно защото тази вечер не исках да гледам и усещам това празно място, реших с децата да се дигнем от София и да отидем на СПА-хотела в Троянско..... някакси да имам един по-плавен преход в това да съм без Момчил. Хубавото е, че е само за 2 седмици, а лошото......... ами като се завърне ще го видим ....
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
cchery написа:Странно, но трябва ли да се разделяме с Момчил, за да усетя колко много важна част от живота ми е?! Унесени от общите грижи покрай децата и какво ли не още друго, сякаш забравяме кои сме били един за друг и защо сме се събрали заедно.
Да Чери, това им е хубавато на "разделите".Наистина се приспиваме от унеса и рутината на ежедневните ни задължения...
Двете седмици бързо ще отлетят.....и ще се срещнете отново, но вече будни
Ася написа:Чери, като се завъртите по Троянско, защо не наминете насам Ще ми е приятно да се започзнаем лично
Ася, просто не съм се сетила... Ние бяхме на Чифлика и се върнахме оттам.... но аз останах влюбена този край. По-скоро, т.к. обърках пътя и вместо за Чифлика, хванах пътя за Шипково..... едно село Горно Трапе много, много ми хареса. Бих искала да се върна пак там, но лятото за да видя наистина ли е толкова красиво и привличащо!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Срещички ще си уговарят те зад гърба ми, а? А мен къде ме забравихте, Асьо, Черито?! :1140
Сега сериозно - много искам и аз да се видя с двете ви! Сигурна съм, че съберем ли се някъде на лаф, няма да имаме равни, каквито сме приказливи и трите, ще бием всички рекорди! :1211
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.