„Петя на моята Петя“ – минало и настояще, преплетени красиво!
28.01.2022
Автор: Росен Карамфилов
Когато правиш филм за велика поетеса, каквато безспорно е Петя Дубарова, той трябва да бъде изключително добре премерен. Трябва да бъде някаква симбиоза между силата на думите, внушенията, усещанията. Трябва да бъде с ясно послание. Онзи ден гледах филма, режисиран от Александър Косев, и мисля, че разбрах посланието. Ще се постарая да го предам на вас, без да навлизам в режим разказване.
„Петя на моята Петя” проследява историята на две момичета с едно и също име и сходна съдба. Съвременната Петя (в ролята: Александра Костова), която също пише и се възхищава на своя най-голям пример – Петя Дубарова (в ролята: Алиса Атанасова). Така се случва, че те двете се срещат, някъде на границата между битието и небитието, на един безкраен плаж, където споделят една на друга своите истории.
Кое ги обединява? Ами, всъщност много неща, но най-вече чувството за бунт, което кипи в кръвта и на двете. Онова чувство, което не ти позволява да се примириш с несправедливостите. Чуството, което ти отваря очите за дупките в образователната система, за дупките в живота изобщо.
Животът е стена, която трябва да разбиеш. Това е една от ключовите метафори във филма. Всъщност стените в него са цели две. Едната стена, изписана с впечатления от книги, която директорът Крачунов (в ролята: Юлиан Вергов) с лека ръка нарежда да бъде пребоядисана, и другата стена, която пречи да бъде изграден асансьор в помощ на учениците с увреждания в училището.
Все такива ежедневни, а в действителност огромни теми. За малкия човек, изправен пред вратата на властта. За различния човек, която не може да бъде поставен под общ знаменател с останалите. За предела на човешкото търпение пред неправдите. За пречупването на човека, което понякога става за секунди. И после няма връщане назад. Остава само горчивото съжаление. И безсилието пред станалото.
Съжалението обаче, не може да те превърне в легенда, за разлика от гениалността. Зрителят остава приятно изненадан от стиховете на Петя Дубарова, които са фино поднесени като допълнение към естетиката на филма. Естетика, която не се коментира. Характерната носталгия, примесена с мирис на море и шум на вълни. Това е този филм. Един нисък поклон към един висок талант. Останалото е поезия.
С ДЪЖДА
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Деси, ти гледа ли вече "Петя на моята Петя"? Аз ставам силно подозрителна, когато нещо почне да се възхвалява по този начин. Особено с претенции, че това е високо спортно майсторство за интелектуалност.
Много силно искам да гледам последната екранизация по книга на Агата Кристи - "Смърт край Нил", както и българския "Завръщане" 2.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
С Джъстин Тимбърлейк в главната роля. Хареса ми. Това е една фантазия и (засега) утопия за бъдещето, доста тежка и тъжна. Но добре замислена. Дано никога не стигнем до нея.
Продукция на Нетфликс - чисто и просто за забавление, когато не ви се гледа нищо тежко или пък нищо глупаво. Има си красивите гледки от Тоскана, стилни и красиви италианки (нищо, че актьорският състав е основно холандски) и разбира се - хепи енд.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Поредният филм с Том Ханкс в главната роля - май вече няма човек, който да не знае, че това е любимият ми американски актьор . Хубава и поучителна история - за вечното бързане, за стреса при градене на професионална кариера, за важните неща в живота и за смисъла на всичко това, ако един ден случайно го изгубиш и имаш в продължение на 4 години цялото време на света......, но също така и толкова много самота.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Някоя от вас да е гледала този филм случайно? Мнения, отзиви за него? Аз планирам да го изгледам скоро, заедно с Есмо:
Викторианска Англия, 1880 година. Завършил Медицинския университет, Мортимър Грeнвил получава работа в офиса на д-р Делримпъл, който е известен в цял Лондон с уникален метод за лечение на женска "истерия" - с интимен масаж. Популярността на "ръчния" метод на Делримпъл расте с астрономическа скорост и да се справят с притока на пациенти, става все по-сложно. С помощта на своя приятел Едмънд, прогресивния млад лекар намира елегантно решение на проблема: приятелите измислят електрически прибор, който може да замени и златните ръце на г-н Делримпъл. Новината за чудното изобретение незабавно се разпространява в Лондон. Междувременно Мортимър се влюбва в Шарлот, най-красивата, свободолюбива и ярка дъщеря на своя работодател...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Kleo написа: ↑19 Авг 2022, 10:26
Някоя от вас да е гледала този филм случайно? Мнения, отзиви за него?
Не съм го чувала и не съм го гледала никога. Съответно - няма как да имам мнение. Четейки описанието, което си постнала за него, ми се струва, че това е филм за създателя на вибратора. Предвид това - едва ли ще гледам филм на подобна тематика, ако ти стигнеш до него, можеш да споделиш собствените си впечатления.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Виждам се отново майка.
. Хубава и поучителна история - за вечното бързане, за стреса при градене на професионална кариера, за важните неща в живота и за смисъла на всичко това, ако един ден случайно го изгубиш и имаш в продължение на 4 години цялото време на света......, но също така и толкова много самота.