Kleo написа: ↑13 Дек 2021, 10:00
Чери, не зная за теб, но на мен това определено ми е ТЕМА
Деска, тема е и за мен. Но вече не на дневен ред. Защото въпросите, свързани с нея, които и аз си задавах, ме доведоха до перманентно състояние да живея така, че да изпитвам пълно удовлетворение от това, което съм. Вероятно за мнозина съм различна. Или поне необичайна. За други съм досадна и неприятна. Знам ли.... Но смея да твърдя, че "средностатистична" не съм...
Говориш за равенство и вероятно имаш предвид междуполово равенство или нещо друго?!
Когато аз съм родена - през 1977 година в твърде еснафското и тесногръдо общество на Горна Оряховица жената все още се възприемаше като придатък на мъжа. Аз обаче имах късмета да бъда родена от майка, чиято майка (моята баба) е непримирима към подобна несправедливост. Мисля, че е закодирано в гените ми да се чувствам напълно равноправна на мъжете, а с годините да изпитвам и превъзходство. Но истината е, че съм се борила за това. Винаги съм отказвала да изпълнявам типичната женска домакинска работа у нас. ВИНАГИ! И ако са ме принуждавали, съм поставяла условие - да я разделим с брат ми 50 на 50... Аз не съм слугиня!!!! А после участвах по същия начин и в типично мъжката работа - от много малка знам да оправям и сменям бушони, да работя с чук, тесла и пила, да се вра в двигателя на колата, да боядисвам и правя ремонти, да копая като мъж с мотика, да бъда вечно силна и непобедима...... Аз така раснах.
Колкото и да бях влюбена в художествената гимнастика, тренирах карате...., защото всички ми казваха, че това не е спорт за момиче. Така ли?! Защо да не е?!?
Въпреки, че профилирането ми в училищните предмети да беше конкретно в хуманитарните науки и чуждите езици, аз се подготвях за кандидатстване в полицейската академия в София. Точно, защото професията полицай или следовател не била за жена... Щяла съм да ставам домакиня и майка - не било удачно да съм полицай. А аз реално мечтаех да вляза в специалните сили - да стана командос......
Ей такива неща.... не знам дали изобщо успявам да вляза в тона на това, което питаш. Но все пак ще продължа... може пък да съм нацелила онова, което би ти било интересно.
Понеже обръщаш въпроса за усещането за различност в дадена общност:
Kleo написа: ↑13 Дек 2021, 10:00
С колко е окей да се различаваш от общоприетото в общността, в която живееш?
От доста години ролята ми в моето семейство е тотално отличаваща се от това, което приятелките и познатите ми са. По същата линия има голяма разлика в начина ми на живот с този на семейството на брат ми или на майка......
Какво значи за мен различност? Не е само едно нещо и едва ли с този пост ще изчерпя всички аспекти. Но примерно:
1.
СВОБОДА - свобода да живееш, така, както мислиш, че е редно и си заслужава.
Първото ми осъзнаване за накърняване на свободата ми беше след като станах майка... И друг път съм го писала - в момента, в който осъзнах, че не мога да бъда майка, ако не съм си Анелия...., почнах да живея с открито сърце.
Второто осъзнаване беше, когато почнах работа след майчинството с Бела.... 8-часов работен ден в офис, както го правят всички, стремеж за кариера и израстване, т.нар. "космонаФтика", вечните оправдания, че нямам време за децата, защото трябва да съм много успешна..... НЕ - това не е свобода. Това е модерна форма на заробване.
След като преминах през този катарзис и дежурното вменяване на вина, аз почнах да работя на половин ден... имах време за себе си. За работата си. За това да бъда с децата си във ВСЕКИ един техен най-важен момент от живота им. Можах да запиша и квалификационния курс по Компютърна графика и дизайн, който беше цели 3 години. Да не говорим за безбройните пътувания, които направих из страната - просто паля колата, слагам децата и котките в нея, и тръгваме.... Това се пренесе и в чужбина.... аз съм излизала нееднократно с тях в Европа.... покрай художествената гимнастика с Бела летяхме дори и на изток от Стария континент. Няколко пъти пътувах и сама - само с Момчил - просто за разходката... В това време приятелки и познати правеха кариера и ми се чудеха на акъла защо не искам да напредвам..... С днешна дата не знам кой е напредвал и назадвал.
2.
УВЕРЕНОСТ - увереност, че живееш живота си от сърце. А не като съобразяване.
Това второто е пряко следствие на точка едно. Ако постигнеш свободатата, с нея идва и увереността..... и двете са така сладки за преглъщане. Така сгряващо се разливат по вените ти и мозъкът потъва в сладостна нега и разбира, че задаването на въпроси само отнема от времето му за живеене.
3.
РАЗДАВАНЕ - за мен то е в основата на моето разбиране за различност. Дори и след чутовни разочарования поради неосъществени очаквания, да се раздавам за останалите подхранва с увереност моето усещане за различност.
4.
ПРИЕМАНЕ - това лично за мен беше най-трудната точка. Да се науча да приемам безусловно. Или по-точно без непременно да правя оценки, които да имат значение за отношението ми. Реално и до ден днешен има неща, които не приемам, но... се научих да ги игнорирам. Не живея с тях. Не ми пука, че съществуват... безразлично ми е.
Деска, а какво всъщност е толкова важно за теб в тази тема?! Защото някак си... загатваш тук-таме по нещо и аз си правя изводи... но ми се струва, че не казваш всичко и не стигам до сърцевината на тревогата, която те изпълва в разговора за РАЗЛИЧНИТЕ.