Личен дневник - cchery

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

cchery написа: 29 Май 2021, 10:39 Деска, благодаря ти за стихотворението. Мога да кажа, че много точно си предала вътрешното ми състояние от онзи ден. Буря вътре, буря вън... Буря отпреди. И ние снощи се питахме дали Пухчето сега бие главички на някого там горе.....!? Тя имаше такава поведенческа черта - като искаше да ѝ обърнеш внимание, идваше и те буташе много силно с главичка по ръката, буквално удряше..... Много неща си мислим така или иначе. Няма я..., но е с нас. Все още.
Kleo написа: 27 Май 2021, 16:29 За Момчил и Константин писа. А Белушка как е?
Ето го отговорът:
Kleo написа: 29 Май 2021, 09:17 Урановата опозиция продължава някъде от около 42-рата докъм 46-тата година на човека. Това от астрологическа гледна точка. Тогава се очакват всякакви промени и трансформации.
Може и това да е. А може и просто така да ми се стича животът. Защото едното ми дете сега навърши 18 години и сега отлита. Като се замисля, при майка това се случи на 49 годишна възраст...... и пак не ѝ е било леко без да е в уранова опозиция.

Аз просто следвам ритмите.... отдавна не се боря с този живот - разбрах, че победата си е негова. Аз мога и трябва да го излъжа по други параграфи, а именно да съм щаслива всяка една минута, през която съм жива.
Ани, :923 ... Бела е изтрила публикацията за Пухчо във Фейсбук ли, че не разбрах?

За майка ти - какви интересни неща са й са се случили на нея в периода 42-45 години. Може да не е било отлитането от гнездото на теб или брат ти. Може да е било друго разклащане или промяна. Нещо със здравето? Смяна на месторабота или адрес? Някакво сътресение или друга житейска драма? Или просто някаква голяма личностна или социална промяна? ... Може ти да не знаеш. Може да е нещо, което тя е скътала дълбоко в себе си. Може да е нейна тайна. Разбираш ли? Рядко тези години са белязани от спокойствие, твърде рядко, почти винаги на хората им се случват големи промени, трансформации, понякога и катаклизми. Във всеки случай нещо неочаквано, буреносно, нетрадиционно, просто такъв е Уран.

Ритмите на живота се изследват именно от възрастовата психология /това на кой етап от човешкия живот горе-долу какви неща се случват и какви задачи стоят за разрешаване/ и от астро-психологията /на каква възраст се случват разнообразни ключови аспекти между различните планети, тоест кога транзитите оказват пряко въздействие върху рождените ни карти/. И откривам, че тези стадии в психологията и в астрологията съвпадат. Един такъв потенциално критичен период е именно възрастта 42-45 или 41-46 години. И в психологията, и в астрологията се смята, че това е ключов, стресов възрастов диапазон. Има още няколко такива за целия човешки живот.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Kleo написа: 31 Май 2021, 10:46 Ани, ... Бела е изтрила публикацията за Пухчо във Фейсбук ли, че не разбрах?
Не, Деска. Мисля, че нямаш правата да я четеш....

Ето това е написала:
Белослава Донева
27 май в 13:38 ч. ·
Никога не съм знаела колко силна може да е връзката между човек и животно/котка, докато не я изпитах. Но Пухи не беше просто котка, тя бе част от семейството, приятелка и даже сестра. Пухчето беше много умна, много красива и добра, въпреки че понякога правеше бели.
Пухи много ще ми липсваш. Ще ми липсва когато не се чувствам дорбе да идваш и да ми лягаш на врата да ми мъркаш или да ме приспиваш. Ще ми липсва да ми биеш главички, да си говоря с теб или по-скоро на теб, а ти да ме слушаш. Ще ми липсва да лягаш при мен по време на онлайн часове, да те гледам как си лежиш в любимата кутийка, да виждам как ме чакаш да те вдигна и гушна. Ще ми липсват твоите красиви зелени очички и твоята красива козинка. Ще ми липсва всичко. Ще ми липсваш ти!
Ти беше най-добрата котка и вярвам, че в момента си на много по-добро място, защото го заслужаваш.
Пухи е котка!!!
Много те обичам и ще ми липсваш!
Почивай в мир!❤️❤️❤️
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Благодаря ти, Ани.
Да, нямам правата да я чета.
Гушкам ви всички.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Не знам откъде да започна..... И дали има смисъл. Уж искам да пиша само за себе си, но редовете, които бягат пред очите ми, придобиват онова значение, което искам за тях, само ако са споделени....

Някога, когато все още завършвахме следването си в Пловдив, бяхме бедни. Но влюбени. С надежди. С очаквания и мечти.... Боже, как искахме да знаем какво ни предстои..... и как без проблеми решихме да го направим заедно.

Не помня дали Момчил попита или аз съм била във вихъра си, но единственото нещо, което поисках от него, е да ми осигури дом.... след 5 години на общежитие и квартири..., без желание да се прибера по никакъв начин в Горна при майка, аз отчаяно се нуждаех от дом. Какво ти нуждаех?!? Копнеех..... Бленувах.....

