Нека да е ЛЯТО, само да е ЛЯТО :)

[cchery]

Добро утро. Днес тук в София е сивкаво, мрачно и мирише на дъжд . Welcome, autumn! Неееееее, споко, няма да мрънкам срещу есента и лошото време :1140 . Просто малко да ви въведа в синоптичната обстановка тук.... Мен, откровено казано, ме примързя да сляза и да тичам. Първо като се събудих и видях, че ръми. Второ - алеите в парка са мокри и не ми се щеше да си мокря краката с кракавиците. И трето - вчера, т.к. не можах да изляза сутринта, отидох да тичам в 2.30 на обяд - когато температурата беше 34 градуса, препичаше като за последно (или като преди дъжд) , след което тичане се почувствах буквално като пребита.... Та днес.... отлагам. Май пак за 2.30 часа .

Тогава Карбовски, от упор, в неговия си стил, заизстрелва въпроси:
- Чии плакати са по стените им? Какви книги четат? Коя е последната, която са прочели? Каква музика слушат? Коя е най-модерната сега компютърна игра?
.........................................................................................
Познаваме ли децат си? Ние - аз, ти, и ти - можем ли да отговорим на тези въпроси сега, днес, за нашите деца?

Само да питам - откога не сте водели успешен разговор с подрадстващите си деца?! Ей така - хем да чуете мнението им, хем да.... ги чуете как говорят, как се изразяват, какъв им е речникът?! .... Аз ви предизвиквам - направете този опит и елате после да споделим тук!!!! И отсега мога да се обзаложа, че.... ще останете сащисани колко келява, бедна, опърпана, несвързана, неподредена и смешна е устната реч на наследниците ви!!!!! И няма как да не е така, докато те "общуват" само във виртуалното пространство, при това с изрази от сорта на "здр", "ко пр", "кс" и т.н. ... Иначе претенциите към учителите, които не учели милите дечица, и към системата, която ги товарела, са БЕЗКРАЙНИ...., при това поднесени с ужасяващо високо самочувствие!!!!

Не мога да се оправдавам, че времето е такова и всички са така - всеки носи отговорност за себе си и за децата си, за нещата, които избира да прави.

Това, което ще кажа може да ви прозвучи твърде "комунистическо", но аз вярвам в следната формула здрави семесйтва - здраво общество.За мен семейството е мини атомосферата, където се отглеждат, възпитават, извайват децата ни.Къде са семйствата и каква е ролята им в днешното общество ? Ако ти не си успял добре да се справиш с малкото (да изградиш добри взаимоотношения с 4-5-6 човека то тогава как да очаквам от теб да се справиш с едно цяло общество?)
...................................................................
Та за мен всичко започва първо в семейството и после съм съгласна да търся причини в училища и други институции.

Неслучайно обобщих горните мнения по темата с гниещата вече в гроба 11-годишна Никол. Няма какво повече да добавя - макар и написано по различен начин, ние всичките откриваме общи модели на обществено-семейна реакция, възприятие и поведение, които нарушим ли...., водят до лоши неща. И да, на нас може и да ни се размине! Дай Боже, нашите деца ще порастат и ще остареят. Никол нямаше този късмет. Но друг е въпросът за мен - това, че нашите деца ще пораснат и остареят, благодарение на това, че щастливо стечение на обстоятелствата не е позволило пропуските във възпитанието им да се отразят негативно, означава ли, че всичко е наред?!?! Какви хора ще сме отгледали и възпитали?!? И как подобни липси в детството се отразяват в бъдещето?!?! И защо е много, много, много важно..... с децата да се говори, да ги изслушваме, да съветваме, дори и да ограничаваме. Защо е от изключителна важност да не притъпяваме вниманието си, виждайки само външната изява на тяхното поведение и държание. Зад компанията с приятели, която децата ни имат, и с която ежедневно пълнят детството си, има ли и още нещо!? Не ни ли хвърлят "прах в очите", държейки книга в ръцете си?! Как думите, които искаме да чуем, и чуваме от устите им, изкривяват реалното им мнение?! Аз си задавам много въпроси!!!! И най-вече - КЪДЕ СЪМ АЗ в личностното израстване на Коко и Бела?!?!

