Трифонов няма да се кандидатира за парламента!
Обяснява, че може да носи отговорност от „друга институция”.
Слави Трифонов няма да се кандидатира за следващия парламент. Това обяви председателят на „Има такъв народ” във Facebook. Той обяснява, че може да носи отговорност и от „една друга институция”, повече обаче ще каже, „когато му дойде времето”.
„Аз няма да се кандидатирам за следващия Парламент, защото моето място не е там, а да нося отговорност за хората, които са там и това, което правят. Разбира се, аз мога да нося тази отговорност и от една друга институция, но за това… като му дойде времето”, обяснява Трифонов.
„Състоянието „отговорност“ е чуждо на българския политически живот. Да си отговорен е много важно в личен план, а когато отговаряш и за други хора е сакрално важно”, допълва председателят на „Има такъв народ”.
„В този ред на мисли, представете си какво е да си политик. Трябва да си най-отговорният човек на света. Е, в България не е така, нали? Последните събития го доказват особено ясно. Аз живея така. Говоря тогава, когато има какво да кажа, правя това, което смятам, че е морално и правилно, и се стремя да нося отговорностите си достойно”, допълва Трифонов.
„И това, че аз и моите колеги създадохме партия „Има такъв народ“ въобще не променя това, даже напротив. Всъщност ние направихме платформа, на която искаме да се качат професионалисти, отговорни хора, които имат желанието и смелостта да правят, каквото трябва”, обяснява още той.
Слави във Фейсбук - цък!
Виждам се отново майка.
) – те избират това, водени от интуитивно усещана, но неосъзната нужда да се лекуват. Проблемът е, че когато не осъзнаваш, тоест не разбираш какво правиш лесно можеш да си навредиш, вместо да си помогнеш. А когато практикуваш публична власт по същия начин - неосъзнато, злоупотребявайки с нея, вероятността да навредиш освен на себе си, но и на големи групи от хора е нещо, което не може да бъде оставено на случайността и налага то да бъде осветлено. Ето затова имаме нужда от прозрачност - не само за действията на политиците, но и за скритите мотиви, които стоят зад тях. Ето затова е оправдано да обсъждаме психологическите/личностовите особености на политиците. Ето за това, ние, професионалистите по психично здраве и личностово развитие имаме гражданския дълг да коментираме публичните личности и тяхното поведение. И това не е въпрос на професионална етика, а на граждански дълг. Така че аз говоря тук по-скоро от позицията си на гражданин, чието говорене обаче, по неизбежност, е повлияно от специфичният ми житейски опит, немалка част от който е придобит през практикуване на професията на лекар-психиатър, но също и през обучението ми по аналитична психология, както и през личния ми опит в терапия – индивидуална и групова. Единственият начин, по който мога да бъда гражданин е през цялостната си личност. Това е начинът, по който мога да бъда и психиатър, както и всички други роли, през които взаимодействам с другите и света.
