През Ноември ми се очертава командировка в Бургас за обмен на опит и положителни работни практики в областта на Социалните услуги, а през Декември - обучение в Пловдив, където ще се срещна с други учители и ще разбера нещо повече за IT в образованието. Как да не се вълнувам и радвам от подобно стечение на обстоятелствата? Обичам си много професиите, ей! Всички години, в които работих други неща, си заслужаваха, защото успях да се науча на полезни трудови навици и трудова етика, но ... Удоволствието и удовлетворението да работиш по специалностите си, да работиш точно нещата, които обичаш най-много на света, са незаменими с нищо друго и като цяло неописуеми. Пожелавам на всички ви дръзновение и хъс да следвате и най-смелите си мечти! И ви желая попътен вятър и късмет също така.Обичате ли работата си или основните си дневни занимания?
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Човек е човек, когато е на път и когато учи нови неща През Ноември ми се очертава командировка в Бургас за обмен на опит и положителни работни практики в областта на Социалните услуги, а през Декември - обучение в Пловдив, където ще се срещна с други учители и ще разбера нещо повече за IT в образованието. Как да не се вълнувам и радвам от подобно стечение на обстоятелствата? Обичам си много професиите, ей! Всички години, в които работих други неща, си заслужаваха, защото успях да се науча на полезни трудови навици и трудова етика, но ... Удоволствието и удовлетворението да работиш по специалностите си, да работиш точно нещата, които обичаш най-много на света, са незаменими с нищо друго и като цяло неописуеми. Пожелавам на всички ви дръзновение и хъс да следвате и най-смелите си мечти! И ви желая попътен вятър и късмет също така.
През Ноември ми се очертава командировка в Бургас за обмен на опит и положителни работни практики в областта на Социалните услуги, а през Декември - обучение в Пловдив, където ще се срещна с други учители и ще разбера нещо повече за IT в образованието. Как да не се вълнувам и радвам от подобно стечение на обстоятелствата? Обичам си много професиите, ей! Всички години, в които работих други неща, си заслужаваха, защото успях да се науча на полезни трудови навици и трудова етика, но ... Удоволствието и удовлетворението да работиш по специалностите си, да работиш точно нещата, които обичаш най-много на света, са незаменими с нищо друго и като цяло неописуеми. Пожелавам на всички ви дръзновение и хъс да следвате и най-смелите си мечти! И ви желая попътен вятър и късмет също така.Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Все повече си обиквам новия работен ритъм:
- понеделник - целият ден преподавам в гимназията, имам 7 учебни часа, но всъщност седя плътно в училището от 8.30 до 17.30 /имам 4 бр. 8 клас, 4 бр. 9 клас и 4 бр. 11 клас/;
- вторник - целият ден съм в рехабилитационния център, от 8.30 до 17.00 часа, където съм психолог и зрителен терапевт на моите си незрящи и слабо виждащи хора;
- сряда - цял ден в училището;
- четвъртък - цял ден в центъра;
- петък - до обяд в центъра.
- понеделник - целият ден преподавам в гимназията, имам 7 учебни часа, но всъщност седя плътно в училището от 8.30 до 17.30 /имам 4 бр. 8 клас, 4 бр. 9 клас и 4 бр. 11 клас/;
- вторник - целият ден съм в рехабилитационния център, от 8.30 до 17.00 часа, където съм психолог и зрителен терапевт на моите си незрящи и слабо виждащи хора;
- сряда - цял ден в училището;
- четвъртък - цял ден в центъра;
- петък - до обяд в центъра.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Уви, пътуването до Пловдив няма да се състои сега през декември. Пропадна обучението, защото не сме спазили изискването за възрастовото съотношение млади към възрастни учители. Евентуално март догодина ще отидем, но трябва да сменим състава на отиващите /аз, слава Богу, се водя още към младите, под 45 години съм/. И така, оплаках ви се малко. Така ми се ходеше до предколеден Пловдив! Така ми се искаше да се обучавам и да си придобия два квалификационни кредита. Нищо де... 
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Определянето на професията от радикалния хороскоп
Изпратил: Цветемира Борисова
Темата за професионалната ориентация е доста атрактивна и в същото време достатъчно недефинирана, за да предизвиква силния интерес както на начинаещите в Астрологията, така и на вече сериозно занимаващите се в тази област на едно професионално ниво. Както знаете всичко е относително, за това предлагам на вашето внимание кратка и синтезирана теоретична част, която по - скоро е моето виждане за подхода към решаването на този проблем, отколкото претенция за изчерпателност или налагане на мнение. В тази така наречена теоретична част, съм се опитала да структурирам стъпка по стъпка анализа и синтеза, като в подредбата на различните фактори основна роля играе тяхната тежест в определянето на крайния извод. И така ето моя начин на работа стъпка по стъпка.
Какво трябва да предприемем в първия етап от нашето разглеждане.
На първо място се разглежда десети дом. Той е домът, определящ естеството на професионалната сфера, както и доколко успешно човек ще се реализира от гледна точка на обществото и доколко ще има някаква отговорна ръководна роля във вече избраната професионална сфера. Обикновено когато десети дом е основния фактор определящ избора на професия, то това като процес става лесно, гладко, целенасочено, без лутане и губене на време да намериш себе си. Или даже и да си се ориентирал в неправилна посока в даден момент, указан от прогностичната обстановка събитията директно те изхвърлят в областта на дадена точно определена сфера, в която личността трябва да се изявява. Когато разглеждаме десети дом, трябва да започнем с Планетите в него, както и тези на пет градуса от края на девети и на пет градуса от началото на единадесети дом. Защо се дава такъв голям диапазон от пет градуса? Защото много често, ако нямаме планети в самия десети дом, то тези намиращи се в пет градусовите зони от двете страни на дом ще имат възможно най-пряко отношение към него. След това гледаме коя планета е най-високо разположена в хороскопа. Това е един от най-основните фактори. Ако нямаме планета в десети дом, то може да се окаже, че най-високо разположената планета в хороскопа се намира примерно в осми или в дванадесети дом. Това в никакъв случай не намалява силата на нейното въздействие като доминиращ фактор в това отношение т.е. на планета най-висока, най-близо до върха на десети дом.
