Ако изневериш на себе си, изневеряваш на всички - Румяна Димитрова
Руми Димитрова ми е колежка от 9 години, работи в Центъра от самото му начало преди 10 години, напълно незряща е, ИТ-специалист в нашата структура. Зодия Лъв. Семейна, с един син в предучилищна възраст. Изключително уважавана личност от мен, с която заедно кандидатствахме преди 3 години за Директор на институцията ни. Нито аз, нито тя спечелихме конкурса, но смятам, че и двете сме професионалистки в областите си. Браво за хубавото интервю в Брайл.ФМ, Руминна!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Един от любимите ми учители в журналистиката, мир на душата му, Евгений Станчев, казваше, че ако искаш да си журналист, сутрин докато отидеш на работа, трябва да се ядосаш поне на три неща. Това е нещо като подпалка на страстта ти да си свършиш работата добре, да проучиш защо нещо не е наред и кой не си е свършил работата или я е свършил през пръсти. И чрез медията да посочиш и изискаш решение на проблема от отговорните институции и хора.
Още тогава си бях казала, че точно такъв журналист не искам да бъда, защото не искам да се ядосвам от сутринта. Исках по-скоро да намирам поне три неща, които са супер готини и да разказвам за тях. Да подпаля хората да ги видят, да им отворя очите за цветните петна насред градската сивота. Ето така станах това, което се нарича лайфстайл журналист, а не политически, социологически, икономически или какъвто и да било медиатор от типа „търся истината и справедливостта“.
Това обаче е капан, защото е обратната страна на една и съща монета. Дали се взираш в неуредиците или само в цъфналото цвете между разбитите плочки и което и да е от тези неща да те кара да искаш да „отвориш очите на някого“, да го подпалиш за идеята, да го направиш последовател на тези идеи и истини, все е форма на агресия. Но да речем, че когато си автор за медия с определена специфика и собствениците на медията са преценили, че твоята гледна точка отговаря на стила и съдържанието, което продават на своята аудитория, те сключват коректен договор за определен тип текстове. Тоест, авторът не е в позиция, в която сам маркетира и проповядва своята визия за нещата от живота.
Той е нает за това и си върши работата според специалността си. Фактът, че е нает, означава, че медията го е приела за авторитет в дадена област и всички страни са наясно с етичния кодекс. А етичният кодекс на медиите означава да предлагаш съдържание на онези, които вече имат интерес към дадена тема и да обслужваш интереса им, без да спамиш онези, които така или иначе не са твоя аудитория. Маркетингът и рекламата към медиите също спазват правилата.
В социалните мрежи се случва точно обратно и впрочем аз не бих ги нарекла медии, а виртуални „кръчми“, в които, особено напоследък, всяка покана за приятелство, прилича на онова пиянското: „Ти мен уважааааш ли мъ?“. Хората, които създават всякаквовкусови групи, въобще не спазват етичния кодекс на медиите. Гледаш го, приятен човек, мислиш си: „А, сигурно харесва това, което публикувам?“ – все така си мислех в началото. Пък то се оказва, че човекът веднага ти изпраща линк да му харесаш страничката.
Не така, пиленце. Окей, не ме харесвайте, не ме четете, нямам нищо против. Обаче рязко се превръщам в циклоп, когато едни много мили хора ми натрапват групи за доброто, за патриотизъм, за здравословен живот, за взаимопомощ, за благотворителност, за ангели на нещо си и особено агресивно за някакъв вид мултилевъл маркетинг на най-яките продукти за красота и здраве. И си давам сметка, колко прав е бил Евгений Станчев – ако ти предстои да пишеш текстове за медии, много по-добре е първо да се ядосаш.
Независимо от това, поканата за приятелство, която ме ядоса достатъчно, за да напиша този текст, точно в този момент краде моята енергия, защото въобще обръщам внимание на това. А на всичкото отгоре – сега ще накарам и читателите да обърнат внимание. Това прави милата агресия – тя е толкова добра, толкова чиста, толкова отворена за всяко ново приятелство, толкова примамлива с ползите за теб, които крие в ръкава си, че иска да те накара да се почувстваш неудобно, като дебил, като ръб, като лош човек, ако не ѝ обърнеш внимание.
