Чакам бунгалото в гората.
Тихите сутрини, в които ще седя сама на терасата.
И ще слушам само ромона на вятъра, шумолящите листа на дъбовете и ранните птици.
И да знам, че долу, на половин-един километър разстояние от мен, се разстила морето.
Понякога плисъкът на вълните се чува чак до горе, до бунгалата в гората.
Понякога Черното е толкова тихо и спокойно, че вълнение няма, тогава чувам само тишина или някой събудил се гларус. Или бързолет. Или бръмчащи мухички...
Този път утрините си ги представям с тефтера ми и как ПИША, пиша, пиша с вдъхновение първия си роман