Личен дневник Kleo
Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Розово ми е. Цикламено дори! А всичко тръгна като на шега... 
С предложението на Есмо всеки месец да ми дава парички да си правя маникюр и гел-лак.
Ето, че утре за четвърти пореден път ще ходя при специалистка, за да ми оформи ноктите на ръцете и да ми ги украси, по мой вкус и нейно изпълнение. Вълнуващо е! Щастливо ми е. Цветно и влюбено.
С предложението на Есмо всеки месец да ми дава парички да си правя маникюр и гел-лак.
Ето, че утре за четвърти пореден път ще ходя при специалистка, за да ми оформи ноктите на ръцете и да ми ги украси, по мой вкус и нейно изпълнение. Вълнуващо е! Щастливо ми е. Цветно и влюбено.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Определено има какво да разказвам и споделям тук от днешния динамичен и забързан, че чак задъхан! от вълнения, ден! Но сега първо се прибирам. Вкъщи. Дано сколасам да пиша отново днес, ако не - и утре е ден.
На колене молих Бог да ме избави от моите гадости!
Материал за връзката ни с Бога
На колене молих Бог да ме избави от моите гадости!
Материал за връзката ни с Бога
Последно промяна от Kleo на 10 Фев 2022, 23:12, променено общо 2 пъти.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Разглеждам си:
Ресторанти в София, подходящи за сватбено тържество
Хотел Форум, Сватбени тържества - цък!
Хотел Маринела, Сватбени церемонии
Ресторанти в София, подходящи за сватбено тържество
Хотел Форум, Сватбени тържества - цък!
Хотел Маринела, Сватбени церемонии
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Re: Личен дневник Kleo
Привет, Деси!
За пръв път влизам тук и исках просто да ти кажа, че съм се появила в това твое лично пространство и те чета.
За пръв път влизам тук и исках просто да ти кажа, че съм се появила в това твое лично пространство и те чета.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: Личен дневник Kleo
О, радвам се и благодаря за това, Нели!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник vihrogonche
Kleo написа: ↑08 Дек 2012, 03:44 Имало едно време едно момиче. От малко то усещало, че е различно от другите момичета на нейната възраст. Много лесно се разплаквало, но и много лесно се разсмивало. Бързо наддавало на тегло, но и светкавично сваляло килограми. Нейното име било Деси, ала всички й викали просто Йо-Йо, тъй като и психиката й, и метаболизмът й, и теглото й, всичко в нея, функционирало на принципа йо-йо, на ефекта йо-йо. Прякорът "Йо-Йо" много й паснал. Отивал на натурата й. Тя била със Слънце в Риби и с Юпитер в Близнаци, което още повече засилвало двойнствената й природа. Не й било леко да живее, събирайки в себе си такива крайни състояния като дълбока депресия и ожесточена еуфория, като вълчи апетит и върло безапетитие; ту слаба, ту пълна; ту весела, ту тъжна, ту екзалтирана, ту овесила нос... Минало време, момичето порасло, станало Жена. Тя все повече се стремяла да постигне някакъв баланс в живота си, някакво равновесие, да достигне и задържи т.нар. златна среда, но пустата все й се изплъзвала, изплезила подигравателно език... Но ето че веднъж Йо-Йо решила за себе си, че вече й писнало от това люлеене насам-натам, нагоре-надолу, наляво-надясно! Поинтересувала се дали ще съумее да намери изход за тормозещото я все повече отклонение в сравнение с общата извадка жени. Амплитудата ставала все по-голяма, пропастта между отделните преживявания - все по-дълбока, Йо-Йо била вече изтощена и мнооого уморена от всички тези подскоци в настроението й, общата й нагласа, теглото й, желанието й за живот и за храна... Потърсила помощ - изпърво само медикаментозна, после успяла да намери и подходяща психотерапевтична подкрепа за себе си. Вече не се чувствала толкова сама и самотна в болката си. Имало кой да я чуе и разбере! Йо-Йо започнала напълно нов живот, научила чисто нови начини да се справя с противоположностите, които властно я теглели ту в една, ту в друга посока. За целта не жалела сили и средства, правела необходимото, борила се с невидими демони, преодоляла високи стъпала, надмогнала комплексите и страховете си, и малко по малко, се освободила от заклещилия я в капана на крайностите хаос. Жената Йо-Йо отново започнали да наричат със старото й име Деси, което й отивало далеч повече на личността и темперамента. От обърканата и вечно в движение Йо-Йо останал само споменът.