Следващият по важност фактор е планетата, аспектираща върха на десети дом с орбис до пет градуса. Прави се списък на всички такива планети, като те се подреждат в зависимост от точността на аспекта. По мое мнение това е един от най-тежките и определящи фактори, да не кажа и този с най-голяма тежест. Планетата с най-точен аспект към върха на десети дом в много голям процент от случаите дава с точност вида на професионалната сфера. След това се разглежда знакът на върха на десети дом, както и ако има знак, вписан вътре в дома.Тези два фактора дават една допълнителна окраска, един естествен, но слаб фон, на който се разпростират и играят реалните основни фигури, това са планетите в дома, те са актьорите, казващи тежката си дума.
На второ място от домовете се разглежда шести дом. Той дава условията на труд, самото качество на работната обстановка, отношенията работник - работодател, разгледани в тяхната двупосочност т.е. ако си работодател отношенията с твоите работници ще са в шести дом, ако си наемен работник отново ще гледаме шести дом. Що се отнася до избора на личността в коя професионална сфера да избере да се реализира, то аз разглеждам шести дом като напълно равнопоставен на десети в това отношение. След това анализираме планетите вътре в дома, както и тези с орбис от три до пет градуса от двете му страни. Тоест три градуса от края на пети дом и пет градуса от върха на седми дом. Тук тези пет градуса се дават, защото седми е един ъглов дом, който има значително влияние що се отнася до обществения живот и активност, които косвено влияят доста сериозно върху професионалното развитие. След това се прави списък на всички планети аспектиращи върха на шести в тяхната поредност в зависимост от точността на аспекта. Анализира се знакът на върха на шести, както и вписан знак в дома, ако има такъв.
На трето място анализираме втори дом. След като сме разгледали десети и шести домове, трябва да отправим поглед и към втори дом. Той косвено, по един естествен начин, е свързан с темата за определяне професията. Тъй като това е домът на финансовите средства, които човек изкарва сам чрез собствен труд и усилия, то става ясно, че тук е това, което можеш да заработиш чрез своята професия. За всички хора, които можем да причислим към станалия вече нарицателно термин "средно статистическа личност", втори дом е силно определящ професията. Защото това са хора, чиито доходи зависят единствено и само от тяхното работно място, от това, което чрез усилията на двете си ръце могат да заработят. Разбира се в случаите на личности доста над средното ниво, техните финанси няма да се определят само и единствено от втори дом, а и от много други фактори, като осми дом например. Този поглед върху нещата ни дава и един начин да разберем доколко е налице вероятността дадена личност да бъде с голям размах във финансовата сфера. Също така втори дом има и пряко отношение към всички професии, които по един или друг начин са свързани с финансовата сфера - като счетоводители, работещи в банки и други. Тук прилагаме същата схема - анализираме планетите в дома на първо място, планетите на пет градуса от края на първи дом и тези на един, максимум два градуса от началото на трети дом. Както виждате тук рамките са доста стеснени по отношение на трети дом. Тъй като той не е нито ъглов, нито по характеристиките на своето значение има нещо общо с финансовата сфера. Спрямо първи дом съм оставила диапазона от пет градуса, не защото той е ъглов дом, а защото много често неговият край и въобще границата между първи и втори дом съвпада с една от зоните на осветеност в хороскопа.
Анализираме планетите, аспектиращи върха на втори дом по поредността на точността на аспекта, който образуват. Анализираме знака на върха на дома и вписания знак, ако има такъв разбира се. След като сме приключили с тези три дома, които са Светата Троица в намирането на ключа за определяне на професионалната ориентация, преминаваме към другите основни фактори, като в последствие отново ще се върнем към тези домове, защото съвсем не сме приключили своята работа с тях.
На четвърто място - след домовете трябва да се обърнем към планетите, традиционни сигнификатори на професионалната ориентация. Това са Сатурн, Меркурий и Венера, естествени управители на втори, шести и десети домове. Трябва да ги анализираме първо сами по себе си, а после да проследим доколко те са взаимосвързани в хороскопа и как точно.
На пето място - след това преминаваме към анализ на знаците Телец, Дева и Козирог. Тяхното влияние в зависимост от това доколко са натоварени и как, е един естествен поддържащ фон, но не и определящ. Той ще даде някои допълнителни нюанси и оттънъци на цялостната професионална картина.
На шесто място - най-важното от всички изброени досега фактори е да се проследи има ли комуникация, завръзка между сигнификаторите на втори, шести и десети дом. От това ще разберем дали личността ще е пълноценен в изявата си в професионалната сфера, дали ще може да постигне едни завършени резултати. Това е най-важната преценка в този първи етап от астрологичното разглеждане.
Във втория етап трябва да обърнем внимание на определени фактори, които в страшно много случаи, когато нямаме силно проявени фактори от първия етап, всъщност се оказват определящи при избора на професия. На първо място това е наличието на стелиуми в хороскопа, особено ако те включват и Слънцето в себе си. На второ място това са планети в съвпад с Асцендента в орбис от два и половина градуса. На трето място е най-натовареният дом в хороскопа. Като ако имаме работа с разпръснат хороскоп, дори един съвпад между две планети може да се окаже силен енергиен акцент, действащ и влияещ върху личността. На четвърто място трябва да се направи анализ на осветените зони в хороскопа и наличието на планети в тях. Учудващо е тяхното влияние и никога не бива да се пренебрегва. На пето място трябва да се разгледат планетите в Гокленови зони, въпреки че при анализа на втори, шести и десети домове по един естествен начин се отдава внимание на десети и седми дом. Значи трябва по- специално да се види как стоят нещата спрямо първи и четвърти домове. На шесто място трябва да се направи един самостоятелен анализ на Слънцето и Луната по методиката за определяне на сила и слабост на една планета. Тоест положение по знак, дом, аспекти - колко на брой и какви по качество и т.н и т.н. Това ще свърши работа особено в случаи, в които всички гореизброени фактори са бледи, размити, многозначителни и нито един от тях няма доминиращо положение, което да наклони везните към даден професионален избор.
Така стигаме до третия етап на нашия анализ. Дотук трябваше да сме наясно кои са основните сигнификатори държащи ключа към решението на проблема, който ни вълнува. След като вече сме ги определили и то най-вече като основна доминираща планета или планети, ако те са повече от една, то трябва да ги анализираме веднъж като цяло по стандартния начин и втори път основно върху видовете аспекти, които образуват. Положителните аспекти на един сигнификатор естествено ни насочват към това да предпочетем него като определящ фактор. И то точно към вида на сферата, на областта на професията, защото точно поради тази благоприятна аспектация той по един естествен начина ще даде лесна изява. Много по-лесна за осъзнаване от личността и много по - лесна като външна събитийна проява. Негативната аспектация обаче в никакъв случай не е забранителен фактор, възпрепятстващ проявата на нейното влияние или неговата материална реализация, въпреки че определено има и такъв момент. Но така или иначе негативните аспекти според мен са тези, които дават активност, събитийност, външна проява, енергиен потенциал, амбиция и способности да се наложиш. Дали това ще е дълготрайно, стабилно и с едни положителни влияния за години напред в живота на личността е вече друг въпрос. Но много често негативните аспекти в даден момент определен от прогностиката те изхвърлят рязко и сигурно в точно определена събитийна плоскост.
Остават за разглеждане още два важни момента.
Първият от тях е влиянието на самите планети в зависимост от тяхната есенциална природа. На първо място слагам Нептун. Той действа специфично, ясно и дефинирано като природа на своето влияние. Особено ако засяга първите пет планети, тоест личните планети. Това даже може да действа и самостоятелно като доминиращ фактор даващ професионалната насоченост. Защо това е така. Моето мнение е следното. Нашият свят е материален, дефиниран, действен, борбен, изискващ външна активност. Все неща коренно различни от природата на Нептун. Затова когато той се намеси, се чувства осезаемо неговото влияние. Така както ако върху напълно черен фон започне да пишем с бяла боя, или върху един чисто бял фон започнем да пишем с черна боя. Ако фона обаче е розов и ние решим да пишем с жълто, няма да се забелязва и откроява това, което сме написали.
На второ място слагам Венера, на трето - Меркурий, на четвърто - Марс и Сатурн, а на пето всички останали - Слънце, Луна, Юпитер, Уран, Нептун. Последното, което искам да кажа във връзка с тази тема, е относно способността дадена личност да се наложи в обществото, да е основен фактор в социалния растеж, да заема водеща, лидерска позиция. Основните фактори за подобно нещо са трите планети - Слънце, Сатурн и Марс. Ако те са силни в хороскопа, личността ще се прояви непременно в социума, другите ще я забележат, тя ще успее да наложи и прокара своите виждания, възгледи, намерения. Следващ такъв фактор е Луната. Силната, хармонична Луна в хороскопа е сигурен белег за психическа стабилност, адаптивност, устойчивост. А без такива качества човек трудно оцелява и успява да се пребори с многобройните, неспиращи проверки и атаки на битието. С това завършвам своето разглеждане без претенциите за изчерпателност на темата и с надеждата за принос в посока увеличаване на астрологичните знания на нашите читатели.
Изпратил: Цветемира Борисова
Темата за професионалната ориентация е доста атрактивна и в същото време достатъчно недефинирана, за да предизвиква силния интерес както на начинаещите в Астрологията, така и на вече сериозно занимаващите се в тази област на едно професионално ниво. Както знаете всичко е относително, за това предлагам на вашето внимание кратка и синтезирана теоретична част, която по - скоро е моето виждане за подхода към решаването на този проблем, отколкото претенция за изчерпателност или налагане на мнение. В тази така наречена теоретична част, съм се опитала да структурирам стъпка по стъпка анализа и синтеза, като в подредбата на различните фактори основна роля играе тяхната тежест в определянето на крайния извод. И така ето моя начин на работа стъпка по стъпка.
Какво трябва да предприемем в първия етап от нашето разглеждане.
На първо място се разглежда десети дом. Той е домът, определящ естеството на професионалната сфера, както и доколко успешно човек ще се реализира от гледна точка на обществото и доколко ще има някаква отговорна ръководна роля във вече избраната професионална сфера. Обикновено когато десети дом е основния фактор определящ избора на професия, то това като процес става лесно, гладко, целенасочено, без лутане и губене на време да намериш себе си. Или даже и да си се ориентирал в неправилна посока в даден момент, указан от прогностичната обстановка събитията директно те изхвърлят в областта на дадена точно определена сфера, в която личността трябва да се изявява. Когато разглеждаме десети дом, трябва да започнем с Планетите в него, както и тези на пет градуса от края на девети и на пет градуса от началото на единадесети дом. Защо се дава такъв голям диапазон от пет градуса? Защото много често, ако нямаме планети в самия десети дом, то тези намиращи се в пет градусовите зони от двете страни на дом ще имат възможно най-пряко отношение към него. След това гледаме коя планета е най-високо разположена в хороскопа. Това е един от най-основните фактори. Ако нямаме планета в десети дом, то може да се окаже, че най-високо разположената планета в хороскопа се намира примерно в осми или в дванадесети дом. Това в никакъв случай не намалява силата на нейното въздействие като доминиращ фактор в това отношение т.е. на планета най-висока, най-близо до върха на десети дом.
Следващият по важност фактор е планетата, аспектираща върха на десети дом с орбис до пет градуса. Прави се списък на всички такива планети, като те се подреждат в зависимост от точността на аспекта. По мое мнение това е един от най-тежките и определящи фактори, да не кажа и този с най-голяма тежест. Планетата с най-точен аспект към върха на десети дом в много голям процент от случаите дава с точност вида на професионалната сфера. След това се разглежда знакът на върха на десети дом, както и ако има знак, вписан вътре в дома.Тези два фактора дават една допълнителна окраска, един естествен, но слаб фон, на който се разпростират и играят реалните основни фигури, това са планетите в дома, те са актьорите, казващи тежката си дума.
На второ място от домовете се разглежда шести дом. Той дава условията на труд, самото качество на работната обстановка, отношенията работник - работодател, разгледани в тяхната двупосочност т.е. ако си работодател отношенията с твоите работници ще са в шести дом, ако си наемен работник отново ще гледаме шести дом. Що се отнася до избора на личността в коя професионална сфера да избере да се реализира, то аз разглеждам шести дом като напълно равнопоставен на десети в това отношение. След това анализираме планетите вътре в дома, както и тези с орбис от три до пет градуса от двете му страни. Тоест три градуса от края на пети дом и пет градуса от върха на седми дом. Тук тези пет градуса се дават, защото седми е един ъглов дом, който има значително влияние що се отнася до обществения живот и активност, които косвено влияят доста сериозно върху професионалното развитие. След това се прави списък на всички планети аспектиращи върха на шести в тяхната поредност в зависимост от точността на аспекта. Анализира се знакът на върха на шести, както и вписан знак в дома, ако има такъв.
