Моята поезия

[Kleo]

Предлагам в тази тема всеки, който иска, да публикува нещо свое, някаква своя поетична, лирична творба, може да е просто бял стих или идея, вдъхновение, хрумка. Започвам първа:

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.

Автор: vihrogonche

Категория: Тя и той
18.01.2015
Прочетен: 867
Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

С малка редакция от днес, подсказана ми от човека, за когото е написано:

18.01.2015 12:47 - ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Автор: vihrogonche Категория: Тя и той
Прочетен: 1589 Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Е, може би някога...
за един кратък миг -
ще го имам във мен.
Каква жалка утеха!

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.

Забележката моя: интересно е, че все още мога да се подпиша под всяка една дума, написана от мен за този човек още преди 6 години и половина! Някои неща са постоянни в непостоянството си... хм...

[Kleo]

Ние не знаем какво ще се случи
и може би по-добре е така,
не знаем след време
кой сърцата ни ще улучи
и ще бъдат пленени без бой...

Светло е в душите ни невинни
и празничен звън звънти навред,
вярата ни е, че винаги сплотени
ще посрещаме изгревите занапред.

Занапред, докато онзи сетен залез
се процежда през прозореца отвън.
А бяхме тъй сигурни тогава, че...
един до друг ще крачим до амин.

Честита ни годишнина, любими!
Вече пълнолетие дели ни
от мига, когато взаимно "Да!"
си разменихме, от мига, във който подарихме си...

Любов, желания, мечти...
И бяхме млади и наивни,
със тази светла вяра,
че никой няма да ни раздели,
че любовта докрай ще удържи!

Честити 18 години
от сватбата ни, Хри!
Нека заедно да наситим
с щастие любовно
следващите 2х18

Обичам те,
Деси.

31.05.2021
София

[Kleo]

Да, но след въпросния 31 май 2021 ... се случиха откровено различни неща ... и то само 23 дни по-късно

И ако си мислите, че през месеците юни, юли и август не пиша - жестоко се лъжете! Пиша. Пиша повече отвсякога, приятелки...

Доста от нещата си остават само и единствено за мое ползване. Други ги писах на листи, дето не зная точно къде се намират в момента... водена от музата и внезапното творческо вдъхновение, дори импулс за писане.

Трети са във вайбър и месинджър-чатовете ми. Четвърти смятам да пипна тук-там и скоро да издам първата си стихосбирка в живота. Защото винаги съм го искала. А пиша от около 10-годишна. На периоди.

Успоредно с поезията и белите стихове, които се раждат от душата ми, продължавам да обмислям сюжета на първия си роман, тоест първата ми проза, която също смятам скоро да издам.

Забележка: под "скоро" да се разбира в близките 2-3 години. Още не съм готова напълно с тази крачка. Но все повече се доближавам до нея.

Забележка №2: имам един-единствен читател на ръкописа ми до момента, това е настоящият ми мъж. Възхитен е от начина, по който ми тече мисълта до момента. И е заинтригуван как ще продължи историята. Още се чудя обаче дали да издавам нещата си с моите си имена или под творчески псевдоним...

[Kleo]

Септември. Обичам те.
Октомври. Влюбена в теб ще бъда. Есенно. Оранжево някак.
Ноември. Любов ще сгрява хладките длани. И топли сълзи във вид на дъждец.
Декември. Бели снежни воали ще обримчват лицето ми. А аз ще ти пращам въздушни целувки, по студения вятър.
Януари. Ще те любя новогодишно. С фойерверки. Ще те гледам в очите и ще наливам шампанско в чашите ни.
Февруари ще ми люти от студ и мраз. Но и ти, и аз... обичаме снежната белота и покоя прекрасен на снежинките.
Март. С първомартенски кокиченца ще ме обсипеш цялата. Някак пролетно, дъхаво и празнично...
Април. Като на шега ще коленичиш пред мен и ще прошепваш тайни в ухото ми.
Май ще носи аромат. На роза. И на треви. И ще те обичам с нова вяра, в душата родена.
Юни ще дойде със звън на камбани. Романтичен. Сватбен. С годишнина.
Юлските горещници ще възпламенят не само сърцето, но и тялото. А то ще натежи. Узряло. Сладко. Женствено. Майчино. Бременно...
Август ще подканя с топла длан да пътуваме. Нанякъде. На планина, на море, на село... за отмора заслужена и сладка.
А със Септември кръгът се затваря и май че вече е време зимнина да се прави... да затворим лятото в буркани за зимата. Реколтата се прибира и приготвя, най-добре ще е в компания звънка и любяща, най-добре в селски двор, нейде там, в Якоруда.

Деси,
20.09.2021

П.П. Малко трябва да се пипне тук-там, ама като за изляло се от раз - бива.

[Kleo]

Никога не казвай "никога", дете!

Заречеш ли се за нещо,
каквото и да било,
то знай - Вселената усмихва се,
като на Игра.

И Шефът горе така нарежда
картите житейски,
че да участваш в безумно
приключение лудешко!

И няма мърдане -
ти сам си хвърлил ръкавицата.
Предизвикателно.
До глупост провокиращо.

На Господ обаче
това му се струва
детинщина наивна,
меко казано!

И след години
просто те...
ОПРОВЕРГАВА!

Десислава Враджалиева,
гр. София, 05.07.2021 г.

Забележка: поствам го тук чак сега, защото го написах на хвърчащ лист, който затулих някъде из нещата си, а днес следобеда ненадейно изскочи и реших да го препиша на чисто, преди да го изхвърля.

[Kleo]

Вторият съпруг

Той идва.
Ако и когато.
Но винаги навреме.

Мъжът номер две
има нелека задача:
вярата да възроди.

Доверието вече е убито.
Напук обаче Тя копнее
за любов и сбъднатост.

Мечтите са почти
погребани. Почти...
Бъдното - мъгляво.

И точно когато
безвремието я обхваща -
Той с ръцете си я хваща!

Не пуска я.
Дори за миг.
Желае нея.

Само нея!
Не е свикнала.
Не е свикнал...

Полека се отпуска
с женска нежност
в прегръдката му.

Сгушила се
в уютния пристан
на сърцето му...

Той винаги идва.
Когато първият
загуби първенството.

Десислава Враджалиева,
06.04.2022 г., София

Посветено на годеника ми
Исмаил Исмаил
с подновена вяра
и с любов в сърцето