Ген ключовете на Ричард Ръд
Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
20-24 юни - седмичен пулс на 15 ген ключ:
- сянка - Отегчение
- дарба - Магнетизъм
- сидхи - Разцвет
Въпрос за размисъл: Как се проявява ритъмът на празнота и въодушевление във вашите връзки? Как се чувствате във всяка фаза?
Програмен партньор: 10 ген ключ:
- сянка - Себеобсебване
- дарба - Естественост
- сидхи - Съществуване
И отново, съзерцаваме как си влияят взаимно двете сенки, двете дарби и двете сидхита
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 15-ТИ ГЕН КЛЮЧ
От 19-ти до 24-ти юни
Да оценим "малките" неща
От отегчение към разцвет, по пътя на магнетизма.
С този седмичен пулс, отново стоим на прага на един преход. От забързаните, а понякога направо препускащи теми през последния месец, тези дни сме поканени да забавим темпото, да излезем от вихрушката, да си поемем дълбоко въздух и да се гмурнем в дълбоки води.
И все пак, този преход не е нещо неочаквано, той не е нещо шокиращо. Той по-скоро ни позволява да навлезем още по-навътре, задълбочавайки и продължавайки темите ни от изминалите седмици.
Затова, за да го направим, нека за момент си припомним какво наблюдавахме в предишния пулс и към какво ни подтикна слънцето в 12-тия ген ключ. 12-тият ген ключ беше свързан най-вече с това какво, как, защо и кога се изразяваме. С него наблюдавахме интонацията си, намерението си, а дори и мълчанието си, за да видим дали чрез тях успяваме да предадем автентичността на своето вътрешно послание, което другите така или иначе вече усещат. Ето защо задачата ни по-скоро беше да синхронизираме това, което е вътре с онова, което предаваме навън.
И тук, в 15-тия ген ключ, нещата не се променят много - сменя се само измерението. Вместо да наблюдаваме изразяването си и какво стои зад него, целта ни тези дни е да вникнем в самото ни отношение, не само към хората, а и към живота като цяло. То също е нещо, което се усеща от другите посредством самото ни излъчване, при това без да се налага да казваме и дума.
Може би сте забелязали, че напоследък често чуваме фразата "Отношението е ключът!" и почти няма мъдрост, в която темата за отношението да не е застъпена под някаква форма. Говори се за ползите от позитивното мислене и настройка. Дават ни се напълно логични, а в последно време и физиологични причини как промяната в отношението ни може да промени целия ни живот към по-добро и тези неща в никакъв случай не са грешни. Точно обратното, те са самата истина, която всеки един от нас усеща и е преживял, и която в даден момент започваме да приемаме като даденост и фактология - "така трябва да бъде и така се прави". Проблемът е, че това лесно се изкривява в нещо като насилен позитивизъм. Пример за това може да бъде, когато се хванем, че си мислим нещо негативно и веднага се опитаме да заменим тази мисъл с нещо хубаво, за да не задълбаваме в "лошото". "Все пак, нали сме над тези неща…", подшушва ни тихо и подмамващо сянката на 12-тия ген ключ
.
И все пак, изхождайки точно от предишната тема, една от основните й цели беше да ни тласне към автентичност и от тази гледна точка, нужно ли е отношението ни да прави изключение от тази автентичност? Понякога си има много основателни причини за нашето отношение, каквото и да е то. Ние усещаме много повече неща, отколкото можем да си обясним и назовем. Често, собствената ни интуиция ни говори директно чрез нашето отношение. Онази интуиция, която усеща нещо едва-доловимо, нещо почти невидимо. И всъщност, през призмата на този 15-ти ген ключ, това не е точно интуиция, а осезаемост на магнетизма, който се създава от множеството магнитни полета и заряди, които ни заобикалят и пребивават вътре в нас.
15-тият ген ключ ни разказва за самото магнитно поле, което излъчваме от себе си и което не просто предава някакво послание, а и привлича определени неща към нас, взаимодейства си с тях, влияе на всичко около себе си, влияе СЕ и същевременно НИ влияе, за да открием заряда (живота) и да се настроим към самата аура на природата - към нейната естествена хармония. А тя е и наша, защото ние никога не сме били и вероятно никога няма да бъдем нещо отделно от природата.
Затова ключът към отношението може би не е да го ЗАМЕНИМ с някакво друго, а в това да го РАЗБЕРЕМ и усетим много по-добре в настоящия момент и да вникнем в неговия смисъл. Ето защо тези дни можем да си зададем няколко въпроса, свързани с нашето отношение и да го наблюдаваме в колкото се може повече аспекти.