На трето място анализираме втори дом. След като сме разгледали десети и шести домове, трябва да отправим поглед и към втори дом. Той косвено, по един естествен начин, е свързан с темата за определяне професията. Тъй като това е домът на финансовите средства, които човек изкарва сам чрез собствен труд и усилия, то става ясно, че тук е това, което можеш да заработиш чрез своята професия. За всички хора, които можем да причислим към станалия вече нарицателно термин "средно статистическа личност", втори дом е силно определящ професията. Защото това са хора, чиито доходи зависят единствено и само от тяхното работно място, от това, което чрез усилията на двете си ръце могат да заработят. Разбира се в случаите на личности доста над средното ниво, техните финанси няма да се определят само и единствено от втори дом, а и от много други фактори, като осми дом например. Този поглед върху нещата ни дава и един начин да разберем доколко е налице вероятността дадена личност да бъде с голям размах във финансовата сфера. Също така втори дом има и пряко отношение към всички професии, които по един или друг начин са свързани с финансовата сфера - като счетоводители, работещи в банки и други. Тук прилагаме същата схема - анализираме планетите в дома на първо място, планетите на пет градуса от края на първи дом и тези на един, максимум два градуса от началото на трети дом. Както виждате тук рамките са доста стеснени по отношение на трети дом. Тъй като той не е нито ъглов, нито по характеристиките на своето значение има нещо общо с финансовата сфера. Спрямо първи дом съм оставила диапазона от пет градуса, не защото той е ъглов дом, а защото много често неговият край и въобще границата между първи и втори дом съвпада с една от зоните на осветеност в хороскопа.
Анализираме планетите, аспектиращи върха на втори дом по поредността на точността на аспекта, който образуват. Анализираме знака на върха на дома и вписания знак, ако има такъв разбира се. След като сме приключили с тези три дома, които са Светата Троица в намирането на ключа за определяне на професионалната ориентация, преминаваме към другите основни фактори, като в последствие отново ще се върнем към тези домове, защото съвсем не сме приключили своята работа с тях.
На четвърто място - след домовете трябва да се обърнем към планетите, традиционни сигнификатори на професионалната ориентация. Това са Сатурн, Меркурий и Венера, естествени управители на втори, шести и десети домове. Трябва да ги анализираме първо сами по себе си, а после да проследим доколко те са взаимосвързани в хороскопа и как точно.
На пето място - след това преминаваме към анализ на знаците Телец, Дева и Козирог. Тяхното влияние в зависимост от това доколко са натоварени и как, е един естествен поддържащ фон, но не и определящ. Той ще даде някои допълнителни нюанси и оттънъци на цялостната професионална картина.
На шесто място - най-важното от всички изброени досега фактори е да се проследи има ли комуникация, завръзка между сигнификаторите на втори, шести и десети дом. От това ще разберем дали личността ще е пълноценен в изявата си в професионалната сфера, дали ще може да постигне едни завършени резултати. Това е най-важната преценка в този първи етап от астрологичното разглеждане.
Във втория етап трябва да обърнем внимание на определени фактори, които в страшно много случаи, когато нямаме силно проявени фактори от първия етап, всъщност се оказват определящи при избора на професия. На първо място това е наличието на стелиуми в хороскопа, особено ако те включват и Слънцето в себе си. На второ място това са планети в съвпад с Асцендента в орбис от два и половина градуса. На трето място е най-натовареният дом в хороскопа. Като ако имаме работа с разпръснат хороскоп, дори един съвпад между две планети може да се окаже силен енергиен акцент, действащ и влияещ върху личността. На четвърто място трябва да се направи анализ на осветените зони в хороскопа и наличието на планети в тях. Учудващо е тяхното влияние и никога не бива да се пренебрегва. На пето място трябва да се разгледат планетите в Гокленови зони, въпреки че при анализа на втори, шести и десети домове по един естествен начин се отдава внимание на десети и седми дом. Значи трябва по- специално да се види как стоят нещата спрямо първи и четвърти домове. На шесто място трябва да се направи един самостоятелен анализ на Слънцето и Луната по методиката за определяне на сила и слабост на една планета. Тоест положение по знак, дом, аспекти - колко на брой и какви по качество и т.н и т.н. Това ще свърши работа особено в случаи, в които всички гореизброени фактори са бледи, размити, многозначителни и нито един от тях няма доминиращо положение, което да наклони везните към даден професионален избор.
Така стигаме до третия етап на нашия анализ. Дотук трябваше да сме наясно кои са основните сигнификатори държащи ключа към решението на проблема, който ни вълнува. След като вече сме ги определили и то най-вече като основна доминираща планета или планети, ако те са повече от една, то трябва да ги анализираме веднъж като цяло по стандартния начин и втори път основно върху видовете аспекти, които образуват. Положителните аспекти на един сигнификатор естествено ни насочват към това да предпочетем него като определящ фактор. И то точно към вида на сферата, на областта на професията, защото точно поради тази благоприятна аспектация той по един естествен начина ще даде лесна изява. Много по-лесна за осъзнаване от личността и много по - лесна като външна събитийна проява. Негативната аспектация обаче в никакъв случай не е забранителен фактор, възпрепятстващ проявата на нейното влияние или неговата материална реализация, въпреки че определено има и такъв момент. Но така или иначе негативните аспекти според мен са тези, които дават активност, събитийност, външна проява, енергиен потенциал, амбиция и способности да се наложиш. Дали това ще е дълготрайно, стабилно и с едни положителни влияния за години напред в живота на личността е вече друг въпрос. Но много често негативните аспекти в даден момент определен от прогностиката те изхвърлят рязко и сигурно в точно определена събитийна плоскост.
Остават за разглеждане още два важни момента.
Първият от тях е влиянието на самите планети в зависимост от тяхната есенциална природа. На първо място слагам Нептун. Той действа специфично, ясно и дефинирано като природа на своето влияние. Особено ако засяга първите пет планети, тоест личните планети. Това даже може да действа и самостоятелно като доминиращ фактор даващ професионалната насоченост. Защо това е така. Моето мнение е следното. Нашият свят е материален, дефиниран, действен, борбен, изискващ външна активност. Все неща коренно различни от природата на Нептун. Затова когато той се намеси, се чувства осезаемо неговото влияние. Така както ако върху напълно черен фон започне да пишем с бяла боя, или върху един чисто бял фон започнем да пишем с черна боя. Ако фона обаче е розов и ние решим да пишем с жълто, няма да се забелязва и откроява това, което сме написали.
