Листата пожълтяха и мецанките в хралупата се свряха :)

[Нели]

Момичета, най-важната среща за мен беше осъществена - тази с Виолета. Останалите, които отложихме за следващ път (но не отменихме!), ще осъществим някъде, някога.
Пускам връзка към малко снимки (всъщност повече от 100, казвам "малко", защото са около 1/5 от всичките ми кадри):
https://www.facebook.com/media/set/?set ... 55f6dcf74e

Разбира се, емоцията беше повече в срещата с Вили, отколкото в красотата на Мадрид, макар той да е прекрасен! Градът ми хареса много, цялото преживяване ми хареса... Ще разкажа, може би утре или в някой от следващите дни.

[Kleo]

Сиренце,
Жива, здрава, щастлива, успешна и усмихната да ти е Сиана! Весело празнуване на празника ѝ лично на нея и весел празник на цялото ви семейство! Тя на 18 ли става днес? Тоест - вече е пълнолетна? ... Или миналата година навърши своето пълнолетие? ... Ех, което и да е - голямо момиче е вече, всъщност - млада жена
Прегръщам ви силно и топло Липсвате ми.

[cchery]

Добро утро на всички.

Липсвате ми.

Ето ме, Десита. Тези дни съм много по-активна по друга линия. Макар да усещам, че вече се изтощавам. Едно и също се върти, няма решения, има само отчаяние и някаква лудост, която е всъщност лудостта на отчаянието. Няколко човека от "Зелен Младост" се опитват да измъкнат Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, но става все по-трудно....... Аз помагам с каквото мога, обаче губя разсъдъка си. Губя желанието си за каквото и да било.... Доста тежка тема. Не искам и днешният ми ден да почва с нея......

Иначе има 2 страхотни неща, които ми се случиха тази седмица . Във фирмата на Момчил тази и предишната седмица са посветени на здравето. В рамките на тази инициатива при тях идват различни лектори, които говорят по темата, имат работилници, в които служителите сами правят някакви неща като примерно масла за тяло, но най-хубавото - в продължение на 2 седмици в качеството на фитнес треньор е влязъл Краси Георгиев - най-добрият български ултрамаратонец. Човекът, който бяга 36 часа на фитнес пътека, за да помогне на каузата за събиране на средства за тренировъчни спортни лагери на деца, преборили рака и покриване на разходи за участието им на голямото международното състезание "Игри за победители" 2018 в Москва. Същият, който направи и 55 часово непрекъснато бягане на гребната база в Пловдив пак в подкрепа на каузата за децата, преборили рака, но и да насърчи повече хора към активен живот. И който е прочел дотук, вече му е станало ясно, че...... предвид любовта ми към бягането, да се докосна до един такъв герой, е нещо, което е осмислило в голяма степен тази и миналата седмица. Няма значение, че аз не работя в тази фирма, тренировките на Краси и лекцията му бяха достъпни. Та.... да тази седмица имам направени 2 тренировки с него. Отделно, че вчера се разговорихме и открих колко много неща има да споделя той. Доста интересна личност, с живот, събрал поуките на наркотичната зависимост от младостта до нечовешките изпитания на ултрамаратони, проведени в условия на полярни крайности - от бягане в Сахара при над 55 градусова жега и в съжителство със скорпиони, до самотата на дългото състезание на Антарктика, където оцеляването на -55 градуа е наистина на живот и смърт.

А снощи бяхме на вечер, посветена на Деня на благодарността и историите на Иво Иванов. Ивко се включи пряко по скайп, за да говори. Той в момента е на път в преследване на поредната история, която ще ни поднесе в скоро време.

