ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[ellis_stoyanova]

Измислила съм нещо,ама да видим дали ще се реша.Най ме е страх,да не започне да ме дразни и да си мисля,че е мрэсно....и тогава...иначе от болката не ме е страх....май

[cchery]

Здравейте. Ние с Арти се прибрахме. А ако питате откъде....., то отговорът е - от Горна. Вчера си пътувах към майка, преспах нощес в Горна и днес се прибрахме. Утре му предстои профилактичен преглед, обезпаразитяване и заверка на паспорта му.... и вторник - нещо, за което малката му котешка глава не подозира... полет със самолет. Поне ще е с мен в пътническата кабина, а не в товарното отделение. Да сме живи и здрави, ще пиша пак от Берн като се доберем дотам.

Снощи по стара горнооряховска традиция с Елисчето си направихме срещичка в детския кът - това е парк в Горна, който наскоро ремонтираха, и изглежда много прилично. Напук на адската жега от деня, вечерта се спусна върху крилата на прохладни пориви на вятъра, и беше страхотно..... Какво толкова си говорихме, не знам, но времето сякаш се изпари.... Имам чувството, че тъкмо се видяхме с нея, и трябваше да си тръгвам - бях обещала на майка да се прибера по-навреме, за да пием узо, което ѝ донесох като подарък от Гърция . Ели, един ден ще се наговорим - ще видиш ! Благодаря ти, че винаги откликваш на обаждания ми.... и винаги намираш време и за мен . Вярваш или не, ама тук в София съм отвикнала на това.... Всички са прекомерно заети....... с Бог знае какво.

Иначе да си призная последната седмица изкарах в много особено състояние..... Всеки ден е микс от радост и тъга... и не знам нито за какво съм радостна, нито за какво тъжна. Три часа вчера напът за Горна шофирах, пях (бях си пуснала много хубав плейлист от ютюб на радиото в колата), плаках и мечтах... И ми беше хубаво, и тъжно. Не мога да напипам и да дефинирам точно онова, което ме кара страдам... Ясно е, че заминаването за Швейцария е причината.... Но пък България си остава тук и винаги ще е тук. За мен...

Днес на прибиране - пак същото. И мечтах, и ревах... И котка бавих, докато шофирам . На Арти не му понася много возенето в кола. Но има и нещо друго, което ме занимаваше по пътя към София ... преди да тръгна от Горна гледах с майка новините на Нова (майка гледа всички емисии новини )... Поредната новина за млад шофьор, седнал зад волана на лъскаво возило, употребил наркотици ме накара да настръхна!!!! Става въпрос за случая от Бургас. И после още една такава новина - за катастрофа на колелото на Арена Армеец... И за финал - млада шофьорка в Шумен помела 3 коли с почти 2 промила алкохол в кръвта и амфетамини...., че и била и в изпитателен срок и със забрана да шофира, защото по-рано през годината е хваната отново пияна да кара мощна кола.......

Та карам си аз моя форд и си мисля, че вече съм с 27 годишен стаж зад волана. НИКОГА не съм сядала да карам пияна! А наркотици не съм употребявала въобще. Включително и амфетамини и там другите му модерни синтетични лайна. Обаче...... младите шофьори в България нямат НИКАКВИ стопери, бариери или каквото и да било там, което да ги възпира да карат автомобили под влияние на алкохол и наркотици. Нещо повече - лайненцата (не се извинявам за квалификацията) получават и кола веднага след като изкарат шофьорския курс......... и никой мой приятел или дори познат, който е възнаградил по този начин чаавето си, до този момент не ми е дал разумно обяснение защо го прави!!!!!!!!!! Особено, когато шофьорският курс е изкаран и изпитът е взет в 12 клас, когато детето е УЧЕНИК! И реално няма никакви доходи, с които да поддържа колата...... Да не говорим, че работата на един ученик е да УЧИ, а не да кара кола..... пиян-залян и да застрашава останалите участници в движението.......

