Нямам време да вляза във форума в последните дни, затова и няма да пиша много.
Благодаря на Зори за подкрепата и милите думи. Прегръщам ви всички мецанки.
Ние сме от късметлиите в квартала, защото освен пълен с около 30 см кал гараж, нямаме други щети.
Ето снимки на нашата улица и тези около нас, от сутринта след потопа. Благодаря на Бог, че всички си бяхме вкъщи, когато се случи. Иначе вероятно вече щях да съм с побеляла коса от притеснение и ужас.
https://www.facebook.com/tanya.kolarova ... 334&type=3" onclick="window.open(this.href);return false;
И клипче от телефона ми. В края вече крещя истерично от безсилие ... сякаш Митко има силата да спре този ужас.
" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето такова количество вода се изля осен в тази част на квартала и през центъра, където е и нашата къща.
" onclick="window.open(this.href);return false;
Вече трети ден сутринта стартира без облаци и със силно слънце - с 2 думи усещам лятото върху кожата си! Поглеждам към прогнозата и ...... ми става ясно, че трябва да използвам на максимум ранния следобяд - до към 16 часа, защото за после дават някакви превалявания.... тъкмо успяхме да поизсъхнем малко! Прогнозите до края на месеца са все такива и като че ли в началото на юли все пак летните жеги ще ни настигнат! А дано! Цяло чудо е, че точно аз се моля за жега, т.к. не обичам да ми е горещо, но..... второ поредно хладно лято ще ми дойде в повече!
Аз лично не знаех къде точно във Варна живеете.... Дори не бях чула какво се случва до ранния следобяд на петък...... не гледам новини поради безройно много причини. Честно казано разбрах за трагедията от футболните студия на БНТ. И аз като Фюти ще призова да не се притеснявате или срамувате да кажете, ако имате каквато и да била нужда от помощ..... затова сме хора! Не бях виждала подобно бедствие в България или.......може би винаги съм била далече от такива събития...... нещо, което хората от с. Цар Калоян и с. Бисер не могат да кажат, за съжаление..... Лошото е, че когато се случи потоп, новината е медийна звезда няколко дни....... Но какво става с живота на хората след това?!..... Едва ли и в двете споменати от мен по-горе села някой се е оправил напълно след миналогодишните стихии.... Мисля си, че това е процес, за който по никакъв начин не се вземат мерки да бъде предотвратен.... Дори нещо повече - твърде цинично е всичко, което НЕ се случва, защото отнема човешки животи. Мир на праха на починалите.....
Не сме навикнали да сме без деца. Онзи ден, в неделя майка ми ми призна за нещо, което й се е случило 3 дена по-рано. На излизане рано сутрин от вкъщи е паднала пред входа.... не е ясно как, при какви обстоятелства и въобще нищо около случката - мисля си, че тя премълчава. В резултат обаче сега има няколко шева на главата си - била е сама, обадила се е на 112, дошла е линейка.... Обслужили са я в бърза помощ Горна Оряховица, после пък сама е отишла на неврохирург в Търново...... Твърди, че е добре. Аз не знам какво да си мисля. През последните 5 седмици се случи една поредица от неприятни инциденти - първо бащата на Момчил си сряза 2 сухожилия на пръстите на лявата ръка при трудова злополука - последва операция, поставяне на болтове и шиниране. След не повече от 10 дена аз напълно неочаквано си строших костта на лявото ходило.... последва ходене по мъките или по патерици по-точно казано 
, обяснили са им защо кофите са шарени, каква е идеята да се изхвърля разделно иииииии са им подарили малка-мъничка семка от акация, която да засадят...... Бела беше истински впечатлена и тя е най-големия радетел за разделното изхвърляне на боклуци вкъщи!!! Така че - ето смисълът от това да почнеш отрано да възпитаваш детето си с тази идея.
Но ужасът, който сте изживели напълно безсмислено, мамка му!, ще ви тресе сигурно още доста време 
Много ме е яд, че се стига до жертви и трагедии в нашата мила Родина!!! Уж сме райско кътче, благословено с липса на цунами, земетресения, вулкани и други природни бедствия и стихии, които сполитат други държави, а ние сами не го ценим и поддържаме такова, тоест управниците ни и тези, които трябва да се грижат за него! Нашите близки от Аспарухово са добре, но техни съседи и приятели не са, изобщо мъката и скръбта са повсеместни... и как няма... Каквото и друго да напиша, ще е малко и ... излишно. Освен това, че ви мисля и ви прегръщам, приятелки! С каквото мога реално да помогна, и аз като Фюти и Чери съм насреща за вас! Държа да го знаете. Пишете пак. Оправяйте се бързо и се възстановявайте от шока, с вас съм! 
