Тъжна статия за БГ образование

[Нели]

Попаднах на един добър материал за образованието и реших да съживя тази позабравена тема с него. Към написаното от авторката мога само да добавя, че ако аз реша да накарам детето си да поработи два-три часа нещо, което е по силите му, за да се научи да бъде самостоятелно, да добие самочувствие, изкарвайки си самичко малко джобни, а и да учи от извора, ставам безотговорен родител, издевателстващ над беззащитното си дете и натоварващ го с непосилно бреме. Ако обаче реша да се противопоставя на това, че детето ми е заето с учене (и реално - работещо) повече от един работен ден с нормалната продължителност от 8 часа (7 учебни часа в училище, понякога с осми "нулев" час, плюс поне два часа подготвяне на уроци и писане на домашни), т.е. натоварено с непосилно бреме, пак съм безотговорен родител. Излиза, че държавата може да кара малки деца да се трудят по 9-10 часа на ден, а родителите им или са съгласни, или безотговорни! Цялата идея е да се внуши на хората, че някой знае кое е добро за тях по-добре от тях самите.
http://www.spravedlivost.net/component/ ... ecata.html

[ellis_stoyanova]

Сега ще ви разкажа нещо,което незнам дали ще ви се стори много по темата,която разисквате,но за мен това дълги години беше СРАМ,но вече НЕ!И преди да започна искам да кажа,че прочетох статията на Любомира Вълчева и напълно споделям написнаото
Чери е родена и израсла в моя град и може би ще познае част и от своето ежедневие
Още със започването на първи клас се "заформих"като много добра ученичка,учех прилежно пишех букви и цифри,сричах,имах невероятна учителка,г-жа Христова,която много обичах,която обаче веднъж направо ме изуми(тогава бях просто наранена и неразбираща)като ми каза"Ех,Ели толкова си хубава,все с чисти и спретнати дрешки,ама защо не се стараеш да пишеш по-хубаво" тогава ми стана много неприятнои разбира се от този ден нататък се стараех много повече по краснопи,май се казваше,но все неможех да проумея защо след като това което съм написла е вярно и правилно,трябва непременно да е красиво написано,не го побираше малката ми глава и това е до към 6-ти клас всяка година носех лентата "ОТЛИЧНИК" на 24 май,тогава все още имаше манифестация в нашия град и я носех с гордост,но гордост от какво,че някой ме беше накарал да зауча наизустя и препредам нещо,в което няма и капка мое творение,тъжно....След това с напредването на годините,ставах все по непокорна в училище,ще кажете да,пубертет и хормони и всякакви такива,да и това го има,но може би именно тогава човек се чувства най-непобедим,безсмъртен както казваше майка ми,тогава можех да изрзявам това,което мисля без да ме е страх от това,което ще последва.....Бягах много от часове,НО само от някой,от тези,които според мен тогава а и до голяма степен и сега,не ме караха да мисля а просто да седя тъпо на чина и да изслушвам монотонното до заспиване бърборене на учителката/учителя,която трябва да си прочете листчето подготвено за деня Тогава ме заклеймиха като хулиганка,тая която хвърляше кал върху имиджа на класа отличник и всякакви подобни определения чути тогава....съотвтно можете да си представите че и оценките ми слязоха надолу,понякога просто защото предния път не съм била в час....Винаги ми е "вървяло"по литература и никога по математика,физика и химия,още първия час вкойто ме изпитаха по физика заявих на господина,Стоянов,Чери със сигурност го знае,че формули,задачи и прочие ми е трудно да наизустявам,немога да запомням и няма да се опитвам да "рецитирам",но ще се опитам да разказвам теорията,така както само аз я разбирам,а той съответно ще прецени колко заслужавам,е този учител,който се водеше най-мразен и отхвърлян от всички ученици,някак прие тази моя откровенност,докато целия клас беше замрял от страх и незнаеше какво ще последва,в края на моята тирада,когато този човек ми каза също толкова сериозно и заплашително,но някак вярващо в мен"Добре,ще видим как ще се представиш"очите ми се напълниха със сълзи,но не защото ме беше страх,както повечето деца тогава си помислиха,а защото някой ме беше чул и приемаше моето вътрешно разбиране,без това да е обида за предмета му....До края на моето образование по физика имах най-много 4 и една-две заслужени 5-ци,но това са ми най-сладките оценки,защото са заслужение с моето собствено разбиране за физиката,е наложи се да понауча няколко формули,но....главното беше разбрано от този човек,подобно беше и случващото се по математика,при г-жа Йосифова,но тези хора хора никога не си позволиха да ме унижат само защото неисках да зазубря материала им,БЛАГОДАРЯ ИМ.
