"По света и у нас" докато си пием кафето

[Kleo]

Джейн Фонда на 79! - Edna жена, която остарява със стил и класа

Честит рожден ден на прекрасната актриса!

Ако постоянно сдържате емоциите си, за да изглеждате по-добри и по-красиви, тялото ви става напрегнато, дишането - неправилно, а душата - пуста.

Работата ѝ като манекенка и в постановки на театрална сцена през 50-те години я подготвят и слагат основата на филмовата ѝ кариера през 60-те.

Тя прави средно по 2 филма всяка година през цялото това десетилетие и "Нюздей" я нарича една от най-симпатичните и талантливи нови актриси. Дори получава Златен глобус за най-обещаваща нова звезда. Но в същото време други списания не я посрещат така ентусиазирано и я наричат най-лошата актриса.

През 1963 получава роля в комедията "Неделя в Ню Йорк", но следващият ѝ филм, „Кет Балу“ (1965), е този, който я прави популярна.

През 60-те години се занимава с политически активизъм, като поддържа движението за човешки права и се обявява против войната във Виетнам. Заедно с други знаменитости подкрепя окупацията на Алкатрас, което е с цел да се обърне внимание на въпроси, засягащи местните индианци.

Всичко друго изчезна, когато се появи той. Бях готова цял живот да ям само трошичките от хляба му и коричките от камамбера му.

През 1965 се жени за Роже Вадим, с когото се развежда през 1973.

В клубовете на 60-те години имаше само сауна и вибромасажи. Да се изпотиш и да имаш мускули, беше направо неприлично.

Джейн Фонда получава първия си Оскар за филма Клут (1971), в който играе проститутка и партнира на Доналд Съдърланд.

През 70-те години тя остава политически активна и участва в редици протести срещу войната във Виетнам. През 1972 година тя дори посещава Ханой и защитава по радиото комунистическото правителство на Виетнам. Това не се посреща радушно в Америка и много активисти я обвиняват в липса на патриотизъм.

През 80-те години пък Джейн Фонда създава много видеокасети с упражнения по аеробика, основава своя собствена школа и публикува книги. От хоби това се превръща във втора кариера за нея.

Младите хора ме познават като "жената с трикото от касетите с аеробика на мама". На мен самата ми е трудно да се възприема в тези рамки.

През април 1991 Джейн Фонда се отказва от професионалната си кариера и обявява, че няма да се снима повече във филми. Тя взима това решение след женитбата си за Тед Търнър за да се отдаде изцяло на семейството. След развода си през 2001 обаче тя се впуска отново в работата си и първият филм, в който се снима през 2005 година, Monster-in-Law, е успех. Филмът е комедия, в който Джейн Фонда играе ролята на зла бъдеща свекърва на героинята на Дженифър Лопес.

Тя възобновява и политическата си активност. Една от нейните каузи е Израелско-Палестинския конфликт. Другата е войната в Ирак. На 27 януари 2007 участва в манифестация, организирана във Вашингтон против войната в Ирак. Поддържа и някои феминистки течения.

На 5 април 2005 година излиза и автобиографичната ѝ книга "Животът ми дотук" (My Life So Far). В книгата тя разделя живота си на 3 части от по 30 години и обявява, че последната трета ще бъде най-значимата и тази, с която хората ще я запомнят.

[Kleo]

Припомням си концерта на Слави и Ку-ку бенд. И така, от Шоуто на Слави Трифонов, Митинг- Концерт на Орлов мост: /пуснете си го цялото, ако не - поне от 11:45 минута/

[youtube]OzimhkUc48s[/youtube]

И още един клип, химнът на България, от 21:33 минута:

[youtube]FwkuzQv3AeM[/youtube]

Пък нека е правил задръстване веднъж в годината. Нека! Щом събира хиляди навън, които да пеят наши български песни и да се замислят кои сме, защо сме такива и дали да останем завинаги такива...

[Kleo]

7 поверия, които може би не знаете, за последния ден от годината

Днес е последният ден от годината. За някои тя е била успешна, за други - трудна, но всички се надяваме новите 365 дни да ни донесат повече щастие и късмет.



