За книгите

[Ver]

"....наше село май таквоз че да е - дека верата не е баш Вера, господа не е баш Господ. А человеко секогиш си е человек - живинка. С вера и без вера, с господ и без господ. Но триж е по-нефелен от другите живинки, оти сам си е турил дуваре на душата. Те такива - чест, господ, род, замя...Верва си, дека вардат зло да не се сурне навътре, а они запират доброто да не рипне навънка. И е пусто и вънка, и вътре. И Вельо, колко и голем и суров да го видиш - мънечък е! Сред дуваре е живил, на сенка е расъл. Он си мисли, че е голем муж, оти своя плът къса и на внуците я даье за едната си намочана чест. Големио муж, сърцатио муж Никодиме, нема чест, нема бог, нема вера, нема земя, нема род, дека да са по-големи от него си. Айде попе, ела по мене да те водим у нас, да ти сипем една топла чорбица, че тука на страшно мирише, на молитва!...."

"...но той бе умен мъж и знаеше, че съвършената подлост на Съдбата, Бог или Случайността е в безразличието, с което те оставят да вярваш, че сам правиш избор."
.............................

Тези два цитата дори извадени от контекста имат силно звучене, нали!
Много сурово, много истинско, много българско, човешко ... Ей, не мога да спра да ги чета, докато не ги завърша: "Трънски разкази" и "Балканска сюита" на Петър Делчев.
Благодаря още веднъж, Марианче!

[dexter]

Ееее, любимата ми тема от всички форуми !
Много харесвам това, което съм чела от латиноамерикански, а и от испански автори. Но инфото за всички тях съм го взела от форума в "Часът на мама", така че сигурно ги знаете - Алиенде (нея си я колекционирам от около 7 години), Сепулведа, Амаду - очарована съм , Карлос Сомоса (доста стряскащ), Сафон - прекрасен, сега мисля да си поръчам последната му книга. И като съм тръгнала да поръчвам, ще си взема нещо и на Туве Янсон, че май съм го прескочила като дете .
Сега чета "Богато дете, умно дете", не съм впечатлена, защото идеите са стари, от други книги на Кийосаки, но въпреки това ми е полезна. То като се замисли човек - няма как да се открие топлата вода

[mari_ko]

Много сурово, много истинско, много българско, човешко ... Ей, не мога да спра да ги чета, докато не ги завърша: "Трънски разкази" и "Балканска сюита" на Петър Делчев.
Благодаря още веднъж, Марианче!

Вер, направо ми идва да литна Толкова се радвам, че са ти харесали. Още на 2 стр. бях писала за Петър Делчев, но явно никой не го е чел. Смятам обаче, че си заслужава. Знаеш ли аз как го открих: разглеждах си в една книжарница и го видях при българските автори. Не го бях чувала, но отворих едната книжка на произволна страница, прочетох няколко изречения, харесаха ми и взех и двете, които имаха от него - Трънски разкази и Балканска сюита. Прочетох ги на един дъх. Просто не очаквах такъв изказ от млад автор. Освен тези книги има и 1 стихосбирка. С нетърпение чакам следващото, което ще издаде.
Мисля, че повечето хора ще харесат книгите, но за теб Верче и за Чери бях абсолютно сигурна. Остава да разбера дали и второто ми предположение ще се окаже вярно

Като написа латиноамерикански автори и реших, че мога да се включа

Що не каза, и аз можех да напиша "латиноамерикански автори" и то доста по-рано

[Ver]

Още на 2 стр. бях писала за Петър Делчев, но явно никой не го е чел.

Четох, помня ... ама те чаках

[mari_ko]

Четох, помня ... ама те чаках

Вер, нямах предвид, че никой не е чел поста ми , а че никой не беше чел Петър Делчев и затова не потръгна разговора за него.
Пък за чакането .... ......вярно, че доста чакане падна, но нали и самото очакване е тръпка
Споделям напълно мнението ти за Камен Донев.

[dexter]

Асе, би ли споделила някой скандинавски автор и заглавие, които са ти харесали? Искам да си обогатя хоризонтите в тази посока, чете ми се нещо стойностно, ако може и да не ме натоварва с тъжни мисли .

