Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

[Kleo]

Класът на Алекс завършиха учебната година вчера по обяд, без родителите. Планът беше тържеството да е днес следобяд в Северния парк, но заради лошото време се промени. На свидетелството на Алекс пише, че е завършил с отличен, много ми стана хубаво Да им е честита лятната ваканция на нашите изкласили първолаци

[Kleo]

Как изкарват началото на лятната ваканция вашите дечица?
Упражняват ли се отвреме-навреме по смятане, четене и писане?
Аз да разкажа за моя Алекс: откакто свърши училище, го водя с мен на работа. Понякога е с някоя от бабите си, но те също ходят на работа, не са се пенсионирали все още, млади са. В обедната почивка излизаме за половин-един час да се разходим и обядваме навън. Като цяло играе или гледа анимации на лаптопа (взимаме го с нас в офиса), обикаля и тича из двора на къщата (центърът, в който работя, представлява двуетажна къщичка, с обособен двор с трева, рози и едно дърво джанка в него), а като му писне - му давам да направи някой и друг препис в тетрадка със широки и тесни редове или пък му измислям задачки по математика. И двамата вече с нетърпение чакаме да дойде 30-ти юни, когато заминаваме за МОРЕТО

[danid]

Е не, Северен парк - и ти ли си ми съседка Вихрогонче - в кое училище е Алекс и къде живеете - ние сме в Толстой. Миналата седмица видях Вер, добре че ми се обади, че си е пуснала дълга коса и може би нямаше да я позная.

[Kleo]

Алекс учи в 102-ро основно училище "Панайот Волов". Живеем в кв. Надежда - 4 част. Ще се радвам да се видим в Северния парк скоро

[danid]

Трябва да го направим наистина

[dexter]

Пускам тази статия, от д-р Михайлов, много ми хареса

http://monitor.bg/article?id=446838

[Ver]

Децата ще се зарадват, когато най-накрая им кажа, че какаото и шоколадът са полезни

[Ver]

Сега се върнах и прегледах темата от началото.
Сигурна защото относително скоро голямата беше 1-ви клас, хич и не се вълнувам за Ава.
Веднъж и се пише, веднъж не.
Понякога смята правилно, друг път не. Ми какво толкова?! Не сме ли всички така
Нещо не се вълнувам .... Много ми е постно откъм емоции и това не ми харесва много .

[tita]

По действителен случай (разговор на мой познат с първокласника му)

- Стили, колко е 3+4?
- Аммм, 6!
- Сигурен ли си? Я си помисли ... 6 или 7?
- Е ... да, 7 ... ммм, то няма голяма разлика!

[dexter]

Друг бисер от вчерашната родителска среща - караха ни да подписваме някакви декларации, с които се съгласяваме педагогически съветни да работи с децата ни при нужда - без уведомяване на родителя. След това госпожата обяснява как медицинския персонал в училище не може да преглежда децата за въшки, защото това било нарушаване на личното им пространство. Е, вие ми кажете що за абсурд е това - ровенето в косата е нарушение на личното пространство, а ровенето в душата на детето е ок, даже не е нужно да се уведомява родителя ! Ей така бях ! Подписах си декларацията като плътно зачертах работата със съветника и написах много четливо, че искам да ме уведомяват, ако някой смята да разговаря насаме с детето ми по някакъв възникнал проблем. Ей, малоунма история, нямам думи просто......
Иначе Яна проявява малко повече ентусиазъм за училище, защото се понаучи да пише сравнително лесно и бързо (само елементите, които са взели до сега, разбира се). Подозирам спадане на настроението при среща със сериозни затруднения. С аритметиката всичко е на 6 , смята като змей, но тя от може би 2 години няма проблем със смятането на ум, даже и на двуцифрени числа. Сега разправя на всеки, който иска да слуша как след 4-ти клас ще ходи да учи в математическата гимназия и колко много й харесва математиката. Пробвах да обясня, че аритметиката не е върха на математиката и май ме е разбрала, защото преди няколко дни ми обясняваше как математиката била огромно море, а в момента тя само си била топнала пръста в него (идея нямам от къде извади това сравнение, не помня да съм обяснила по този начин...)

[cchery]

Пробвах да обясня, че аритметиката не е върха на математиката и май ме е разбрала, защото преди няколко дни ми обясняваше как математиката била огромно море, а в момента тя само си била топнала пръста в него (идея нямам от къде извади това сравнение, не помня да съм обяснила по този начин...)

Ееееееееее, страхотна е тази Яна - верно сравнението й е много точно. Дано така да си запази интереса към математиката.

Друг бисер от вчерашната родителска среща - караха ни да подписваме някакви декларации, с които се съгласяваме педагогически съветни да работи с децата ни при нужда - без уведомяване на родителя. След това госпожата обяснява как медицинския персонал в училище не може да преглежда децата за въшки, защото това било нарушаване на личното им пространство. Е, вие ми кажете що за абсурд е това - ровенето в косата е нарушение на личното пространство, а ровенето в душата на детето е ок, даже не е нужно да се уведомява родителя ! Ей така бях !

Това даже няма и да го коментирам.... Чудя се как педагог като учителката на Яна въобще може да ви го предложи. И въобще що за решение на педагогическия съвет на вашето училище е това?! Аз също твърдо и решително бих отказала някой да разговаря с децата ми без мое знание. Миналата учебна година ми се наложи да се видя с психоложката на нашето училище, заради проблеми с поведението на Бела. И жената не само, че не поиска да й водя детето, ами каза, че ще иде да го види в естествената му среда и ако забележи каквото и да било, тогава ще се свърже с мен и ще ... напрвим още нещо. Еми никой не се свърза с мен , а "проблемът" беше твърде банално нещо за училищното ежедневие, но когато и учителите изтрещят, децата не остават по-назад. Така че според мен, Декс, си постъпила повече от правилно.

Аз тук ще засегна и една друга тема, нищо че става въпрос за второкласници . Носенето на мобилни телефони. Още на най-първата родителска среща миналата година всички се съгласихме, че децата могат да си носят телефоните, но те да се ползват само при нужда. Имам самочувствието да кажа, че в това отношение Бела е абсолютно стриктна (направо не знам как го прави ). И досега иска разрешение от госпожите си, за да ми се обади - дори и в междучасията. Уви, обаче.... не с всички деца е така - снощи направих е такива очи , когато тя ми каза, че 3 деца са си позволили да цъкат по време на час. И от тази седмица класната е решила да забрани телефоните в училище или някакъв компромис - да ги държи при себе си докато свършат часовете. В нашия случай не можем да се лишим от комфорта на телефона, т.к. Бела понякога се прибира сама от у-ще или пък Коко я взема, но трябва да се координират и него, щото когато той свършва часове, те обикновено играят някъде и той не може да обикаля цялото училище да я търси.

Това нагоре е накратко историята, а моите кратки размишления са следните - някакси това "решение" на класната не е честно. Когато някой наруши училищно правило, той бива наказан. Примерно - Бела миналата седмица е била без домашно и има забележка в бележника. Ама само тя има забележка, а не целия клас, защото нарушението си е нейно и си носи последствията. Т.е. наказанието си е за нея. Защо заради 3 деца, които нарушават правилата в училище, трябва да бъдат наказани всички останали?!? Вие какво мислите по въпроса?