20-24 юни - седмичен пулс на 15 ген ключ:
- сянка - Отегчение
- дарба - Магнетизъм
- сидхи - Разцвет
Въпрос за размисъл: Как се проявява ритъмът на празнота и въодушевление във вашите връзки? Как се чувствате във всяка фаза?
Програмен партньор: 10 ген ключ:
- сянка - Себеобсебване
- дарба - Естественост
- сидхи - Съществуване
И отново, съзерцаваме как си влияят взаимно двете сенки, двете дарби и двете сидхита
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 15-ТИ ГЕН КЛЮЧ
От 19-ти до 24-ти юни
Да оценим "малките" неща
От отегчение към разцвет, по пътя на магнетизма.
С този седмичен пулс, отново стоим на прага на един преход. От забързаните, а понякога направо препускащи теми през последния месец, тези дни сме поканени да забавим темпото, да излезем от вихрушката, да си поемем дълбоко въздух и да се гмурнем в дълбоки води.
И все пак, този преход не е нещо неочаквано, той не е нещо шокиращо. Той по-скоро ни позволява да навлезем още по-навътре, задълбочавайки и продължавайки темите ни от изминалите седмици.
Затова, за да го направим, нека за момент си припомним какво наблюдавахме в предишния пулс и към какво ни подтикна слънцето в 12-тия ген ключ. 12-тият ген ключ беше свързан най-вече с това какво, как, защо и кога се изразяваме. С него наблюдавахме интонацията си, намерението си, а дори и мълчанието си, за да видим дали чрез тях успяваме да предадем автентичността на своето вътрешно послание, което другите така или иначе вече усещат. Ето защо задачата ни по-скоро беше да синхронизираме това, което е вътре с онова, което предаваме навън.
И тук, в 15-тия ген ключ, нещата не се променят много - сменя се само измерението. Вместо да наблюдаваме изразяването си и какво стои зад него, целта ни тези дни е да вникнем в самото ни отношение, не само към хората, а и към живота като цяло. То също е нещо, което се усеща от другите посредством самото ни излъчване, при това без да се налага да казваме и дума.
Може би сте забелязали, че напоследък често чуваме фразата "Отношението е ключът!" и почти няма мъдрост, в която темата за отношението да не е застъпена под някаква форма. Говори се за ползите от позитивното мислене и настройка. Дават ни се напълно логични, а в последно време и физиологични причини как промяната в отношението ни може да промени целия ни живот към по-добро и тези неща в никакъв случай не са грешни. Точно обратното, те са самата истина, която всеки един от нас усеща и е преживял, и която в даден момент започваме да приемаме като даденост и фактология - "така трябва да бъде и така се прави". Проблемът е, че това лесно се изкривява в нещо като насилен позитивизъм. Пример за това може да бъде, когато се хванем, че си мислим нещо негативно и веднага се опитаме да заменим тази мисъл с нещо хубаво, за да не задълбаваме в "лошото". "Все пак, нали сме над тези неща…", подшушва ни тихо и подмамващо сянката на 12-тия ген ключ
.
И все пак, изхождайки точно от предишната тема, една от основните й цели беше да ни тласне към автентичност и от тази гледна точка, нужно ли е отношението ни да прави изключение от тази автентичност? Понякога си има много основателни причини за нашето отношение, каквото и да е то. Ние усещаме много повече неща, отколкото можем да си обясним и назовем. Често, собствената ни интуиция ни говори директно чрез нашето отношение. Онази интуиция, която усеща нещо едва-доловимо, нещо почти невидимо. И всъщност, през призмата на този 15-ти ген ключ, това не е точно интуиция, а осезаемост на магнетизма, който се създава от множеството магнитни полета и заряди, които ни заобикалят и пребивават вътре в нас.
15-тият ген ключ ни разказва за самото магнитно поле, което излъчваме от себе си и което не просто предава някакво послание, а и привлича определени неща към нас, взаимодейства си с тях, влияе на всичко около себе си, влияе СЕ и същевременно НИ влияе, за да открием заряда (живота) и да се настроим към самата аура на природата - към нейната естествена хармония. А тя е и наша, защото ние никога не сме били и вероятно никога няма да бъдем нещо отделно от природата.
Затова ключът към отношението може би не е да го ЗАМЕНИМ с някакво друго, а в това да го РАЗБЕРЕМ и усетим много по-добре в настоящия момент и да вникнем в неговия смисъл. Ето защо тези дни можем да си зададем няколко въпроса, свързани с нашето отношение и да го наблюдаваме в колкото се може повече аспекти.