Какво определя моето отношение в рамките на един ден - физическото ми състояние, емоционалното ми състояние, мисленето ми или външните обстоятелства, като времето например или мястото, на което съм? А дали пък не е нещо комплексно? Защо имам определено отношение към нещо или някого? Колко често то се базира на някаква предварителна настройка или представа, която не извира от непредубеденото ми присъствие тук и сега? Колко често оставам със същото отношение, след като ситуацията, към която съм го проявил, вече е преминала - като например, когато се ядосаме на нещо или някого и ни държи много часове след това, въпреки че ситуацията вече е приключила. Можем ли да връщаме осъзнатостта си в настоящето и да се настроим към случващото се точно в този момент, за да видим какво е чистото ни отношение към него - към заобикалящата ни среда, към хората, с които общуваме и начина, по който те се държат СЕГА, без да базираме възприятията си към тях въз основа на минал опит и предварително изградени представи?
И тогава, когато вече сме в синхрон с всичко, което ни заобикаля в този момент и усещаме какви са онези заряди, които приемаме и тези, които излъчваме, можем да завъртим ключа в ключалката! Урокът в този ген ключ, е да ни научи да ценим всичко, което ни се случва, най-вече обикновените неща, които често приемаме за даденост. Той ни учи да оценяваме защо всички те са част от живота ни. Във всяко едно живо същество, ситуация, а дори и предмет има нещо ценно, за което често, просто не сме отворили сетивата си достатъчно, за да го оценим изцяло. И тук не става дума само да си кажем, че ценното е там като поредния факт и форма на убеждение, а да го усетим наистина, да допуснем да се случи едно съзнателно взаимодействие между нас и което и да е онова друго нещо, което носи и подбужда този заряд.
Всичко на нашата планета излъчва едно фино електромагнитно поле и позволим ли си да го усетим, ние можем да открием една необятна красота и благодарност за присъствието му. Този ген ключ ни връща към обикновеното, което много често отхвърляме и бележим като отегчително и ни тласка да открием и изпитаме магията там - във всички неща, които ни заобикалят и в които взимаме участие. Той ни тласка да търсим зарядите в живота си и да им откликваме, независимо дали са положителни или отрицателни, защото те са живот, а сянката на отегчението не е нищо повече от напомняне какво се случва, когато се затворим за тях и за самия живот.
"Разцвет. Едно прекрасно сидхи. Хората, които го притежават, могат да докоснат каквото и да е и то да разцъфне, и да се върне обратно към живот. Когато Иисус е възкресил Лазар, сигурно е станало чрез това сидхи - това е сидхи, което дава живот. Разцветът е силата на озеленяването, силата на природата, силата на живота да се разраства, да разцъфва и да дава плодове.
Където и да отиде това 15-то сидхи, то търси пустошта. То търси пресушеното и умъртвеното. Връща живота на тези места, връща го в пресъхналите хора и умиращите същества. Това е ролята на 15-тото сидхи. Помислете за това, ако го притежавате в профила си. Помислете, дори и да го нямате там. Тези сидхи са отвъд профилите, така или иначе. Затова щом веднъж вземем вътрешното решение да служим на Бог, да служим на волята на цялото, да превърнем любовта в центъра на живота си, присъствието на Бог започва да нараства в живота ни.
Всяко решение е инициация. Това всъщност е и мистичното име на една от инициациите - на някакъв етап от своята еволюция е нужно да вземем това решение и когато го направим, животът ни започва да се променя. А това решение е да поставим любовта над всичко. Любовта, която служи, любовта, под формата на филантропия, любовта като истина.
Само вие можете да вземете това решение. То се взима дълбоко от вашето усамотение. И щом веднъж бъде взето, то ви сближава с другите. Това е иронията - че само онези, които имат силно развито вътрешно усамотение, знаят как да работят заедно с другите истински.
Ако се страхувате от групата, ако се страхувате от племето или общността, то това е така, защото вашето усамотение все още не е достатъчно силно. Ако беше, нямаше да се страхувате, че то може да бъде нарушено. Така, от това решение за любовта, разцъфват всякакви дарове и плодове." - Откъс от поредицата "Осмели се да бъдеш Божествен"
Можете да съзерцавате 15-тия ген ключ от книгата "Ген ключове"
http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)
https://genekeys.com/gene-key-15/
🗓 А какъв е пътят и посланията на слънцето през цялата година, можете да проследите с календара на Ген ключовете и неговите насоки за съзерцание
https://genekeys-bulgaria.com/produkt/kalendar-2020/
https://genekeys-bulgaria.com/produkt-k ... a/special/
- сянка - Отегчение
- дарба - Магнетизъм
- сидхи - Разцвет
Въпрос за размисъл: Как се проявява ритъмът на празнота и въодушевление във вашите връзки? Как се чувствате във всяка фаза?
