Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

[Kleo]

Събудих се в 4 без нещо и станах. Не ми се спеше повече.
Сега искам да ви споделя ето тази статия. Вземете си, ако прецените, нещо полезно за себе си. Аз лично си взех.


Малки делнични диабети

България за начинаещи

Веселина Седларска

Пиша това в коридора на поликлиника. Имам предостатъчно време. Какъв ще е краят на написаното зависи от това какъв ще е резултатът от изследването. Изследването се нарича “натоварване”, каквото и да означава това. Натовариха ме с един буркан глюкоза и сега на всеки час проверяват как организмът ми се справя с разтоварването. Някъде следобед ще е ясно дали имам диабет.

Снощи лекарката погледна кръвните ми изследвания и каза, че – да, май имам. Но за всеки случай трябвало да ме натоварят. Сега седя на пейка в поликлиниката натоварена и си спомням как стигнах дотук.

Вчера трябваше да дам кръв за изследване по повод съвсем друго заболяване. Опашката пред лабораторията беше дълга и сутрешно нервна. Някакъв мъж бързаше за работа, някаква жена твърдеше, че е първа, а друга оспорваше, няколко възрастни се крепяха на бастуни, другите пристъпвахме от крак на крак, въздишахме и чувахме зад вратата лаборантките да се смеят на някакъв свой разговор. Не бързаха да отварят.

Тогава се зададоха бащата и синът. Бяха лесни за разгадаване. Синът беше между 15 и 16 години, дълго тънко момче с руси връхчета и много гел на косата. Бащата беше с делова крачка, доволно лице и демонстративен ланец. Личеше, че не му е проблем да отваря всякакви врати. Тук обаче вратата беше все още затворена и пред нея чакаха много хора, всеки от които искаше да изпревари поне един човек. Бащата се приближи, поогледа и безпогрешно избра кого да попита:

Нали нямате нищо против синът ми да мине първи, за да го хвърля с колата попътно, ученик е.

Ето така се пита. Не “имате ли нещо против”, “моля ви се” и други глезотии, които издават неувереност. “Нали нямате нищо против” изравнява питащия с питания, нещо като “ние с вас сме еднакви за разлика от тия нещастници”. На такова питане се отговаря така:

Разбира се!

Това “разбира се” отекна в опашката по-лошо от смеха на лаборантките зад вратата.

Мъжът, който бързаше за работа, понечи да каже нещо, но не намери думи, които да произнесе на висок глас, и започна да си мърмори тихо. Две баби с бастунчета гледаха възмутено, по цялата опашка премина някакъв ток, който размърда телата, но не и думите.

И тогава ме обзе онова състояние, което един приятел нарича гражданска кихавица и което ме спохожда рядко и неудържимо. Кой му даваше право на тоя...

- Кой ви дава право да отговаряте от името на опашката?

Двете баби закимаха в подкрепа, отново се размърдахме и триъгълникът беше очертан – бащата закрилник, отговарящият господин и възмутената аз. Цялата опашка като че ли се пренареди зад мен и очакваше какво ще се случи по-нататък. Нямаше разстояние за отстъпление. Вече бях кихнала и трябваше да си изкарам гражданската кихавица докрай.

Как така отговаряте от името на тия възрастни хора, които едва се крепят прави? След като те са дошли тук още по тъмно, значи е можело и момчето да дойде по-рано, щом бърза.

Бащата закрилник ме изгледа снизходително. Очевидно не беше свикнал да му противоречат.

Госпожо, той е дете, а децата имат предимство.

Това вече беше прекалено и съдбата, като че ли режисирана от не много труден за отгатване режисьор, се намеси – мобилният телефон на детето звънна. Момчето извади апарата и бързащият за работа мъж изведнъж намери думи да влезе в играта.

- Аз не съм виждал деца с такива луксозни джиесеми. Някой от опашката да има такъв лъскав джиесем?!

- Щом е достатъчно голям да му купите туй нещо, дето сигурно струва колкото пенсията ми, значи е достатъчно голям и да чака – проговори и едната от бабите, която очевидно нямаше никаква представа от цени на мобилни телефони. Апаратът може би струваше колкото поне три нейни пенсии.