Иначе изминалите събота и неделя, по време на тийм билдинга с школата по народни танци, бяха нещо, което ми се случва за първи път. НИКОГА не съм харесвала дискотеките. В Горна, докато бях тийн, ходех на такива само защоти всички правеха така и аз исках да бъда с компанията ни. Но не съм харесвала шумотевицата там, многото народ, пушенето, меренето на модерни дрехи и гримове, свалките, които също зависеха от дрехите, но най-вече ненавиждах кълченето по дансинга, което за някои песни в мое изпълнение изглеждаше като да съм лекувана повече от неуспешно от детски паралич..... С две думи мразех да се клатя на дансинга, но да не усещам ритъма на песента....., обаче понеже всички го правеха и това беше начин да те забележат, съм го правила и аз. Е...... на купона на ЕРЕМИЯ (така се казва школата ми по танци) нищо от това не беше факт!!!! За първи път в живота ми се почувствах изцяло добре на дискотека, в която 90% от танците бяха хора...... Имаше и рок, имаше и диско, имаше и рокендрол...., а вечерта завърши с "Моя страна, моя България"..... Беше наистина вдъхновяващо. Сякаш краката ми сами тръгваха в момента, в който чуех познатите ритми на народната музика. Мога да кажа с чисто сърце - ОБОЖАВАМ ДА ИГРАЯ НАРОДНИ ТАНЦИ (тези, които ги зная и не ги бъркам, де ).

И друго какво?! Ами около мен има някакви неща, ама и без това стана дълго.

Нелка, изгледах ти Мадридския албум . По някаква причина не можех да лайквам снимки, а имаше поне 10-ина, които ми направиха изключително впечатление - снимката на едно езеро и красива ренесансова сграда на фона, снимката на върховете на кулите на една стара сграда, които бяха станали оранжеви от осветилото ги слънце, имаше 2-3 снимки с драматично мадридско небе, което вещаеше страшна буря, снимката, на която сте трите с Ани и Вили, паметната плоча за Димитър Димов (аз съм забравила, че той е живял в Мадрид - даже... не знам дали въобще съм знаела за това ). Вили ми се видя отслабнала на снимките, но и доста одухотворена..... май животът извън България ще ѝ предложи точно това, което е нужно - отваряне на възприятията за друг свят. Защото едно е да четем, че го има този свят и той е такъв и онакъв, друго е да го..... преживеем.



Честит рожден ден на Сиана . Пожелавам ѝ здраве и все така успешно да прокарава собствената си пътечка по големия път на живота и да налага себе си.



Дами, искам да призова тези, които са в София, да споделят ето това събитие:



И не само да го споделят, но и да дойдат утре 12 часа на пилоните на НДК без оправдание, че имат да вършат нещо друго. Положението в България става все по-зле. В скоро време ще изгубим голяма част от свободите си. Ще можем да бъдем задържани за 48 часа без никой да знае за това. Ще е "нормално" да ни държат в ареста без съд и присъда по 8 и повече месеца. Няма да можем да ползваме качествени адвокатски услуги, защото адвокатите ще са изложени на голяма заплаха за отнемане на правата им от орган, който ще е пряко подчинен на главния прокурор и властта......... В България в момента зрее нещо много страшно..... и от всеки един българин зависи то да не се случи. Аз не говоря за протест за салатката и ракийката, а за морал, ценности и принципи, които сме длъжни да отстоим, за да не се върне репресивния режим на комунизма, но в нова форма.

ТОЗИ протест се органзира от Инициатива "Правосъдие за всеки"

[Kleo]

ЧЕРКО,
ОТ ВЧЕРА ПРАВЯ СЪЩОТО. РАЗПРОСТРАНЯВАМ. НАВСЯКЪДЕ.
Утре ще дойда пред НДК. Надявам се да успея да взема и Хри.
И в меца-та писах. И във фейсбук. И по форумите другите.
ТРЯБВА ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ НИ ИМА. ЧЕ СМЕ МНОГО. И ЧЕ СМЕ ОПАСНИ.

И да почерпя виртуално, поводът е именият ден на Алекс:

[Нели]

Чери, много се радвам на това, което разказваш за твоите събития от последните дни - виждам вихрено вдъхновение и бликащ от радост живот. Хубаво е.

Колкото до това, което става в България, а и на много места по света... За мен това си е форма на фашизъм. Винаги съм се чудела как е било възможно да съществува такова нещо като фашизмът например. Но истината е, че той става видим в цялата му същност чак след това, чак по-късно, чак погледнат отвън. Ако живееш в него, ако си потопен във всичко това, виждаш предимно своето ежедневие, борбата за хляба, всекидневните си дела, победи и проблеми. Истината е, че не се вижда. Но ние живеем в някаква нова форма на фашизъм (не буквален, но все пак фашизъм). Аз не мисля, че има опасност да ни се случи. То вече е.