В глобален мащаб 2016 г. беше наситена с противоречиви емоции. Случиха се големи промени - Великобритания излезе от Европейския съюз, а американците избраха Доналд Тръмп за следващия президент. Продължи кризата с мигрантите, отново станахме свидетели на природни катаклизми. 2016 г. ни отне и велики личности от света на музиката, киното, театъра, журналистиката и литературата.

31 декември обаче освен ден за равносметка, е ден за празнуване.

Някои ще посрещнат новата година с шумно парти, други - ще бъдат с най-близките си. Където и да сте, важното е да загърбите лошите чувства и емоции от старата година и да посрещнете с усмивка 2017-а.

За отбелязването на новата година дори има стриктни поверия, които предвещават късмет и щастие през следващите 365 дни.

Вижте няколко поверия за последния ден от годината:

1. В полунощ отворете входната врата, за да излезе старата година и да дойде новата.

2. Който кихне първи на новогодишната трапеза, той ще има най-много късмет през следващата година.

3. В новогодишната нощ първият гост в дома ви трябва да е тъмнокос мъж. Той носи на домакините дръвце, за да е топла къщата през новата година; паричка, за да има пари и късмет в семейството и парче хляб - за да не остава никой гладен през новата година.

4. В последния ден на старата година изхвърлете боклука преди да се стъмни. Така разчиствате място за новото и хубавото през новата година.

5. На 31 декември и на 1 януари не давайте пари назаем, за да не оставате без пари през следващата година.

6. В новогодишната нощ трябва да имате пари в джобовете си, за да сте богати през новата година.

7. През първия ден от Новата година не трябва да се върши тежка работа, за да ви е леко през годината.

В Латинска Америка имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом стане полунощ, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.

Редактор: Венелина Стоянова

[Kleo]

ЕДНА ГРАНДЕ ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ЦАР БОРИС ІІІ И ЙОАННА САВОЙСКА оттук
или когато България прелъсти Италия

12.11.2014
от Михаела Самарджиева

Точно през ноември, но 1930 година в Асизи се случва нещо, което кара италианците да си изплюят спагетите, а българите да ударят по едно малко за кадем. Ние тотално печелим мача, защото на тази паметна дата с грандиозни чествания се провежда сватбата на цар Борис ІІІ и принцеса Йоанна Савойска. Наш‘то момче, или накратко казано многопочитаният и уважаван цар Борис ІІІ, скрива всички шапки и бомбета от главите на де що има жители по Ботуша, като открадва не кое да е сърце, а това на дъщерята на италианския крал Йоанна Савойска.

Както се казва – българска работа, но качествена, а след нея колкото и лазани да са сътворени по широката земя – историята никога няма да бъде същата. Но нека го направим бавно, като италианците...

НАЧАЛОТО
Пак през ноември, 1907 година, в далечен Рим, в двореца Квиринале се ражда прелестната Джована Елизабета Антония Романа Мария или просто Джована ди Савоя. Още тогава между позлатени гърненца и сатенени панделки дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош е знаела, че нещо мътно става в Дания и че едва ли ще се ожени за принца на мечтите си. Отгледана, обгрижвана и възпитавана като свежо чери доматче в луксозната фамилна вила „Савоя”, от малка на принцесата е обяснено, че чрез брака си трябва да засили позициите на Савойската династия в Европа.

Джована Савойска е четвъртото, предпоследно дете на италианския крал Виктор и съпругата му и като такова трябва да довърши каквото има за довършване в политическата дипломация на любовния фронт.