Първата цел е да те накара да се почувстваш виновен, че не си любезен и мил, а директен и честен – „Ако сте ме добавили за приятел, за да харесам страницата ви, можете веднага да ме разприятелите“. Втората е, мило да те сплаши, че „никога не се знае в каква ситуация ще се срещнем и е по-добре да сме приятели“. Хайде да сме наясно за едно – хора, които не уважават личните ви граници, никакви приятели не могат да ви бъдат независимо в каква ситуация ще се озовете. Точка.
Наясно съм, че много милата агресия в социалните мрежи никога няма да изчезне, защото това е същността ѝ – да сме социални, мили хора, които си помагат едни на други да преминат през особеностите на времето си, да намерят съмишленици, да чувстват облекчението, че „не са сами“ в това, което преживяват. Окей. Ако сте вътре в социалната мрежа, значи сте приели тези условия на играта. И имате своите егоистични – винаги са егоистични, причини да останете видими в тези мрежи. Групите и страниците на различни общества могат да бъдат изключително полезни за хора със сходни интереси. Но първото правило на медийната етика е: направи ги видими, но не ги натрапвай никому.
Второто правило на етиката е: ако имате група, страница или каквото и да е, може да я споделите през личния си профил, за да знаят онези, които вече ви познават, следват и евентуално биха имали подобен личен интерес. Винаги е по-добре да си платите няколко месеца реклама, за да бъде видима, отколкото да натрапвате на непознати „приятели“ през личните им пощи.
Трето, ако разпратите поканата за страницата ви на всичките си контакти – познати и непознати, не я изпращайте втори, трети, осемнадесети път на онези, които не са я приели. Те не искат да са част от тази група. Точка.
Четвърто, направете я интересна, така че онези, които вече са членове на групата, да искат да я препоръчат на свои приятели. Най-добре е да бъде със затворен достъп и членовете ѝ да отговарят на въпроси, свързани с това дали наистина имат интерес и биха били от полза за обществото. Това е добре и за вас и хигиената на групата. Впрочем, това са единственият вид групи в социалните медии, на които съм член. Всички, които са готови да ме добавят на общо основание, блокирам веднага.
Няма нужда да сте извънредно мили. Това винаги е замаскирана агресия. Бъдете автентични. Това е напълно достатъчно, за да бъдете в обкръжение, което споделя общи интереси и се подкрепя дори със самия факт на съществуването си, без нуждата някой да краде енергията на другите.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Харесва ми това, с което се занимавам. Особено много съм доволна, че тази година получих и реални големи проекти и работих по договори (Граждански). Обичам да правя сайтове с WordPress въпреки страховете ми, че не знам всичко, което трябва да знам, за да ги правя освен красиви и добре работещи, сигурни и стабилни за клиентите си. Най-хубавата част от опита ми дотук: вече не се срамувам да питам за онова, което не знам. Точната дума е срамувам, защото преди така изживявах незнанието си. Сега вече не. Онези, които ми отговарят троснато или пренебрежително, също някога са били на моя бряг. Тях аз ги игнорирам, защото за късмет има и свестни хора, които помагат алтруистично.
Харесва ми да правя и визитки, както и брошури. Изобщо обожавам работата с цветове. Харесвам цветовете, техните безброй нюанси, възможността да ги комбинирам, да има хармония, наслада и удоволствие в това да гледам гамите, преливките....
Харесва ми и когато клиентите ми останат доволни от мен. От старанието ми. Рядко бивам оценявана така, но веднъж да ми го кажат.... ми е добре. Много добре.
Жалко е, че.... наистина все още се чувствам неуверена в някои аспекти, за да се предлагам по-успешно и да имам стабилни и редовни доходи.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Чери, браво!
За прогреса, за куража и за смелостта!
За сбъдването на мечтите ти!
За отстояването им във времето!
И за това, че наистина просто "все още" се чувстваш леко неуверена да се "продаваш" успешно на пазара!
С теб съм!!!
Успех, мила моя приятелко, успех!!!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Обичам си я, да!
Ето и днес бачках яко!
От 9 до 13 часа, хороскоп на една анестезиоложка от София, Александровска болница!
Но ми е много хубаво, когато човекът остане доволен от мен!
И когато си плати подобаващо за услугата ми!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Благословия или проклятиe: да превърнеш хобито си в професия
19.07.2021
Светла Иванова
Чували сте за онези щастливци, превърнали хобито си в професия, нали? А за израза: „Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш“?