[Нели]

Цони, честита ти рожденичка! Радвам се, че познавам родители, отгледали такова прекрасно дете! Дете, което е вече жена, което разбира смисъла на думата "отговорност". За мен това е важно.

Преди няколко дни приятелка ме помоли да напиша послание за дъщеря ѝ, която скоро ще стане на 18 години. Тя цени мнението ми и мисли, че за дъщеря ѝ то също може да има значение. Нашите дъщери - Вили и Сиана - са вече на 19 години, но не мисля, че разликата е огромна, затова ще споделя с вас какво написах:

Мила, Кате,
днес ти навършваш 18 години. Навършваш пълнолетие. Искам да ти кажа някои важни неща за правата, които придобиваш с това.

На 18 години вече можеш да се напиеш законно,
можеш да управляваш автомобил, да боравиш с оръжие, можеш да се омъжиш, да гласуваш. Т.е. имаш ПРАВО да направиш нещо, чиито последствия са ПОТЕНЦИАЛНО опасни. Идеята всъщност е, че последствията РЕАЛНО няма да са опасни, защото вече си достатъчно зряла, за да не ползваш правата си безотговорно.

Истината обаче е, че нямаш никакви права. Забрави за това! Това с правата е изключително незряло и егоистично, а идеята на пълнолетието е, че си достигнала определена зрелост.
Ти нямаш никакви права, имаш отговорности. А отговорностите се състоят от права и задължения. Едновременно. Симетрично и синхронно.

Никой от нас няма никакви права, защото правата не са нещо, което може да съществува отделно от задълженията.
Да, задълженията са нещо, за което не ни се иска да мислим. Но именно те и нагласата ни да мислим за тях са това, което ни прави зрели. Те са това, което ни прави хора, на които може да се разчита. Хора, каквито всеки би искал до себе си.

Истината е, че получаваме правата си не по силата на закона, а по силата на отговорността, която сме в състояние да поемем и да носим с достойнство. Ако си човек, какъвто всеки би искал до себе си, ще имаш задължения, но ще имаш и права. Ще имаш също верни приятели. И добри, здрави взаимоотношения. И лично достойнство. И свобода.

Прави са тези, които казват, че правата не се получават наготово, а се отстояват. Грешат обаче в начина, по който си представят тяхното отстояване. Те се отстояват чрез поемането на отговорност. Затова всеки път, когато си помислиш, че искаш определено право, се запитай можеш ли да понесеш неговата тежест. Защото законът е лишил непълнолетните не от права, а от тежестта на тази отговорност.

Добре дошла в света на големите! Бъди здрава! Бъди честита! Бъди!

Хубав празник ви желая, споделени радости и щастлив път!

Деси, честит имен ден на Алекс!

Хубав ден на всички!

[Нели]

Момичета, затрупа ли ви снега? Ние тук си имаме "почти" бедствие, поне засега. Дъждът премина в сняг, отдолу заледи и по улиците стана пързалка. Аз съм със зимни гуми, но са стари и мислех да ги сменям. Просто чаках да се върнем от Мадрид по чисто финансови причини. Днес излизах с колата, прибрах се по-внимателно, но вероятно следващите няколко дни ще се въздържам да я ползвам.
Как е при вас?

[cchery]

Здравейте, момичета....... Изгубих се. И сигурно още ще се губя. Не съм съвсем сигурна с какво точно се занимавам по цял ден, но понякога да стигна дотук дори не се сещам. И колкото повече мисля по въпроса, толкова повече имам отговор защо е така. Тук ми е мястото за "криене". Криене от иначе разпищоления виртуален свят на фейсбук, месинджър и скайп..... А от поне 2 месеца аз не търся да се крия. Напротив... буквално се чудя как да се появявам така, че да бъда от полза за каузата, която ми стана много близка - освобождаването на Деси Иванчева и Биляна Петрова. Там, за съжаление, положението е много неясно и все така лошо..... Но няма да се впускам в подробности.