- Ако бяхме цигани, щяхме да се разберем, те се подкрепят, а ние се ядем – каза господинът, който в началото даде съгласие от името на опашката и заключи по начин, който изведе спора на национално равнище: Ей затова не вървят работите в държавата.

О, той не допускаше, че точно това ми трябваше. Нямаше представа, че стане ли дума за работите в държавата, аз имам реч за произнасяне.

- Да ви кажа ли защо не вървят? Защото има такива хитреци като него и такива глупаци като вас, пред които номерата им минават...

И това беше само началото на една пламенна лекция за положението в държавата, което в този час и на това място се оглеждаше в положението на нашата опашка. Електричеството, което преминаваше през редиците ни, беше толкова силно, че въвлече в потока си и една очевидно кротко луда жена, която седеше леко отстрани на опашката. Беше от ония хора с умствен дефицит, които клатят непрестанно ръцете си напред-назад, гледат напрегнато, но не са опасни за околните. Нещо в обърканата й глава й казваше, че трябва да се намеси. Тя пристъпи към момчето и попита:

- В кое училище учиш?

На лицето й се изписа доволство. Ето, нещо важно се случваше край нея и тя участваше.

- В сградото – отговори момчето и това беше първата му дума.

- В сградостроителното – изхили се бързащият за работа мъж. – Академик!

Най-неочаквано подкрепата дойде откъм пейката. Оказа се, че там седи съпругата на господина, който даде съгласие от името на опашката. Досега бе стояла тихо-кротко, но явно и тя не издържа, приближи се до мъжа си и му кресна.

Ти повече няма да се обаждаш. Какво го защитаваш тоя зализан дългуч. И нашият син е колкото него, колко пъти си го защитил като баща. Колко пъти си го завел някъде? Щом нашият може да се оправя сам, да се оправя и тоя.

Вече всички се карахме. Ако положението в държавата беше огледално, вече се равняваше на гражданска война. Няколко минути по-късно ми взеха кръв от вената, надвечер показах резултатите на лекарката и тя каза: “Търсехме едно, а виж и какво друго излезе – имаш диабет. Кръвната захар е такава, че почти съм сигурна. Но трябва да направим натоварване. Още утре.”

И ето ме на следващия ден след четвъртото убождане. Остава още едно, но отсега е сигурно, че резултатите са добри. Организмът ми се справял с натоварването дори по-добре от нормалното. Нямам диабет. Днес нямам. Но вчера на опашката съм имала.

Докато съм водела битка в името на справедливостта, съм се сдобила скоростно с диабет. За кратко. Колко ли такива малки кратки диабети си правим на ден.

- Колко по-просто да ти го кажа, да разбереш – коментира по-късно случката моят приятел, оня, който ми постави диагнозата за гражданска кихавица. – Представи си, че си съд. Я по-просто, че сега ще започнеш да си представяш някакви сложни съдове – представи си, че си тенджера. Всяко нещо, което правиш, те изпразва или налива в теб. Затова простичко се питаш: Това сега излива или налива в мен, какво налива – нещо добро или нещо лошо, какво излива – нещо ценно или нещо, което си е за изливане. Ако си съвсем празна, дрънчиш. Ако си препълнена, пак не става. Внимавай, това си е твоята тенджера, обгрижвай си я, щото няма начин да не си я носиш със себе си винаги.

- Ама не беше честно...

- Ако всяка битка за честност ще ти носи диабет, ще трябва да избираш кое си струва едно кратко диабетче и кое не.

Има спорове, които губя. Този, приятелският, беше от тях.
----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на http://www.clubz.bg" onclick="window.open(this.href);return false;. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

[Ver]

Чери, зави ми се свят само като прочетох за твоите почивни дни. Май ще си почиваш от тях като идеш на работа.

А дали да не взема да избягам някъде, за по-сигурно?!

Къде?
От себе си мож ли избяга

[dexter]

Декс, не разбрах - дадохте ли АБ-то на Яна?! Според мен би било излишно, при положение, че е свалила температурата...