Не мога да се сдържа!!! Не мога и да не съм груба и рязка.... но промяната на нагласите в нашето общество по отношение на възпитание в морал и етични норми; уважение и съобразяване; обществени нрави и общи правила на отношенията в дадена общност са ад под небето! Или по точно ад на шосето!!!! И тоя ад го четем всеки ден! А някои хора го носят доживот като бездънна мъка в сърцата си......

Минахме хиляди километри в Европа за последните 2 месеца..... по-лоши пътища от нашите НЯМА!!!! По-скапани таратайки от нашите няма. И на всичкото отгоре най-високата максимална скорост на магистрала е в България - 140 км!!!! В Швейцария е 120 километра......... в Холандия - 130, но след 19 часа. Преди това е пак 120......

Не знам какво още да пиша..... такива неща ме отвращават.... Аз съм за правилата! И ако ще се нарушават, то да не е за сметка на никой друг!!!! Човек трябва да може да носи отговорност...., а не само (да носи) на алкохол и наркотици.....

[Kleo]

Съгласна съм с теб и споделям възмущението ти, Чери.

[Сиренце]

Привет от мен!
Разбрах, че днес Чери пътува да Швейцария. И ми е тъжно, и се радвам за тях. Тъжно, защото още качествени хора напускат родината, но е факт, че тази помия, която ни залива ежедневно започва сериозно да ме задушава и мен. Искам да съм оптимист, но не мога.
Може би настроението ми е такова минорно, защото четвърти ден ме боли зъб, поддържам температура, въпреки антибиотика и изобщо се чувствам като парцал.
Чери, искрено ви желая да намерите онова спокойствие и сигурност, която търсите. Ако това се случи, аз също ще съм спокойна, че има място, където децата ми биха живели по-добре от тук.

[Kleo]

Лек път и да ти е максимално добре там, и на теб, и на близките ти, Чери!

[cchery]

Здравейте, омичета. Ето ме тук след няколко бурни и буйни дни... Каква ирония само - за няма и седмица смених 3 държави. И пак за същия срок в един момент бях на почивка, после при майка, след това у дома си в София, а сега съм Швейцария.... както и да го погледна ме избива на ....... Но пък вече мога да кажа, че почвам да се нагаждам и да се чувствам добре.

Първо да ви благодаря за пожеланията - аз наистина мисля, че швейцарското общество е много по-близо до мен по отношение на манталитет, разбирания, толерантност. Разбира се - това са чужденци. Или по право - аз съм им чужденка в държавата ..., но не ме мразят, когато ги заговоря на английски или пък се извиня за смехотворния ми немски; не ме и мразят като кажа, че съм българка... а аз съм наплашена до ента степен заради безумната омраза, която у нас се излива върху украинците. Преди години беше върху виетнамците, после сирийските бежанци... Все по-често си задавам въпроса как преди доста години арменци и евреи са се интегрирали в обществото ни дотолкова, че да си ги считаме за част от нас българите и да не мразим .

Пътуването с Арти в самолет мина абсолютно безпрепятствено във всяко едно отношение. Той се държа перфектно не за друго, а защото изпука от страх. Три дена се кри из гардеробите у нас в Берн ....... Но по-малко смешната част е, че..... нещо превъртя и всяка сутрин на разсъмване, т.е. малко след 5:30 часа почва да обикаля като таласъм и да мяука...... тази сутрин щях да го ощавя - толкова много ми се спеше, а той цирика напред-назад... Хеле като му се скарам млъква по някое време. Явно си е реакция на преместването и на новото място.

Иска ми се да споделя първите си впечатления от живота тук, но няма да стане сега, защото чувам, че сме готови с вечерята и ще ходим да ядем (в момента тук е 8:15 часа - един час сме по-назад спрямо България). Само ще спомена, че утре е националният празник на Швейцария и по този повод тук в столицата ще има много и разнообразна програма по центъра - категорично ще се включим и ние. Още повече, че е почивен ден.

Може би настроението ми е такова минорно, защото четвърти ден ме боли зъб, поддържам температура, въпреки антибиотика и изобщо се чувствам като парцал.