Програмен партньор: 10 ген ключ:
- сянка - Себеобсебване
- дарба - Естественост
- сидхи - Съществуване
И отново, съзерцаваме как си влияят взаимно двете сенки, двете дарби и двете сидхита
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 15-ТИ ГЕН КЛЮЧ От 19-ти до 24-ти юни
Да оценим "малките" неща От отегчение към разцвет, по пътя на магнетизма.
С този седмичен пулс, отново стоим на прага на един преход. От забързаните, а понякога направо препускащи теми през последния месец, тези дни сме поканени да забавим темпото, да излезем от вихрушката, да си поемем дълбоко въздух и да се гмурнем в дълбоки води.
И все пак, този преход не е нещо неочаквано, той не е нещо шокиращо. Той по-скоро ни позволява да навлезем още по-навътре, задълбочавайки и продължавайки темите ни от изминалите седмици.
Затова, за да го направим, нека за момент си припомним какво наблюдавахме в предишния пулс и към какво ни подтикна слънцето в 12-тия ген ключ. 12-тият ген ключ беше свързан най-вече с това какво, как, защо и кога се изразяваме. С него наблюдавахме интонацията си, намерението си, а дори и мълчанието си, за да видим дали чрез тях успяваме да предадем автентичността на своето вътрешно послание, което другите така или иначе вече усещат. Ето защо задачата ни по-скоро беше да синхронизираме това, което е вътре с онова, което предаваме навън.
И тук, в 15-тия ген ключ, нещата не се променят много - сменя се само измерението. Вместо да наблюдаваме изразяването си и какво стои зад него, целта ни тези дни е да вникнем в самото ни отношение, не само към хората, а и към живота като цяло. То също е нещо, което се усеща от другите посредством самото ни излъчване, при това без да се налага да казваме и дума.
Може би сте забелязали, че напоследък често чуваме фразата "Отношението е ключът!" и почти няма мъдрост, в която темата за отношението да не е застъпена под някаква форма. Говори се за ползите от позитивното мислене и настройка. Дават ни се напълно логични, а в последно време и физиологични причини как промяната в отношението ни може да промени целия ни живот към по-добро и тези неща в никакъв случай не са грешни. Точно обратното, те са самата истина, която всеки един от нас усеща и е преживял, и която в даден момент започваме да приемаме като даденост и фактология - "така трябва да бъде и така се прави". Проблемът е, че това лесно се изкривява в нещо като насилен позитивизъм. Пример за това може да бъде, когато се хванем, че си мислим нещо негативно и веднага се опитаме да заменим тази мисъл с нещо хубаво, за да не задълбаваме в "лошото". "Все пак, нали сме над тези неща…", подшушва ни тихо и подмамващо сянката на 12-тия ген ключ
.И все пак, изхождайки точно от предишната тема, една от основните й цели беше да ни тласне към автентичност и от тази гледна точка, нужно ли е отношението ни да прави изключение от тази автентичност? Понякога си има много основателни причини за нашето отношение, каквото и да е то. Ние усещаме много повече неща, отколкото можем да си обясним и назовем. Често, собствената ни интуиция ни говори директно чрез нашето отношение. Онази интуиция, която усеща нещо едва-доловимо, нещо почти невидимо. И всъщност, през призмата на този 15-ти ген ключ, това не е точно интуиция, а осезаемост на магнетизма, който се създава от множеството магнитни полета и заряди, които ни заобикалят и пребивават вътре в нас.
15-тият ген ключ ни разказва за самото магнитно поле, което излъчваме от себе си и което не просто предава някакво послание, а и привлича определени неща към нас, взаимодейства си с тях, влияе на всичко около себе си, влияе СЕ и същевременно НИ влияе, за да открием заряда (живота) и да се настроим към самата аура на природата - към нейната естествена хармония. А тя е и наша, защото ние никога не сме били и вероятно никога няма да бъдем нещо отделно от природата.
Затова ключът към отношението може би не е да го ЗАМЕНИМ с някакво друго, а в това да го РАЗБЕРЕМ и усетим много по-добре в настоящия момент и да вникнем в неговия смисъл. Ето защо тези дни можем да си зададем няколко въпроса, свързани с нашето отношение и да го наблюдаваме в колкото се може повече аспекти.
Какво определя моето отношение в рамките на един ден - физическото ми състояние, емоционалното ми състояние, мисленето ми или външните обстоятелства, като времето например или мястото, на което съм? А дали пък не е нещо комплексно? Защо имам определено отношение към нещо или някого? Колко често то се базира на някаква предварителна настройка или представа, която не извира от непредубеденото ми присъствие тук и сега? Колко често оставам със същото отношение, след като ситуацията, към която съм го проявил, вече е преминала - като например, когато се ядосаме на нещо или някого и ни държи много часове след това, въпреки че ситуацията вече е приключила. Можем ли да връщаме осъзнатостта си в настоящето и да се настроим към случващото се точно в този момент, за да видим какво е чистото ни отношение към него - към заобикалящата ни среда, към хората, с които общуваме и начина, по който те се държат СЕГА, без да базираме възприятията си към тях въз основа на минал опит и предварително изградени представи?
И тогава, когато вече сме в синхрон с всичко, което ни заобикаля в този момент и усещаме какви са онези заряди, които приемаме и тези, които излъчваме, можем да завъртим ключа в ключалката! Урокът в този ген ключ, е да ни научи да ценим всичко, което ни се случва, най-вече обикновените неща, които често приемаме за даденост. Той ни учи да оценяваме защо всички те са част от живота ни. Във всяко едно живо същество, ситуация, а дори и предмет има нещо ценно, за което често, просто не сме отворили сетивата си достатъчно, за да го оценим изцяло. И тук не става дума само да си кажем, че ценното е там като поредния факт и форма на убеждение, а да го усетим наистина, да допуснем да се случи едно съзнателно взаимодействие между нас и което и да е онова друго нещо, което носи и подбужда този заряд.
Всичко на нашата планета излъчва едно фино електромагнитно поле и позволим ли си да го усетим, ние можем да открием една необятна красота и благодарност за присъствието му. Този ген ключ ни връща към обикновеното, което много често отхвърляме и бележим като отегчително и ни тласка да открием и изпитаме магията там - във всички неща, които ни заобикалят и в които взимаме участие. Той ни тласка да търсим зарядите в живота си и да им откликваме, независимо дали са положителни или отрицателни, защото те са живот, а сянката на отегчението не е нищо повече от напомняне какво се случва, когато се затворим за тях и за самия живот.
"Разцвет. Едно прекрасно сидхи. Хората, които го притежават, могат да докоснат каквото и да е и то да разцъфне, и да се върне обратно към живот. Когато Иисус е възкресил Лазар, сигурно е станало чрез това сидхи - това е сидхи, което дава живот. Разцветът е силата на озеленяването, силата на природата, силата на живота да се разраства, да разцъфва и да дава плодове.
Където и да отиде това 15-то сидхи, то търси пустошта. То търси пресушеното и умъртвеното. Връща живота на тези места, връща го в пресъхналите хора и умиращите същества. Това е ролята на 15-тото сидхи. Помислете за това, ако го притежавате в профила си. Помислете, дори и да го нямате там. Тези сидхи са отвъд профилите, така или иначе. Затова щом веднъж вземем вътрешното решение да служим на Бог, да служим на волята на цялото, да превърнем любовта в центъра на живота си, присъствието на Бог започва да нараства в живота ни.
Всяко решение е инициация. Това всъщност е и мистичното име на една от инициациите - на някакъв етап от своята еволюция е нужно да вземем това решение и когато го направим, животът ни започва да се променя. А това решение е да поставим любовта над всичко. Любовта, която служи, любовта, под формата на филантропия, любовта като истина.
Само вие можете да вземете това решение. То се взима дълбоко от вашето усамотение. И щом веднъж бъде взето, то ви сближава с другите. Това е иронията - че само онези, които имат силно развито вътрешно усамотение, знаят как да работят заедно с другите истински.
Ако се страхувате от групата, ако се страхувате от племето или общността, то това е така, защото вашето усамотение все още не е достатъчно силно. Ако беше, нямаше да се страхувате, че то може да бъде нарушено. Така, от това решение за любовта, разцъфват всякакви дарове и плодове." - Откъс от поредицата "Осмели се да бъдеш Божествен"
Можете да съзерцавате 15-тия ген ключ от книгата "Ген ключове"http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)https://genekeys.com/gene-key-15/
🗓 А какъв е пътят и посланията на слънцето през цялата година, можете да проследите с календара на Ген ключовете и неговите насоки за съзерцание
https://genekeys-bulgaria.com/produkt/kalendar-2020/
https://genekeys-bulgaria.com/produkt-k ... a/special/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
25-30 юни - нов седмичен пулс, нов ген ключ за съзерцание:
От СТРЕС към ПОКОЙ по пътя на СДЪРЖАНОСТТА
Какво ще стане, ако съзнателно се отпуснем и забавим темпото, точно когато ни се струва, че не разполагаме с достатъчно време?
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 52-РИ ГЕН КЛЮЧ
От 26-ти до 30-ти юни
Успокояването на вълната
"Сдържаността създава движещата сила, която позволява на всички системи да се развиват и еволюират" - 52-ри ген ключ, покой
От стрес към покой, по пътя на сдържаността.
Тази седмица сме поканени да съзерцаваме един много специален ключ - ключът, който обозначава началото на нашето пътешествие по Златния път в "Завръщане към дарбите". И това не е случайно - това е ключът на началата, ключът на посяването на намеренията и ключът, който ни припомня как да забавим темпото достатъчно, за да разберем какво наистина се случва в нас и да си спомним да ценим живота и всичко, което ни заобикаля.
И както виждате, този ген ключ има много силна връзка с темата от предишния ни пулс, която отправи една специална покана към нас - да се задълбочим и да вникнем в дълбините на своето отношение и как то се излъчва от нас.
Е, тази седмица, ще наблюдаваме как всичко това ни кара да се чувстваме. И тук не става въпрос да обмисляме как се чувстваме или да търсим причини за начина, по който се чувстваме, а да усетим самото си физическо тяло и да му подарим съзнателно един от най-големите дарове в този свят - дишането!
Помните ли, че само преди няколко дни си говорехме за това колко е важно да оценяваме малките неща. Онези обикновените, които ни се случват всеки божи ден и които честичко приемаме за даденост. Помните ли, че си казахме колко голяма магия всъщност съдържат те?
Е, нека сега да я видим тази магия в действие.
Каквото и да правите, дори и да вървите по най-оживената улица или да шофирате, просто отбийте и спрете за момент. Поставете си за цел да изключите щракането на мозъка си и онзи тиктакащ часовник, който непрекъснато ви казва, че бързате или закъснявате за някъде. Затворете очи и си поемете една звучна, бавна, дълбока глътка въздух. Изолирайте шумовете около себе си, изолирайте средата, в която се намирате. Точно в този момент сте само вие, вашето тяло и въздухът, който бавно влиза и излиза от дробовете ви. Оттам кислородът насища кръвта ви и ако се заслушате, може би ще усетите пулса си. Едно леко туптене, което се забавя с всяко следващо бавно, дълбоко вдишване, което ви насища, последвано от издишане, което ви отпуска и с което натрупаното напрежение постепенно започва да ви напуска.
Сега обърнете внимание на тялото си. Забелязвате ли, че раменете ви с всяко повдигане и спускане, стават някак си малко по-тежки и слизат все по-надолу? Забелязвате ли колко добре ви кара да се чувствате това? Можете ли да усетите колко стегната е челюстта ви и колко е приятно, когато я оставите да натежи и да се разтвори леко, след целодневното стискане на зъби? Забелязвате ли, че сега, на устните ви може би пробягва дори лека усмивка, породена не от друго, а точно от тази наслада, която изпитвате в момента.
Сега си поемете още една дълбока глътка въздух и отворете очи. Огледайте се около себе си с този премрежен, почти сънен поглед. Забележете как на фона на вас, светът сякаш се движи на един прекалено забързан каданс, но не позволявайте това да ви стресне. Останете в своето блажено състояние още малко и бъдете просто наблюдател, който разграничава своето току-що придобито вътрешно темпо, от това, в което до преди няколко минути сте били несъзнателен участник. Вижте как хората и колите профучават покрай вас. Забележете лицата и припряността им и после вдигнете поглед към небето. Вижте дали слънцето и облаците отразяват същото това темпо или просто бавно и нежно пълзят по небосвода. Забележете птиците и ги сравнете с твърде заетите и бързащи човешки пчелички. Погледнете как дърветата спокойно си стоят, а листата им просто леко шумолят…
А сега си задайте въпроса кое темпо ви е по-присъщо? От кое темпо бихте искали да бъдете част? Създаденото от природата, дори и в моментите, когато тя е по-бурна с песента на вятъра, вълните или дъжда, или това от хората, в което вечно сме на ръба, вечно препускащи, вечно напрегнати, вечно готови да се борим или бягаме, сякаш животът ни зависи от това, дори и когато не е така.
Е, имам една добра новина за вас. Вие току-що си подарихте една пауза и станахте част точно от това темпо на природата, от дъха на Земята. Онова първо съзнатeлно вдишване ви отвори тази врата. То беше началото и с него проявихте дарбата на сдържаността, за да спрете за момент и да слезете от вълната на колективния стрес.
Всяко едно ваше вдишване, притежава този потенциал. Всеки един дъх ви позволява да отместите поглед от хаоса и да го насочите към красотата, която ви заобикаля. А тези дъхове се твърди, че са над 17 000 на ден. За колко от тях сте съзнателни и колко от тях оценявате? За колко от тях сте благодарни, затова че ви позволяват да сте живи?
