Втори опит....днес по-рано сутринта писах, писах и изведнъж 
изчезна всичко... 
, а не беше малко писаното 
....както и да е.
Момичета, СЪРДЕЧНО БАГОДАРЯ ЗА ДОПИНГОВАТА ДОЗА ДОБРО НАСТРОЕНИЕ 
И да се върна на срещата ни. Да разкажа емоцията през моите очи.
Целият ден бях отнесена мислех само за какво предстои вечерта. Нямах търпение да приключим работа и дим да ме няма към Фенси...вървя пеша и усещам едно гъделичкане в корема - сякаш бях на първа среща :lol: Толкова ми беше емоционало също, защото не бях ходила сама някъде от много време. Настина съм много окрилена - може би не случайно и това получих за подарък. Страшно се зарадвах на Боби, с нея се знаем от много време, но за съжаление все по-рядко се виждаме, добре че е ИнтернеъТ, та да не се забравим
Най-накрая видях на живо този вулкан от емоции
Черитка. Няма как да не ти благодаря за всичко което беше направила, написала, страхотна си - благодаря ти че те има.
ДаниД, благодаря за танцуващият елен- вече краси хладилникът ми и всеки път щом го видя се усмихвам
, също така за прекрасната коледна баница - много оригинално поднесена и заредена само с добро настроение и усмивки. За мен най-добрите подаръци са тези, които за запечатани с усмивка. Благодаря ви момичета
За съжаление не успях да си поговоря с всички, като
Марчи, която има много заразителен смях,
Фюти - която е една фурия, Краси - също, но явно за една вечер това е невъзможно. Ще поправя този пропуск в следващите подобни сбирки.
Вихърче - ти си сняряд - хареса ми постоянната емоция у теб
,
Елито - една фина дама на която желая най-съкровената й мечта да стане реалност
.
Определено съм с много приятни спомени от вечерта. Жалко, че така съвпаднаха датите и с пътуването, но другия път няма да си тръгвам точно в разгара на танците и забавлението. След като се прибрах не можах да заспя веднага - всичко ми се движеше, като на филм. Станах в 5ч сякаш бях спала цяла нощ - какво нещо е адреналина. Бях заредена, а не съм спала повече от 4ч. След това 400 км. - садене на бъдемови фиданки, клякане около 180 пъти и после още 400 км. в обратна посока. Сега имам мускулна треска, на нетипични места, и малко трудно клякам
но, важното е че успях да се включа навсякъде.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРЯ - че сте толкова готини!
очаквам с нетърпение следващото парти
искаше ми се да взема по нещичко за всяка една от девойките на вечерта, но... не сколасах нещо... от мързел ли, от липса на муза ли, и аз не зная 
но е факт, че и на мен ми стана малко чогло, че НЕ УСПЯХ ДА ДАРЯ С НИЩИЧКО милите момичета от срещата 
Виждам се отново майка.