Цони, как си днес? Подейства ли АБ-то?! От какво те боли зъб - мъдрец ли е или нещо друго? Стискам палци всичко да е минало вече.

но е факт, че тази помия, която ни залива ежедневно започва сериозно да ме задушава и мен. Искам да съм оптимист, но не мога.

Аз също не мога да съм оптимист вече.... Колко време още?! Половин живот го изживях във върховна тревожност и трескавост..... и накрая такива като мен да са безгласни букви за сметка на простаци и мутри, които живеят на гърба ни по законите на джунглата, т.е. най-силният надвива....... А къде остана знанието, интелигентността, творческите постижения.......?! Много са нещата, но не ми се пише в момента.

И така - хубава неделна вечер ви желая и успешно начало на новата седмица утре.

[Kleo]

Оставам си оптимист.
Има Светли Сили в Света.
Избирам да съм от тях.
Вярвам, че и вие сте с тях.

След 9 дни Алекс навършва 18 години.
Цял ден ми е едно такова...
Отчасти носталгично,
отчасти гордо.

Сега си тръгвам от работа.
Есмо ме чака
да си направим
хубав петъкът.

[cchery]

Оставам си оптимист.
Има Светли Сили в Света.
Избирам да съм от тях.
Вярвам, че и вие сте с тях.

Аз - също. Оптимист съм. Но това е по принцип.

Онова, което с Цони, написахме, че не ни оставя много място за надежда, е конкретиката на живота, политиката, икономиката, изкуството и обществото в България.

Аз също съм направила собствения си избор към светлата страна на битието. Но това не ме оставя заслепена, равнодушна и най-вече "ом"-калибрирана за тоталния срив на морала в българското общество; на пълния провал в икономическата сфера; на престъпността и корупцията.

След 9 дни Алекс навършва 18 години.
Цял ден ми е едно такова...
Отчасти носталгично,
отчасти гордо.

Да, времето минава и то неусетно. Хубавото е, че децата са постоянни... особено на 18 години вече имат и акъл в главите. Ще се събудите и двамата на рождения му ден - той вече на 18, а ти като майка на пълнолетен син, и ще видите, че всичко е по старому и сте щастливи по същия начин... въпреки промяната.

Съгласна съм с теб и споделям възмущението ти, Чери.

Деси, понеже бях писала дълго и разпосочно, не разбрах какво от споделеното от мен има допирна точка и с твоето мнение.

От днес всяка събота в Берн музеите в града са напълно безплатни за посещения и планът за деня ни е точно този - музеи. Почваме с този на Пол Клее, който е буквално в задния ни двор, в смисъл, че е на 5 минути пеш от нашия блок. Да видим докъде ще стигнем. Иначе в рамките на културната програма за този месец, има 18 безплатни концерта в оранжериите на един от най-старите квартали тук - Елфенау и за довечера програмата включва кънтри/поп/фолк музика. Ще направя всичко възможно да отида да слушам. Преди 2 вечери посетих old jazz concert - диксиленд-стандарти и беше много хубаво.

Вие с какви планове сте за почивните дни?

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен!
Къде я видхте тази светлина в България?За Ани предполагам за какво говори,Деси....не .И в никакъв случай не искам да звуча минорно,напротив...днес съм до обяд на работа,сле дълга седмица и се радвам,че ще имам макар и само ден за почивка.В 14 имам и една среща,която е до някъде служебна и след това мога да се отдам на моите си неща.
Ние сме добре,племеницата ми е на гости вече седмица,ще остане още две,може би.Малко ми е лудница от към навалица вкъщи...но какво по-хубаво от пълна къща с народ.И какво по-изнервящо за мен от постоянно разхвърляни стаи и все за нещо мрънкащи деца
За днес нямам особени планове,освен,че трябва да сготвя,да изчистя,да се боядисам,да сменя спалното бельо по спаните,да си полея цветята на терасата и да пусна купища пране....все веселба,но утре Боби почива и може да си измислим нещо.
Нямам търпение да започна лекции.Тази година са ми в края на август,но пък от към програма са ни събрали само трудни и специфични предмети,та колкото ми вълнението,толкова ми е и притеснението как ще се справя
Ани,като те чета и гледам лайфове във фейса,смея да кажа,че обществото в Берн усилено се опознава с вас ,нямаш умора ей....Бягаш ли сутрин?Котанче приспособи ли се към ново вкъщи?
Деска....пълнолетие,казваш....как минава това време...
Ами...оставям ви....за кратко,но от сърце