И такива работи.....

Декс, имам чувството, че онова, което очакваше от читалнята във Варна, не ти е позволило да видиш, ако и да има нещо хубаво . Помниш - ти писа, че не си голям оптимист по отношение идеята за открита читалня, и ..... като я видя на практика, си разочарована. И въпреки всичко, се надявам това място да има значение за хората, за да не е безсмислена неговата поява. Най-вече, защото както и във всичко друго, вкусовете към книгите, са различни.

Засега това от мен.

[dexter]

За съжаление, не е въпрос до вкусове за книги, Чери.
Снощи във Варна валя дъжд. До неделя след обед читалнята не беше покрита, книгите бяха оставени да се пекат на слънчевите рафтове. Това едва ли ще се отрази на плачевното им състояние. Но ако не са ги прибрали и ако вчера не са сложили "покрива" - това ще е краят им след снощния дъжд. Нямам намерение да ходя да проверявам, колкот повече мисля за това, толкова повече се ядосвам.
Не вярвам мястото да се превърне за приятно преживяване за много хора. Не вярвам да се появят и задържат стойностни книги, защото - 1. Струват пари. 2. На момента ще се намери някой, който да си ги отнесе у тях. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че това са 15 000 + лева, хвърлени на вятъра (или платени на някого). А можеше с тях да се купят нови книги за обществените библиотеки в града - и детската, и тази за възрастни са на един хвърлей от Морската градина. Ако има желаещи за четене - посещението там не е ограничено.

[Kleo]

Ани, не всичко е наред, разбира се.
Мисля, че всички тук го осъзнаваме и работим по пропуските в поведението си като родители.
Но идеални семейства няма и никога не е имало, колкото и да ни се иска понякога да не е така.
Това, че няма перфектно положение обаче ни най-малко не ме спира да се старая да бъда най-добрата версия на себе си.
Мотото ми е почти както винаги и във всички случаи: "Прави каквото трябва, да става каквото ще!"

[cchery]

За съжаление, не е въпрос до вкусове за книги, Чери.
Снощи във Варна валя дъжд. До неделя след обед читалнята не беше покрита, книгите бяха оставени да се пекат на слънчевите рафтове. Това едва ли ще се отрази на плачевното им състояние. Но ако не са ги прибрали и ако вчера не са сложили "покрива" - това ще е краят им след снощния дъжд. Нямам намерение да ходя да проверявам, колкот повече мисля за това, толкова повече се ядосвам.

Аз "ходих" и проверих..... стана ми наистина любопитно - уеб камерата казва, че нощес по някое време са покрили читалнята . Има няколко въпроса, които ти повдигаш, Декс, и които са резонни - особено с харченето на пари и дали е имало по разумна алтернатива. Какви книги ще предлага читалнята също не е без значение, но дори от нашата супер малка тема за четенето тук в този форум, съм се убедила в едно - ВКУСЪТ има значение. Точно той прави една книга значима за някого и безполезна за друг.

На мен подобни инициативи ми харесват, защото почват да оформят една общесвена атмосфера на приемане и толериране в обществото. Щом имА толкова акции за кърмене на обществени места, щом веганите се изкълчиха да правят какви ли не демонстрации, вкл. да приличат на пържоли и т.н. ......, гей-парадите вече са част от живота ни,..... защо в крайна сметка не се каже на висок глас в обществото, че четенето не е.... демоде, не те прави аутсайдер?!?!? Пак казвам - не мога да коментирам начина, по който инициативата във Варна е осъществена - не съм на място, а ти си единственият досега източник на информация, при това от първо лице.

Мотото ми е почти както винаги и във всички случаи: "Прави каквото трябва, да става каквото ще!"

Деска, просто си напомняме някакви неща от време на време. Никой не може да каже на другия, че е греши, че не е прав и т.н. Не е и редно.