Е..., дом имам. Момчил спази обещанието си. А както и да го погледна.... май сега домът има мене :221 . Дом без хора е просто... съвкупност от стени, които образуват куб. В тези бездушни стени спомените се блъскат и оттекват гласовете на онези, които правеха от стените дом. Смях. Детски много щастлив смях. Рев. Караници. Малки, тънки гласчета..., търсещи думичките. Смешните думички. "... мама", "Обичам ви!".... "Обади се като пристигнеш!"....

Утре рано сутринта Коки лети. В момента е с приятел навън... Той все още си е тук, но в душата ми е пожар. Истинал пожар. Безна черна и суха...., безмислена..... Все едно го няма. Не, не е мой. Не ми е притежание. Той е вече мъж..... И си има път. И живот без мене..... Но аз не мога да завия на този завой, където трябва да се разделим.... Все се блъскам. И все почвам отначало да връщам, да мисля, да разбера........ къде...... се къса връзката и бяга смисълът за мен.... Какво не мога да приема и защо е тази проклета толкова бездънна тъга?!?!...

Нищо не разбирам. Чакам го да се прибере. Днес като за последно. После... не знам кога. Ще ми липсва. Много ще ми липсва любимия му глас. Разсъжденията и проблемите, споделени с мен. Разумните му думи... Дори съгласието с нещо, което искам от него...

Дом..... боже. Купчина от стени. И аз всред купчината. Развалина от щастливи спомени.

Не. Не се самосъжалявам. И честно казано би ми било тежко, ако ми се налагаше да разговарям с някого в този момент. Не искам да говоря с никого. Искам да потъна до там, откъдето извира тази мъка. Там, където мога да я сграбча, да я разкъсам... да се бия и да я победя. Не искам да говоря. Искам да си спомням. Но да си спомням много по-далеч от 2002 година - КОЯ БЯХ ТОГАВА? КЪДЕ БЯХ? И КАКВО ПРАВЕХ?
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Асансьорът спира, вратата се отваря с познатото прискърцване, всеки момент някой ще пъхне ключа в ключалката на нашата врата и ще влезе у ДОМА... Не и тази вечер обаче.... и много бъдещи вечери. Това вече е минало.... Дали ми липсва? Дали копнея за тези така познати звуци?! ..... Да......, страдам за тях. Дали тъгувам... не мисля, че сълзите по бузите ми са от тъга... Може би се изтъркалват последните акорди минало и пристъпвам в бъдещето, където имам среща с Анелия отпреди 2002-а година. Не я искам, но и нямам против да я видя. Днес, когато съм много по-зряла, много по-можеща, много повече живяла и улегнала за онова, което предстои.....

Мъчно ми е само, че ще забравя всичко, което беше....., защото май взех да свиквам да съм сама. Майка от 18 години, но Анелия за цял живот. А говорех, че съм преодоляла напълно егоизма си... Може би не е така..... Може би.

Връзките имат нужда от грижа. От подхранване. От ежедневна любов.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

cchery написа: 18 Авг 2021, 22:55 ... ... ... Връзките имат нужда от грижа. От подхранване. От ежедневна любов.
:922 :922 :922

Нищо няма да забравиш. Миналото е част от теб. То е гравирано в сърцето и душата ти, Черита. В тялото и в паметта ти. Любовта и споделеното щастие се намират във всяка твоя клетка. Спокойно дишай. Всичко Е наред в твоя свят. Бъдете здрави всички вие. Прегръдка.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

РАЗЛИЧЕН ден.... 10 ноември.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Със сигурност някъде в детските ви фантазии се намира една малка, схлупена къщурка насред гората. Пред нея има малко дворче, окъпано от слънчеви лъчи, които стогодишните дървета са пропуснали през сплетените си клони, а от коминчето на покрива се издига бял, къдрав пушък. Ниска дървена ограда, зелена от многобройните лишеи намерили дом върху ѝ, обикаля тази идилична картина, а пощенска кутия, скована сръчно от силни, мъжки ръце е един от малкото признаци на съвременност. От нея горска пътека си проправя път всред шубраците и бухнали ягоди с червени сочни плодове следват всеки нейн завой... Вятърът кара клоните да нашепват истории от отминали времена, а сутрин птици, неспокойни от възбуда и щастие, приветстват новия ден с красиви песни на много гласове......

Е, почти на такова място спахме последните 3 нощи - по време на кратката ни екскурзия до Холандия.... :954 Излишно е да пиша колко романтика, колко фантазия, колко забравени чувства си дадоха среща у мен... "Да се завърнеш в бащината къща"....

Мислех си и за семействата, които бяха живяли в тази селска холандска къща. За това какви спомени пазят стените, колко ли крачета са топуркали по извитата стълба към спалните на втория етаж; интересни ли са били историите, разказани пред камината..... Ухаела ли е на вкусно кухнята, на канела, щрудел, картофи, месо....

Беше наистина много приятно откъсване от ежедневието през 2021 година. :954
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Съмнението всъщност е антипод на самозалъгването. Не на самочувствието.....

Жалко, че в днешно време се жертва с лека ръка... и позитивизъм. Уви.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Да, така е, много добре си го формулирала, Чери!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор