Никулденска трапеза /за традициите, рибата и ... моряците/
Публикувано на: 04 Дек 2011, 12:32
[img]http://kulinar.bg/userimages/svnikol.jpg[/img]
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това.
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани и никой дори не научил какво е направил.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Свети Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
Икона на свети Никола: В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата.
Българското име на светеца е Никола. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни). Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Освен за покровител на моряците Свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година в гр. Мира, Анталия, Турция.Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега /Basilica di San Nicola/ . По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.
В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа. Откъде е дошла тази традиция? Към края на Х в на всеки 6-и декември в Кьолнската катедрала започнали да раздават на учениците от неделното училище плодове и сладкиши в чест на светеца, който бил широко почитан като покровител на децата. Много скоро тази традиция станала популярна в цяла Германия. И започнало закачването на специално направени ботуши или чорапчета, та да може през нощта св. Николай да пусне своите подаръци в тях. С времето плодовете и сладкишите били трансформирани в познатите днес коледни подаръци.
***
Св. Николай е известен още като покровител на децата. Как станало това? През 960 г. било написано първото музикално произведение за обичания светец. Но в него при превода на житието му вместо думат innocentes (невинни - става въпрос за несправедливо осъдените жители на гр. Мир) е употребена думата pueri (деца). И т.к. това музикално произведение за възхвала на светия епископ имало изключителен успех, започнали да го почитат и като покровител на децата. Дотогава за свой застъпник го били избрали моряците, затворниците, хлебарите и търговците.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това.
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани и никой дори не научил какво е направил.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Свети Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
Икона на свети Никола: В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата.
Българското име на светеца е Никола. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни). Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Освен за покровител на моряците Свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година в гр. Мира, Анталия, Турция.Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега /Basilica di San Nicola/ . По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.
В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа. Откъде е дошла тази традиция? Към края на Х в на всеки 6-и декември в Кьолнската катедрала започнали да раздават на учениците от неделното училище плодове и сладкиши в чест на светеца, който бил широко почитан като покровител на децата. Много скоро тази традиция станала популярна в цяла Германия. И започнало закачването на специално направени ботуши или чорапчета, та да може през нощта св. Николай да пусне своите подаръци в тях. С времето плодовете и сладкишите били трансформирани в познатите днес коледни подаръци.
***
Св. Николай е известен още като покровител на децата. Как станало това? През 960 г. било написано първото музикално произведение за обичания светец. Но в него при превода на житието му вместо думат innocentes (невинни - става въпрос за несправедливо осъдените жители на гр. Мир) е употребена думата pueri (деца). И т.к. това музикално произведение за възхвала на светия епископ имало изключителен успех, започнали да го почитат и като покровител на децата. Дотогава за свой застъпник го били избрали моряците, затворниците, хлебарите и търговците.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.