Аз да те питам, ти като правиш каквото трябва, после наистина ли не се интересуваш какво се е случило?! Защото така ми прозвуча мотото ти.

[dexter]

И най-вече - КЪДЕ СЪМ АЗ в личностното израстване на Коко и Бела?!?!

Ти, Чери си където трябва . Още много родители са си по местата в семействата. От толкова време семейстовто е основна единица на всички общества и винаги е имало най-разнообразни родителски модели. Всякакви хора са произлизали от всякакви семейства. Винаги е имало успехи и провали, инциденти, престъпления и пр. Всяка случка, подобна на тази от миналата седмица неминуемо разбунва духовете, повдига въпроси и търси отговори.
Знам, че казах, че аз лично не се оправдавам с това какво е времето сега и правя това, което смятам, че е редно. Обаче да не забравяме тази важна подробност - времето, в което живеем, е от значение. Може би изглежда като противоречие и не знам до колко ще успея да се обясня. Вярвам, че възпитанието на децата започва в семейството. Научаването на основни ценности и модели на поведение също е от семейната среда. Но децата растат, все повече се откъсват от родителската опека, все повече взаимодействат с околния свят - съвсем нормално и естествено, всички сме го преживели. А това оказва влияние. Затова децата се изграждат от четири основни влияния - семейство, приятели, учители, общество. На всеки етап от живота им четирите елемента преобладават или си взаимодействат. Затова няма начин да контролираме 15 годишно дете така, както контролираме 5 или 10 годишно. За мен възпитанието е процес - родителите поставят здрави основи и след това различни влияния надграждат. Ако основите са здрави - наистина искам да вярвам в това - постройката ще се оформи и ще израстне здрава. Та времето, в което е живеем, е важно, защото влияе на децата, но не ми влияе чак толкова на мен, когато реша да определям граници :lol: .
Не бива да се пренебрегва общественият климът, в който живеем, в който растат децата. Не можем да ги опазим от това влияние (колкото и понякога да ме хваща яд от факта). Можем да им обясним, което не означава, че ще ни разберат или ще приемат нашата гледна точка. Но колкото повече растат, толкова по-малко тежи мнението на родителите - житейски факт. Ако сме твърде настоятелни, децата ще започнат да се борят за независимост, да лъжат, да премълчават. И така - кой е казал, че да си родител е лесно ? Но не цялата отговорност трябва да лежи върху родителските плещи, особено за деца над 15 години. Друга тема е, че обществото се формира от всички нас, а повечето сме родители и трябва да държим сметка не само за нашите деца.

[dexter]

На мен подобни инициативи ми харесват, защото почват да оформят една общесвена атмосфера на приемане и толериране в обществото. Щом имА толкова акции за кърмене на обществени места, щом веганите се изкълчиха да правят какви ли не демонстрации, вкл. да приличат на пържоли и т.н. ......, гей-парадите вече са част от живота ни,..... защо в крайна сметка не се каже на висок глас в обществото, че четенето не е.... демоде, не те прави аутсайдер?!?!?

Дано да си права за това, Чери. Напоследък четенето като че ли започва да се връща на мода. Но аз съм станала почти непоносим сноб на тази тема, така че по-добре да коментирам по-малко .

[Kleo]

...

Мотото ми е почти както винаги и във всички случаи: "Прави каквото трябва, да става каквото ще!"

Деска, просто си напомняме някакви неща от време на време. Никой не може да каже на другия, че греши, че не е прав и т.н. Не е и редно. Аз да те питам, ти като правиш каквото трябва, после наистина ли не се интересуваш какво се е случило?! Защото така ми прозвуча мотото ти.

Интересувам се. Да. Но приемам крайния резултат такъв, какъвто е.

Интерес + Приемане, и то след като съм свършила своята част от работата.

