. Какво искаме да видим у децата си, на какво да ги научим, какви качества да им предадем, за да могат да живеят в сигурност, щастие и хармония със себе си и със света? Всъщност като го написах така, излиза, че това са най-важните неща, а всъщност е само моето усещане какво е важното в живота :lol: . Идеята е друга. Да споделим мислите си по повод нещата, които искаме децата ни да усвоят - всеки според своето светоусещане.Напоследък (визирам последните около 5 години
) постоянно мисля за това. И мислите ми еволюират . Поседно се замислих сериозно покрай книгата, която си препрочитам и си дадох сметка, че възпитаваме Яна с някакви представи, които имаме, дори и да не си даваме сметка. Тези представи отразяват нашето виждане за това какви качества трябва да притежава едно момиче, а до голяма степен са отражение и на модела, по който ние сме били възпитавани. Покрай това ми хрумна, че напр. нашите идеи (визирам и съприга ми, с който се оказва, че споделяме едни и същи ценности в това отношение 
) се отличават от идеите, които имат наши познати родители с деца момичета. Напр. Яна почти не си играе с кукли, ние не сме й купували. Има няколко, подаръци, но седят в кутията за играчки и много, много рядко виждат бял свят. Насърчаваме я да играе с книжки, да смята, да пише и да чете, да оцветява, да изрязва, т.е. да върши нещо с мозъка и ръцете си. Не я насърчаваме да се глези, да се конти, да обръща внимание на облеклото си. Е, разбира се - тя и сама започна да прави всичко това, къде под влияние на други деца, къде по някакъв вътрешен инстинкт. Както и започна да си играе на майки, макар децата й да са плюшените животни, а не кукли, които приличат на хора. Ужасно си пада по принцеси, макар ние да не й четем много такива, а баща й направо полудява, като чуе за принцеси. Сега иска да й купим кукла Барби - това със сигурност е влиянието на нейните приятелки от градината. Постът ми е за това, какви ценности възпитаваме у децата си - било то съзнателно или не толкова, какви качества бихме искали да им предадем, на какво да ги научим, какви практически умения искаме да им създадем. Не става въпрос само за основни морални принципи, които - смятам, са ясни, а по-скоро за по-практични неща.
Въпреки, че ще стане дълго, редно е да започна първа
. За мен първостепенно е да осигуря на дъщеря си сигурност. След това искам да е щастлива. Споменах и на друго място, че едно от най-важните неща (в момента мисля така) е човек да се познава, да се харесва и да се уважава такъв какъвто е. Мисля, че това е ключът към щастието. Също така е и ключът към сигурността. Ако се уважавам, няма да позволя никой да злоупотреби с тялото ми, да ме използва по друг начин, да ме нарани, няма да стана жертва на нечия агресия (говорим за ежедневието - винаги се случват лоши неща, няма застраховани....). Като част от това себепознаване е и умението да разчита на преценката си, да отстоява мнението и идеите си. Смятам, че това ще я запази от вредни влияния като алкохол в ранна възраст, наркотоци (настръхва ми косата като си помисля), чалгата и т.н. Пак е елемент от идеята за сигурност.
Следващо нещо, което ми е важно - финансова интелигентност и култура. Да знае от къде идват парите, какво може да се постигне с тях, какво могат да осигурят, как да се печелят и употребяват, за да носят комфорт, спокойствие, сигурност и удобство. В тази насока самата аз постоянно се образовам и споделям знанията си и опита си с Яна.
Възпитаваме я и да е отговорна към природата. В къщи събираме отпадъците разделно и обясняваме защо го правим, какво се случва след това и защо е важно. Настоявам да се пестят ресурси - вода, електричество, да не се изхвърля храна, да не се купува храна в големи количества, да не се купуват неща, които не са ни необходими в момента. Обяснявам защо даваме дрехи, които са ни малки на Рая (детето на приятелката ми) или други приятелски деца, или защо ги сгъваме, слагаме в торбичка и ги оставяме до контейнера.
По всякакви начини се стремя да избягвам стереотипите във възпитанието й като момиче. Както вече споменах, насърчаваме я да си използва мозъка, а не чара. Тя е блондинка и определено се дразня на коментари по този въпрос - напр. "русо гладно няма"
. Смятам този стереотип да го избегна. Аз лично искам да израстне силна жена, а не някаква принцеса, която чака принца да я спаси, да й уреди живота, да й служи за удобство. Като че ли малко прекалявам, притеснявам се да не пропусне да е женствена. Кокетството не е лошо, стига да е с мярка и да не е линия на поведение за манипулиране. Върху това ще трябва да поработи баща й, смятам, че му е напипала слабото място и успешно го използва . Само се чудя кой ще я научи на типично женските неща като грим, тоалети, бижута, готвене (за плетене и шиене йич хабер си нямам :lol: ). Аз донякъде се справям, но понеже това не са ми основни приоритети, та явно ще имаме нужда от друг ментор. Не са излишни неща, според мен, всяка жена трябва да се поддържа и да изглежда зашеметяващо, стига това да не е за сметка на умствения багаж и другите ценности. Стана дълго, а мога да пиша още много
, но не искам да съм досадна. Та ако искате да поговорим за тези неща .