Движението съдържа покоя, а покоят се съдържа в движението… ето това е един парадокс, който си струва да бъде съзерцаван.
" „Дори и когато е спокоен, егоистичният човек е зает. Дори и когато е зает, безкористният човек е в покой.” Ащавакра Гита
Покоят е това, което ще трансформира света. Въпреки че на пръв поглед това може и да изглежда, че няма много смисъл, то е абсолютната истина. Дълбоко във вашата ДНК съществува само покой. Когато навлезете в света на сидхи, постоянно ще срещате някакъв парадокс. Абсолютният покой може да бъде открит в движението. Телата ни са в непрекъснато движение. На клетъчно ниво, вие се обновявате отново и отново, във всеки един час, в който сте живи и все пак, когато един ден тялото ви умре и изчезне, няма да има нищо друго освен покой. Движението съдържа покоя, а покоят се съдържа в движението." - Из 52-рия път на трансформацията, сидхито на покоя
Можете да съзерцавате 52-рия ген ключ от книгата "Ген ключове"
http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)
https://teachings.genekeys.com/gene-key-52/
От СТРЕС към ПОКОЙ по пътя на СДЪРЖАНОСТТА
Какво ще стане, ако съзнателно се отпуснем и забавим темпото, точно когато ни се струва, че не разполагаме с достатъчно време?
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 52-РИ ГЕН КЛЮЧ От 26-ти до 30-ти юни
Успокояването на вълната "Сдържаността създава движещата сила, която позволява на всички системи да се развиват и еволюират" - 52-ри ген ключ, покой
От стрес към покой, по пътя на сдържаността.
Тази седмица сме поканени да съзерцаваме един много специален ключ - ключът, който обозначава началото на нашето пътешествие по Златния път в "Завръщане към дарбите". И това не е случайно - това е ключът на началата, ключът на посяването на намеренията и ключът, който ни припомня как да забавим темпото достатъчно, за да разберем какво наистина се случва в нас и да си спомним да ценим живота и всичко, което ни заобикаля.
И както виждате, този ген ключ има много силна връзка с темата от предишния ни пулс, която отправи една специална покана към нас - да се задълбочим и да вникнем в дълбините на своето отношение и как то се излъчва от нас.
Е, тази седмица, ще наблюдаваме как всичко това ни кара да се чувстваме. И тук не става въпрос да обмисляме как се чувстваме или да търсим причини за начина, по който се чувстваме, а да усетим самото си физическо тяло и да му подарим съзнателно един от най-големите дарове в този свят - дишането!
Помните ли, че само преди няколко дни си говорехме за това колко е важно да оценяваме малките неща. Онези обикновените, които ни се случват всеки божи ден и които честичко приемаме за даденост. Помните ли, че си казахме колко голяма магия всъщност съдържат те?
Е, нека сега да я видим тази магия в действие.
Каквото и да правите, дори и да вървите по най-оживената улица или да шофирате, просто отбийте и спрете за момент. Поставете си за цел да изключите щракането на мозъка си и онзи тиктакащ часовник, който непрекъснато ви казва, че бързате или закъснявате за някъде. Затворете очи и си поемете една звучна, бавна, дълбока глътка въздух. Изолирайте шумовете около себе си, изолирайте средата, в която се намирате. Точно в този момент сте само вие, вашето тяло и въздухът, който бавно влиза и излиза от дробовете ви. Оттам кислородът насища кръвта ви и ако се заслушате, може би ще усетите пулса си. Едно леко туптене, което се забавя с всяко следващо бавно, дълбоко вдишване, което ви насища, последвано от издишане, което ви отпуска и с което натрупаното напрежение постепенно започва да ви напуска.
Сега обърнете внимание на тялото си. Забелязвате ли, че раменете ви с всяко повдигане и спускане, стават някак си малко по-тежки и слизат все по-надолу? Забелязвате ли колко добре ви кара да се чувствате това? Можете ли да усетите колко стегната е челюстта ви и колко е приятно, когато я оставите да натежи и да се разтвори леко, след целодневното стискане на зъби? Забелязвате ли, че сега, на устните ви може би пробягва дори лека усмивка, породена не от друго, а точно от тази наслада, която изпитвате в момента.
Сега си поемете още една дълбока глътка въздух и отворете очи. Огледайте се около себе си с този премрежен, почти сънен поглед. Забележете как на фона на вас, светът сякаш се движи на един прекалено забързан каданс, но не позволявайте това да ви стресне. Останете в своето блажено състояние още малко и бъдете просто наблюдател, който разграничава своето току-що придобито вътрешно темпо, от това, в което до преди няколко минути сте били несъзнателен участник. Вижте как хората и колите профучават покрай вас. Забележете лицата и припряността им и после вдигнете поглед към небето. Вижте дали слънцето и облаците отразяват същото това темпо или просто бавно и нежно пълзят по небосвода. Забележете птиците и ги сравнете с твърде заетите и бързащи човешки пчелички. Погледнете как дърветата спокойно си стоят, а листата им просто леко шумолят…
А сега си задайте въпроса кое темпо ви е по-присъщо? От кое темпо бихте искали да бъдете част? Създаденото от природата, дори и в моментите, когато тя е по-бурна с песента на вятъра, вълните или дъжда, или това от хората, в което вечно сме на ръба, вечно препускащи, вечно напрегнати, вечно готови да се борим или бягаме, сякаш животът ни зависи от това, дори и когато не е така.
Е, имам една добра новина за вас. Вие току-що си подарихте една пауза и станахте част точно от това темпо на природата, от дъха на Земята. Онова първо съзнатeлно вдишване ви отвори тази врата. То беше началото и с него проявихте дарбата на сдържаността, за да спрете за момент и да слезете от вълната на колективния стрес.
Всяко едно ваше вдишване, притежава този потенциал. Всеки един дъх ви позволява да отместите поглед от хаоса и да го насочите към красотата, която ви заобикаля. А тези дъхове се твърди, че са над 17 000 на ден. За колко от тях сте съзнателни и колко от тях оценявате? За колко от тях сте благодарни, затова че ви позволяват да сте живи?
Движението съдържа покоя, а покоят се съдържа в движението… ето това е един парадокс, който си струва да бъде съзерцаван.
" „Дори и когато е спокоен, егоистичният човек е зает. Дори и когато е зает, безкористният човек е в покой.” Ащавакра Гита
Покоят е това, което ще трансформира света. Въпреки че на пръв поглед това може и да изглежда, че няма много смисъл, то е абсолютната истина. Дълбоко във вашата ДНК съществува само покой. Когато навлезете в света на сидхи, постоянно ще срещате някакъв парадокс. Абсолютният покой може да бъде открит в движението. Телата ни са в непрекъснато движение. На клетъчно ниво, вие се обновявате отново и отново, във всеки един час, в който сте живи и все пак, когато един ден тялото ви умре и изчезне, няма да има нищо друго освен покой. Движението съдържа покоя, а покоят се съдържа в движението." - Из 52-рия път на трансформацията, сидхито на покоя
Можете да съзерцавате 52-рия ген ключ от книгата "Ген ключове"http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)https://teachings.genekeys.com/gene-key-52/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Ричард Ръд - създателят на Ген ключовете
Изкуството на Съзерцанието, Видео
Изкуството на Съзерцанието, Видео
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
От сложно към просто 
В следващите дни, нека се опитаме да опростим малко нещата в главите си. Да разчистим и освободим пространството от ненужното и струпаното, както вътре, така и вън от себе си.
Да мислим по-малко и да усещаме повече. Да се опитаме да създадем повече пространство в мислите си и повече присъствие в телата и живота си. Да попиваме повече картини с очите си, да докосваме повече красота с върховете на пръстите си и да вдишваме повече от аромата на природата в дробовете си. Да раздвижим ТЕЛАТА си.
Пък мислите, да му мислят след това, ако въобще могат да обхванат тази красива простота.
P.S. Въпрос за напреднали
А забелязахте ли как сянката на дислокацията от предишния пулс единствено и само прави нещата само още по-сложни, докато в момента, в който поспрем и се ориентираме, за да видим как и къде най-добре пасва едно нещо, то така простичко си отива на мястото? 
СЕДМИЧЕН ПУЛС - 23-ТИ ГЕН КЛЮЧ От 9-ти до 15-ти май
От сложно към просто (или пък обратно?) От сложност към квинтесенция, по пътя на простотата.
Темата ни в идните дни ще се върти около един-единствен въпрос:
"Защо трябва да е сложно, като може да е толкова просто?"
И всъщност, тук не са най-важни отговорите, които ни дава ненаситният ни ум, а цялостното ни усещане, което този въпрос поражда в нашето ежедневие.