Тоест отчитам, че нещата са мултифакторни. Че не всичко зависи единствено и само от мен, независимо какво съм свършила или не съм. Напълно подкрепям написаното от Декс в предния пост. Повече фактори, повече причини, повече влияния. Не сме само родителите. Има и приятели. Има и учители. Има и цялата общественост, включително медии, нагласи, наслагвани ценности.

Да се цопна и тук:

Добре, аз да си кажа пак
Следващото ми излизане извън София се очертава да е в ... Свети Влас!
Ще бъда там между 13 и 16 септември. Вярно, на обучение, но все пак... някоя от вас да е наблизо по това време? Мацките от Черноморието например? :1211

[Нели]

Здравейте, момичета!

Малко филмови впечатления от мен.

Преди няколко дни в 19:10 ч. се обади един приятел с въпрос дали искам два билета за кинопрожекция от 20 ч. същата вечер за филм, представян на фестивала "Любовта е лудост", който сега се провежда във Варна. Филмът беше български, "Извън пътя", а българското кино е добре да се познава според мен. Приятелят ми трябвало да е другаде с приятелката си тази вечер, а имал билети. Аз бях сама с Виолета и нямахме планове за вечерта, така че отидохме. Срещнахме се с него 5 минути преди 20 ч. пред Фестивалния комплекс, но се оказа, че билетите не са у него, а са запазени на негово име на касата. Оттам ни препратиха към някакви други служители, у които стояли такива запазени билети, те започнаха да ги търсят в една голяма кутия, пълна с пликове с написани имена върху тях, но името на моя приятел така и не се появи. Той самият замина, защото бързаше за другото място. Само си ни спредставете - стоим ние с Виолета в някаква служебна стая, някаква жена търси плик с името на приятеля ми, който замина, не го намира, а филмът вече трябва да започне всеки момент. Жената усеща нервното напрежение, влиза някакъв мъж, който казва, че пликът с това име го била взела друга тяхна колежка, за да го даде на човека, но тя излязла... Тогава жената каза "Ей сега ще ви дам два билета!" и излезе. Върна се след малко, даде ни два билета и хукнахме към залата.

На входа на залата разпоредителите късаха билетите на последните двама закъснели преди нас, погледнаха нашите билети и ни казаха да влизаме. Седнахме бързичко някъде, на билетите ни нямаше точни места. Някакъв човек гоореше на микрофона в залата и, тъй като това е филмов фестивал, реших, че представя с няколко думи филма и не го слушах какво казва, защото исках да изпратя съобщение на приятеля си, че сме в залата и всичко е наред и да спра телефона си преди филма. Тъкмо свърших с това, когато чух последните думи на говорещия: "И затова тази вечер няма да бъде излъчен моят филм. Аз, като режисьор, имам право на това, тъй като от фестивала се отнесоха некоректно." С изненада погледнах и чак сега видях, че говорещият е Николай Волев, който е режисьор на филма. И така, зрителите получихме обещание за връщане на парите и че филмът ще бъде представен на фестивала "Златна роза", който също е провежда във Варна. Подробности около мотивите на Николай Волев има тук, ако са ви интересни.

Нямаше да ходя да искам връщане на пари за билет, който получих като подарък, но... чак тогава погледнах какви са ни билетите всъщност. Оказа се, че имаме два пропуска за всичко, което е в програмата на "Любовта е лудост". Можехме да ходим на всички фоилми до края на фестивала и дори да ги заемаме на приятели за филми, които не искаме да гледаме! Е, възползвахме се.

Едната вечер гледахме странен унгарски филм от съпътстващата програма със заглавие "Лиза, феята-лисица", който представлява нещо като флегматична сюрреалистична приказка-комедия. Забавен беше.