Дзак! Това горното съвсем си го бях забравила...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
"Тихият" убиец на всички отношения
HighViewArt, 17 юли 2017
СНИМКА: PIXABAY.COM/JEFFBALBALOSA
Често ли сте недоволни от половинката си? Карате ли се всеки ден? Ако отговорът е "да", то със сигурност имате много сериозни основания за това – той ви обръща малко внимание, не ви прави изненади и подаръци, не печели достатъчно, дразни се от приятелките ви, разхвърля из цялата къща чорапи и мръсни чинии...
Всеки има своите причини и забележки, които стават повод за разправии, а понякога и за сериозни скандали.
А всъщност конфликтите в една двойка имат една-единствена причина. Ако успеете да се справите с нея, всичко става много по-лесно и дори забавно.
Вижте разказа на един мъж, който ще ви отговори на доста въпроси: Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: "Каква е според вас основната причина за разводите?"
Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: "Сексът, парите и общуването!" В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!
"Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем."
И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.
Лекторът продължи: "Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания."
Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот.
И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.
Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...
И какъв е изходът?
След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.
ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ
И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.
ОЧАКВАНЕ
Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!)
Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде.
След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време "някой" трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)
РЕАЛНОСТ
Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.
Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.
Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. "Топли сандвичи!" – това е спасението.
Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.
След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.
Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер.
Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.
Както беше казал някой "Очакването е майка на разочарованието". Факт.
Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.
Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него.
А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.
И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.
И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.
Източник: gnezdoto.net
HighViewArt, 17 юли 2017
СНИМКА: PIXABAY.COM/JEFFBALBALOSA
Често ли сте недоволни от половинката си? Карате ли се всеки ден? Ако отговорът е "да", то със сигурност имате много сериозни основания за това – той ви обръща малко внимание, не ви прави изненади и подаръци, не печели достатъчно, дразни се от приятелките ви, разхвърля из цялата къща чорапи и мръсни чинии...
Всеки има своите причини и забележки, които стават повод за разправии, а понякога и за сериозни скандали.
А всъщност конфликтите в една двойка имат една-единствена причина. Ако успеете да се справите с нея, всичко става много по-лесно и дори забавно.
Вижте разказа на един мъж, който ще ви отговори на доста въпроси: Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: "Каква е според вас основната причина за разводите?"
Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: "Сексът, парите и общуването!" В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!
"Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем."
И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.
Лекторът продължи: "Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания."
Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот.
И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.
Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...
И какъв е изходът?
След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.
ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ
И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.
ОЧАКВАНЕ
Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!)
Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде.
След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време "някой" трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)
РЕАЛНОСТ
Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.
Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.
Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. "Топли сандвичи!" – това е спасението.
Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.
След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.
Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер.
Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.
Както беше казал някой "Очакването е майка на разочарованието". Факт.
Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.
Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него.
А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.
И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.
И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.
Източник: gnezdoto.net
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
От 15 февруари досега /това са пълни 6 денонощия/ Есмо изобщо не е пил и аз се радвам за което.
Утре е рожденик. Навършва 37. Щастлив е. Че се имаме. Че съм до него. Че днес му направих торта.
Аз съм първата и единствена жена след майка му, която някога му е приготвяла торта за РД. Благодарен е.
А на мен ми е хубаво. Щастливо. Страстно. В същото време - и спокойно.
И се радвам. И е прекрасно! Днес много дълго готвих. Медитирах, докато готвих.
Приготвих тиквички-лодки, едно от любимите ястия на Алекс. Той беше при нас и яде с апетит от тях.
Утре е рожденик. Навършва 37. Щастлив е. Че се имаме. Че съм до него. Че днес му направих торта.
Аз съм първата и единствена жена след майка му, която някога му е приготвяла торта за РД. Благодарен е.
А на мен ми е хубаво. Щастливо. Страстно. В същото време - и спокойно.
И се радвам. И е прекрасно! Днес много дълго готвих. Медитирах, докато готвих.
Приготвих тиквички-лодки, едно от любимите ястия на Алекс. Той беше при нас и яде с апетит от тях.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.