Всичко е супер, обаче тогава се намесва съдбата, на която грам не й дреме кой какво е решил. С любовта шега не бива и точно заради това без никакъв майтап на 25 септември 1927 г. се случва съдбовната среща между цар Борис ІІІ и италианската bellissima. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от родителите й, на който го придружава и по-малкият му брат принц Кирил. Там е и „Джо“, както я наричат вкъщи – светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Тя е със солидно образование – литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармониум. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Като типичен “готин съм си MC” царят драсва клечката заради чувството за хумор на слънчевата италианка и заради свободното й обсъждане на светски теми, което в съвременен превод означава, че принцесата не се е свенила да говори пиперливо и без заобикалки за каквото й е на сърце. За бъдещия си съпруг тя пише в своите спомени: „Първото ми впечатление беше благоприятно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и уравновесен вид, какъвто беше Борис... Беше на 33 години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик.“

След обяда вестниците, информирани за него, вече предричат романтична връзка между българския цар и италианската прима. Двамата млади не се виждат дълго след въпросната първа среща, въпреки че всеки е тотално лапнал и това се вижда от най-близките им с просто око. Едва през януари 1930 г., при втората им среща, на която Борис и Йоанна са в дома на нейната любима сестра Мафалда, той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да“. И в този сюблимен момент нещата изглеждат сладки като розови ботушки върху плеймейтка, но съдбата явно има други планове.

СКАНДАЛЪТ
Когато се разбира за нестандартния годеж, сключен не заради политически интереси, а в името на истинската любов, всички са в тотален шок. Провеждат се множество разговори и спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени както Ватиканът, така и италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители. Отчаян от всичко царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата.

Дори в лека криза заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна декларира и готовността си да се оттегли в манастир, ако няма разрешение.

Тя отправя две писма до папата, като през 1930 г. най-после Борис носи радостната вест, че е успял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан, а и Ватиканът най-после дава разрешение за сватбата. Използваме тази дума, защото не знаем коя друга, но това, което се случва после, е не просто сватба, а тържествено зрелище на любовта в особено големи размери…

ВЕНЧАВКАТА
Изборът на мястото за сватба в Италия е на принцесата. През септември 1923 г. тя е в опасност поради заболяване от тиф. Когато животът й почти угасва, принцесата произнася молитва за помощ пред св. Франциск, покровител на Асизи. Убедена е, че дължи изцелението си на него, и затова през 1924 г. тя пристига за първи път в малкото умбрийско градче на поклонение, за да благодари за оздравяването си. „Бях убедена, че не бих могла да се омъжа другаде освен в Асизи“, ще напише по-късно Йоанна. Всичко скромно свършва дотук обаче. Венчавката е една от най-коментираните сватби по онова време и едно от най-грандиозните събития, който Европа е виждала. В деня на сватбата в Асизи пристигат правителствени мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците буквално са задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците. Свидетели са тогавашният премиер Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев министър-председател на България. Гарата е разширена с няколко коловоза, за да посрещне всички желаещи да зърнат младоженците, пусната е допълнителна телефонна линия, за да може всички чуждестранни журналисти да изпълнят задълженията си.

Малкото градче е изпълнено с 10 000 автомобила, а заради царската сватба училищата в Асизи са затворени за десет дни.

Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Тя отново зашлевява шамар на сдуханите европейски норми като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. Ние също не се излагаме пред чужденците и, меко казано, цепим мрака. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“ а сабята му е със златен ефес. След гранде венчавката съпрузите заминават за България, като са изпратени от над 60 000 души. На родна земя нещата са не по-малко уау: на 30 октомври корабът акостира на пристанището в Бургас и Сливенският митрополит Иларион дарява царицата с православна икона на Спасителя, с която тя не се разделя до деня на кончината си, а когато пристигат в София, влюбените буквално не могат да си проправят път през многохилядното множество, което ги посреща. Те минават през специално построена триумфална арка на Лъвов мост, а след това следва и православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. След нея и в онзи свещен момент Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.

И макар доста по-късно, след появата на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон и след щастлив и спокоен живот, да се случват трагичните обстоятелства около смъртта на цар Борис III на едва 49 години, българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието. През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения карат министър-председателят Константин Муравиев да въздъхне:

Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество – царицата.

От друга страна американският публицист Маркъм пише: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“

Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край.