Затова нека си направим един експеримент. Направете си една малка ревизия на текущите дни и открийте вашите ежедневни ситуации, в които веднага ви идва да си зададете този въпрос - Защо трябва да е сложно, като може да е толкова, толкова по-просто всичко…
После обърнете внимание каква реакция буди самият въпрос във вас, по отношение на вашия личен живот и онези ситуации, за които споменахме преди малко. Чувате ли интонацията си в главата си? Какъв знак поставихте в края на това изречение? Може би беше една ядосана или пък проникновена удивителна! Раздразнена или пък просто любопитна въпросителна? Примирена, твърдяща или просто констатираща точка. А защо не едно замислено многоточие, което често е израз на уморена въздишка…
Да, този ген ключ е силно свързан с начина, по който се изразяваме, общуваме и чуваме. Особено що се отнася до нашите мисли. На нивото на сянката оглушаваме за всичко друго, освен за своите мисли (програмният партньор на сложността е глухота). На нивото на сянката, единственото, което ни интересува е да изразим своите мисли, независимо дали това се случва в правилния момент или не. И нашият ум чака само това. Той обича главоблъсканиците. Той обича да разсъждава и да разплита сложни ситуации. Той понякога (да не кажем твърде често) сам си създава усложнения, за да може да се забавлява, докато ги разрешава и търси удовлетворението, на което толкова силно се надява, когато намери отговора, когато намери РЕШЕНИЕТО на проблема. Но колкото и да се забавлява нашият ум, това никак не звучи забавно за всички останали части от нас.
Истината е, че умът ни, всъщност, донякъде обича проблемите, точно заради безкрайния си капацитет да ги разрешава. И все пак, да живеем постоянно по този начин си е меко казано изморително. Да живеем с подсъзнателната нагласа, че вечно има някакъв проблем за решаване ни напряга и така, лека полека, започваме да даваме на късо и тогава всички останали аспекти от нас започват да го отразяват. Емоциите ни се дисбалансират. Тялото ни се чувства отпаднало, тъй като голяма част от енергията му отива за статичното електричество в главите ни, а животът ни минава в мисли, анализи, въртележки и сложни главоблъсканици, вместо в простичката радост и наслада от това да си жив, - тук и сега - и да се радваш на променящото се време, на нещата, до които се докосваш, на аромата на люляците и на вкуса на плодовете.
Сега нека си зададем един друг въпрос: Що се отнася до съществените неща в живота ни - нужно ли ни е да мислим толкова за тях или те по-скоро се разкриват и усещат с цялото ни същество? Кои са простичките радости в живота ви, на които най-много сте се наслаждавали и колко мисъл сте вложили в тях, за да ги почувствате и преживеете истински? Дали пък не ги осмислихте чак след като ги преживяхте? Те проблем за решаване ли бяха?
Затова в следващите дни, нека се опитаме да опростим малко нещата в главите си. Нека разчистим и освободим пространството от ненужното и струпаното, както вътре, така и вън от себе си. Нека мислим по-малко и да усещаме повече. Нека се опитаме да създадем повече пространство в мислите си и повече присъствие в телата и живота си. Нека попиваме повече картини с очите си, нека докосваме повече красота с върховете на пръстите си и нека вдишваме повече от аромата на природата в дробовете си. Нека раздвижим ТЕЛАТА си. Пък мислите, да му мислят след това, ако въобще могат да обхванат тази красива простота.
"Благополучието е нещо просто. То е свързано с това да виждаш със сърцето. С това да имате куража да видите онова, което другите около вас все още не виждат. С това да водите един по-простичък живот.
Благополучието е жътвата от цялата ви свършена работа със сърцето. От вас зависи да оберете своята жътва и да я споделите с другите." - Из 3-тата част от Златния път на Ген ключовете - Благополучие! Очаквайте много скоро и на български!
Можете да съзерцавате 23-тия ген ключ от книгата "Ген ключове" http://genekeys-bulgaria.com/knigata-gen-klyuchove/
Или да разберете повече за него като посетите живата библиотека на ген ключовете (за сега само на английски)https://genekeys.com/gene-key-23/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Днес създателят на Ген ключовете Ричард Ръд има рожден ден, да е жив, здрав и много щастлив! 
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Имам и третата книга от поредицата за Златния път - а именно книжката за Перлената поредица! Толкова е прекрасно и чудесно това! Освен това - отново ми е подарък от Есмо, а на 10.10. участвах и в уебинара, посветен именно на Перлата в Хологенетичния ни профил. Вълнуващо пътешествие е това пътуване с Ген ключовете и тяхното съзерцание в живота ми!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Да ви информирам - отново ще има Календар на Ген Ключове България, за 2022 година.
Изключително красив и полезен инструмент ще ми бъде, лично на мен, за трета поредна година.
Вече е пуснат в предпродажба в сайта им.
Изключително красив и полезен инструмент ще ми бъде, лично на мен, за трета поредна година.
Вече е пуснат в предпродажба в сайта им.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Ген ключове България
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Ген ключовете на Ричард Ръд
За пореден път се радвам на Календар на Ген ключовете за дадената година, много ми е хубаво, че се ползвам от мъдростта им чрез Седмичния Пулс!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.