Не, не съм дала АБ, даже през ум не ми е минавало . Вчера цял ден бях на тръни на работа, не стига дето се бях свила на кълбо заради детето, ами и разни хора пробваха да се карат с мен, по едно време чак на рев ме изби . А като се прибрах, какво мислите - Яна не кашля чак толкова, гърлото изобщо не е червено, няма Т, хремата не е нищо страшно - изобщо се оказа, че съм изхабила един цял ден в нерви за едното нищо!!! Но всеки си страда от главата, нали така ?

[cchery]

Чери, зави ми се свят само като прочетох за твоите почивни дни. Май ще си почиваш от тях като идеш на работа.

А дали да не взема да избягам някъде, за по-сигурно?!

Къде?
От себе си мож ли избяга

Абе......, доколкото едни по-умни люде са казали, че средата определя индивида (в частност неговото поведение, навици и привички), то.... не е невъзможно, а, Верка?! Кой знае, ако живеех на друго място, какво ли чудо щях да бъда.......

Добро утро, че и добър ден. Аз оставих в 10 часа Бела на тренировка. Дойдох и малко в офиса - да видя дали всичко е наред, защото с колегата и двамата сме в отпуска. Сега чакам Момчил да дойде и продължаваме към Кауфланд - ще пазаруваме за утрешния празник. Ще правим нашата любима и традиционна руска салата - смея да твърдя, че я правя много, много вкусна . Навила съм се и тиквеник да приготвя - правила съм един или два пъти... най-много да не стане както трябва , но все пак ще се постарая.

А като се прибрах, какво мислите - Яна не кашля чак толкова, гърлото изобщо не е червено, няма Т, хремата не е нищо страшно - изобщо се оказа, че съм изхабила един цял ден в нерви за едното нищо!!! Но всеки си страда от главата, нали така ?

Е, то в тоя ред на мисли...... добре, че сме с по една глава, щото иначе кой знае какви поразии щяхме да си причиняваме ......

Доволна съм. Тази сутрин си купихме билети за второто издание на едно събитие, свързано с бягането. Ето за какво иде реч: http://fizkultura.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;. Чакам с нетърпение 18-и март - определено най-голям интерес към момента у мен буди лекцията на Боян Петров.

Деси, ти съвсем си си изгубила съня, нещо...... :lol: :lol: . То и аз се чувствам недоспала..... и нещо ми се вие свят последните дни....... Ама..... кво да се прави.

Чао засега.

[Ver]

Привет-мривет
Вчера ми беше едно хвърковато и
готино, заспах с прекрасни мисли в главата,
а се събудих тъжна и объркана
Не знам какво става.

Отидох до Еконт да си взема
Коледния подарък от един приятел
Голям кеф!
Нелкааааа
Благодаря
Прибрах се, направих си кафе
и тогава (чак) си отворих пакетчето
Исках момента да е идеален
И той беше.
Довечера ще си четем на глас
---

[cchery]

готино, заспах с прекрасни мисли в главата,
а се събудих тъжна и объркана
Не знам какво става.

И с мен се случва така..... и то нееднократно!!!! Макар че, точно тази сутрин, случаят беше обратен - легнах си леко разстроена и в недобро настроение, а се събудих спокойна .

Денят пак беше особен..... но поне завърши с една приятна среща - Бели и 2 нейни приятелки от стария клуб по гимнастика гледаха кино в РИНГ-а, а ние с майките им си лафихме много приятно на кафенце!!! Доволна съм..... Гледахме и ей сега на видео "БЕНЕФИСА на златните момичета" - как да го кажа по-меко...... ама на видео ми хареса повече отколкото на живо .

Верче, какви книги получи за подарък?! Аз имам за четене вече цели 6 броя художествена литература..... и мисля да подхващам една от тях.... трябва да си върна старото спокойствие и поне вечер да си чета нещо хубаво..... От 2 седмици чета книгата за уеб дизайн с фотошоп и май не е най-доброто четиво за преди сън .

Хайде, лека нощ от мен и до утре!

[Kleo]

[Ver]

Верче, какви книги получи за подарък?! Аз имам за четене вече цели 6 броя художествена литература..... и мисля да подхващам една от тях.... трябва да си върна старото спокойствие и поне вечер да си чета нещо хубаво..... От 2 седмици чета книгата за уеб дизайн с фотошоп и май не е най-доброто четиво за преди сън .