На второ място слагам Венера, на трето - Меркурий, на четвърто - Марс и Сатурн, а на пето всички останали - Слънце, Луна, Юпитер, Уран, Нептун. Последното, което искам да кажа във връзка с тази тема, е относно способността дадена личност да се наложи в обществото, да е основен фактор в социалния растеж, да заема водеща, лидерска позиция. Основните фактори за подобно нещо са трите планети - Слънце, Сатурн и Марс. Ако те са силни в хороскопа, личността ще се прояви непременно в социума, другите ще я забележат, тя ще успее да наложи и прокара своите виждания, възгледи, намерения. Следващ такъв фактор е Луната. Силната, хармонична Луна в хороскопа е сигурен белег за психическа стабилност, адаптивност, устойчивост. А без такива качества човек трудно оцелява и успява да се пребори с многобройните, неспиращи проверки и атаки на битието. С това завършвам своето разглеждане без претенциите за изчерпателност на темата и с надеждата за принос в посока увеличаване на астрологичните знания на нашите читатели.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Деска, наистина добре ти изглежда работния ритъм. Струва ми се, че има нещо разнообразно в него, макар да ти се налага да прехвърляш концентрацията си от една сфера в друга.Kleo написа:Все повече си обиквам новия работен ритъм:
- понеделник - целият ден преподавам в гимназията, имам 7 учебни часа, но всъщност седя плътно в училището от 8.30 до 17.30 /имам 4 бр. 8 клас, 4 бр. 9 клас и 4 бр. 11 клас/;
- вторник - целият ден съм в рехабилитационния център, от 8.30 до 17.00 часа, където съм психолог и зрителен терапевт на моите си незрящи и слабо виждащи хора;
- сряда - цял ден в училището;
- четвъртък - цял ден в центъра;
- петък - до обяд в центъра.
За обучението в Пловдив - жалко наистина. Чия е грешката за неспазването на изискването за възрастта?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Грешката е в ръководството на гимназията.
Но поне се отлага, а не се отменя напълно.
Чувам, че февруари-март догодина ще бъде.
Но поне се отлага, а не се отменя напълно.
Чувам, че февруари-март догодина ще бъде.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Обичам си работите, да, но вече си чакам почивката, имам нужда от пълна отмора вече 
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания?
"Адът - това са другите": разтърсващите мисли на Жан-Пол Сартр!
https://m5.netinfo.bg/media/images/3789 ... tyzhna.jpg
Жан-Пол Сартр е един от най-известните френски философи. Той е още писател, драматург и общественик.
Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.
Умира на 15 април 1980 година в Париж на 74-годишна възраст. В последния му път го изпращат 50 хиляди души. След смъртта му с неговото писмено наследство се разпорежда осиновената Арлет Елкаим-Сартър. Днес ви предлагаме да си припомните някои от най-вдъхновяващите му цитати.
"Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите."
"Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
"Понякога не трябва да се плаче - по-добре е да се мрази."
"В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия, или той нас напуска."
"Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират."
"Хората са безсилни, единствено когато приемат, че са безсилни."
"Всичко е измислено, освен как да се живее."
"Нищо не се мени така често, както миналото."
https://m5.netinfo.bg/media/images/3789 ... tyzhna.jpg
Жан-Пол Сартр е един от най-известните френски философи. Той е още писател, драматург и общественик.
Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.
Умира на 15 април 1980 година в Париж на 74-годишна възраст. В последния му път го изпращат 50 хиляди души. След смъртта му с неговото писмено наследство се разпорежда осиновената Арлет Елкаим-Сартър. Днес ви предлагаме да си припомните някои от най-вдъхновяващите му цитати.
"Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите."
"Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
"Понякога не трябва да се плаче - по-добре е да се мрази."
"В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия, или той нас напуска."
"Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират."
"Хората са безсилни, единствено когато приемат, че са безсилни."
"Всичко е измислено, освен как да се живее."
"Нищо не се мени така често, както миналото."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания?
За икономическото робство, връзката му с училището и как се получава така, че някои процеси, повсеместно смятани за "добри", просто са част в подкрепа на същото това робство. А кой ще ни "освободи"? Ами няма кой друг, освен ние сами.
Благодаря, Мая Дългъчева, взела съм част от текста, без въведението!
"Системата произвежда роби – едни по-високо, други по-нископлатени – но всички с липса на време и енергия за живот извън работата. Икономическото робство е по-коварно, то не е явно и агресивно – маскирано е зад думи като успех, постижения, Малдиви, добра позиция и т.н. Всички са на въртележката – нямат време за домашно приготвена храна, нямат време за книга, нямат време за децата си... И училището е брънка от тази система.
Навсякъде училищата вече са или стават целодневни – именно с цел децата да бъдат продължително физически обгрижвани и активно анимирани, та родителите от своя страна да могат да стоят до късно на работа. (Неслучайно в Германия много работодатели привличат служители, изтъквайки в обявите си, че са familienfreundlich, дружелюбни към семейството – в повечето случаи това означава, че няма да те уволнят, ако решиш да имаш деца или че няма да те задължават да правиш редовно извънредни часове.)
Бях в едно училище тук две години, схемата е: сутрин уроци, следобед самоподготовка, накрая – клубове по интереси. Учителите трябваше да бъдат на разположение по цял ден:
– преподаване
– индивидуална работа с изоставащи, напреднали, мигранти и билингви
– проверки на тетрадки
– подготовка на следващи уроци
– родителски срещи (които тук са задължително И индивидуални най-малко два пъти годишно, освен общите 2 до 6 пъти годишно)
– бюрокрация от всякакъв вид и обем
– учителски съвети веднъж месечно, отделно ежеседмични съвещания на екипа
– подготовка на училищни празници
– плюс клубове по интереси
Всеки учител на ротационен принцип трябваше да води седмично поне две-три различни извънкласни дейности (които също изискват предварителна подготовка). Целта на това "вграждане" е същата – родителите да могат да стоят на работа до късно и без прекъсване, докато училището "заглавиква" децата им.
Извънкласните дейности струват прилично скъпо, ако човек си води детето платено извън училище, но учителите не получават нищо допълнително над официалната заплата за тях.
Реално това означава, че заплатата на учителя намалява.
Реално това означава, че отиваш в седем и половина на работа и до пет не можеш да си вдигнеш главата – интензивно общуване от всякакъв вид и повече от половината ден в непрестанен шум.
