Тъжна статия за БГ образование

[Ver]

Вер,отговорът ти преди поправката повече ми допадна..

Реално няма разлика.

[DeerE]

НЕЛИ, най накрая успях да прочета, ами мога да кажа само едно огромно благодаря, накара ме да си отговоря на доста въпроси за мен за семейството за децата, да се замисля малко по обстойно над някои неща от живота! Много интересно ми беше ще очаквам продължението Благодаря още веднъж

[dexter]

Откакто преди време прочетох на едно място каква е функцията на образователната система, вече гледам на нещата по друг начин. След това същата формулировка за функцията прочетох в една книга и на доста места в нета. Оказва се, че моделът на образованието идва от Прусия и е създаден така, че от системата да излизат дисциплирани войници, които правят каквото им се нареди, а не каквото смятат за правилно. И резултатът е налица през втората световна война - като знаем това, не е чудно какво са направили редовите германски войници в конслагерите - всички до един почтени граждани, глави на семейство и т.н. От тогава функцията на образованието не се е променила кой знае колко, защото това му трябва на обществото - хора, които да изпълняват нареждания, да изпълняват общата политика - социална, икономическа, политическа и всяка друга. Не бих казала, че това е лошо, за 80% от хората върши работа. Представете си какво би било, ако всеки човек с личното си мнение се опитва да движи икономиката и обществото в своята си посока. Ако аз имам напр. шивашка фирма и искам да шия ризи на конвейр, няма да ми хареса, ако всяка шивачка шие както и каквото на нея й харесва. В света, в който живеем, не може 80% да са индивидуалисти и да искат да определят правилата, а останалите 20% да изпълняват. Съгласете се, че нищо няма да върви и едва ли някой ще оцелее. Така че вече не се ядосвам толкова на безсмислиците в образованието - има си причина да е така. Има си причина децата да учат готови отговори. И е права Нели, че корективът са родителите. Т.е. който иска детето му да се научи да мисли, ще го научи, ще го прати в подходящо училище, където има преподаватели, които учат децата да мислят. Сигурна съм, че има такива места (може би не е тук мястото, нито времето, но по някое време ще поискам препоръки за добри училища във Варна ). Родителят е този, който ще спре телевизора и ще изведе детето в парка или на екскурзия, ще му разкаже история, ще го заведе на театър. И ще направи всички онези неща, за които си говорим тук - ще потърси алтернатива на коловоза. Ако не успее, не е задължително детето да е нещастно, ако е с останалите и изпълнява каквото му се каже. По-скоро родителят ще е нещастен, защото детето му не прави това, което родителят смята за правилно, но пък така е било откакто свят светува - винаги е имало, предполагам и ще продължи да има конфликт между поколенията. И моите родители не бяха възхитени от музиката, която слушам, но ей на - станах човек :lol: . Бях чавдарче, пионерче, за малко и комцомолец и въпреки това успях да се изплъзна от коловоза (тук трябва да кажа, че това стана въпреки съпротивата на родителите ми, майка ми и до днес повтаря - защо не си като другите деца , това се чуди и мъж ми между другото.... ). Така че пак ще кажа - има светлина в тунела, не всичко е промивка на мозъка, все още има хора, които се съпротивляват. Както знаем, равновесието е водещо в природата - не може да има само чалга и простащина, идва време, в което тези неща трябва да се уравновесят от нещо. Както те самите дойдоха, за да уравновесят изолацията и лицемерното благоприличие, в което живеехме преди 20 години.

[Ася]

За моята позиция по този въпрос ще копирам един свой пост от друг форум. Повтарям, че не съм обективна и на думите ми не може да се има вяра, че представят реалното положение, но... това видях аз от родното училище.