[dexter]

Вер, взех си "Невидимото дете" на Туве Янсон, но успях да прочета само едно разказче. Хареса ми, и то много .
Ако Асето не ми помогне, ще се поразтърся из нета, все ще изскочи някое име .

[Ver]

Вер, взех си "Невидимото дете" на Туве Янсон, но успях да прочета само едно разказче. Хареса ми, и то много .

и другите сигурно ще ти харесат!
И аз започнах с тази, а после купих всички останали

[Ася]

Асе, би ли споделила някой скандинавски автор и заглавие, които са ти харесали? Искам да си обогатя хоризонтите в тази посока, чете ми се нещо стойностно, ако може и да не ме натоварва с тъжни мисли .

Извинявам се, че чак сега виждам въпроса ти
Веднага мога да препоръчам "Лука" на Йенс Кристиян Грьондал. Ето как изглежда, видът й навява мисли за екшън и пожарища, но нищо такова. Всъщност има екшън, но той е таен, скрит, има движение на емоции и страсти. Липсва сюжет, но има идея. Чете се лесно, без да те кара да се чувстваш тъпа, ако не схванеш "авторовата идея". Най-важното за мен е - ненатрапчива е, оставя те да си мислиш за свои неща, без да ти забива идеи в мозъка.
[img]http://www.book.store.bg/prdimg/26759/l ... iondal.jpg[/img]
"Мракът и дълбоката бездна на Севера, познати ни от творбите на Ибсен, Мунк и Ингмар Бергман, биват преоткрити от един нов творец."
„Дейли Телеграф"

Йенс Кристиан Грьондал е автор на редица романи, издадени в 20 страни в света.

Една априлска вечер трийсет и две годишната Лука Монтале е приета в болницата на малък провинциален град южно от Копенхаген след автомобилна злополука. Тя получава тежки наранявания в резултат на сблъсъка между колата, в която пътува, и един камион. Лекарите констатират, че младата жена никога повече няма да може да вижда. Слепотата на очите и слепотата на духа...
Импулсивното бягство... и осъзнатото Пътуване... Тяхното тайнство, предизвикателства и спиращи дъха неочакваности провокират въображението на читателя и докосват сърцето му. С дълбока проникновеност и мъдрост, с тънък психологизъм и артистично повествование авторът извайва историите на Лука и Роберт. Пострадалата жена и нейният лекуващ лекар. Споделяйки фрагменти от живота си, те двамата неусетно започват да рисуват една обща картина, която им възвръща изгубената надежда...

„Много рядко се срещат писатели, които успяват да променят гледната ти точка. Йенс Кристиан Грьондал е един от тях... С майсторство и увереност Грьондал повежда своите читатели през трудно проходимите лабиринти на сърцето."
„ Дъ Сктосман"

„Грьондал... ни разкрива същността на близостта и дистанцията между хората."
„Уест Аустралиън"

„Един невероятно успешен роман."
„Дъ Гардиън"

[Ася]

Този автор за мен беше непознат, не е скандинавски, но някак ги слагам в една графа :lol: Много е готин, чете се с удоволствие. Главният му герой е...жена :lol: , поне в книгите, които успях да издиря. И сега се усмихвам, докато си спомням

Автор: Алегзандър Маккол Смит
Биография:

Алегзандър Маккол Смит е автор на повече от петдесет заглавия. Получава международна известност с поредицата “Дамска детективска агенция № 1”. Носител на три награди “Автор на годината” - за 2004 г. През 2003 година получава наградата „Сага” за хумор, известна и като „Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”. Той е професор по медицинско право в Единбургския университет.Бил е вице-председател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на „Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика на ЮНЕСКО. Ж ивее в Единбург с жена си, двете си дъщери и котарака Гордън. В свободното си време свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър”.

Kниги от този автор: Някои особености на саламовидните кучета, Неделният клуб по философия, Португалски неправилни глаголи, Приятели, любовници, шоколад, Правилното отношение към дъжда, За разумната употреба на комплиментите, Вилата на ограничените възможности

[mari_ko]

И аз съм си подготвила "Невидимото дете", по препоръка на Вер.
Имам "Дамска детективска агенция № 1" доста отдавна, но не съм я чела. Скоро ще се поправя