Реално това означава, че се прибираш вечер "сдъвкан и изплют", не можеш да слушаш повече човешки гласове, нямаш сили за кино, ресторант, гости, социален живот въобще, най-лошото – нямаш никаква енергия за общуване с най-близките си. Работиш–ядеш–спиш–работиш: рОботиш.
На доста родители (които са на същия хал) основната им грижа е действително детето да е наглеждано и да си го приберат живо, здраво, нахранено, извеждано на чист въздух, забавлявано и готово за сън – всичко нататък е бонус. Изключение прави истеричната година в четвърти клас, когато децата биват сортирани и канализирани по успех.
Естествено, това влияе и върху имиджа на учителя, който бива виждан все повече като бавачка (освен че работата му непрестанно расте и се разширява за сметка на заплатата, а в доста училища лятната ваканция вече е принудителен неплатен отпуск за учителите.)
Естествено, това влияе и върху имиджа на училището, което се превръща в нещо средно между хотел за домашни любимци и парти-център, докато същинската му функция неусетно избледнява.
Много учители тук също са крайно демотивирани.
Или пък имат бърнаут, защото до последно са били мотивирани.
Макар че се отразява зле на заплащането им, все по-често гимназиални учители се преквалифицират в начални, началните пък в детски, където ритъмът е все още малко по-човешки. Казвам малко, тъй като и в тези степени се работи по осем часа на ден почти непрестанно пряко с деца.
Други просто се махат от учебните заведения и търсят нещо друго, все едно какво – въпреки квалификацията си. (Последният ми пример е от миналата година – моя колежка, гимназиален преподавател по немски и история, която беше по свое желание след преквалификация две години в начална степен, в крайна сметка напусна и излезе на борсата. Сега учи за кинезитерапевт и на 48 започва отначало. Питах я защо – каза, че непрестанно е преуморена, в депресия и ще се разболее сериозно, ако остане.)
Резултатът: преди няколко месеца поради липса на учители задължиха онези, които все още издържат и са останали в системата, да работят един час повече седмично – пак без промяна в заплатата. Да, имаше дебати, дебатите са хубаво нещо – изпускат парата.
Онези, които вземат решения обаче, не искат да чуят главното. И то е, както каза една учителка по радиото "Г-н министър, аз съм учител от 30 години и то е предимно, защото си обичам професията. За мен да работя един час повече безплатно не е проблемЪТ, ще ги даря тези пари на държавата. Проблемът е, че този час е отнет от моите собствени деца, от моето здраве, от моя живот! Потърсете друго решение!"
Ако някой ми каже, че един учител може да бъде истински ефективен осем часа на ден, значи никога не е работил сериозно. Тук въобще не иде реч за "обичта към децата", "призванието на професията" и други големи думи – иде реч за конкретни неща: колко енергия изисква тази работа, след кой час почваш да блокираш и какви са последиците здравословно и морално. Имам предвид – след колко време почваш да извеждаш напрежението навън, защото вътрешният ти склад е претъпкан? След колко време чертите ти се изопват, устните ти се свиват, очите ти угасват и ако си много овладян, си говориш сравнително тихо по улиците? След колко време почваш да крещиш? След колко точно време те хваща псориазис, "нерви" или нещо по-лошо? След колко време почваш да "мааш гащи" и да ходиш да отбиеш номера, за да ти се трупа стаж, та да можеш да се пенсионираш малко по-рано? Да гледаш на учителската пенсия като на спасение е един друг парадокс от този същия социален процес, но да – нещата при някои са на живот и смърт, съвсем буквално.
Учителят в неговата роля на просветител е вече изкопаемо от епохата на Възраждането.
Той е сведен до обслужващ персонал в световната фабрика за производство на стоки за консумация.
В тази световна фабрика децата не са капитал във възвишения смисъл: че в някое се крие Микеланджело, в друго – Айнщайн. Те са само минималната инвестиция, за да може фабриката да продължи да функционира, когато родителите им грохнат.
Минимална инвестиция е именно това: да натовариш учителя за същите пари с двойно повече задължения. Да го накараш, освен всичко останало, да "наглежда" и да анимира до тъмно, когато си наясно, че няма как да е ефективен и това рефлектира върху подрастващата "жива работна сила".
Минимална инвестиция е да превърнеш един учител в аниматор, а училището – в целодневен затворен комплекс от анимирани.
Това означава единствено, че на държавите не им пука – очевидно те икономисват от децата. И не, не става въпрос за липса на средства, става въпрос за приоритети.
Как това се отразява на децата, ще кажа друг път. Ако изобщо има нужда – те са пред очите ни. Ще спомена само, че съм виждала някои от малките да плачат от умора още на обед, да заспиват на килима във фоайето, да се преструват на болни, за да се обадиш на родителите им да излязат от работа и да си ги вземат. Осемчасовият престой, колкото и забавен да е, е нечовешко натоварване и за тях.
Една реална инвестиция в бъдещето би била: на учителя да се гледа като на просветител и вдъхновител, а това и да се изисква от него; работното му време да е не повече от пет учебни часа на ден пряко с ученици, а останалата част да е за самовъзстановяване; съпътстващите му задължения да не са ежедневни и да се заплащат като извънреден труд; следователно – заплатата му да е двойно и тройно по-висока; да има възможност да се пенсионира на 45 с достойна пенсия. И ако има желание – да продължи да работи с някаква втора професия, заложена в образованието му още в университета.
Една реална инвестиция в бъдещето би била: на майките да се дава възможност да работят на половин работен ден и да могат да си прибират децата следобед у дома. Като другата половина от деня им се зачита за трудов стаж, защото грижите за едно дете и възпитанието му СА труд.
Няма такова нещо, както казах – държавите пестят пари от децата и от майките, държавите пестят пари от учителите и от училището като институция. Което означава, че на държавите не са им нужни личности, не са им нужни дори психически здрави и балансирани хора, не са им нужни щастливи семейства, нужна им е единствено бъдеща работна сила.
Изборът за повечето днес е опрял до "Парите или живота!" Преведено: роб или роб?
Роб на работата или роб на привидната свобода на мизерията?
Вероятно някои успяват да балансират и да имат едновременно свободно време и средства да му се наслаждават, но това не е мнозинството и определено не са учителите. Българските със сигурност не. За тях формулата най-често е по две: роби и на работата, и на мизерията. (да, да не можеш да изкараш месеца, ако не даваш частни уроци в почивните дни Е мизерия; да не можеш да си изучиш децата, без да вземеш заем или да продадеш имот Е мизерия, да събираш цяла година за две седмици на море Е мизерия, да се отдадеш на хобито си да преподаваш, понеже мъжът ти е в ИТ сектора примерно, е луксозна мизерия, да събираш отпадъци по кофите след пенсия или да се налага да работиш, докато умреш, е вече лъснала мизерия). В Германия не е много по-различно – директорката на първото ми работно място се разплака, като се пенсионира. Помислих, че е заради страхотното тържество, което й устроиха колегите. Тя ми каза, че я е страх, защото сега се налага да напусне жилището си от 30 квадрата в Мюнхен (респективно всичките си приятели, рода и социален живот) и да се премести в някое по-далечно село. По-близките също са със скъпи наеми. Говоря за директор с близо 40 години стаж на тази позиция.
Нямам представа в каква степен е навлязло целодневното обучение в България и ако е, как се осъществява. Нямам представа дали хората осъзнават процеса зад него изобщо. Това, което виждам тук, никак не е обнадеждаващо – на пръв поглед изглежда чудесно и полезно, но не е. То изцежда и разболява учителите, занулява и бездруго отънелите връзки между деца и родители, превръща училището в нещо различно, на което не му знам името. То е маскирано като жест на социална държава, но всъщност прикрива липсата на социална държава, защото една социална държава предполага грижа за хората на всички нива. А онова, което наблюдаваме, е единствено грижа да не прекъсва световният фабричен процес. Докато децата растат като бройлери в институции и се прибират само да спят вкъщи. Засега. Няма да се учудя, ако следващата стъпка са денонощни "училища".
Процесът, който тече, е световен.
Може би даже още не се и усеща съвсем в България.
Това "мъртво вълнение" поглъща всички – за жалост и онези мили възрожденци с обич в сърцето и остатъчна вяра, че нещо могат да променят.
Дано поне вътрешно изживяват своето малко и лично Възраждане. Дано поради усилията им това малко Възраждане се случва в някоя класна стая или поне по време на няконякой учебен час.
Иначе не ми се мисли какво приижда – раждане без Възраждане. Страховит социален процес, направо потоп."
Благодаря, Мая Дългъчева, взела съм част от текста, без въведението!
"Системата произвежда роби – едни по-високо, други по-нископлатени – но всички с липса на време и енергия за живот извън работата. Икономическото робство е по-коварно, то не е явно и агресивно – маскирано е зад думи като успех, постижения, Малдиви, добра позиция и т.н. Всички са на въртележката – нямат време за домашно приготвена храна, нямат време за книга, нямат време за децата си... И училището е брънка от тази система.
Навсякъде училищата вече са или стават целодневни – именно с цел децата да бъдат продължително физически обгрижвани и активно анимирани, та родителите от своя страна да могат да стоят до късно на работа. (Неслучайно в Германия много работодатели привличат служители, изтъквайки в обявите си, че са familienfreundlich, дружелюбни към семейството – в повечето случаи това означава, че няма да те уволнят, ако решиш да имаш деца или че няма да те задължават да правиш редовно извънредни часове.)
Бях в едно училище тук две години, схемата е: сутрин уроци, следобед самоподготовка, накрая – клубове по интереси. Учителите трябваше да бъдат на разположение по цял ден:
– преподаване
– индивидуална работа с изоставащи, напреднали, мигранти и билингви
– проверки на тетрадки
– подготовка на следващи уроци
– родителски срещи (които тук са задължително И индивидуални най-малко два пъти годишно, освен общите 2 до 6 пъти годишно)
– бюрокрация от всякакъв вид и обем
– учителски съвети веднъж месечно, отделно ежеседмични съвещания на екипа
– подготовка на училищни празници
– плюс клубове по интереси
Всеки учител на ротационен принцип трябваше да води седмично поне две-три различни извънкласни дейности (които също изискват предварителна подготовка). Целта на това "вграждане" е същата – родителите да могат да стоят на работа до късно и без прекъсване, докато училището "заглавиква" децата им.
Извънкласните дейности струват прилично скъпо, ако човек си води детето платено извън училище, но учителите не получават нищо допълнително над официалната заплата за тях.
Реално това означава, че заплатата на учителя намалява.
Реално това означава, че отиваш в седем и половина на работа и до пет не можеш да си вдигнеш главата – интензивно общуване от всякакъв вид и повече от половината ден в непрестанен шум.
Реално това означава, че се прибираш вечер "сдъвкан и изплют", не можеш да слушаш повече човешки гласове, нямаш сили за кино, ресторант, гости, социален живот въобще, най-лошото – нямаш никаква енергия за общуване с най-близките си. Работиш–ядеш–спиш–работиш: рОботиш.
На доста родители (които са на същия хал) основната им грижа е действително детето да е наглеждано и да си го приберат живо, здраво, нахранено, извеждано на чист въздух, забавлявано и готово за сън – всичко нататък е бонус. Изключение прави истеричната година в четвърти клас, когато децата биват сортирани и канализирани по успех.
Естествено, това влияе и върху имиджа на учителя, който бива виждан все повече като бавачка (освен че работата му непрестанно расте и се разширява за сметка на заплатата, а в доста училища лятната ваканция вече е принудителен неплатен отпуск за учителите.)
Естествено, това влияе и върху имиджа на училището, което се превръща в нещо средно между хотел за домашни любимци и парти-център, докато същинската му функция неусетно избледнява.
Много учители тук също са крайно демотивирани.
Или пък имат бърнаут, защото до последно са били мотивирани.
Макар че се отразява зле на заплащането им, все по-често гимназиални учители се преквалифицират в начални, началните пък в детски, където ритъмът е все още малко по-човешки. Казвам малко, тъй като и в тези степени се работи по осем часа на ден почти непрестанно пряко с деца.
Други просто се махат от учебните заведения и търсят нещо друго, все едно какво – въпреки квалификацията си. (Последният ми пример е от миналата година – моя колежка, гимназиален преподавател по немски и история, която беше по свое желание след преквалификация две години в начална степен, в крайна сметка напусна и излезе на борсата. Сега учи за кинезитерапевт и на 48 започва отначало. Питах я защо – каза, че непрестанно е преуморена, в депресия и ще се разболее сериозно, ако остане.)
Резултатът: преди няколко месеца поради липса на учители задължиха онези, които все още издържат и са останали в системата, да работят един час повече седмично – пак без промяна в заплатата. Да, имаше дебати, дебатите са хубаво нещо – изпускат парата.