И така, живели дълго и щастливо, само пили и яли, и се забавлявали…
Може би вие на някакъв етап сте си мислили, че сте от тях и живеете като в приказка. Аз също така се заблуждавах, но слава на Дарвин – тази идилия не трая толкова дълго, че да намразя и хобитата си, и професиите.
Истината е, че в момента, в който превърнем хобито си в професия, или малко след този момент, започваме да имаме очаквания. Повече усмивки и доволни клиенти, по-„лесни“ пари, докато уж „не работим“, а се забавляваме с хобито си. И някак не искаме да приемем и признаем, че сме станали зависими и нищо не е така, както сме го правили преди, като хоби.
Защото хобито е нещо, което вършиш не по задължение, а само когато имаш желание за това.
Ще ви дам личен и искрен пример с моите хобита.
В момента, в който превърнах хобито си да пея в професия, и си повярвах, че ще изкарвам по забавен начин парите си, започнаха и компромисите. Вече съм ви споделяла какво мисля по темата за тях, но накратко – компромисите не решават, а задълбочават проблемите. Започнах да правя компромиси с музиката, която правя, за да бъде „радиофонична“, което ще рече, че трябваше да се хареса не на мен, а на вкусовете на разните музикалните редактори, за да бъде излъчвана по медиите. После трябваше да отговаря на наложения масов вкус и това, което пускат диджеите по клубовете, за да ме канят да пея в тях.
Не закъсняха и компромисите, свързани с времето за най-близките ми, и това за качествен сън, защото „участията“, знаете, са време, в което музикантите не спят, за да забавляват едни други хора, на които вероятно хобито им е да ходят по купони.
Вижте колко пъти употребих „трябва“. А „трябва“ не върви ръка за ръка с хоби. Тоест, музиката вече не беше такова.
Затова ми беше нужно и хоби. И започнах да пиша. Докато не реших да издавам книгите си, всичко беше супер. После пак се завъртях в нова схема, но на принципа на същия порочен кръг. Издателства. Проценти. Продажби. И така нататък. Просто хората, с които се съобразявах, вече бяха не музикални, а други редактори, които пак ми казваха какво и как да правя.
Трябваше ми ново хоби, което винаги е било пред очите ми. Йогата. Но с нея реших да не се подлагам на общоприетите норми за това какво се търси и какво не. Създадох мое студио, в което аз определям кога и какви часове и практики ще имам.
Измъкнах се и от порочния кръг на редакторите, като започнах да издавам сама книгите си и правех музика само каквато и когато ми се прави. В момента пиша детски песнички за раздвижване и отпускане, които имат хиляди слушания повече, отколкото „комерсиалните“, които правех преди. И се чувствам полезна, защото ги правя не по поръчка, а от сърце. Пиша книги за малки и големи, записвам медитации, водя авторски практики и редувам професиите и хобитата си, така че да не ставам зависима от тях.
Защото когато започнеш да изчисляваш колко изкарваш от хобито си и дали е достатъчно, е време да си намериш ново. Това и правя. Музика, писане, йога… Но винаги поне едно от тях възприемам като хоби. Понякога и трите.
Често ме питат как така успявам да се справям с всичко. Не успявам еднакво добре, но понякога се отдавам на едното, друг път – на другото. И така ми е интересно. В момента, в който усетя, че зациклям на едно място, правя промяна.
Истината е, че съм егоист. Просто искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато около мен има усмихнати хора. И особено, когато аз съм ги усмихнала. Това, което ми носи смисъл, е да давам. Но да давам не по задължение, а от сърце.
В заключение ще ви споделя един съвет като човек, отдал по едно десетилетие минимум на трите си страсти – музика, писане и йога, и успял да ги съчетае, така че да се чувства доволен от това, което прави (не искам да го определям като хоби или работа).
В момента, в който не се чувствате щастливи и удовлетворени, започнете да поставяте „трябва“ пред искам и ви се налага да си повтаряте: „Аз съм щастлив“, вместо да го усещате – е време за промяна.
Задайте си въпроса - какво правя или не правя, че сте стига до там?
Понякога не можем да променим нещата. Трябват ни пари, за да живеем. Няма спор. Но винаги имайте и хоби, и професия, за да живеете добре.
И ако не и двете - поне едното правете не за пари, а за удоволствие!
Виждам се отново майка.
