Образованието по света

[Сиренце]

Учителка от Търговище обясни на МОМН как да се справят с проблемите в образованието



Учителката от Търговище Милена Димитрова написала писмо до Министерството на Образованието и науката. Целта била да помоли Министъра и екипа му да погледнат по-задълбочено най-добрите образователни системи в света и да ги приложат у нас. Защото, както самата тя се изразява: „Кой не иска да има най-доброто образование в света, децата му да учат истински, а не за шестици на хартия, и да станат качествени хора, възпитани с разум и толерантност.” Димитрова изчакала известно време, но отговор на писмото си не получила. За това тя го предлага на обществеността, просто като информация. Ето пълният му текст:

"Уважаеми дами и господа от министерство на Образованието,

Пише ви учителка от Търговище.
Това лято взех решение да стана учителка, след като 12 години работих в една частна фирма и основните ми задачи бяха да правя справки и да следя срокове и доставки. Съвсем съзнателно направих своя избор, но не беше лесно да го осъществя, защото повечето ми приятели и близки ме сметнаха за луда. Но, аз знам, че не съм, и знам, че образованието в България ме вълнува много и устоях на уговорките и смешките по мой адрес, устоях и на примамливо предложение за работа от друга фирма. Сега, за пръв път в живота си, имам чувството, че това, което правя има смисъл.

До тук с увода за мен. Болният ми въпрос, естествено, е образованието в България.
Винаги съм знаела, че образованието ни не е както трябва да е, че нещо не е наред, но как да бъде, КАК? Много колеги казват: "Всичко ще се оправи, ако се плаща образованието" Други казват: "Ще се затрие, каквото и да правим". Трети казват, "Просто, училището ще остане без учители един ден и тогава ще видят те!", повечето плачат за отминалите "златни" времена, когато да си учител е било престижно. Много питах, много търсих отговор на въпроса КАК, докато една вечер, той изскочи пред мен, и от тогава, мира не ми дава.

Ето моят отговор: Да погледнем първите в света. В сферата на образованието, има нации, които са открили топлата вода и постигат забележителни резултати, защото системата им е съобразена със съвременните изисквания и общество.

Първи са били финландците:

През 80-те години те са решили да променят образованието в тяхната страна, защото нещата не вървели добре. Променили са го из основи, повсеместно, работили са така две десетилетия и са установили, с огромна изненада, че на световните стандартни изпити, постигат отлични резултати и са на първите три места в основните категории.
Първо, всичко започва още с раждането на детето. То получава подарък - книжка. И още една за майка му, и още една за баща му. Държавната политика във Финландия е да се стимулира четенето за удоволствие. До 7 годишна възраст на детето, не се занимават с никакво учене - само игри. Детето е оставено на воля да расте и да развива своите природни дадености и влечения.

След това, започва задължителното образование. В началните класове, до 6 клас, учениците не се оценяват. Всяко дете учи според неговото темпо и интереси, без да се етикира като отличник или двойкаджия. Набляга се на заниманията навън - спортни дейности, дърводелство, градинарство, изкуство - музика и рисуване са едни от важните предмети. През цялото време, ученикът се стимулира да чете за удоволствие. Основна цел в тези години е детето да опознава себе си, света около него и да се учи на толерантност към различните. Така, считат финландците, детето развива собствено критично мислене и расте като съзнателен и градивен гражданин в своята държава.

Първият стандартен тест, който учениците полагат е едва на 16 годишна възраст. Никой не оценява децата по общи стандартни критерии - защото хората са различни - всеки е способен повече в едно, за сметка на друго. За целта, пред децата застават най-добрите специалисти, завършили университет. Да си учител във Финландия е много престижно. Учителите получават заплати като на лекарите и адвокатите. За едно място се борят над 100 кандидата. Всеки преподавател има максимален брой часове на ден - четири, като два часа на ден има за професионална подготовка.

Децата в клас са не повече от 16 на брой. Към всяко дете се подхожда индивидуално и ако имат проблеми с "трудни" деца, всички колеги работят в екип, за да са в помощ на детето. Учи се целодневно, с големи почивки между часовете, с идеята, ходенето на училище да е приятно. Обстановката е уютна и навсякъде е чисто. В някои училища ходят дори по чорапи. Образованието е задължително безплатно. Частните училища, доколкото ги има, получават заплащането си от общината, а не от хората.

Фактите са, че финландците поддържат първо място в света по общи критерии за образованието от тогава насам. Разликата между най-знаещия и най-малко знаещия в учебната система е най-минимална във Финландия. Образованието им пести по 30% за всеки ученик, в сравнение с повечето системи от типа на американската /статиите, които четох сравняват само със САЩ, но мисля, че важи и за България/.

Излишно е да ви информирам, че в България, учителите са станали много изморени, изтощени и изнервени. Основна причина за това е, че са затрупани с безсмислени справки и спецификации, с попълване на информация тук и там, почти няма време да се занимават с основната тяхна задача - да преподават, да бъдат вдъхновители и учители в пълния смисъл на тази хубава дума. Ако спестим средства от тези излишни бумащини и ги насочим към реалните проблеми в нашето образование, дали няма да останем на печалба?