Онези, които вземат решения обаче, не искат да чуят главното. И то е, както каза една учителка по радиото "Г-н министър, аз съм учител от 30 години и то е предимно, защото си обичам професията. За мен да работя един час повече безплатно не е проблемЪТ, ще ги даря тези пари на държавата. Проблемът е, че този час е отнет от моите собствени деца, от моето здраве, от моя живот! Потърсете друго решение!"
Ако някой ми каже, че един учител може да бъде истински ефективен осем часа на ден, значи никога не е работил сериозно. Тук въобще не иде реч за "обичта към децата", "призванието на професията" и други големи думи – иде реч за конкретни неща: колко енергия изисква тази работа, след кой час почваш да блокираш и какви са последиците здравословно и морално. Имам предвид – след колко време почваш да извеждаш напрежението навън, защото вътрешният ти склад е претъпкан? След колко време чертите ти се изопват, устните ти се свиват, очите ти угасват и ако си много овладян, си говориш сравнително тихо по улиците? След колко време почваш да крещиш? След колко точно време те хваща псориазис, "нерви" или нещо по-лошо? След колко време почваш да "мааш гащи" и да ходиш да отбиеш номера, за да ти се трупа стаж, та да можеш да се пенсионираш малко по-рано? Да гледаш на учителската пенсия като на спасение е един друг парадокс от този същия социален процес, но да – нещата при някои са на живот и смърт, съвсем буквално.
Учителят в неговата роля на просветител е вече изкопаемо от епохата на Възраждането.
Той е сведен до обслужващ персонал в световната фабрика за производство на стоки за консумация.
В тази световна фабрика децата не са капитал във възвишения смисъл: че в някое се крие Микеланджело, в друго – Айнщайн. Те са само минималната инвестиция, за да може фабриката да продължи да функционира, когато родителите им грохнат.
Минимална инвестиция е именно това: да натовариш учителя за същите пари с двойно повече задължения. Да го накараш, освен всичко останало, да "наглежда" и да анимира до тъмно, когато си наясно, че няма как да е ефективен и това рефлектира върху подрастващата "жива работна сила".
Минимална инвестиция е да превърнеш един учител в аниматор, а училището – в целодневен затворен комплекс от анимирани.
Това означава единствено, че на държавите не им пука – очевидно те икономисват от децата. И не, не става въпрос за липса на средства, става въпрос за приоритети.
Как това се отразява на децата, ще кажа друг път. Ако изобщо има нужда – те са пред очите ни. Ще спомена само, че съм виждала някои от малките да плачат от умора още на обед, да заспиват на килима във фоайето, да се преструват на болни, за да се обадиш на родителите им да излязат от работа и да си ги вземат. Осемчасовият престой, колкото и забавен да е, е нечовешко натоварване и за тях.
Една реална инвестиция в бъдещето би била: на учителя да се гледа като на просветител и вдъхновител, а това и да се изисква от него; работното му време да е не повече от пет учебни часа на ден пряко с ученици, а останалата част да е за самовъзстановяване; съпътстващите му задължения да не са ежедневни и да се заплащат като извънреден труд; следователно – заплатата му да е двойно и тройно по-висока; да има възможност да се пенсионира на 45 с достойна пенсия. И ако има желание – да продължи да работи с някаква втора професия, заложена в образованието му още в университета.
Една реална инвестиция в бъдещето би била: на майките да се дава възможност да работят на половин работен ден и да могат да си прибират децата следобед у дома. Като другата половина от деня им се зачита за трудов стаж, защото грижите за едно дете и възпитанието му СА труд.
Няма такова нещо, както казах – държавите пестят пари от децата и от майките, държавите пестят пари от учителите и от училището като институция. Което означава, че на държавите не са им нужни личности, не са им нужни дори психически здрави и балансирани хора, не са им нужни щастливи семейства, нужна им е единствено бъдеща работна сила.
Изборът за повечето днес е опрял до "Парите или живота!" Преведено: роб или роб?
Роб на работата или роб на привидната свобода на мизерията?
Вероятно някои успяват да балансират и да имат едновременно свободно време и средства да му се наслаждават, но това не е мнозинството и определено не са учителите. Българските със сигурност не. За тях формулата най-често е по две: роби и на работата, и на мизерията. (да, да не можеш да изкараш месеца, ако не даваш частни уроци в почивните дни Е мизерия; да не можеш да си изучиш децата, без да вземеш заем или да продадеш имот Е мизерия, да събираш цяла година за две седмици на море Е мизерия, да се отдадеш на хобито си да преподаваш, понеже мъжът ти е в ИТ сектора примерно, е луксозна мизерия, да събираш отпадъци по кофите след пенсия или да се налага да работиш, докато умреш, е вече лъснала мизерия). В Германия не е много по-различно – директорката на първото ми работно място се разплака, като се пенсионира. Помислих, че е заради страхотното тържество, което й устроиха колегите. Тя ми каза, че я е страх, защото сега се налага да напусне жилището си от 30 квадрата в Мюнхен (респективно всичките си приятели, рода и социален живот) и да се премести в някое по-далечно село. По-близките също са със скъпи наеми. Говоря за директор с близо 40 години стаж на тази позиция.
Нямам представа в каква степен е навлязло целодневното обучение в България и ако е, как се осъществява. Нямам представа дали хората осъзнават процеса зад него изобщо. Това, което виждам тук, никак не е обнадеждаващо – на пръв поглед изглежда чудесно и полезно, но не е. То изцежда и разболява учителите, занулява и бездруго отънелите връзки между деца и родители, превръща училището в нещо различно, на което не му знам името. То е маскирано като жест на социална държава, но всъщност прикрива липсата на социална държава, защото една социална държава предполага грижа за хората на всички нива. А онова, което наблюдаваме, е единствено грижа да не прекъсва световният фабричен процес. Докато децата растат като бройлери в институции и се прибират само да спят вкъщи. Засега. Няма да се учудя, ако следващата стъпка са денонощни "училища".
Процесът, който тече, е световен.
Може би даже още не се и усеща съвсем в България.
Това "мъртво вълнение" поглъща всички – за жалост и онези мили възрожденци с обич в сърцето и остатъчна вяра, че нещо могат да променят.
Дано поне вътрешно изживяват своето малко и лично Възраждане. Дано поради усилията им това малко Възраждане се случва в някоя класна стая или поне по време на няконякой учебен час.
Иначе не ми се мисли какво приижда – раждане без Възраждане. Страховит социален процес, направо потоп."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.