Постът ми ще стане малко дълъг,но държа да споделя и за часовете по литература,в 9 клас ни пое г-жа.....забравих и името,за което моля за извинение,но не е от неуважение,която за жалост се пенсионира точно преди да ни изкара 12 клас,с нея се разбирахме мога да кажа доста добре,като всеки уважаваше мнението на другия,без да се обиждаме....пишех зашеметяващи есета,според нея,които никога не стигнаха по-далеч от класната стая заради това,че съм хулиганка(според определенията на някои учители)и такива работи нямат място по олимпиади и конкурси,тъжно,???но,имам само добри чувства спрямо нея,тъй като предполагам почти нищо не зависеше от нея.В 12 клас ние пое г-жа,която беше завършила може би преди не повече от 5-6 години,нямам спомен дали имаше стаж в друго училище но в началото ми се стори мила и добра с нежния си глас,но.....когато започнахме дейна работа с нея,тя започна да изявява предпочитания към определени деца,което мен разбира се веднага ме разстрои и....започнах да бягам от часовете и,да може би не беше най-доброто наказание за нея,но така го чувствах тогава,ходех само за изпитванията-устно или писменно,спомням си,че трябваше да наизустяваме примерно 4-5 стихотворения за цялата година,а тя да ни изпитва един по един пред класа,на мен това ми се струваше безмислено,още повече в 12 клас,учех стихотворенията си,но когато ме изпитваше има .....2,защо ли,ами просто като иззлизах пред класа не казвах нищо и тя съответно си мислеше че не го знам и ми пишеше слаб,ще ви се стори смешно но за мен това никога не е било наказание,а опит д и покажа че начина и на изпитване не е за мен и не мисля че би могъл да покаже това,което аз мисля за дадено произведение,било то разказ,стих и прочие...в края на годината при оформянето на оценките ме изпитваше за даден разказа,не помян какъв беше той,но ако исках да получа 6,която ми беше крайно нужна,трябваше явно да уча по нейната схема с наизустяването,подготвихсе много добре,намерих допълнителни материали,подготвих и тях и в час говорих повече от 20 и няколко минута и какво беше изулението ми когато накаря ми каза "седни и другия път изкажи и собственото си мнение" :shock: :shock: :shock: та нали точно това правех цяла година а тя все ме ощетяваше с оценките си,защото не било както трябва,когато отидох да ми нанесе оценката в края на часа и видях 5-цата,направо побеснях и си смачках бележника пред целия клас и го хвърлих в коша,ритнах и един стол на излизане от стаята за който после ме викаха при директора,с мотива че съм я била замерила със стола :shock: :shock: :shock: е,не се разбрахме с тази госпожа,но и не ме накара д вляза в коловоза,завърших с 5 по БЕЛ,но при проверка на писмените ми работи излязоха доста съмнителни оценки от нейна страна,но вече за мен всичко беше приключило....И като край на този дълъг пост искам да кажа,че имах уважението и на една от най-автритетните учители и зам.директори в училището-г-жа Попйорданова,именно защото тази жена беше наясно с всичките ми "прровинения",отсъствия и прочие,тя никога не си позволи да ме третира като измет(което също съм чувала от учители),напротив,тя уважаваше мнението ми и ми помагаше да се развивам в нейните часове

[ellis_stoyanova]

Моял простете ми за дългия пост,но статията,която пусна Нели и всичко това ме върнах в годините,в които аз си мислех,че нещо с мен не е наред,че съм лош човек,а мога да кажа че изиграха доста решаващо значение и за по-нататъшното ми развитие,защото системата беше създала правила,които аз не спазвах,страдах за което по един или друг начин и най-накрая тази система ме изплю като един недооценен,самосъжаляваш се от безсилие човек,но и не желаеш да се примири с това,че трябва да е в "правия път".Не смея да твърдя,че моето е било правилния,не казвам,че съм високо образована,често се изрзаявам с прости думи и дъълги изречения........Простете ако ви отегчих
Нели,току що прочетох първия ти пост,изумително.........
Момичета,успях да попрегледам и останалите постове,но тъй като бях водена от статията на Нели едва сега виждам,че повечето сте споделили именно личния опит

[cchery]

Нелка, благодаря, че ми показа тази светлинка....... аз, ако някой се навре в блога ми, ще види, че напоследък толкова много разсъждавам на тази тема......... и толкова много се отчайвам как също се поддадох на тази т.нар. "социализация на децата", че просто сърцето ми спира от факта на собственото ми безсилие да променя каквото и да е!!

Опитах се да пиша коментар по темата, но ....... нали нямам регистрация във фейса и нищо се не получи. Затова поствам коментара тук. Помолих приятел, който има регистрация, ако може да ми постне отговора. Но така или иначе, ето го:

Съгласна съм почти на 100% процента с горенаписаното. Един от процентите, които не достигат до тези 100 е, заради това, че от МЕИ излизат специалисти, програмиращи на Джава! ))

Всичко останало съм формулирала и продължавам да формулирам в постинги в моя блог. Ще дам линкове не за да правя реклама на блога си..., а защото..... е изумително, че в това море от немислещи и подаващи се на манипулации българи, има малки, светещи "петна", които мигат със светлината на разума и собствената мисъл - досущ като авторката:

БЪЛГАРСКИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ - ЛЮПИЛНЯТА НА СИСТЕМАТА - http://cchery.blog.bg/drugi/2012/01/10/ ... ata.880259" onclick="window.open(this.href);return false;

ШАРЕНИ ФЕНЕРИ - http://cchery.blog.bg/drugi/2012/01/23/ ... eri.888066" onclick="window.open(this.href);return false;

Съгласна съм и напълно с констатациата на Нели.... откъдето и да го погледнеш, закони, наредби и ред подобни уж уреждащи живота ни документи, а на практика, вгорчаващи го, гледат да внушат на човек, че е безотговорен. А когато извисим глас за свободата на децата ни от институциите, насреща ти стадо носорози ревват в едно, че сме искали децата ни да останат прости и недоучени! Та те в момента излизат така от настоящата система на образование и невероятно безумните поправки в предучилищната такава...........

Елисче, ще се върна по-късно да прочета твоите постинги.... умориха ми се страшно много очите и искам почивка!

[Ver]

http://www.spravedlivost.net/component/ ... ecata.html

Нели, едва ли това те учудва или изненадва. Мен поне - не. Положението ми е ясно отдавна. Точно така е. Но не е така от вчера, ако това ви успокоява
Училището винаги е пропагандирало, защо сега да е различно. То е важен инструмент на властта. Но, нека не забравяме, че ние, именно НИЕ родителите имаме огромната привилегия да научим децата си да мислят. Нека не делегираме точно това на държавата
Аз не съм родила деца на държавата! С мъжа ми сме създали семейство. Знам, че има и други такива, как беше ...."безотговорни родители" и много се радвам за което
Бунтари ще има винаги (надявам се!), както и овце.
От нас зависи да си изберем роля

[cchery]

http://www.spravedlivost.net/component/ ... ecata.html

Нели, едва ли това те учудва или изненадва. Мен поне - не. Положението ми е ясно отдавна. Точно така е. Но не е така от вчера, ако това ви успокоява
Училището винаги е пропагандирало, защо сега да е различно. То е важен инструмент на властта. Но, нека не забравяме, че ние, именно НИЕ родителите имаме огромната привилегия да научим децата си да мислят. Нека не делегираме точно това на държавата
Аз не съм родила деца на държавата! С мъжа ми сме създали семейство. Знам, че има и други такива, как беше ...."безотговорни родители" и много се радвам за което
Бунтари ще има винаги (надявам се!), както и овце.
От нас зависи да си изберем роля

Верче, аз съм от "новопокръстените" родители, които избират семейството пред "социализацията на децата". С тази разлика, че на мен не ми стига да го знам. Аз искам да променя нещо!

То всъщност...... не знам защо към теб се обърнах , по-скоро... това е към всички, които сме в тази дискусия. Като се замисля, и ако трябва да съм докрай искрена, когато пусках Бели на ясла, много исках да остана сама и да не гледам деца! И сега като се замисля защо е така, стигам до ....... невероятни заключения! Един от основните ни проблеми в България е, как приемаме и се отнасяме към децата. За повечето възрастни и почти за 100% от тези, които нямат деца, те са досадните малки пищящи, ревящи и тръшкащи се същества, които им нарушават покоя!Децата, са възприемани и третирани, като живи организми, които не са личности и поради това нямат място в градски транспорт, общини, магазини, прояви, концерти и т.н. Ще кажете, че специално има места за децата в метро, рейсове и т.н. Има, да...... само обаче, ако не реват и не пищят и не дразнят околните! В противен случай майката става обект на неодобрителни погледи или направо бива съветвана са напусне. Да, естествено е да се съобразяваш с нуждите на околните, но когато си на 10 месеца и те боли дупето от подсичане, ти не можеш да прецениш, че дразниш човека вдясно и просто ревваш.........

Та така.. общо взето, когато си с малко дете, не можеш да си свършиш работа нито в банка, нито в община, нито в някаква агенция и т.н...... силно ограничен си и не получаваш разбиране. И стигаш до "избора" да се оттървеш от хлапето като си намериш и оправдание - да се социализира............. Все едно на площадката играе с прасета ,а не деца........

Нелка, ще ти припомня нещо от миналата ни септемврийска среща - когато бяхме в крайморския ресторант, ако си спомняш по някое време сервитьорът дойде и ни направи забележка децата да не бъдат толкова шумни........ а имаше само още една маса заета..... Причината беше, защото шефът гледал лошо и не одобравал играта на децата в ресторанта..... Обаче...... със сигурност одобри факта, че си тръгнахме след като платихме....

[dexter]

Ох, от сутринта прочетох статията и искам да отговоря, но чак сега ми остана малко време . Вер ме е изпреварила, щях да напиша нещо горе-долу в нейния смисъл . Така че сега мога само да попиша и да допълня някои неща .
"Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" - много хубава поговорка, не мислите ли? Хубаво, че държавата се грижи за образованието, има държави по света, в които хората просто душа дават за каквото и да било образование. Но защо да приемаме всичко за чиста монета? Учебникът казва едно, какво пречи да прочетем с децата и друга книга по история - например? В училище изпитват с тестове - какво пречи да поговорим за материала с детето, вместо да проверяваме дали дава верните отговори? Какво пречи да спрем телевизора и компютъра и да си осигурим още един свободен час за разговор с децата? Защо да не ги заведен на разходка, вместо на детския кът? Всеки ден имаме възможност да правим избор какво да се случва с живота ни, с живота на децата ни. Ако изберем лесното - ами държавата ни е дала алтернатива с детските заведения и училищата. Ако пък решим, че има смисъл да се занимаваме сами и да плуваме срещу течението - едва ли държавата в сегашната си форма може качествено да ни попречи.
Но за избора на лесното има много оправдания - ще ги взема от статията - 1. Мъжът не може да издържа семейството сам. 2. Предучилищната е задължителна. 3. Подронени морални устои на обществото (така де, ако обществптп е скапано, кои сме ние, че да си учим децата кое е добро и кое не?!?! :lol: :lol: ). 4. Жената е превърната в кариеристка под натиска на обществото. 5. Детски филмчета с насилие (това пък ми е най-смешно, въпреки че и най-много ме дразни - абе тия телевизори нямат ли копче за изключване?!?!). 6. Висше образование заради престижа да си вишист (да го коментирам ли изобщо?). И така нататък - който иска, ще си намери качествено оправдание, за да намери вътрешен мир.
Никак не приемам идеята, че само и единствено държавната политика е виновна за каквото и да било. Странно, искаме децата да мислят и да поемат отговорност, а родителите обвиняват държавата за всяка несполука. Не ми е логично някак. Би било хубаво нещата в живота да имат еднозначе отговор, само че не се получава - почти за нищо напоследък. Нищо не е лесно, може би за щастие , нали все пак трудностите каляват характера.
Нели, кой те нарича безотговорен родител задето караш децата си да се трудят?
И още нещо искам да кажа по повод статията, нещо, с което няма как да се съглася. Наистина няма абсолютни истини и абсолютен авторитет. Много се надявам винаги да има хора, които ще оспорват авторитетите, според мен това е спасението от демагогията. А още като бях на 17 години прочетох страхотната книга на Самърсет Моъм "Души в окови", където героят открива, че животът няма смисъл - нека всеки е свободен да търси и да намери своя смисъл.