[cchery]

За днес нямам особени планове,освен,че трябва да сготвя,да изчистя,да се боядисам,да сменя спалното бельо по спаните,да си полея цветята на терасата и да пусна купища пране....все веселба

Ели, като ти прочетох плановете за съботния почивен ден и рязко се уморих ...... Честно да ти кажа - не знам как издържаш на такъв режим. Работиш по цяла седмица, а съботно-неделно домакинстваш без почивка.... И аз викам да ти почват лекциите, че да си починеш малко .

И какво по-изнервящо за мен от постоянно разхвърляни стаи и все за нещо мрънкащи деца

Какво по-изнервящо ли?! ........ ами липсата на всичко това . Но за теб има още много време, Ели и понеже вече те познавам добре, знам, че всяка минутка от това много време ще я живееш с щастие и наслада. Защото няма нищо по-хубаво от пълна къща.

Ходихме в Щерев, да. Трябва да отслабна с 20 кг. Тогава може да ми се нормализира моя си менструален цикъл или поне да стана годна за ин-витро продецура. Към момента не се навиха да започваме каквото и да било като асистирана репродукция, заради наднорменото ми тегло. Междувременно аз наложих някои промени в начина си на живот /повече движение, по-малко храна, повече вода/, както и се консултира с класически хомеопат. Пия капки и чакам да подействат в няколко посоки, включително хормонален женски баланс.

Деси, близо 2 месеца са минали откакто си ми писала това в отговор на мой въпрос. Има ли промяна вече при теб? Хомеопатията действа ли? Нормализира ли ти се цикълът? С режима за намаляване на теглото справяш ли се?

Ние днес с Момчил отбелязахме скромно 20-те години от нашата сватба. Сутринта получих от Коки най-готиното пожелание за годишнината - каза да продължаваме да бъдем все така добра двойка, ама се спря внезапно и се коригира - "Не добра, а интересна двойка!" Честно казано...... почувствах се много горда, щом собственият ни пораснал син ни счита за интересни..., а не досадни дъртаци.

Резервирах сутринта маса в едно ресторантче, което се намира в нещо като село на 10 км от Берн. Лятната градина е разположена в задния двор на къщата на собствениците току до прането , а от всякъде се чуваха хлопците от кравичките, които пасяха наоколо. Всички останали клиенти освен нас бяха местни хора. И да - ядохме най-сетне автентична швейцарска кухня: рьощи, телешка пържола с гарнитура зеленчуци на пара, свински пържен дроб с винен сос, доматена супа с босилек...... и едни много странни десерти, ама не ми се пише за тях . Ами да си кажа.... някои от нещата бяха много вкусни....., но десертите определено бяха странни. Не се оплаквам, де. Беше готино. И романтично - особено с огромната луна, която ни придружаваше по пътя обратно към нас.

И в общи линии май е това.

[Kleo]

20 години - Порцеланова сватба.

Празнува се след 20 години брачен живот. Празничния обед се сервира в нов порцеланов сервиз в знак на това, че от старите вече не е останала и една чинийка... Купува се порцеланов сервиз.

Виж тук: http://www.svatbata.bg/articles/godishn ... z7cOcDsajs



Засега съм без промяна по отношение на менструален цикъл и свръхтегло. Благодаря, че попита!

2-11 септември сме с Есмо на Дебелариум Мефисто - Рибарица. Там ще сме на специална програма и дневен режим.

Светлината я виждам в светлите хора. А такива има МНОГО в България. Както навсякъде. Не си затварям очите за злото, просто избирам да не се съсредоточавам върху него.

Да, Алекс навърши 18 и сме си все ние двамата - обичащи се майка и син