***


Практикувах си учителската професия само две години, но ми бяха достатъчни да оформя мнение за положението в милото ни родно образование. Не е обективно, дори никак - фактът, че ме изхвърлиха на улицата бременна само и само да не се наложи да ми направят договора постоянен, ме лишава от обективност по тази тема.
Учителската стая е мястото, което най-успешно конкурира гнездо на оси по брой хапещи и жилещи персони.
Не искам да се огорчавам със стари спомени, но интригите, враждуващите лагери, злостните хули и нападки не съм виждала на друго място. Те всички се борят за признанието на един и същ контингент - учениците, и всеки, който получи малко ученическа обич или уважение, бива натикан в казана. Освен това има и люта битка между старите и младите - старите със своя опит срещу младите с енергията и ентусиазма си. Помислете кой печели - не, не са младите. Учителите пред пенсия със своя страх от съкращение точно преди пенсия и невъзможността да си намерят някаква работа - това е най-подмазващото се, най-ковящото интриги общество. Истината е, че един учител не може да работи почти нищо друго, ако е даскалувал 20-тина години. Имам трима учители в семейството освен мен, знам какво говоря. Съзнанието се изкривява, малко или много, и е ужасно лесно да познаеш даскала дори по външния вид. Говоря за средностатистическия даскал в провинцията. Има и възрастни учители, които са с ума си, които не са се предали, които имат какво да дадат на учениците си - това са хората, пред които се прекланям, които ми дадоха вдъхновение да се посветя на тази професия, към която може би ще се завърна след време.
Но такива хора са рядкост вече.
В учителския колектив на пръв поглед всичко е хармонично и колегиално. След месеци може да разбереш, че си станал обект на подигравки, задето, без да знаеш, си седнал на мястото на някой друг. Да, всичко е строго диференцирано. Не може да се сприятелиш с един учител, ако останалите от кръга му не те харесват, защото ако се сближи с теб, рискува да бъде отлъчен от групата си. Толкова подводни течения, че се чудя как някои оцеляват. Във всеки колектив ги има, но в даскалския са особено остри, защото има какво да се дели - званието "уважаван учител" - и то не само заради уважението, а защото това е титла, която носи дивиденти, има тежест, така че на учителските съвети може да се прокарват идеите на съответния човек. Като в парламента, има лобиране и подкупи - не парични, но в друг смисъл - "Аз ще ти поема часовете, ще те покрия да отидеш да си платиш тока, и т.н. и т.н."
Така... стигам до въпроса за нивото на учителите. Моите наблюдения сочат, че кадърните учители не се задържат дълго. След като осъзнаят, че не могат да променят системата и се сблъскат с реалността, свиват платната и бягат. Качествените учители са или стари кадри, или млади, но изключително силни по душа - и са малко. МОже би все още има училища със свестни колективи - но вероятно в големите градове, където има голям избор на кадри. Защото в малкия град - как да избереш най-доброто, като няма наличност? И вземаш това, което има в момента.
От другата страна са претенциите на учителите към родителите - в първи клас идват деца без елементарно възпитание, без изградени никакви ценности, деца, израсли като плевели без капка грижа. Е, как да стане? Съберете такива деца с обгрижвани деца - какво ще се получи според вас? Добрите деца да дърпат дивачетата напред? Вярвате ли, че се случва наистина? Не, разбира се, целият клас дърпа назад или тъпче на едно място, или напредва, но като костенурка. Резултатът е, че в общия случай се затриват много способности, губи се ценна инерция, това е като да гледаш как киселинен дъжд вали над поляна с цветя.
Идва синдромът "пети клас" - от бебета, обучавани от 2 учителки, изведнъж стават "големи" - мислите, че някой, който прави програмите, ще съобразява с това, че един даскал, излязъл от час по физика в 12 клас, после влиза в 5 клас да преподава ...забравих как се нарича предметът в пети клас, май не беше чиста "Физика". За десетте минути на междучасието не може да си настроиш мозъка да слезе на ниво пети клас, не е лесно! И учителят влиза в пети клас, и изтърва думи и термини като за дванадесети! А малките патенца се кокорят и се чувстват тъпи, защото не разбират.
Основното занимание на учителя е да не изтърве ученик да премине в бройката на отпадналите - това им се набива в ушите постоянно, защото цялото училище е застрашено, ще се разбъркат всички системи, ако един клас отпадне и се слее с друг. Да се остави ученик на поправителен не говори много добре за уменията на учителя - това е твърде често срещано мнение, макар и погрешно. Затова се случва често целият клас да скучае, докато учителят обръща внимание на изоставащите - урокът остава непредаден, защото няма време, разчита се на съвестността на учениците, хихихи.
А въпреки, че всеки учител е длъжен да осигури време за консултации, то това или е недостатъчно, или тогава се дезертира.
Работното време, за което всички завиждат, е наистина добро, но психическите усилия да се справиш през това време не са за завиждане. Освен това има много часове, прекарани в писане на какви ли не доклади и справки, в изготвяне на годишни планове, проверка на контролни - това са усилия и време, които не се забелязват от външен човек.
Един съвет към майките на първокласници - не свиквайте детето си от първи клас да учите заедно с него! Просто няма да успеете до 12 клас да сте на негово разположение, а оставите ли го да учи само, след като е добило навика да учи с вас - то ще гледа да се скатае, нормално поведение, ако е свикнало да е под контрол. Нека има крайна инспекция - която включва не само изпитване и домашните, а и подредбата на бюрото и чантата, това е важно в бъдещата организираност на детето.
И един последен настоятелен съвет - положете всички усилия да научите детето си да пише ако не красиво, то поне четливо! Не се говори много за това, но грозно написаните класни и контролни отблъскват просто с вида си и учителят сяда да ги проверява с вече негативна настройка. Дори да е добре написано, съчинението губи заради вида си. Докато красиво написаното есе се чете с удоволствие дори и ако е твърде захаросано и локумено, а учителят е склонен да даде малко "отгоре" само заради липсата на усложнения при четенето. И как иначе - ако водите 5-6 класа и по едно и също време правите класни работи - я си представете да се приберете вкъщи със 150 ученически творения! От които 80 процента ще са в графата средна хубост, десетина ще са за чиста двойка и едва десет ще са истинските диаманти - това, заради което сте избрали тази благородна, но неблагодарна професия!

[emi-1]

Ася,както винаги си се справила страхотно с описването на ситуацията.А съветите ти са наистина безценни,за съжаление за мен са малко късни...Георги е вече в 10-ти клас,а на мен все още ми се налага да помагам.За щастие все още се справям със задачите по математика,въпреки,че стават все по-сложни...

[cchery]

Ей, момичета, много се радвам на тази тема и на развитието й! Нелката е развила прекрасно и е описала едно мое усещане, а реално процес, който тече в обществото ни. Толкова хубаво го е направила, че ако навремето и моите преподаватели в университета ми говореха така и ме караха да се замислям, можех да съм още доста напред...... най-малкото, защото щях да имам вяра, че не всичко е безсмислено. Че все още има хора, които си заслужават и които спокойно мога да нарека "авторитети".

Процесът, за който Нели говори аз съм нарекла "разпад на личността". Ако раждайки се, бебето е личност с потенциал за развитие на индивидуални качества, то влизайки в матрицата стремежът е към окастрянето на човешката същност, така че тя да се намести удобно в гнездото, което матрицата е отредила за нея. След това окастряне, следва наместването на пластовете. Т.е. човека, бидейки в гнездото си, трябва да бъде разположен съвсем точно и на място, така че матрицата да работи смазано. Това наместване предполага изтриването на "лицето" на човека. След което идва ежедневната рутина, която заличава мисленето и безвъзвратно реже всякакви връзки и възможност за излизане от коловоза. Цялата тази съвкупност от процеси води до разпада на личноста и злоупотребата с хора. В Америка му викат бизнес. В Китай..... и аз вече не знам, но да речем че е соц.реализъм с капиталистически средства. 2 наглед коренно различни системи, а така ли е в действителност?!?! И не са ли те плод на един и същи човек или някаква организация, щом водят до един и същи резултат?

Има една черта на нашия народ, която ненавиждам. МНИТЕЛНОСТТА! Но тази черта е и единствената възможност, която виждам за нашето спасение. Имено, защото не вярваме на продавача в магазина, на таксиджията, на пощальона, на депутата, на филанкьошията имаме шанс да напсуваме грубо и с удоволствие супервайзорите на матрицата и никога да не влезем в нея. Да, бунтувам се срещу това, че примерно племеницата ми (в момента ученичка в 12 клас в търговската гимназия в Пловдив) ми казва за настоящата седмица: "Няма смисъл да ходя на училище, щото съм оформена и отделно от часовете има по 15 минути полза и по 30 минути скука :shock: :shock: :shock: :shock: " И после се замислям........ че това е акт на индивидуалност, но осъзната. Не просто бунт. А сега съм напълно убедена в това ...... след като прочетох статията на Нели. Ако в часовете, които племеницата ми ще изпусне, имаше елемент на творчество, на проява на личността, може би скуката щеше да е през междучасията......

[Нели]

статията на Нели

Чери, приемам това като голям комплимент!

[Нели]

Първият ми учител по физика успя да ме накара да мисля за физиката като за най-вълнуващото нешо на света. Той беше поставен в невъзможност да си върши работата по време на т.нар. възродителен процес и емигрира в Турция през 1989 г. След време разбрахме, че там подготвя националния отбор на Турция по физика. Този човек не беше случаен. А за нас беше просто учител. Един от многото.

Нели, да не би да говориш за Кадир Кадиров? Ако е така, аз имам какво да добавя по въпроса. Той е от хората, оставили ярка диря в съзнанието и живота ми. Освен, че часовете му бяха за мен всичко друго, но не и задължение, той реши, че аз 13 годишното тогава момиче, имам талатн да преподавам. И направи всичко възможно да ме зарази с професията си. Често ме караше да подготвям уроци или части от тях и да ги представям на съучениците си. Казваше ми, че щом човек има някакъв талант, той трябва да работи върху него цял живот, започвайки възможно най-рано. Не зная дали е бил прав за мен. Но е факт че станах учителка и си обичам безкрайно работата.

Казваше се Демир Караджов. Не е същият човек, но това всъщност е чудесно - значи е имало повече такива като него. По начина, по който "звучи" поста ти, имам впечатлението, че ти си замесена от същото тесто. Дори не можеш да си представиш колко е хубаво това!

[Kleo]

Като дете исках да стана учителка.
После исках да стана психоложка.

Бях учителка. Бях възпитател в занималня. Бях и външен лектор по психология и логика.
Минах през образователната система в България.
Обичах децата. Имах амбиции. Чувствах се вътрешно удовлетворена след един успешен и хубав ден с учениците ми. Усещах гордост, когато виждах плодовете на своя труд.
И... се чувствах безкрайно унизена и бедна и неуважавана, когато в края на месеца получавах заплатата си/хонорара си за извършената от мен работа.

Затова напуснах.
Тази професия ми даваше може би една десета от това, което заслужавах.
Тази професия не ми позволяваше да издържам себе си, а камо ли да храня семейство и дете.

Мама е учителка. Цял живот. Една част от мен й завижда. Друга част - съжалява и съчувства.
Слава Богу, тя е и автор на учебници. Освен това проверява кандидатстудентски работи. Дава частни уроци. Тоест успява да печели допълнителни доходи извън редовната си учителска заплата. На мама това й е призванието - да бъде учител. Всъщност учител с главно "У". Все още има такива. Но все повече намаляват. Защото един по един се пенсионират. Млади кадри - нет. Естествено!

Майка ми твърди със 100%-ова убеденост, че от година на година децата стават все по-мързеливи, разхайтени, неучещи, пишат с все повече правописни грешки, сричат вместо да четат, все по-невъзпитани са, все по-чалгаджии... с всяка изминала година намалява и намалява стандарта си, само и само да не напише на всички двойки... тъжно, но факт.

Благодаря на Еми за темата, на Нели за дългия смислен пост, на Ася за споделената истина, на Чери за позицията й и на всички, които се включиха с мнение тук! Страхотни сте!

[Сиренце]

Казваше се Демир Караджов.

Нелка, същият е! Не му помнех "българското име", след смянята на имената. Сега като го видях написано се сетих. Само, че на мен ми преподаваше в Основното училище, в Провадия. След това отиде в МГ-то във Варна и след това в Турция. Срещнахме се веднъж след доста години, ако не се лъжа бях студентка и ми разказа за работата си с националния отбор по физика на Турция.

[Нели]

Казваше се Демир Караджов.

Нелка, същият е! Не му помнех "българското име", след смянята на имената. Сега като го видях написано се сетих. Само, че на мен ми преподаваше в Основното училище, в Провадия. След това отиде в МГ-то във Варна и след това в Турция. Срещнахме се веднъж след доста години, ако не се лъжа бях студентка и ми разказа за работата си с националния отбор по физика на Турция.

Да, беше ни разказвал нещо за Провадия. Съжалявах наистина много за заминаването му, преживявах го като загуба. Истинският учител е този, за когото си спомняш цял живот. Като се замисля, аз съм имала не един невероятен учител и до днес се сещам за тях.