[Сиренце]

че ако аз реша да накарам детето си да поработи два-три часа нещо, което е по силите му, за да се научи да бъде самостоятелно, да добие самочувствие, изкарвайки си самичко малко джобни, а и да учи от извора, ставам безотговорен родител, издевателстващ над беззащитното си дете и натоварващ го с непосилно бреме.

Точно днес с колегите ми коментирахме този въпрос. Големият проблем е, че такива "безотговорни" родители просто липсват. От криворазбрана загриженост ли, от що ли, те ги държат далеч от всеки физически труд и в резултат днес децата нямат никакви домакински умения. Това е поради факта, че вкъщи никой не изисква от тях да полагат какъвто и да е труд. Насажда се убеждението, че работата в градината е под достойнството на всеки уважаващ себе си човек, а от гледането на животни по-долна работа няма. И тук училището няма пръст!

Като цяло мисля, че камъните от статията са по-скоро в градината на родителите, отколкото в тази на държавата.

[Ver]

Верче, аз съм от "новопокръстените" родители, които избират семейството пред "социализацията на децата". С тази разлика, че на мен не ми стига да го знам. Аз искам да променя нещо! .

Чери, аз не само го знам. Аз го прилагам на практика. И по този начин променям много неща, за себе си и околните си Ако всеки промени по нещичко "за себе си" тогава цялата картинка ще е различна. Ние всички сме едно цяло, ама трудно разбираме това.
Декс, именно!

Като цяло мисля, че камъните от статията са по-скоро в градината на родителите, отколкото в тази на държавата.

Много съм съгласна с теб, Цони!
Да, ама какво да се прави, когато родителите вече са с промити мозъци На това му викам аз Добре свършена работа. С един куршум, 2 заека.... или повече.

[ellis_stoyanova]

Декс,а и всички останали,неискам да превръщам дискусията в спор или нещо подобно,още повече че съм върл противник на това да си дадеш детето на ясла на 1 годинка и прочие,но искам да кажа,че има доста семейства,в които прехраната е невъзможно да се изкарва само от единия родител,още повече когато говорим за период от 2-3 години,а те наистина са в безисходица,тогава избор няма и аз познавам такива семейства....тогава това не е лесния начин,а и това за предочилищната,ами да-тя наистина е задължителна и колкото и да не ми се иска,когато дойде времето ще трябва да пусна детето си на нея,защото тя е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА,относно детските филми,тук си права,до някъде имаме избор,но ще ви разкажа конкретен случай,няколко месеца нямахме интернет и филмчетата които пусках на дъщеря ми започнаха да и доскучават,един ден реших да и пусна CN(cartoon network),ами там освен Том и Джери,които и тя познава,аз лично друго филмче не бях гледала,да не говорим че когато ме попита какви са тези същества,аз се зачудих как да нарека тези извращения на човешкия мозък(извинете ме за силното сравнение,но за мен е така),тогава тя ми каза"Мамо,пусни ми пак Мики МАус",да имах избор в случая,а и манията(модата) по тези Бакогановци и прочие няма как да не се отрази и вкъщи,ако детето ти ходи на детска градина.....защото моето не ходи и не ги знае,но съседското и показва разни там картончета,но тя не им обръща внимание и продължава да играе с друго,относно "престижното"висше,ами да всички ония,които се завършили преди около 10-тина години че и повече биха могли да се похвалят с добри знания в дадена област,много от вас са пример,но сегашните "висшисти"завършват единствено и само с преписване и пак с преписване,дори в Свищов(а и не само ),сочената за толкова елитна люпилня на икономически умове,ами държавен изпит там се взима с........преписване,не че преди не сте препислвали,но сте имали и база,върху,която да се работи.....а сега е наистина престиж да си висшист,след като излизаш без всякакви знания,но заради ДИПЛОМАТА те назначават в някое министерство,като първо трябва да те научат да пишеш дори в Excel каквоостава за други знания,не говорим за опит
ДЕКС,моля те прости ми, не е нищо лично и по никакъв начин неискам да оспорвам твоето лично виждане за нещата,само разсъждавах относно личния избор и нещата във конкретната статия,прости ми ако съм те обидила

[Kleo]

Иха, че интересно станало тук!