Какво определя моето отношение в рамките на един ден - физическото ми състояние, емоционалното ми състояние, мисленето ми или външните обстоятелства, като времето например или мястото, на което съм? А дали пък не е нещо комплексно? Защо имам определено отношение към нещо или някого? Колко често то се базира на някаква предварителна настройка или представа, която не извира от непредубеденото ми присъствие тук и сега? Колко често оставам със същото отношение, след като ситуацията, към която съм го проявил, вече е преминала - като например, когато се ядосаме на нещо или някого и ни държи много часове след това, въпреки че ситуацията вече е приключила. Можем ли да връщаме осъзнатостта си в настоящето и да се настроим към случващото се точно в този момент, за да видим какво е чистото ни отношение към него - към заобикалящата ни среда, към хората, с които общуваме и начина, по който те се държат СЕГА, без да базираме възприятията си към тях въз основа на минал опит и предварително изградени представи?
И тогава, когато вече сме в синхрон с всичко, което ни заобикаля в този момент и усещаме какви са онези заряди, които приемаме и тези, които излъчваме, можем да завъртим ключа в ключалката! Урокът в този ген ключ, е да ни научи да ценим всичко, което ни се случва, най-вече обикновените неща, които често приемаме за даденост. Той ни учи да оценяваме защо всички те са част от живота ни. Във всяко едно живо същество, ситуация, а дори и предмет има нещо ценно, за което често, просто не сме отворили сетивата си достатъчно, за да го оценим изцяло. И тук не става дума само да си кажем, че ценното е там като поредния факт и форма на убеждение, а да го усетим наистина, да допуснем да се случи едно съзнателно взаимодействие между нас и което и да е онова друго нещо, което носи и подбужда този заряд.
Всичко на нашата планета излъчва едно фино електромагнитно поле и позволим ли си да го усетим, ние можем да открием една необятна красота и благодарност за присъствието му. Този ген ключ ни връща към обикновеното, което много често отхвърляме и бележим като отегчително и ни тласка да открием и изпитаме магията там - във всички неща, които ни заобикалят и в които взимаме участие. Той ни тласка да търсим зарядите в живота си и да им откликваме, независимо дали са положителни или отрицателни, защото те са живот, а сянката на отегчението не е нищо повече от напомняне какво се случва, когато се затворим за тях и за самия живот.
"Разцвет. Едно прекрасно сидхи. Хората, които го притежават, могат да докоснат каквото и да е и то да разцъфне, и да се върне обратно към живот. Когато Иисус е възкресил Лазар, сигурно е станало чрез това сидхи - това е сидхи, което дава живот. Разцветът е силата на озеленяването, силата на природата, силата на живота да се разраства, да разцъфва и да дава плодове.
Където и да отиде това 15-то сидхи, то търси пустошта. То търси пресушеното и умъртвеното. Връща живота на тези места, връща го в пресъхналите хора и умиращите същества. Това е ролята на 15-тото сидхи. Помислете за това, ако го притежавате в профила си. Помислете, дори и да го нямате там. Тези сидхи са отвъд профилите, така или иначе. Затова щом веднъж вземем вътрешното решение да служим на Бог, да служим на волята на цялото, да превърнем любовта в центъра на живота си, присъствието на Бог започва да нараства в живота ни.
Всяко решение е инициация. Това всъщност е и мистичното име на една от инициациите - на някакъв етап от своята еволюция е нужно да вземем това решение и когато го направим, животът ни започва да се променя. А това решение е да поставим любовта над всичко. Любовта, която служи, любовта, под формата на филантропия, любовта като истина.
Само вие можете да вземете това решение. То се взима дълбоко от вашето усамотение. И щом веднъж бъде взето, то ви сближава с другите. Това е иронията - че само онези, които имат силно развито вътрешно усамотение, знаят как да работят заедно с другите истински.
Ако се страхувате от групата, ако се страхувате от племето или общността, то това е така, защото вашето усамотение все още не е достатъчно силно. Ако беше, нямаше да се страхувате, че то може да бъде нарушено. Така, от това решение за любовта, разцъфват всякакви дарове и плодове." - Откъс от поредицата "Осмели се да бъдеш Божествен"
Можете да съзерцавате 15-тия ген ключ от книгата "Ген ключове"
http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)
https://genekeys.com/gene-key-15/
🗓 А какъв е пътят и посланията на слънцето през цялата година, можете да проследите с календара на Ген ключовете и неговите насоки за съзерцание
https://genekeys-bulgaria.com/produkt/kalendar-2020/
https://genekeys-bulgaria.com/produkt-k ... a/special/