Хахаха
То мойто не е е точно "четиво".
Книжката е по-скоро символика (аз така
я разбирам ) - "Алиса в страната на чудесата".

[ellis_stoyanova]

Привет,мецанки!Днес изпращаме старата година и посрещаме новата 2017 година.От сърце ви желая да "изхвърлите"всички негативни чувства и мисли,да оставите хората,които не са били досттъчно близо до вас за да направите път на нови-положителни и които ще ви обичат и подкреоят истински.Нека през новата година бъдем здрави,да има благоденствие в домовете ни и много късмет.

[cvety_rz]

Ох, Чери, повтарям се отново, но наистина се уморявам само като те чета а представям си до го живея това пренаситено със събития ежедневие
Ние заколихме прасето и имам една малка пратчища за бай Момчил и по този повод ще трябва да се чуем, за да се разберем по кой куриер да ви я изпратим, но не смея да ти звъня, защото ти нямаш и минута свободна пролука Когато ти е удобно ми прозвъни аз ще те набера.
Вер, хайде новата година да я посрешнете в по добро здраве
Декс, имам спомен, че ходихте на състезание по математика.Как се справихте?
Деси, що не се прехвърлиш и у нас да помагаш на Райчето с домашните, че аз нещо не смогвам :lol: След НГ започва частни уроци по математика.Дълго време се борих с това, защото все си мислех, че ще успеем и без тях но уви
Нели, Вижда му се вече края.Сега като си пренаредиш и изчистиш къщата вярвам, че ще се почувстваш по- доре, свободна и щастлива.Пожелавам ти го от сърце.
От 30.12 съм си в къщи и се размавам от почивка.Заслужавам си го.Тренирам, чета книжка, играя с децата и се наслаждавам на този домашен уют
Весело посрещане на новата година.И нека 2017 да ни предостави най- доброто!

[cchery]

Ох, Чери, повтарям се отново, но наистина се уморявам само като те чета а представям си до го живея това пренаситено със събития ежедневие

Хаха, Цветка, не е лесно!!! Аз тази ваканция се уморих..... :lol: :lol: И да ти кажа под секрет - от всичкото, което изчетох по фотошоп, така и не стигнах до понятието "тифецвам" :lol: :lol: ..... Пак ще обясняваш какво е!!!! Благодаря, че сте се сетили за нас покрай прасето..... (как само звучи ). Обещавам съвсем чинно да звънна през новата година и да обмислим доставката.... подозирам, че ще е вкусна..... Аз искам кожа

Верче, какви книги получи за подарък?! Аз имам за четене вече цели 6 броя художествена литература..... и мисля да подхващам една от тях.... трябва да си върна старото спокойствие и поне вечер да си чета нещо хубаво..... От 2 седмици чета книгата за уеб дизайн с фотошоп и май не е най-доброто четиво за преди сън .

Хахаха
То мойто не е е точно "четиво".
Книжката е по-скоро символика (аз така
я разбирам ) - "Алиса в страната на чудесата".

Ха, да не е от тези луксозните томчета с позлатени ръбове на страниците?!

И така, какво направих дотук?! Сложих тиквата да се пече. Киселото ми зеле вече е задушено - чака тиквата да излезе от фурната и ще я последва. Пържолите почват своя 24-и час в маринатата..... дано да е успешна, за да се получат и те вкусни - ще ги мента върху зелето когато то е полу-готово.

Измих и котешките тоалетни, белким това задължение ми остане завинаги в миналите години ...... Сега отивам да четем "Дивото зове"...... щеше ми се да я приключим в 2016-а година, но ще остане една глава....... Обещавам тържествено никога повече да не чета такива тъжни книги!!!

Моите предновогодишни пожелания още се "пекат" във фурната на главата ми :lol: :lol: ... Обещавам да ги има!!!! Но по-късно. Ще бъда щастлива и ако стигна до следобеден сън..... Направо..... ще разкъртя нещо, ако не успея да си полегна .

Засега чао.