Следващата вечер отново гледахме унгарски филм, този път от конкурсната програма. Наистина хубав филм, направен от талантлив, сравнително млад режисьор с чудесна игра на артистите. Много хубаво заснет, с кадри създаващи усещане за документалност. Обаче...
Филмът беше на тема бежанци. Самите бежанци бяха, умишлено или не, от Нигерия и Иран. Сирия или Афганистан не се споменха нито веднъж във филма. Нито веднъж нямаше и намек за ислям, дори косвен. Единственото предателство беше извършено от унгарка. Бежанците бяха изключително социализирани, говорещи унгарски. Нигериецът - възрастен мъж с миловидна, почти бебешка физиономия, баща на две дъщери, изчезнали във войната, работещ в супермаркет и учещ унгарска история, за да вземе унгарско гражданство. Иранката - млада жена, дошла бременна в Унгария и родила бебето си там, през целия филм се грижеше за детето и никому нищо не правеше.

Филмът беше прожектиран в зала 1 на Фестивалния комплекс (голямата зала), пред около 30 човека. Вярно, сред тях, освен нас с Виолета и вечения Кирил Аспарухов (или, както беше известен още преди 30 години, Киро Културта), бяха Хайгашот Агасян, Христо Гърбов, Татяна Лолова. Но все пак - голямата зала за около 30 човека публика. В същия час в зала Европа (значително по-малка зала) имаше безплатна прожекция на нов руски филм, от 2017 г., "Ледоразбивач". Залата беше препълнена, имаше правостоящи и вече не пускаха дори такива. Всъщност ние отидохме заради този филм, но като не можахме да влезем, се възползвахме от специалните си билети и гледахме унгарския. В момента, в който видях наплива в едната зала и празните места в другата, се зачудих защо просто не размениха местата на двете прожекции, започващи в един и същи час. Очевидно е, че публиката е гладна и жадна за ново руско кино. В Холивуд правят прекрасни придукции, но понякога просто искаме нещо друго, нали? А ново руско кино има и то хубаво.

[Нели]

Момичета, работя в момента и в почивката ми се иска да ви разкажа случка от днес.
Оказа се, че маратонките на Ани са й омалели и отидохме да потърсим нови в Гранд мол Варна. Там в един момент момичетата поискаха да се разхождат малко сами без мен и аз седнах да пия кафе на последния етаж, където има много заведения за хранене с обща зона със столове и маси. Насочих се към една маса, но преди да седна, видях на близка маса бременна жена, която се опитва да ми каже нещо. Приближих се и чух да произнася с много слаб глас, без сили "Моля Ви, имам нужда от помощ!". Отидох при нея, беше много бледа, почти прозрачна. Каза, че й е лошо и има нужда да легне. Отидох до най-близкото заведение и ги попитах има ли къде да я заведем да легне при тях. Нямало. Има ли на кого да се обадим в мола? Намало. Може ли да се обадим на охраната или на някой друг от мола, за да я заведем някъде да легне? Нямало на кого, нямало къде. Върнах се при нея, решена да подредя няколко стола като кушетка. Тя буквално се олюляваше и повръщаше в една торбичка. И при това внимаваше да не би да изцапа! Останах при нея, а тя каза, че се е обадила на съпруга си да дойде да я прибере, че била вече по-добре, че нямало нужда да стоя там и да съм си пазарувала спокойно и че най-вероятно й е паднало кръвното. Милата! Е, как пък няма да хукна да пазарувам и да оставя жената сама! Отидох и й взех една кока-кола, защото колкото и иначе да не е полезна по принцип, помага при повръщане, а освен това щеше да й вдигне малко кръвното и кръвната захар. Седнах при нея да изчакам да дойде съпругът.
Нищо и никаква случка, дори не разбрах как се казва тази жена. Мъжът й дойде, блгодариха за помощта, макар че нищо не направих, и си тръгнаха полека-лека. Обаче не мога да разбера защо хората от заведението ме гледаха все едно им говоря на патагонски. Толкова ли абсурдно звучаха въпросите ми дали някъде в тъпия мол има помещение, където можем да я заведем, за да полегне? Дали някъде в тъпия мол има някого, на когото да се обадим, ако видим човек в беда? Абсурдно е! По света по летища и автогари има стаи за майки с деца и т.н. Нормално е, като има хиляди хора в една сграда с размер на малък квартал, да се случват понякога и такива неща, може да се предвиди такова помещение... Или?

[Kleo]

Нели, прочетох те.
Добре, че бременната се е обърнала точно към ТЕБ тогава.
Всички трябва да имаме сърца, а не да се държим като бездушни тикви, но явно далеч не е така, уви, както показва и споделеното от теб. Жалко! Много жалко...

[ellis_stoyanova]

Здравейте,момичета!
Мина доста време от както не съм писала,но не защото не ви следя,а просто рядко сядам на компа,а през телефона мисията писане ми е безкрайно невъзможна.Лятото почти отмина,наближава златна есен,децата скоро ще тръгнат на училище и това ми носи известна доза тъга.Няма да ги има безгрижните дни,по цял ден навън с колелетата или с количките на бебетата,скоро ще зарастне и последната рана по крачетата им,оставила белег от безкрайните игри...и някак всичко това не искам да свършва.Но както много неща в този живот и в ежедневието нещата се въртят и следват своя нормален ритъм,а от нас се очаква единствено да се примирим и да намерим начин промяната да мине някак по незабелязано.
И тази година не успяхме да заведем децата на море.В началото на Юни те ходиха с баба си и дядо си за около 14 дена,но с нас не успяха по много причини.И не че това ме прави нещастна,като цяло не съм фен на морето,а от няколко години на нашето Черноморие въобще.Не мога да плувам и не се къпя,но ми липсва самото усещане за море,мириса,шума на вълните,разходките вечер,хладните сутрини и безкрайната шир,това за мен е морето.
А една от причините,че не успяхме да отидем е започването ми на нова работа.Започнах към един застрахователен брокер,един от двата най-големи всъщност в България.Работата е много интересна,но и много отговорна.Не очаквах,че да стоя на бюро ще ми доставя удоволствие,но както каза и Боби,за всяко нещо си има време.Годинките изглежда си казват своето и досегашното движение в моето ежедневие започна леко да ме скапва.Та тази работа е едно ново предизвикателство за мен.Шефката ми и жената,с която всъщност работим заедно са много спокойно,което пък на мен ми се отразява чудесно.Шефката ми основно стои във Вт в офиса,а ние двете с колежката си работим в Горна.За един месец ми помогнаха много и смятам че напреднах доста,има разбира се още много какво да се желае,но и цялото време е пред мен.
Нелка,прочетох това,което беше написала.Аз от много време се отказах да влияя на хората по някакъв начин.Преди се ядосвах и много се "палех"на безочието и безхаберието на всички,или поне на голяма част от хората около нас,но се научих,че когато нещо зависи от мен и мога да го направя просто го правя-без да се интересувам чия подкрепа ще срещна.Да ...ужасно е да се блъскаш постоянно в стени-защото малодушието за мен е стена в хорските взаимоотношения.Наскоро трябваше да предам едни важни документи и не малка сума пари,както си вървях,стиснала един огромен плик една жена в страни от мен се подхлъзна и падна.Беше на стръмен път и жената буквално полетя напред.В тази секунда забравих какво нося в себе си и пресякох за да помогна на жената,още един мъж ми помогна да я вдигнем и аз събрах чантата и,всички други наоколо просто гледаха....ей така..бездушно с онези кравешки очи.....идеше ми да започна да ги подритвам един след друг.Чак после се усетих как в суматохата можеше да загубя документите и парите,оказа се че съм ги метнала под мишница и всичко е наред
Вие подготвихте ли децата за училище?Ние сме почти готови.Останаха само тетрадките,но тази година ще ги взема след като ни дадат списъците.Черитас,тази година няма ли да правите шопинг в магазинчето на автогарата,че да се видим на по бира
Хайде приятна вечер от мен и се наслаждавайте максимално на топлите дни,които ни предстоят
PS:Все се каня да ви питам,вие давате ли кутия с храна за училище и ако да искате ли да направим тема и там да обменяме идеи,защото аз лично пращам и понякога просто се изчерпвам.