За нещастие..... онзи ден - вторник видях едно събитие, споделено от Деската..... за бдение за млад баща, който е бил пометен от джип на пешеходна пътека и е загинал на място. Аха да го подмина, защото още трагедии не мога да поднеса, когато осъзнах цялата жестокост на факта, че починалият е....... ЗЛАТКО - златното момче. Съпругът на моя приятелка от първия мамешки форум, в който пишех - Бъдещи и настоящи майки в дир. бг. Причерня ми... Разревах се. Ядосах се. Дори станах гневна. Ако...... ако всички в България споделяхме дори 10% от моето виждане за това, че трябва уважаваме и мислим за другите хора, с които живеем в това общество, може би.... Златко щеше още да е с нас. Защото вероятно това би накарало шофьора с джипа да се сети, че е задължен да спазва определени правила на пътя, защото там не е сам....

Уви.

И така - сговнясах атмосферата, но.... да ви кажа - то и в душата ми е точно такова - сговнясано. И навън е ледено та ледено.... Днес моите котета пред входа буквално ме нападнаха за храната, която носех да им сипя - бяха измрели от глад и студ. Ако можех, бих ги прибрала всичките някъде на топло.

Иначе нищо ново или по-специално при нас. Взех си билети за шоуто на Нешка Робева. Смятам да си купя такива и за концерта "Златните хитове на естрадата". Въобще в този ледняк навън е най-добре да се насладя на някави такива приятни мероприятия за душата.

Да ви кажа - ходихме с Бели на кино във вторник. Гледахме Коледната анимация "Гриндж"...... Ами не ми хареса. Ама хич. Сладникава, блудкава, позната история и сюжет. Но..... на Бели ѝ хареса и моето мнение отстъпва веднага пред нейното . Но големият въпрос остава: ЗАЩО МИ Е ТЪЖНО ПО КОЛЕДА? При това от години..... Айде, че не мога да го почувствам този ден като празник, не е драма - нито е първият, нито ще е последният празник. Но защо ми е тъжно е чуденка, която си заслужава вниманието. Предвид, че... примерно има и други дни, които не ги усещам празнични - да речем Голяма Богородица, Илинден, Еньовден..., но на тях не ми тъжно. Обаче с Коледа е кошмар. По това време у мен се надигат най-старшните ми паранои.... Не само е празно, ами е и страшно.

И така.

Пишете вие нещо. Нещо хубаво, весело.

[ellis_stoyanova]

И при мен е така.Нямам обяснение.Толкова ми е хубаво да сме всички заедно,да има топлинка,уют и весел смях,а в душата ми стои зейнала черна дупка на страх меланхолия и тъга,че дори ориятните моменти не успяват да я изпъстрят.Аз нямам обяснение но е факт...всяка година.Обичам тези празници но не мога да се отърся от това чуество.В Горна е студ и мраз.Искам слънце и топлина

[Kleo]

Чери,

Онази вечер на бдението за Златко... бях мислено с всички вас... но наистина не можех да дойда, бях обещала още преди месец време да придружа една моя напълно сляпа потребителка да отида заедно с нея като придружител на концерта на Графа в зала 1 на НДК... така че докато вие бяхте там, аз бях на концерт, слушах го, пеех с него, плаках и си мислех за всички съдби... за всички хора по света и за цялото човечество... и как всеки си е индивидуалност, но е и част от общност или общности... и как всички сме свързани и представляваме всъщност частици от едно голямо ЦЯЛО, всички ние действително сме ЕДНО

Не знам дали ще мога да ви кажа нещо весело и светло, Ани и Елисче Но понеже ви уважавам и обичам много и двете, и оценявам споделеното от вас, ми се иска просто да ви прегърна и да ви кажа, че съм с вас, че не сте сами, че дори в миговете и моментите, които се усещате обезверени, самотни, уплашени, гневни, тъжни или ви е сговнясано - АЗ СЪМ ТУК ЗА ВАС Имам и някакво мое си обяснение защо може би усещате празнота и/или тъга по Коледа точно... да ви го кажа ли? Ще ви го кажа. Тук не се крием една от друга. По-скоро сме си изградили интимно уютно пространство, в което си позволяваме да бъдем наистина себе си. Нали така?