[img]http://www.goguide.bg/upload/articles/i ... 1813-i.jpg[/img]

[cchery]

УДЪЛЖИХА ВАКАНЦИЯ ДО 9-и януари

Ученическа радост: Удължиха ваканцията до 6 януари


Коледната ваканция за учениците в цялата страна ще бъде удължена до 6 януари, включително, със заповед на вицепремиера и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева.

Причините са влошената епидемиологична обстановка, по-ефективната превенция срещу грипа и метеорологичните прогнози за сериозни снеговалежи и минусови температури в цялата държава, съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Учениците от всички училища трябва да се върнат в класните стаи на 9 януари 2017 г. (понеделник).



Ееееее, много, много се радвам........ изключително даже!!!

[Kleo]

УДЪЛЖИХА ВАКАНЦИЯ ДО 9-и януари

Ученическа радост: Удължиха ваканцията до 6 януари


Коледната ваканция за учениците в цялата страна ще бъде удължена до 6 януари, включително, със заповед на вицепремиера и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева.

Причините са влошената епидемиологична обстановка, по-ефективната превенция срещу грипа и метеорологичните прогнози за сериозни снеговалежи и минусови температури в цялата държава, съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Учениците от всички училища трябва да се върнат в класните стаи на 9 януари 2017 г. (понеделник).



Ееееее, много, много се радвам........ изключително даже!!!

УРАААААА !!!!!!!!!!!!

И аз се радвам, много се радвам!

Таман Алекс ще си донапише всичките домашни, че този път го разбиха от домашни за писане.

[Kleo]

На училище в София - чак в сряда, на 11.01., като Фандъкова предупреди, че ако се наложи, и него ще направи почивен. И така - ваканцията продължава. За всички деца, включително и утрешният ден, а в повечето общини - още 2 или 3 дни време.

[Kleo]

Уроците за живота от edna очарователна бунтарка - Вивиан Уестууд

Вивиан Уестъъд е една от най-емблематичните модни икони на нашето време - дизайнер, активист, личност!



С каквото и да се захване Вивиан, се превръща в кауза за нея и за всички нейни последователи.

Тази година дизайнерката става на 76 години - моделите ѝ стават все по-екстравагантни, а социалната ѝ ангажираност - все по-активна.

Днес искаме да ви запознаем с уроците на живота, които тя е събрала през годините, за да ги сподели с всички нас:

Искай невъзможното. Винаги!
Вдигни летвата над всички останали. Никой не ми е казал, че ще съм това, което съм. Аз и не чаках това. Просто винаги съм знаела, че съм родена да бъда необикновена.

Приеми обстоятелствата
За мен животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате. Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.

Не бъди моралист
Оу, най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.

Не отлагай
Не спирам, не почивам, не отлагам. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша някоя глупост.

Не съжалявай
Никога не гледай назад, никога не искай да върнеш времето. Аз не обичам историята, тя и без това е написана по хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.

Не се страхувай
Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще придаде по-гаден вкус на обяда ти преди да се върнеш в офиса и да разбереш, че ще те уволнят.

Не пести
Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка. Не е нужно да ви обяснявам.

Пътувай
Моите пари са в къщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?

Любовта винаги трябва да е лесна
Никога не съм правила усилия, за да получа любов. Защото ще получа трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва сама. Другото е преследване и изнасилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.

Обичай се
Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото.

[dexter]

От вчера слушам за речта на Мерил Стрийп на раздаването на Златните глобуси и тази сутрин я прочетох. Трябват ни повече хора като нея, ако изобщо има начин да се подобрят нещата в глобален план, то ми се струва, че ще стане с повече заявени на глас позиции като тази на Мерил Стрийп.

http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto ... vika_Tramp

"Много ви благодаря, благодаря ви. Моля ви седнете. Моля, седнете. Благодаря ви. Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джързи. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния.

Райън Гослинг - като всички най-мили хора на света - е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които "не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания - човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква на килимчето при всяка "изцепка". Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо - например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: "Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?".

Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка - покойната Принцеса Лея - вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви"

[Kleo]

Декс, мерси, че сподели с нас това /предисловието на статията преди самата реч на Мерил Стрийп/:

"Златните глобуси 2017 вероятно ще бъдат запомнени с триумфа на La La Land или с интересния пробив на британските ТВ продукции над Холивуд. Една благодарствена реч от нощта на 8 януари обаче излезе извън рамките на бляскавото светско събитие и се превърна в събитие сама по себе си. Легендарната Мерил Стрийп получи признание за цялостния си принос към кино-изкуството и използва момента, за да призове новоизбрания президент Доналд Тръмп да прекрати унизителното си поведение спрямо отделни общности или личности. Стрийп припомни една от най-противоречивите публични прояви на Тръмп от предизборната кампания, когато пародираше спазмите на журналиста от NYT Серж Ковалески, който страда от вроденото заболяване артрогрипоза. "Неуважението води до неуважение. Насилието подбужда насилие", каза тя пред многомилионната аудитория на "Златните глобуси". Директното предизвикателство на Мерил Стрийп към Тръмп се превърна в една от водещите новини на деня."

Винаги съм уважавала тази актриса, жена и човек!

[Kleo]

Днес стават точно 20 години от важен за мен ден. 20 години откакто бях студентка в първи курс психология. И реших, че непременно ще се включа в масовите граждански протести срещу тогавашното соц.-правителство. Паметни времена! Бях обгазена... Виках с все сила: "Кой не скача е червен!", а в трамвая, на запотените от студа прозорци изписвах шеметно знака "Завоят наляво забранен!" Пеехме песните на Слави. И се вълнувахме. Че можем да променим света към по-добро. Вярвахме, че заедно ще подобрим България. На протестите от 10 януари до 4 февруари включително усещахме осезаемо мощната подкрепа на всички столичани. Показваха се от прозорците на жилищните си кооперации. Излизаха с празни тенджери и тигани. Жан-Виденовата-Зима. Винаги ще я помня. Винаги! ... Петър Стоянов дойде в Аулата на СУ, говорихме с него на живо, още не беше станал президент. И така, ето ви малко информация оттогава:

"20 години от протестите и погрома над парламента на 10 януари 1997

Автор: news.bg

10.01.2017

Източник: Архив

Навършват се 20 години от драматичните събития пред сградата на Народното събрание, които доведоха до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов. Припомняме, на 10 януари 1997 г. беше организирано протестно шествие пред Народното събрание, което завърши с обкръжаване на сградата и опит за погром и палеж. При сблъсъците имаше и леко ранени. Това беше най-бурният епизод от всекидневния уличен натиск, започнал още в края на 1996 г., за пълно оттегляне на БСП от властта след управлението на Виденов. Размириците на 10 януари 1997 г. доведоха до отказ на БСП да състави второ правителство и откри пътя към предсрочни избори, които през април бяха спечелени от СДС. Недоволството беше породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно - на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията начело със СДС обявява национална политическа стачка. На 21 януари изтича мандата на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на ново правителство до 4 февруари, когато БСП връща мандата."

[img]http://i2.offnews.bg/events/2017/01/10/ ... _559x*.jpg[/img]

И още малко:

"Днес се навършват 20 години от събитията на 10 януари 1997 г. Тогава хиляди граждани, недоволни от Виденовата зима и инфлацията излизат по площадите и щурмуват Народното събрание. Десетки са ранени след сблъсъци с полицията. Хора нахлуват в сградата на парламента, въпреки опитите на президента Петър Стоянов да ги успокои. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите. Премиерът Жан Виденов подава оставка, като от БСП имат намерение да съставят второ правителство начело с Николай Добрев. По-късно партията се отказва от опитите за съставяне на правителство, а Добрев връща мандата на президента Стоянов. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски. Предсрочните парламентарни избори са спечелени убедително от Обединените демократични сили - СДС, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП). Втора остава БСП и трети са Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България). В парламента тогава влизат и Евролевицата и Българският бизнес блок на Жорж Ганчев."