Когато разбрах за системата във Финландия, не можех да спя няколко нощи и исках всички да научат, че може да се получи, че не е нужно да унищожаваме образованието в нашата страна, а само да го променим по дадения от северния народ пример. Питах се, ако само министрите ни научат, че МОЖЕ да стане, само ако чуят за Финландия и пратят хора да се обучат там, те със сигурност ще поискат да го приложат и у нас! Че кой не иска да има най-доброто образование в света, децата му да учат истински, а не за шестици на хартия, и да станат качествени хора, възпитани с разум и толерантност. Много е вероятно вие отдавна да знаете за Финландската образователна система, но, макар и да звуча наивно с моето "откритие", аз се чувствам длъжна да правя нещо по въпроса. По тази причина ви пиша.

Благодаря ви, дами и господа, колеги, че отделихте време да прочетете писмото ми. Очаквам вашия отговор и мнение.
Уверявам ви, че повечето колеги ще ви подкрепят с огромен ентусиазъм в една такава промяна!
Тя е належаща.

С уважение,
Милена Димитрова

[Сиренце]

От години си задавам въпроса "Защо другите могат, а ние не?".
За пореден път се убеждавам, че причината не е основно в учителите, системата ни е сбъркана!

[dexter]

На въпроса "Защо другите могат, а ние не" моят отговор е - защото господата, които ни управляват, нямат желание за промяна. Защото простият народ по-лесно се управлява. Защото глупавите хора се тикат в посоката, в която е удобно. Ей по тези причини нямам никаква надежда нито за образованието в България, нито за каквото и да билу у нас.
Не вярвам, че министрите ни са глупави хора, нито слепи, нито зле информирани. Просто нямат...... чудя се коя дума да използвам, "желание" не ми се вижда подходяща - нямат мотивация за промяната на системата. А системата е скапана, това вече на всеки е ясно .

[Kleo]

Ако прочетете блестящата книга на робърт кийосаки (нямам главни букви тука) "Умно дете - богато дете", ще видите, че има доста хора, които не са съгласни с образователната система и правят много, за да я променят отвътре

[Сиренце]

Отвътре е НЕВЪЗМОЖНО!!!
Заявявам го напълно отговорно, като човек, който се опитва да го прави от години. На образователната ни система е необходима радикална промяна на всички нива, а за това трябва да се погрижат управляващите. Но те, явно, няма да го направят поради причините, изтъкнати от Декстър.
Жал ми е за бъдеща България...

[Kleo]

Аз пък имах предвид, че недоволни има не само в България, и освен това, образователната система далеч не само тука яко куца!

[dexter]

Еми много ясно че ще куца и по света - по същите причини, които са и у нас. Много съм далеч от мислълта, че само ние сме овце за стригане..... Но тази тема ми е болезнена и не ми се коментира, нито ми се пише (да не говорим, че ще заприличам на параноична идиотка ).
Вихрогонче, книгата съм я чела. Не помня някой да е работил за промяна на образователната система. по-скоро имам спомен от идеята да не оставяме децата си и образованието им в ръцете на държавата :lol: . А това е идея, която аз горещо прегръщам и следвам по всички възможни начини.

[Kleo]

Именно, Декс, именно

[Сиренце]

[Ver]

Последната статия я четох наскоро.
Когато попадна на такива неща, започвам да се чувствам хем зле, хем добре.
Зле, защото въпреки всичко се съобразявам (доколкото мога) с една друга действителност от която често ми се повдига и добре, защото виждам, че не съм изперкала и, че и други хора мислят по сходен начин. Е, далечко са, в Швейцария , но за мен това няма значение.
После се "връщам" в Българската действителност и си мисля "Какво да сторя за да я променя?" ..... и нищо не измислям. Зациклям (ах, как мразя да зациклям!). В съзнанието ми изниква гадна асоциация: огромен казан с нечистотии и няколко малки капки бистра вода. Какво ще стане с малките капки бистра вода, ако попаднат вътре? Ясно е нали. За това гледам да не ги смесвам, но и това не е решение ....
Цони

[dexter]

На мен ми става само мъчно, толкова мъчно, че чак ми се доплака..... Особено след последните издънки в нашата градина, която започна добре като Монтесори, но от месец на месец нещата се оставят на течението и лека-полека се скапват. Та може да се наложи съвсем скоро да се сблъскам челно с образователната ни система. Постояноо се питам - защо да не можем и ние да сме като швейцарците, какво толкова ни липсва. Защо сами си режем клона, на който седим?
Но от друга страна постоянно гледам прекрасни деца - на мои приятели и познати, които оцеляват и дори просперират в образователната ни система . Имат интереси, имат амбиции - лично техни, а не насадени от родителите им. Човешката и детската природа се оказват достатъчно силни, за да устоят на месомелачката . Жалко, че не мога да контактувам с тези деца всекидневно, за да си презареждам оптимизма от тях.