Смятам, че по-сензитивните, по-сензорните хора, личностите с по-отворени сетива и очи за околния свят, е възможно точно на големите празници да не се заразяват от общата еуфория и преповдигнатост, защото успяват да уловят емоциите и чувствата на онези хора, които не празнуват и на които не им е до празнуване... знаете, онези хора, които са в тъмна дупка, насред голяма житейска буря или криза, които се борят с непреодолими препятствия /болест, тежко безпаричие, огромни междуличностни проблеми, травма, домашно насилие... развод... загуба на близък.../ . И тези неща са част от живота, от ежедневието ни, и няма никой застрахован. Болката и страданието са навсякъде... и ако днес страда някой непознат за теб човек, някой анонимен, то утре може страдащият да си ти или някой познат. И тогава трагичното събитие отеква по друг начин. И тогава ставаш съпричастен. И ти самият болиш. Плачеш. С истински сълзи.

И какво от това, че е Коледа, Бъдни вечер или Новогодишната нощ, ако ти вътрешно усещаш, чувстваш и знаеш с всяка клетка на тялото си, че там някъде, може би дори през 2-3 врати от твоята външна врата, някой страда безутешно, някой няма вече кого да прегърне, някой няма парно и мръзне, защото е останал без пари, някой не среща подкрепата на семейството си и т.н. ? Какво от това, че кипят празнични приготовления, ако отвътре те е стегнало сърцето ? Аз мисля, че може би в противовес на общата еуфория, украси, празничност, намаления, подаръци, пиршества и шума на шампанско, и тъй като сме като скачени съдове всички, вие някак се оттласквате в другата крайност, за да възстановите равновесието и златната среда Тоест реагирате и откликвате така, че да запазите хармонията в света... затова, докато другите се веселят или прекаляват със стимуланти, музика и алкохол, вие показвате и позволявате да се прояви другата страна на медала...

Принципно много рядко ми се случва на Коледа или на НГ да ми е мъчно, тъжно и депресивно, но МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО и наистина знам и помня как се чувства човек, когато околните пируват и празнуват, а на теб ти се иска да потънеш вдън земя... гадно е. И още по-тъпото е, че си в контраст с общото настроение, което господства по това време в годината.

Знаете ли примерно аз как оползотворявам тези празнични дни и нощи така, че да си повдигна нивото на радост и благодарност? Нарочно си правя много на брой дребни неща, за които често в забързаното ежедневие нямам достатъчно време и спокойствие, като например:

- хващам някоя книжка или списание, вестник
- занимавам се с астрология
- чета статии в интернет
- пия чай с мед или кафе с мляко и канела
- готвя по-засукани ястия
- слушам музика, пея, танцувам
- рисувам или оцветявам
- пиша си в дневника или по форумите
- играем настолни игри /Диксит, скръбъл, асоциации/
- разхождам се в парка
- разхождам се в центъра на града и разглеждам украсите, елхите, лампичките, снимам ги
- обикалям магазинчетата за сувенири или арт-магазини
- задължително приготвям коледни сладки, курабийки, меденките на джемма
- обичам да надписвам картички, да паля свещи, да украсявам елхата
- виждам се с близките ми в Люлин и в Свобода
- ако съумеем, отиваме на СПА във Велинград или Хисаря, за да ползваме открит басейн с топла минерална вода, докато около нас има заснежени борове... размечтах се
- обичам да купувам и да подарявам подаръци или малки сладки подаръчета на приятели и близки /ако нямам достатъчно средства за по-големите/
- обичам да получавам подаръци също така
- обичам да се наспивам до късно или да си полягвам следобед да подремна
- гушкаме се повече, увиваме се в топли одеалца, обуваме терлици и сме си повече вкъщи всички
- обичам да гледам коледни филми, романтични комедии по това време в годината...

Разбрахте ми мисълта. Съсредоточавам се нарочно върху дреболии, които обаче ми повишават настроението и ме отпускат. Много често си правя дълга и напоителна равносметка за отиващата си година. Чертая планове за предстоящата година. Целеполагам. Мечтая. Ей такива неща.

[Kleo]

Честит Андреевден! Честит Мечкинден Честит имен ден на нашия форум Меца Баба! Черко, знаеш ли, че се разтърсих днес за хороскопа на Меца-та , но за съжаление не го намерих. Ето виж кой твой пост издирих, но линкът явно вече не е активен, уви - http://metsababa.net/forum/viewtopic.php?p=7749#p7749" onclick="window.open(this.href);return false;. Дали случайно не го пазим като файл някъде с теб? Ще проверя довечера вкъщи, че ми стана любопитно какво съм писала преди 7 години за нашия форум тук Вече не го помня определено!