Никога не съм чувствала готвенето като задължение. Напротив. В моето семейство и прабаба ми, и баба ми, и майка ми – всички до една, са обичали и обичат с цялото си същество именно чрез готвенето. Събирането на семейството, на близките, около масата е традиция. То е наслада, споделяне и общуване в най-чистия му и простичък смисъл. Точно, както трябва да си бъде. А готвенето неминуемо предшества този тъй сладък за всички ни семеен ритуал.
Благодарна съм, че съм израснала в подобна среда, защото днес, макар всички да се оплакваме, че времето не ни стига, аз продължавам да превръщам добрата храна и събирането около масата, в един от значимите приоритети в живота ни като семейство. И слава Богу, че съм закърмена с тази култура и усещане, защото съчетаването на грижата за семейството и готвенето като процес на създаване, носи наистина несравнимо удоволствие и удовлетворение.
Тъжно ми става, когато чуя как за някои жени и майки, да сготвиш е поредната досадна задача, която да свършат през уикенда. Нещо като три-четири ястия на куп, прибрани в хладилника и претопляне многократно през седмицата. А всичко може да изглежда по-коренно различен начин. И колкото и голямо клише да е –да, готвенето наистина може да бъде сравнено с изкуството. И далеч не става дума за висши кулинарни умения. Говоря за храна, простичка, сезонна и натурална, сготвена с обич и грижа, поднесена с внимание към детайла. Изкуството да живееш щастливо.
Пържените филийки на татко в събота сутрин, липовият чай, тихо къкрещ в чайника, на печката с дърва на село, печените ябълки на мама във ветровит и мокър есенен ден, домашната лютеница, скрита в малки стъклени бурканчета в килера. Това е много повече от храна за тялото. Това са детските ни спомени. Това е грижата за любимите същества. Това е суетенето в кухнята и около трапезата в празничен ден. Това е споделяне. И любов.
Именно влагането на душата и сърцето прави всичко сготвено от мама, от баба, от леля, от любимия човек толкова незабравимо уханно и безкрайно вкусно. И когато след години си спомним за детството, за всички семейни празници и събирания с приятели, наравно със смеха и закачките, в съзнанието ни винаги излизат и препирнята по подготовката на трапезата, дългите летни вечери и разговори покрай барбекюто, и всичките ухания, вкусове и сладости на домашно приготвената храна.
Как тогава да не сравним готвенето с творчеството? Творчество е всичко, което създаваш с ръцете си и в което влагаш душата си. И готвенето не прави изключение. То е моят начин за ежедневно себеизразяване: от момента на избиране на рецептата, през избора на добри продукти, раздумката с производители и продавачи на пазара, прецизното (или не до там)изпълнение, до поднасянето, споделянето и сладкото облизване на пръстите след десерта.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
250 гр полуготово картофено пюре
2 с. л. масло
1 глава лук
100 гр. сирене
2 с. л. олио
6 яйца
100 грама кашкавал
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Започваме с приготвяне на картофеното пюре. Когато е готово, нарязваме лука на ситно и го слагаме в купа. Към него добавяме сиренето, което трябва да е натрошено. Овкусяваме сместа с черен пипер и сол. Накрая добавяте пюрето и разбърквате, докато съставките се смесят добре.
Разстиламе сместа в тава за печене и правим дупки, в които да сложим яйцата. Поръсваме с кашкавал и слагаме във фурната за около 15-20 минути. След печенето картофени гнезда са готови.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Днес смятам да приготвя спагети.
Болонезе ли, Карбонара ли, традиционни ли?
Колебая се много какви точно да бъдат!
Приемам идеи и предложения
Предварително благодаря!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Деси,аз приготвям следните спагети.Много са лесни.Сварявам си спагети.в тигана в масло си запържвам малко бекон или шунка,слагам малка опаковка сметана и изчаквам да заври.Сипвам прецедените спагети и накрая кашкавал.Подправки можеш да слагаш всякакви.Сосчето нос-аз лично не прекалявам-слагам само черен пипер и малко сол
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю
"Точените баници са за професионалистите, ние предпочитаме вариантите, където всичко просто се обърква и пече, като този тук"
Необходими съставки:
брашно - 300 г
кисело мляко - 1 ч.ч.
масло - 1/2 пакетче разтопено
сода бикарбонат - 1 ч.л.
сирене - 250 г
пудра захар - за поръсване
Начин на приготвяне:
Разбъркайте заедно киселото мляко със содата, добавете разтопеното масло и натрошеното сирене. Сипете пресятото брашно и добре объркайте, докато стане гъсто тесто. Сипете тестото в подготвена намазнена тавичка. Сложете да се изпече в предварително загряна умерена фурна. Извадете готовата баница от фурната и още гореща я поръсете обилно с пудра захар.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.